I. ВЪВЕДЕНИЕ 9
II. АКТУАЛНА НОРМАТИВНА И СТРАТЕГИЧЕСКА РАМКА 10
III. АНАЛИЗ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО И СОЦИАЛНОТО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНАТА 22
1. Обща характеристика на общината 22
1.1. Географско положение и територия 22
1.2. Регионални връзки 23
1.3. Селищна структура и урбанизационни процеси 23
1.4. Климат 27
1.5. Морски бряг и релеф 28
1.6. Природни ресурси 29
2. Социално-икономическо развитие – обща характеристика 33
2.1. Структура на икономиката, процеси, проблеми 35
2.2. Предприемачество и развитие на МСП 36
2.3. Промишленост 37
2.4. Строителство 37
2.5. Аграрен сектор 38
2.6. Пазар на земя 40
2.7. Горско стопанство 40
2.8. Инвестиции 41
2.9. Заетост и производителност на труда 42
2.10. Туризъм 43
3. Развитие на социалната сфера и човешките ресурси 56
3.1. Демографска характеристика и тенденции 56
3.2. Заетост и безработица 62
3.3. Образование и професионално обучение 65
3.4. Здравеопазване 67
3.5. Социални услуги 68
3.6. Култура 70
3.7. Спорт 74
4. Инфраструктурно развитие, свързаност и достъпност на територията 76
4.1. Транспорт 76
4.2. Енергийни мрежи 80
4.3. ВЕИ и енергийна ефективност 81
4.4. Водоснабдителна и канализационна инфраструктура 83
4.5. Информационна и комуникационна инфраструктура 85
5. Територириално и урбанистично развитие 87
5.1. Жилищен сектор 87
5.2. Собственост 95
6. Екологично състояние 97
6.1. Състояние на атмосферния въздух 97
6.2. Състояние на водите 98
6.3. Управление на отпадъците 100
6.4. Шум 101
7. Административен капацитет 102
8. SWOT-анализ 108
IV. СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА СОЗОПОЛ – ВИЗИЯ, МИСИЯ, ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ НА РАЗВИТИЕ 117
1. Мисия и визия за развитие 117
2. Приоритети 120
3. Мерки и дейности 124
V. НАБЛЮДЕНИЕ И ОЦЕНКА НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ОПР 2014 – 2020 г. 134
1. Индикатори за наблюдение и оценка на Общинския план за развитие 134
2. Необходими действия по наблюдението, оценката и актуализацията на плана 135
2.1. Нормативна определеност 137
2.2. Наблюдение на Общински план за развитие на община Созопол 138
2.3. Извършване на оценка на Общински план за развитие на община Созопол за периода 2014-2020 г. 140
VI. ПРИЛАГАНЕ ПРИНЦИПА НА ПАРТНЬОРСТВО И ОСИГУРЯВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ И ПУБЛИЧНОСТ 142
1. Прилагане принципите на информираност, публичност и партньорство по време на реализация и разработване на ОПР 142
2. Мерки за сътрудничество и активно участие на партньорите и гражданите в хода на изпълнение на Плана 144
VII. ПРОГРАМА ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ НА ОПР НА ОБЩИНА СОЗОПОЛ 2014 – 2020 Г. 146
ПРИЛОЖЕНИЕ № 1 Програма за изпълнение на ОПР на Община Созопол 2014–2020 г. 147
ПРИЛОЖЕНИЕ № 2 Индикатори за наблюдение на ОПР на Община Созопол 2014–2020 г. 175
ПРИЛОЖЕНИЕ № 3 Финансов план на ОПР на Община Созопол 2014–2020 г. 197

СПИСЪК НА ФИГУРИТЕ
фигура 1. Средна годишна температура в община Созопол 8
фигура 2. Речна мрежа на община Созопол 8
фигура 3. Разпределение на територията в община Созопол 8
фигура 4. БВП на глава от населението в България 2009 – 2011 г. 8
фигура 5: Заети по сектори към м. февруари 2011 г. в община Созопол 8
фигура 6. Преки чуждестранни инвестиции 8
фигура 7. Наети лица през 2010 г. по икономически дейности – данни на национално ниво 8
фигура 8. Пренощували лица 2008-2012 г. 8
фигура 9. Реализирани нощувки в община Созопол 2008-2012 г. 8
фигура 10. Приходи от нощувки в община Созопол 8
фигура 11. Данъци и такси 2007-2013 г. 8
фигура 12. Население в по-малките черноморски общини на Бургаска област (2009–2013) 8
фигура 13. Население в градовете и селата в община Созопол към 2013 г. 8
фигура 14. Коефициент на раждаемост на населението в община Созопол за периода 2008 – 2012 г. 8
фигура 15. Естествен прираст на населението в община Созопол за периода 2008 – 2012 г 8
фигура 16. Възрастови групи в община Созопол към 01.02.2011 г. 8
фигура 17 Възрастова структура на населението към 01.02.2011 г. 8
фигура 18. Възрастова структура в градовете и селата в община Созопол към м. февруари 2011 г. 8
фигура 19. Образователно равнище на населението в община Созопол към м. февруари 2011 г. 8
фигура 20. Етнически състав на населението към м. февруари 2011 г. 8
фигура 21 Образователно равнище по етнически групи 8
фигура 22. Наети лица по трудово или служебно правоотношение 8
фигура 23. Коефициент на безработица в община Созопол за периода 2008 – 2012 г. 8
фигура 24. Коефициент на икономическа активност по местоживеене в община Созопол 8
фигура 25. Коефициент на икономическа активност по етническа принадлежност 8
фигура 26. Заети лица по статус на заетостта и пол 8
фигура 27. Осигуреност на община Созопол с медицински персонал 8
фигура 28. Населени места с широколентов интернет 8
фигура 29. Обитаеми и необитаеми жилища, 2011 г. 8
фигура 30. Структура на жилищния фонд по възраст, 2012 г. 8
фигура 31. Жилищен фонд по възраст – по селища, 2012 г. 8
фигура 32. Жилища по конструкция, 2012 г. 8
фигура 33. Жилища по конструкция и етажност, 2012 г. 8
фигура 34. ВиК Система 8
фигура 35. Оценка на административния капацитет на Община Созопол по отделни компоненти 8
фигура 36. Оценка на административния капацитет на Община Созопол в отделните аспекти на административните ресурси 8

СПИСЪК НА ТАБЛИЦИТЕ
таблица 1: Параметри на плажовете и дюните на територията на община Созопол 8
таблица 2. Брой на активните стопански субекти на територията на община Созопол 8
таблица 3. Основни характеристики на жилищния фонд и въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради и жилища в община Созопол 8
таблица 4. Сравнителни данни за област Бургас и община Созопол 8
таблица 5. Дейност на местата за настаняване 8
таблица 7. Средногодишен ръст в приходите. от нощувки 8
таблица 8. Среден брой членове в домакинство 8
таблица 9. Детски заведения на територията на община Созопол 8
таблица 10. Училища на територията на община Созопол 8
таблица 11. Медицински персонал в община Созопол за периода 2008 – 2012 г. 8
таблица 12. Дължина и състояние на републиканската пътна мрежа в общината 8
таблица 13. Дължина и състояние на пътната мрежа 8
таблица 14. Проекти за рехабилитация за периода 2014-2016 г. 8
таблица 15. Общи параметри на жилищния фонд, 2012 г. 8
таблица 16. Параметри само на обитавания жилищен фонд, 2011 г. 8
таблица 17. Структура на жилищния фонд по конструкция и етажност, 2012 г 8
таблица 18. Вредни Емисии в област Бургас и община Созопол (тонове) 8
таблица 19. Оценки на административния капацитет на Общинска администрация Созопол 8

СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯТА

АЗ – Агенция по заетостта
БВП – Брутен вътрешен продукт
БДС – Брутна добавена стойност
ВЕИ – Възобновяеми енергийни източници
ГПСОВ - Градски пречиствателни станции за отпадъчни води
ДМА – Дълготрайни материални активи
ДБТ – Дирекция „Бюро по труда”
ЕИСУРР – Единна информационна система за управление на регионалното развитие
ЕО – Екологична оценка
ЕСФ – Европейски социален фонд
ЕФРР – Европейски фонд за регионално развитие
ДБТ – Дирекция “Бюро по труда”
ДСП – Дирекция “Социално подпомагане”
ЗООС – Закон за опазване на околната среда
ЗРР – Закон за регионалното развитие
ЗТ – Защитени територии
ИАОС – Изпълнителна агенция по околна среда
ИСУН – Информационна система за управление и наблюдение на средствата от Структурните инструменти на Европейския съюз
МРРБ – Министерство на регионалното развитие и благоустройството
МО – Междинна оценка
МОСВ – Министерство на околната среда и водите
МСП – Малки и средни предприятия
НИРД – Научно-изследователска и развойна дейност
НПО – Неправителствени организации
НСИ – Национален статистически институт
НСОРБ – Национално сдружение на общините в Република България
NUTS – Обща класификация на териториалните единици за статистически цели, прилагана от ЕВРОСТАТ за регионите в Европейския съюз
ОА – Общинска администрация
ОП – Оперативна програма
ОПАК – Оперативна програма „Административен капацитет”
ОПОС – Оперативна програма „Околна среда”
ОСР – Областна стратегия за развитие
ОСРР – Областен съвет за регионално развитие
ОСЗ – Общинска служба “Земеделие”
ОПР – Общински планове за развитие
ОУ – Основно училище
ОУП – Общ/и устройствен/и план/ове
ПОДРСР – Правилник за организацията и дейността на Регионалните съвети за развитие
ППЗРР – Правилник за приложение на Закона за регионалното развитие
ПРСР – Програма за развитие на селските райони
ПСОВ - Пречиствателни станции за отпадъчни води
ПЧИ – Преки чужди инвестиции
РИОСВ - Регионална инспекция по околната среда и водите
РИС – Регионална иновационна стратегия
РПР ЮЦРП – Регионален план за развитие на Южен централен район за планиране
ЮЦР – Южен централен район
СОУ – Средно общообразователно училище
ТБО – Твърди битови отпадъци
ТГС – Трансгранично сътрудничество
ТСБ – Териториално статистическо бюро

I. ВЪВЕДЕНИЕ

Общинският план за развитие е основният инструмент за управление на община Созопол през периода 2014-2020 г. Общинският план за развитие като стратегически документ обвързва сравнителните предимства и потенциал за развитие на местно ниво с ясно дефинирана визия, цели и приоритети за постигане на стратегически задачи, свързани от общия стремеж към по-висок жизнен стандарт на хората в общината и устойчивото развитие.

Общинският план за развитие се разработва за 7-годишен период на действие, който съвпада с периода на действие на областната стратегия за развитие, като плановият период на документа обхваща 2014-2020 г. Същевременно документът съответства на стратегическите цели на ЕС в областта на регионалната политика, насочени към намаляване на икономическите, социалните и териториалните неравенства и подобряване на жизнения стандарт.

Настоящият документ е изготвен от „ПроАктив Тийм” ЕООД със съдействието на служители от Общинска администрация - Созопол.

II. АКТУАЛНА НОРМАТИВНА И СТРАТЕГИЧЕСКА РАМКА

ОПР е основен елемент от системата документи за стратегическо планиране и програмиране на регионалното развитие. Обемът и съдържанието на документа се определят от разпоредбите на Закона за регионално развитие и правилника за неговото прилагане. Общинският план е разположен на най-ниското ниво за планиране и определя средносрочните приоритети и цели за развитието на общината. Съгласно определението в действащото законодателство за регионалното развитие Общинския план за развитие на община Созопол е документ за стратегическо планиране на устойчиво интегрирано развитие на местно ниво, който се разработва в съответствие с предвижданията на Областната стратегия за развитие на област Бургас.

Същевременно настоящият документ отчита стратегическите насоки за разработване на целите и приоритетите на общинските планове за развитие, съдържащи се в съответните национална, регионална и областна стратегия за развитие за периода до 2020 г. Планът интерпретира и конкретизира общата законодателна и стратегическа рамка на регионалното развитие в България и Европа при съобразяване с местната специфика и предлага аргументирани решения за социалните, икономическите, екологичните, културните и управленските предизвикателства по пътя към устойчивото интегрирано и пространствено развитие на Община Созопол.

Подготовката, общият дизайн и разработването на Общинския план за развитие е съобразено със следните насоки и изисквания:
 Съответствие на плана с принципите и правилата за прилагане на структурните инструменти в областта на регионалната политика на Европейския съюз;
 Координация и съгласуваност с европейските, националните и местните политики за конкуренция, опазване и подобряване на околната среда и зачитане равните възможности;
 Осигуряване на информация и публичност на процесите на планиране и програмиране, финансиране, изпълнение, наблюдение и оценка в областта на интегрираното регионално и местно развитие;
 Методологическите работни документи на Европейската Комисия за използване на индикатори и извършване на оценки;
 Спазването на принципа на съфинансиране и допълняемост на местните собствени финансови ресурси за развитие със средства от държавния бюджет, фондовете на ЕС и други публични и частни източници.
При разработването му са взети предвид следните документи:

Ключови стратегически и програмни документи и указания
 Стратегия „Европа 2020” на ЕС;
 Териториален дневен ред на ЕС 2020;
 Стратегическа рамка на Национална програма за развитие на Р България: България 2020;
 Националната стратегия за регионално развитие 2012-2022 г.
 Европа 2020: Национална програма за реформи;
 Регионален план за развитие на Югоизточен район 2014-2020 г.;
 Областна стратегия за развитие на Област Бургас 2014 - 2020 г.
 Доклад за междинна оценка на Областна стратегия за развитие на Област Бургас 2005 - 2015 г.;
 Националната програма за реформи на Република България за периода 2012-2020 г.;
 Конвергентната програма на Република България за периода 2012-2015 г.;
 Националната стратегия за регионално развитие на Република България 2011-2015 г.;
 Актуализиран документ за изпълнение на Националната стратегия за регионално развитие на Република България 2011-2015 г.;
 Национална концепция за пространствено развитие за периода 2013-2025 г.;
 Актуализация на общинския план за развитие на община Созопол за периода 2012 - 2013 г.;
 Междинната оценка на ОПР на община Созопол за 2007-2011 г. ;
 Годишни доклади за наблюдение изпълнението на Общинския план за развитие 2007 – 2013 година;
 Стратегията за децентрализация за периода 2006 – 2015 г.;
 Актуализирана Стратегия за децентрализация 2006-2015 г.
 Програма за изпълнение на Стратегията за децентрализация 2010-2013 г.;
 Проект на Регионална схема за пространствено развитие на Югоизточен район;
 Проект на Регионална схема за пространствено развитие на област Бургас;
 Проекти на оперативните програми за периода 2014 – 2020 година;
 Методически указания за разработване на Национална стратегия за регионално развитие на Република България (2012-2022), Регионални планове за развитие на районите от ниво 2 (2014-2020), Областни стратегии за развитие (2014-2020) и Общински планове за развитие
 Други програмни и стратегически документи, предоставени от Възложителя.

Нормативни актове и други документи
 Закона за регионалното развитие и Правилника за прилагането му
 Закона за устройство на територията
 Закона за местното самоуправление и местната администрация
 Закона за общинските бюджети
 Закона за административно-териториалното устройство на РБ
 Закона за общинската собственост
 Закона за обществените поръчки
 Закон за концесиите
 Закон за публично-частното партньорство
 Закон за местните данъци и такси
 Закон за регионалното развитие
 Закон за туризма
 Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление
 Наредби, приети от Общинския съвет, които регламентират изпълнението на конкретни местни политики, включително в икономическата, социалната, екологичната и бюджетната сфера

Посочените документи не са разглеждани самостоятелно, а в тяхната логическа и йерархична зависимост, което е ключов момент при разработването на ОПР, което да е всинхрон с тази система:

Съответствие с националното и местно законодателство и с приети общински секторни стратегически документи
Основният нормативен акт, който определя и съдържанието на Общинския план за развитие, е приетият през 2008 г. Закон за регионалното развитие. Съгласно чл. 13 от закона: „Общинският план за развитие определя средносрочните цели и приоритети за развитието на общината в съответствие с областната стратегия за развитие и концепцията за пространствено развитие на общината”. Законът съдържа и минималното задължително съдържание на плана, като при разработването следва да се спазва посочената структура. В методологически и методически план чрез Закона за регионалното развитие се установяват следните принципи, които важат за разработване на всички национални стратегически документи, в т.ч. и ОПР:

 единен подход за планиране и програмиране;
 концентрация на ресурсите;
 допълване на финансирането от национални публични източници при съвместно финансиране с ресурси от частни източници и от международни финансови институции;
 междуведомствена координация на дейността на компетентните органи в процеса на планирането, програмирането, ресурсното осигуряване, реализацията, наблюдението и оценката;
 съгласуваност с другите структуроопределящи политики, инструменти и действия на международно, национално, регионално и местно равнище;
 партньорство, публичност и прозрачност на всички нива при осъществяване на планирането, програмирането, финансирането, наблюдението и оценката.

Отчита се, че изискванията относно програмирането на регионалното развитие попадат в обхвата на разпоредбите на Регламент на ЕС № 1303/2013 от 17 декември 2013 г., определящ основните изисквания на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд. В този контекст законодателството регулира връзката между стратегическото планиране и програмирането на регионалното развитие, която е специфична за страната и не се съдържа в европейската законодателна рамка.
В закона е очертана и йерархичната структура от документи и мястото на ОПР в тази структура. Ето защо е необходимо и при разработване на ОПР да са конкретизирани целите и мерките, заложени в Областната стратегия за развитие, Регионалния план за развитие и Националната стратегия за развитие при отчитане на йерархичните нива и логическата обвързаност на целите на Общата стратегическа рамка на ЕС 2014-2020, Стартегията Европа 2020 и Националната програма за развитие България 2020.

В допълнение, в Правилника за прилагане на Закона за регионалното развитие е конкретизирано съдържанието на ОПР /чл. 34, ал. 2/: „С общинския план за развитие се определят средносрочните цели и приоритети за развитие, като се отчитат специфичните характеристики и потенциалът на общината и стратегическите насоки за разработване на целите и приоритетите на общинските планове за развитие, съдържащи се в областната стратегия за развитие.” Правилникът регламентира и задължителното спазване на принципите за публичност като поставя изисквания при разработването на ОПР да се проведат консултации „със заинтересуваните органи и организации, с икономическите и социалните партньори, както и с физически лица и представители на юридически лица, имащи отношение към развитието на общината”/чл. 36/.
Тъй като ОПР представлява документ, които обединява планирани насоки за развитие на различни тематични области и съответните политики, при разработването и изпълнението му са спазени приложимите разпоредби и на други законодателни актове. Освен това ОПР е изцяло съобразен с местното законодателство /заповеди на Кмета и приети от Общинския съвет наредби/ и стратегически документи на местно ниво. При разработването му са отразени тези цели и приоритети, които вече са приети и се прилагат в стратегическите документи, съответни наръчници и правилници, действащи на територията на общината.
Съответствие с целите и приоритетите на Европейския съюз в областта на регионалната политика и стратегия „Европа 2020”
Основният стратегически документ на ниво Европейски съюз, който задава рамката на развитието му до 2020 е стратегията „Европа 2020”. На базата на него всички държави-членки на ЕС и техните райони работят за очертаване политиките си за развитие, като част от общ механизъм за обединяване на целите им с целите на европейско ниво. Стратегията „Европа 2020 за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж” адресира очакваните резултати от развитието до 2020 г. по отношение на заетостта, иновациите, образованието, борбата с глобалните заплахи от климатични промени и енергийна зависимост, бедността.

В рамките на стратегията са маркирани 5 стратегически цели с конкретните количествени индикатори за постигането им:

1) Трудова заетост (работа за 75 % от хората на възраст между 20 и 64 години)
2) НИРД и иновации (инвестиране на 3 % от БВП на ЕС (публичен и частен сектор взети заедно в научноизследователска и развойна дейност и иновации)
3) Климатични промени и енергия (намаляване на емисиите на парникови газове с 20 % (или дори с 30 %, ако бъдат изпълнени условията) спрямо 1990 г., добиване на 20 % от енергията от възобновяеми енергийни източници, увеличаване на енергийната ефективност с 20 %.
4) Образование (намаляване на процента на преждевременно напусналите училище до под 10 %, поне 40 % от 30-34-годишните със завършено висше образование)
5) Бедност и социално изключване (поне 20 милиона по-малко бедни или застрашени от бедност и социално изключване хора).

Общинският план за развитие на община Созопол за периода 2014-2020 г. има за цел да допринесе в най-голяма степен за постигането на цели 1, 4 и 5.

Регионалната политика на ЕС, в рамките на периода 2014-2020 г. подкрепя създаването на работни места, укрепването на конкурентоспособността, икономическия растеж, и подобряването на качеството на живот и устойчивото развитие. Регионалната политика е насочена към намаляване значителните икономически, социални и териториални различия, които все още съществуват между европейските региони. Има за цел да допринесе за постигането на единадесет тематични цели:
1) Научни изследвания и иновации
2) Информационни и комуникационни технологии (ИКТ)
3) Конкурентоспособност на малките и средните предприятия (МСП)
4) Преход към икономика с ниски емисии на въглероден двуокис
5) 5.Приспособяване към изменението на климата, предотвратяване и управление на рисковете
6) Опазване на околната среда и ефективно използване на ресурсите
7) Устойчив транспорт и отстраняване на затрудненията в ключовите мрежови инфраструктури
8) Заетост и подпомагане на мобилността на работната сила
9) Социално приобщаване и борба с бедността
10) Обучение, умения и учене през целия живот
11) Изграждане на институционален капацитет, ефективни и ефикасни държавни администрации

При разработването на ОПР за община Созопол 2014-2020 е отчетен стремежът към постигане на всички тези цели и по-конкретно на ТЦ 6, 7, 8, 9, 10 и 11.

Съответствие със Споразумението за партньорство на Република България, очертаващо помощта от Европейските Структурни и Инвестиционни фондове за периода 2014-2020 г. и с проектите на оперативни програми за периода 2014-2020 г.
Политиката на сближаване на ЕС за периода 2014-2020 г. чрез Общата стратегическа рамка на практика осигурява единен източник с насоки за всички пет европейски фонда (ЕФРР, ЕСФ, Кохезионен фонд, ЕЗФРСР и ЕФМДР). Националните, регионални и местни власти, спазвайки принципа на партньорство, използват тази рамка като основа за изготвяне на стратегия за Споразумение за партньорство, поемайки ангажимент за принос към постигането на общоевропейските цели в стратегия „Европа 2020” и Стратегията на ЕС за Дунавския регион. Предвид заключенията от анализа на различията, потребностите за развитие и потенциала за растеж в Споразумението за партньорство на България, са формулирани четири стратегически взаимно-допълващи се приоритети за финансиране: три по направленията на стратегията Европа 2020 за приобщаващ, интелигентен и устойчив растеж; един с хоризонтален характер; както и едно стратегическо териториално измерение:

1) Стратегически приоритет 1: Образование, квалификация и заетост за приобщаващ растеж
2) Стратегически приоритет 2: Научни изследвания, иновации и инвестиции за интелигентен растеж
3) Стратегически приоритет 3: Свързаност и зелена икономика за устойчив растеж
4) Стратегически приоритет 4 (хоризонтален): Добро управление и достъп да качествени обществени услуги

Стратегическо измерение (териториално): Пространствено измерение и политики за местно развитие:

a) интервенции според спецификата на териториите (градовете, селските райони, териториите, зависими от рибарството, територии с туристически потенциал);
b) допълнително териториално измерение на секторните политики при програмирането, приложимо в различна степен за всички приоритети за финансиране (напр. здравна, образователна, социална, екологична инфраструктура от регионално и местно значение).

Стратегическата рамка на ОПР на община Созопол (2014-2020 г.) е хармонизирaна с посочените цели.
При разработването на ОПР и по-конкретно при определяне на мерки и проекти за изпълнение са заложени като източници на финансиране оперативните програми, както и другите програми и инструменти, финансирани със средства от ЕС за периода 2014-2020 г., с който съвпада и периода на програмиране на ОПР. При това са отчетени заложените в Споразумението за партньорство и в програмите приоритети и процедури, които биха могли да допринесат за изпълнението на плана. Имат се предвид следните програми:

 Оперативна програма "Добро управление" 2014-2020
 Оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" 2014-2020 – доколкото финансираните проекти засягат общинската инфраструктура
 Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020
 Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020
 Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020
 Оперативна програма "Околна среда" 2014-2020
 Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" 2014- 2020
 Програма за развитие на селските райони 2014-2020
 Програма за морско дело и рибарство 2014-2020
 Програми за Европейско териториално сътрудничество

Съответствие с Националната програма за развитие на България 2020
Представлявайки интегриран рамков документ, който очертава политиките за развитие на България за периода до 2020 г. в пълно съответствие със стратегията Европа 2020, Националната програма за развитие България 2020 обхваща пълния спектър от действия на правителството за социално-икономическото развитие на страната. Програмата служи за отправна точка при разработването на програмни документи за целите на достъпа до конкретен финансов ресурс. Програмата поставя постигането на три основни цели:

1) Повишаване на жизнения стандарт чрез конкурентоспособно образование и обучение, създаване на условия за качествена заетост и социално включване и гарантиране на достъпно и качествено здравеопазване.
2) Изграждане на инфраструктурни мрежи, осигуряващи оптимални условия за развитие на икономиката, качествената и здравословна околна среда за населението.
3) Повишаване на конкурентоспособността на икономиката чрез осигуряване на благоприятна бизнес среда, прилагане на иновативни решения и повишаване на ресурсната ефективност.

За постигането на целите са определени осем приоритета на националната политика за развитие:

1) Подобряване на достъпа и качеството на образованието и обучението, както и развитие на качествените характеристики на работната сила.
2) Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване.
3) Постигане на устойчиво интегрирано развитие и използване на местния потенциал.
4) Развитие на аграрния отрасъл за осигуряване на хранителна сигурност и за производство на продукти с висока добавена стойност при устойчиво управление на природните ресурси.
5) Подкрепа на иновационните и инвестиционните дейности за повишаване на конкурентоспособността на икономиката.
6) Укрепване на институционалната среда за по-висока ефективност на публичните услуги за гражданите и бизнеса.
7) Енергийна сигурност и независимост, повишаване на ресурсната ефективност.
8) Подобряване на транспортната свързаност и достъпа до пазари.

Чрез изпълнението на плана най-съществени ще бъдат ефектите по отношение качеството на образованието, обучението и характеристиките на работната сила, намаляването на бедността и насърчаването на социалното включване, както и подобряване на транспортната свързаност и достъпа до пазари. Повишаването на конкурентоспособността на икономиката ще бъде по-скоро резултат от подпомагането на устойчивото развитие на местния бизнес и привличането на външни инвестиции, отколкото от дейностите, свързани с НИРД, поради ограничените възможности за развитие на иновациите на територията на община Созопол.

Съответствие с Националната програма за реформи (2011-2015 г.)
Национална програма за реформи на Република България (2011-2015 г.) е изготвена в изпълнение на одобрената от Европейския съвет през юни 2010 г. стратегия „Европа 2020” и в съответствие с новия инструмент за по-добра координация на икономическите политики в рамките на Европейския съюз, т. нар. „Европейски семестър”. Програмата е насочена към ключови въпроси с приоритетен характер, като изхожда от текущите нужди и предизвикателства пред малка и отворена икономика като българската, която с цел да успее по-бързо да се възстанови от последиците на кризата, следва изцяло да преориентира политиката си към повишаване на конкурентоспособността, така че в максимална степен да се възползва от икономическото възстановяване на своите основни търговски партньори. Предвид изходната позиция на страната е твърде трудно да се определят само няколко приоритетни области, където да бъдат насочени усилията на икономическата политика. И все пак като такива биха могли да бъдат посочени:

1) По-добра инфраструктура - по-добра свързаност с Европа, устойчиви и конкурентоспособни региони, с достъпни услуги и по-добра свързаност помежду им и с по-слабо развитите територии, запазване и утвърждаване на българското културно-историческо наследство и природно богатство;
2) Конкурентоспособна младеж - намаляване на дела на рано напусналите училище, увеличаване броя на младите хора, завършили висше образование, стимулиране на младите учени, реализация на младите хора в България;
3) По-добра бизнес среда в ЕС - най-ниска данъчна тежест за бизнеса и домакинствата в ЕС, по-висока заетост, повече инвестиции (вкл. в НИРД и иновации), фискална стабилност;
4) По-голямо доверие в държавните институции – ефективна съдебна система и гарантиране на върховенството на закона, защита на интересите на гражданите и бизнеса, социална справедливост и сигурност.

Общинският план за развитие акцентира върху всички приоритетни области.

Съответствие с Националната концепция за пространствено развитие (2013-2025)
Националната концепция за пространствено развитие (НКПР) е средносрочен документ с период на действие от 2013 до 2025 г., който цели да подпомогне правилното насочване на средствата по оперативните програми в следващия програмен период от 2014-2020 г. към зони с натрупани диспропорции, но и към такива с най-подходящи условия и неизползван потенциал. В документа са отчетени най-важните приоритети в транспортно-комуникационната и инженерно-техническата инфраструктура, които са от изключително значение за обвързаността на страната със съседните страни и региони и за отварянето на страната към глобализиращия се свят. Съгласно избраната визия са очертани следните стратегическите цели на НКПР:

1) Стратегическа Цел 1 “Интегриране в европейското пространство”;
2) Стратегическа Цел 2 “Полицентрично териториално развитие”;
3) Стратегическа Цел 3 “Пространствена свързаност и достъп до услуги”;
4) Стратегическа Цел 4 “Съхранено природно и културно наследство”;
5) Стратегическа Цел 5 “Стимулирано развитие на специфични територии” (крайбрежни Черноморски, крайбрежни Дунавски, планински гранични и периферни);
6) Стратегическа Цел 6 “Конкурентноспобност чрез зони за растеж и иновации”.

Стратегическата рамка на общинския план за развитие ще адресира в пълна степен посочените стратегически цели.

Съответствие с Националната стратегия за регионално развитие (2012-2022 г.)
Националната стратегия за регионално развитие (НСРР) за периода 2012 – 2022 г. е основният документ, който определя стратегическата рамка на държавната политика за постигане на балансирано и устойчиво развитие на районите на страната и за преодоляване на вътрешнорегионалните и междурегионалните различия и неравенства в контекста на общоевропейската политика за сближаване и постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. НСРР определя дългосрочните цели и приоритети на политиката за регионално развитие, която има интегрален характер, дава възможност за координация на секторните политики на територията и съдейства за тяхното синхронизиране. С оглед на изходното състояние са определени четири стратегически цели:

 СЦ 1: Икономическо сближаване в европейски, национален и вътрешнорегионален план чрез развитие на собствения потенциал на районите и опазване на околната среда.
 СЦ 2: Социално сближаване и намаляване на регионалните диспропорции в социалната сфера чрез създаване на условия за развитие и реализация на човешкия капитал
 СЦ 3: Териториално сближаване и развитие на трансграничното, междурегионалното и транснационалното сътрудничество
 СЦ 4: Балансирано териториално развитие чрез укрепване на мрежата от градове-центрове, подобряване свързаността в районите и качеството на средата в населените места.

Стратегическата рамка на ОПР на община Созопол (2014-2020 г.) ще допринесе за постигането на всички посочени цели.

Съответствие с Регионален план за развитие на Югоизточен район 2014-2020 г.
Регионалният план за развитие е основен интегрален документ, определящ средносрочните цели и приоритети за устойчиво интегрирано регионално и местно развитие на територията на Югоизточен район, той е насочен към преодоляване на вътрешнорегионалните различия в степента на социално-икономическото развитие в района, както и на междурегионалните различия с останалите райони в Европейския съюз в контекста на общоевропейската политика за сближаване и постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

Планът очертава основните характеристики на района, включително и на община Созопол, определя проблемите и предизвикателствата за развитието му и предоставя анализ на състоянието и потенциала на района по отношение изпълнениението на националните цели, дефинирани в Националната програма за реформи на Република България 2014-2020 г. Планът предвижда стратегия за развитие на района, като определя визията, целите и приоритетите за развитие, които от своя страна са отразени и в ОПР за община Созопол, като част от Югоизточен район. Визията за развитие на района е дефинирана в плана:

На тази основа е разработена и визията за развитие на Община Созопол в ОПР за следващия седемгодишен период.

Съответствие с Областна Стратегия за развитие на област Бургас (2005 - 2015 г.) и междинната оценка за изпълнението му

Посоченият документ цели главно да спомогне за превръщането на областта във водещ туристически, индустриален, образователен и културен център със запазено природно и историческо наследство и си поставя следните стратегически цели:

1. Създаване на условия за развитие на отрасли и дейности, осигуряващи устойчив икономически растеж на област Бургас
2. Стратегическа цел 2: Подобряване на жизнената среда, чрез стимулиране развитието на човешкия потенциал за повишаване реализацията, заетостта и доходите на населението
3. Стратегическа цел 3: Развитие на вътрешнорегионалното и трансгранично сътрудничество за постигане на балансирано развитие и обособяване на област Бургас като представителна външна граница на ЕС

Общинският план за развитие на община Созопол пряко допринася за постигане на целите на областната стратегия, като отчита в пълна степен посочените приоритети за развитие и интегрира решенията на областната стратегия на местно ниво.

Приемственост с Общински план за развитие на община Созопол за периода 2007-2013 г.
Общинският план за развитие се явява продължение на осъществяващата се в момента стратегическа политика на общината. В този смисъл той ще надгражда Общински план за развитие на община Созопол за периода 2007-2013 г., като бъдат взети предвид изводите от Актуализацията на плана и от Оценката за изпълнение на плана, която се извършва в рамките на същия проект.

III. АНАЛИЗ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО И СОЦИАЛНОТО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНАТА
1. Обща характеристика на общината
Община Созопол е разположена в Югоизточния район от ниво 2, Бургаска област. Заема територия от 526,97 км2, в южната част на Бургаския залив, в полите на Странджа. Основна черта на съвременния й облик е рекреационният туризъм. Класирана по реализирани нощувки и приходи, община Созопол трайно отстоява пета позиция в националния туристически пазар. Близостта до гр. Бургас облагодетелства общината както по отношение на туристическите потоци, така и в реализацията на инвестиционни инициативи. Старинният Созопол е културния “репер” на южното Черноморие. Освен с уникалната атмосфера от експонираните хилядолетни пластове на много култури, той привлича и с битието си на средище за съвременното българско изкуство. Контактът с морето се осъществява чрез пристанища и пристани за рибарски лодки. Живописният бряг с богати композиции от уютни заливи и плажни ивици (над 1100 дка). Вътрешността е съчетание от равнинни, хълмисти и ниско-планински терени. Почвено-климатичните комплекси са благоприятни за селско стопанство, но съвременното му развитие е далеч под ресурсния капацитет. Силно доминиращ в общинската икономика остава ваканционният морски туризъм.
1.1. Географско положение и територия
Карта 1: Административно деление на област Бургас
Община Созопол е разположена в централната източна част на Бургаска област. Тя граничи на юг с общините Приморско и Малко Търново, на изток – със Средец, на североизток – с Камено, а на север – с Бургас. Източната и североизточна граница на община Созопол е Черно море. Нейният район е характерен с двете си съставни територии - крайбрежието, обхващащо отрязъка между нос Атия и Маслен нос и равнина, която в южна посока постепенно преминава във възвишенията на Странджа. От общо 51-километровата брегова ивица - 17.1 км са заети от пясъчни плажове.
В границите на общината влизат землищата на градовете Созопол и Черноморец (с решение на Министерския съвет от 2.12.2009 г., в сила от 11. 12 с.г. село Черноморец става град) и на десет села: Равадиново, Атия, Росен, Равна гора, Крушевец, Зидарово, Присад, Габър, Вършило и Индже войвода. В 5-километровата крайбрежна ивица са разположени град Созопол и селата Равадиново, Атия и Черноморец. В активната крайбрежна територия се намират 1/3 от селищата на общината с общо 7876 жители, което представлява почти 2/3 от постоянното население на общината. Общата площ на територията на община Созопол е 480 067 дка, което представлява 6,6% от територията на област Бургас. След референдум, проведен на 23 август 2009 година, жителите на село Извор избират да преминат от Община Созопол към Община Бургас. Село Извор вече е извадено от пределите на Община Созопол. Промяната е с указ № 121 от 10 май 2010 г. на Президента на Републиката.
1.2. Регионални връзки
Град Созопол отстои на 30 км от областния център Бургас - най-големият и най-важният икономически и транспортен център в Бургаски (Странджански) черноморски район. За развитието на международния туризъм, от съществено значение е близостта на общината до световно известните дестинации като Гърция и Турция, както и връзките по море със Средиземноморието. Излазът на Черно море повишава транспортно-географско и туристическо значение на общината. Контактът с морето е оползотворена предпоставка за развитието на туризма, пристанищното дело и риболова. Атрактивните природни и стопански условия са били и продължават да бъдат фактор за концентрация на население и стопански дейности в крайбрежната ивица на общината.
Ключово значение за достъпността на общината има панорамния път Е-87 (Констанца – Варна – Бургас - Малко Търново – Истанбул). Републиканската пътна мрежа на територията на общината се състои от един първокласен път І-9, който е част от европейската пътна мрежа и в частност, от път Е-87. Дължината му на територията на общината е 24 км. Следващият по значение е третокласният път ІІІ-908 (Бургас - Росен - Веселие) с дължина 31 км. Общинската пътна мрежа е 109,9 км. Освен общото й незадоволително състояние, релефните препятствия са довели до липсата на преки връзки между всички селища на общината. Връзката с вътрешността се реализира чрез обходи чак през гр. Бургас. Неравностойната достъпност е бариера не само за ежедневието на хората, но и за оползотворяването на туристическия и други стопански потенциали на вътрешността.
Основната морска инфраструктура е пристанище Созопол, което отдавна е загубило някогашното си регионално значение за пътнически превози. Използва се изключително като риболовно пристанище, за развлекателно-туристически пътувания и като главно яхтено пристанище. Пристани за рибарски лодки има в гр.Созопол и гр. Черноморец, а при ваканционно селище Дюни функционира второто в общината яхтено пристанище.
С пълното изграждане на АМ Тракия и чувствително подобрената достъпност, се създадоха предпоставки не само за увеличаване на туристическите пътувания, но и за привличане на инвестиции в алтернативни сфери, допринасящи за устойчиво развитие на общината и редуциращи риска от сътресение при упадък на туризма
1.3. Селищна структура и урбанизационни процеси
Демографската маса от 12543 жители (2012 г.) е разпределена в общинския център – гр.Созопол (4244 житeли), гр. Черноморец (2036) и 10 села. Общинският център и гр.Черноморец попадат в категорията “много малки градове”. Според класификацията на урбанистичните центрове в Национална концепция за пространствено развитие на България, 2013-2025 г., гр. Созопол е център от предпоследно, четвърто ниво, но се намира на границата между 4то и 5то ниво и според бъдещото си развитие нивото може да бъде променено. В групата на селата има само две от категорията “средни”, 4 са “малки” и 4 - “много малки” села. За разлика от много други общини, Созопол още няма напълно или почти обезлюдени села, но същевременно не е избягнал повсеместното застаряване на населението и силно деформираните възрастови структури в периферните села на общината.

Източник: НСИ, преброяване 2011 г.

Градът е функционален, но не и пространствен център на общината. Формират се два района с контрастни различия – “крайбрежен” и “вътрешност”. Периферното разположение на общинския център, ниският клас пътища и липсата на “мрежови” пътни връзки, затрудняват достъпността му от централната и югозападната част на общината. Преобладаващите релефни особености (ниско-планински и хълмист пресечен терен) предопределят сравнително рядка, но равномерна селищна мрежа. Естествено ненаселени остават само Медни рид и части на планина Босна.

Източник: Актуализация на ОПР Созопол за периода 2012-2013 г.
Средната селищна гъстота в община Созопол (2,2 селища на 100 км2), е над два пъти под тази за страната (около 5). Отчитайки и демографската маса, гъстотата на населените места в крайморската част е с много по-благоприятни измерения. Средното отстояние между населените места е около 5 км, което би било добра предпоставка за формиране и функциониране на една жизнена териториално-селищна общност, ако се реализират липсващите пътни връзки.
По степен на урбанизация (50,1% градско население), община Созопол е значително под средната стойност за страната - 70%. Останалата демографска маса от 49,9% е разпределена в равномерна мрежа от села. Икономическият им облик (с изключение на крайбрежните) е селскостопански, с подчертан натурален характер. Като цяло, в селата липсват възможности за трудова заетост, обезпечаваща жизнена кариера на млади хора.
Обслужващите функции са съсредоточени изключително в общинския център и по крайбрежието като цяло. Структурата на първичния социален сервиз е почти огледален образ на категорията селища и възрастовия профил на населението им. В половината села не функционират училища, в много от тях няма и лекарски практики. Центърът компенсира с пълен набор от добре развити услуги на селищно и общинско ниво, но със затруднен пространствен достъп от вътрешността. По степен на благоустроеност, селата имат сходни характеристики - всички са електрифицирани и водоснабдени (но тези от вътрешността са с остър недостиг на вода), в почти всички отсъства канализация. Сравнима е и благоустроеността на уличната мрежа - някога изградена с трайна настилка, сега е повсеместно в лошо състояние. Обобщената оценка за град Созопол по този показател би била мозайка от нормален стандарт на благоустроеност (преобладаващ) и недоизградени или амортизирани зони.
По отношение на териториалното развитие, трудно могат да бъдат идентифицирани белези на силна пространствена обвързаност между селищата в границите на общината. Такава обвързаност съществува в източната част на общината. Туристически и съпътстващи обслужващи дейности създават силни функционални и пространствени връзки между двата града и селата Атия, Равадиново и Росен. Към тази общност може да се присъедини и с. Равна гора. Отдалечените селища от западната част на общината са пространствено обвързани помежду си, но не и с общинския център. Селата Крушевец, Зидарово и Присад са по-близко до областния център гр. Бургас, отколкото до гр. Созопол. Същото се отнася и за с. Габър - то е по-близо до гр.Средец. Селата Вършило и Индже войвода са „усамотени” в крайната югозападна част на общината, в подножието на Странджа планина.
Като физическа структура, селищната мрежа е сравнително добре развита, балансирана тъкан върху цялата територия на общината. Дисбалансът се дължи на достъпността, на демографските и функционалните характеристики. Общината има нужда от целево създаване на вторичен опорен център – “балансьор” в западната си част .
Оползотворяването на природните ресурси в община Созопол е едностранчиво. Благодатният природо-климатичен комплекс на крайбрежието се експлоатира все по-интензивно за морски рекреативен туризъм. Водният транспорт, риболова и аквакултурите са “странични ползвания” на морето. Натискът на урбанизацията и неадекватната техническа инфраструктура застрашават баланса на природните компоненти, а от там и рекреационните качества на средата в тази зона. Желаните насоки за развитие на крайбрежната зона са:
- Превес на качественото, а не на количественото натрупване на антропогенни елементи (изпреварващо изграждане на инфраструктура, опазване и облагородяване на естествените ландшафти, ограничаване на строителната експанзия – особено хаотичната, дисперсната);
- Връщане поне на част от земеделската земя в тази зона към селскостопански производства – природни паузи с добре стопанисвана земя повишават и рекреативната стойност и атрактивност на зоната;
- Постигане на съотношение 3:1 на “зелено” спрямо “сиво” строителство.
Вътрешната зона е пренебрегната, полуизоставена. Картината е подобна в много други селски и полупланински райони, но тук като че ли е утежнена от наличието на по-атрактивната алтернатива на аграрните дейности – услуги в туризма. Добре известна е несравнимо по-високата доходност от хотелиерство и ресторантьорство. Но вместо изграждане на симбиоза туризъм-земеделие, тилът на бреговата зона остава носталгичен спомен за активно природо-ползване. Вместо мрежа от модерни ферми и малки предприятия за преработка, там цари атмосфера на “доизживяване” и малки натурални стопанства. Усилията за включване на природното и културно наследство в туристически продукти, са все още спорадични и неподкрепени от цялостна общинска и още по-малко, държавна политика.
Желаните насоки за оползотворяване на природния потенциал във вътрешната зона на общината са:
- Премахване на пречките от раздробената собственост на земя и земеползване;
- Привличане на външен капитал (включително средства от донорските фондове на ЕС ) в ефективни аграрни производства и преработка на суровините им;
- Превръщане на вътрешната зона в развит тил на крайбрежието, осигуряващ храни и обогатяващ туристическото предлагане край морето;
1.4. Климат
В района на Созопол климатът е умереноконтинентален, върху който се усеща влиянието на Черноморския басейн, коeто е предпоставка за целогодишна влажност на въздуха. Влияние оказват и теченията от Средиземно море. Същевременно за района са характерни сравнително малко валежи и продължителни засушавания. Средногодишните количества на валежите са около 494 л/м2. Лятото е дълго и топло (средноюлска температура +27°С), есента мека, а зимата топла, но ветровита (средноянуарска температура +6°С). Средногодишните температури са по-високи отколкото тези за страната – около 13,5 С, като липсват резки големи температурни амплитуди.
фигура 1. Средна годишна температура в община Созопол

През зимния сезон преобладаващи са северозападните и югозападни ветрове, което влияе негативно на рекреационните възможности за развитие през този сезон. През лятното полугодие преобладават източните ветрове, свързани с дневния морски бриз. Влиянието му се усеща в ивица до 40 км суша, т.е. в почти цялата територия на общината. Макар и с по-слабо климатично влияние, нощният бриз (от сушата към морето) е сред характерните климатични фактори. Средната му скорост (1-2 м/сек) е значително под тази на дневния бриз (3-6 м/сек). Тези фактори създават добри предпоставки за развитие на рекреационен туризъм през лятото за по-голям период от време.
Комбинацията облачност – слънчево греене корелира с тази на температурата и ветровете. Друг характерен елемент на на района е слънчевото греене, с действителна продължителност от 2100 до 2200 часа годишно.Максимумът на облачността е в периода ноември-февруари (средно 70%). През пролетта количеството й плавно намалява и през лятото достига минималните стойности от 26% до 28%. Средният годишен брой на ясните дни е 82, с максимум през лятото (15 дни месечно) и минимум през зимата (февруари - 2.7 дни). Между април и септември греенето достига до 60% през деня, което превръща Созопол в един от най-слънчевите райони на България. Това създава отлични предпостваки за хелиотерапия в продължение на 6 месеца годишно.
1.5. Морски бряг и релеф
Релефът на територията на община Созопол е разнообразен с редуване на равнинен, хълмист и нископланински релеф. Крайбрежието е силно разчленено с ритмично редуване на скален бряг с плажни ивици и многобройни заливи и съчетава комплекс от морски тераси със слабо вертикално разчленение. Естествен делител на крайбрежна и полуострови (до 2 км вътрешна част е Медни рид (с най-висока точка - вр. Бакърлъка, 376 м). Нагънатата брегова линия оформя силно вдадени в морето) със система от множество острови и скални образувания (подводни и надводни). Територията във вътрешността е също разнообразна - речни долини, платовидни тераси и силно разчленени нископланински склонове (Босненски рид с вр. Босна - 454 м). Обща характеристика на релефа е силната му разчлененост. Тя е благоприятна за формиране на атрактивни ландшафти (и включването им в туристически продукти), но затруднява изграждането на пътната инфраструктура и развитието на мащабно ефективно земеделие.

Около 30% от бреговата ивица е заета от пясъчни плажове (17,1 км). Разположението им в дълбоки, естествено защитени заливи, обуславя постоянната им площ (независимо от дин амиката на бреговата линия). Това създава благоприятни предпоставки за привличане на туристи през летния сезон. Освен прилежащите скални участъци, атрактивността на плажовете се засилва и от естествени дюни образувания в тилната им част3. Освен с високите си качества (уютност/защитеност, лесна достъпност, красиви природни рамки, разнообразие, фин пясък и т.н.), значимостта на плажните ресурси се изразява и в чисто количествени параметри:

таблица 1: Параметри на плажовете и дюните на територията на община Созопол
ПЛАЖНИ ИВИЦИ/ПЛАЖОВЕ Площ общо дка плаж дюни
парк Росенец, залив Атия 14 14 0
Вромос, залив Вромос 204 204 0
гр. Черноморец, залив Св.Никола 39 39 0
къмпинг "Черноморец" 29 29 0
къмпинг "Градина" 139 4 135
къмпинг "Златна рибка" 70 6 63
Св.Марина 12 12 0
Централен плаж - Созопол стар град 18 18 0
Харманите - Созопол нов град 40 26 14
Каваците 100 4 96
Алепу 238 172 66
Републикански плаж "Герена" 209 10 199
ОБЩО 1111 537 574
Източник: ОПР Созопол 2008

Пределен капацитет на созополските плажове е около 67 000 човека (едновременно ползване), изчислено на база на минималната норма - 8 м2/човек. През последните години се наблюдава и изключително тревожната тенденция за застрояване на част прилежащите към плажните ивици терени. Такива случаи могат да се забележат край къмпингите „Градина”, „Златна рибка” и „Каваците”, както и в зоната на плажа „Харманите” – Созопол нов град.

1.6. Природни ресурси
a. Води
Факторите, които оказват влияние върху формирането и режима на водите са климата, фактори на постилащата повърхнина – релеф, геоложки строеж и скален състав, почвена и растителна покривка; и хидрографските особености на речните басейни. Антропогенната дейност също въздействат върху регулиране и формиране на водния оток.
През територията на община Созопол протичат множество малки реки - гъстотата на речната мрежа е над 1,62 км/кв.км за водосбора на р. Факийска и до 2-3 км/кв.км за водосбора на р. Дяволска.

фигура 2. Речна мрежа на община Созопол

Най-голямата река - Факийска, извира от Странджа, западно от връх Кервансарай. Във водосбора й са изградени шест малки язовира, като два от тях са снети от отчет. Изграден е изравнител при Раков дол с обем V = 3 000 000 куб.м за водоснабдяване на “Промет” ЕАД, чието потребление възлиза на 10 млн. куб.м годишно. На водосбора на реката има 2425 дка напоявани площи. Във водосбора на р. Изворска са изградени два малки язовира, от които се напояват 850 дка площи. Освен това с течащи води се напояват 1950 дка. Повърхностните води са като цяло с ограничен дебит и подчертана сезонност.

№ по ред Язовир Землище Водни обеми Напоявана площ
Общ Мъртъв Полезен Обща Грав. Помпено
м3.103 м3.103 м3.103 дка дка дка
1 2 2 4 5 6 7 8 9
Община Созопол
1 Юрта Зидарово 250 15 235 150 150 -
2 р. Селска Габър 130 30 100 200 200 -
3 Кайлъ дере Извор 284 28 256 350 350 -
4 Хур дере Извор 170 19 151 500 500 -
5 Крива круша 1 Черноморец 150 10 140 500 - 500
6 Крива круша 2 Черноморец 121 10 111 500 - 500
7 Синя вода Равадиново 28 5 23 150 150 -
8 Габера Равадиново 130 19 111 350 350 -
9 Факуда Равадиново 121 11 110 578 430 58
10 До гробищата Равна гора 250 10 240 750 - 750
11 Студена вода Росен 222 22 200 750 - 750
12 Крушевец Крушевец 300
Източник: Стратегия за устойчиво развитие на земеделието в област Бургас 2013 г.
Подпочвените води в общината са малко и се използват главно чрез каптиране на извори с неголям дебит - от 0.1 до 5 л/сек. Ивицата на североизток от селата Росен и Равадиново, както и на запад от с. Вършило и на северозапад от с. Присад е напълно лишена от подпочвени води. Най-богати в това отношение са терасите на р. Ропотамо, районът на юг от гр. Черноморец и на север от мина Росен, както и около езерото Алепу.
Морските води имат решаващи рекреационни функции и по-ограничена стопанска роля (риболов, аквакултури, воден транспорт). Ключов проблем е опазването на чистотата им, особено в прибрежната зона.

Като цяло районът страда от недостиг на вода поради засушаванията през последните 15 години. Поради ниския воден дебит на реките няма изградени водни електрически централи. Липсват и геотермални извори, които може да се използват като източници на възобновяема енергия.
b. Почви
Почвените видове на община Созопол са разнородни и покриват почти цялата класификация за България. Канелени горски и излужени канелени горски почви са разпространени около гр. Созопол и в землищата на с.с. Равна гора, Зидарово, Габър и Вършило (върху хълмист и полу-хълмист релеф). Псевдо-подзолисти горски почви има около с.с. Росен, Индже войвода и Крушевец (върху терени с равнинен и полегат релеф). Смолниците са представени най-вече в ниските подножия в землището на с. Присад. Ливадни почви са характерни за речните долини в землищата на с.с. Равадиново и Зидарово. Ливадно-блатни и блатни почви са най-широкоразпространени в речните устия. Черноземи има само в землището на с. Индже войвода. Разнообразието на почвените комплекси предлага и широк диапазон на аграрни дейности – от пасищно животновъдство, до слети култури, трайни насаждения и зеленчукопроизводство. Като цяло, естественото плодородие на почвите е средно до високо.
c. Флора и фауна
Флората в района се характеризира с Био-разнообразие и специфика. Обособяват се две различни зони – крайбрежна и странджанска. В крайбрежната зона виреят типично средиземноморски растителни видове, някои от които са уникални за българската природа. Особено богати на редки и ендемични видове са горите на странджанската част. Като цяло, естествената растителност има повече рекреационни, познавателни, и т.нар. средообразуващи функции. Преобладаващото стопанско ползване на горите се изразява в добив на дървесина.
Специфична е и фауната, особено в странджанската зона, формирана от няколко различни климатични влияния. Много от видовете, населяващи Странджа, са национални ендемити, някои от които още не са проучени. Районът е характерен с особено големи популации на влечуги. Разнообразни и осезателни са и популациите на бозайници и птици. Рибната фауна на морето също е белязана с разнообразие, но популациите на шелфовите видове прогресивно намаляват, а миграционните се задържат за все по-кратко време в обичайните коридори.

d. Поземлени ресурси
Общата площ на територията на община Созопол е 588024 дка , което представлява 6,8% от територията на област Бургас. Структурата на поземлените ресурси по видове територии е както следва:
фигура 3. Разпределение на територията в община Созопол

Тревожна е констатацията, че средно 70% от земеделските територии са изоставени. Причините за това са комплексни и валидни за цялата страна. При отсъствие на целенасочени държавни мерки, перспективата в земеползването и състоянието на земеделските земи е песимистична – увеличаване на изоставените земи, продължаващо раздробяване, засилване на тенденцията към малки натурални стопанства.
Горските територии включват площта на Държавния горски фонд, и заемат 247987 дка (48,5% при средно за страната 33,6%). Населените места и другите урбанизирани територии заемат 9914 дка (1,8% при средно за страната 5,0%). От тях, 7648 дка са в регулациите на населените места, 281 дка промишлени и складови зони, 410 дка курортни комплекси, 1462 дка застроени обекти извън регулация и 113 дка гробищни и извън-селищни паркове. Останалите категории (водни течения и площи, инфраструктура, добив на полезни изкопаеми и ТБО) формират дял от 3,7%.
Структурата на поземлената собственост към 2000 г. е както следва:
Частна 29,8%
Държавна 39,2%
Общинска 16,7%
На рел.орг. 0,1%
Друга 14,1%

Държавната собственост включва земите на Държавния горски фонд, Държавния поземлен фонд, част от териториите на населените места и водните течения и водните площи, кариери, депа за промишлени отпадъци, непригодни земи, републиканската пътна мрежа, и др. Общинският поземлен фонд се състои от ниви, мерите и пасищата, полските пътища и прокари, язовири, канали, езера, блата, непригодни земи, депа за отпадъци, общинската пътна мрежа и др.

2. Социално-икономическо развитие – обща характеристика
Икономическият профил на община Созопол се характеризира главно с развитие на сектор Туризъм, фокусиран почти изцяло върху предлагането на моно-профилен продукт, а именно – морски туризъм. Основавайки се на този единствен силно развит отрасъл, голямо присъствие на територията на общината в периода до 2008 г. имат и свързаните дейности и услуги като строителство, операции с недвижими имоти, транспорт. Към настоящия момент, се наблюдава застой в строителството и операциите с недвижими имоти, поради настъпилата през 2008 г. икономическа криза. Общината има добре развита мрежа от образователни заведения, които обаче не предлагат възможности за високо образование и квалификация на населението. Социалните и здравни услуги също са добре развити като все още се забелязват проблеми по отношение на достъпността на жители на отдалечените югозападни селища на общината. Техническата инфраструктура е добре развита по отношение на електроснабдяването, водоснабдяването и телекомуникациите. Съществува добре изградена междуселищна пътна инфраструктура като голяма част от общинските пътищата са силно амортизирани и се нуждаят от рехабилитация и ремонти. В процес на изпълнение са мерки за рехабилитация и доизграждане на канализационната инфраструктура, както и за изграждане на Пречиствателна станция за отпадъчни води за гр. Созопол и гр. Черноморец.
Основни фактори в развитието на общината са богатите туристически ресурси (природни и антропогенни) и близостта до областен център (гр. Бургас) с добра достъпност по суша, въздух и вода. Те са определили структурата на общинската икономика - туризмът и свързаните с него дейности.
По своите макроикономически показатели област Бургас, част от която е и община Созопол, се развива с темпове под средните за страната, но над средните за Югоизточен регион.

фигура 4. БВП на глава от населението в България 2009 – 2011 г.

Източник: НСИ
Общата макроикономическа среда, че до 2008 г. се наблюдава ръст на БВП както на национално, така и на областно ниво. Тенденцията се обръща в периода след 2009 г., когато под влиянието на световната финансово-икономическа криза, ръстът на показателя е отрицателен. Слабо подобряване на макроикономическите показатели се забелязва от 2011 г.
Концентрацията на ресурси и дадености по крайбрежието води до изключително силно изразен дисбаланс в развитието на общината, превръщайки отдалечените от морето селища в територии с нарушена демографска структура и значително по-нисък социално-икономически статус на населението. Въпреки това, тези райони съдържат потенциал за развитие на различни от туризма сектори от местната икономика и за намиране на алтернативни икономически опори на общината.
2.1. Структура на икономиката, процеси, проблеми
Секторната структура на наетите лица показва водещото място на третичния сектор (сектора на услугите) със 74,5% от всички заети на територията на общината, което е пряко следствие на спецификата и традициите на местната икономика и трудови ресурси. В резултат на тази специализация, във вторичния сектор на индустрията са ангажирани едва 20% от наетите лица, като повече от половината от тях са в строителството. Първичния сектор има дял от едва 5,5% (над средния за страната), като над половината от наетите са ангажирани в рибното стопанство. В абсолютно изражение, броят на наетите лица в първичния сектор е твърде малък (216 души). От тези заети по-малко от 100 са в селското стопанство, което не позволява ефективното му развитие, както и на свързаната с него хранително-вкусова промишленост. Същевременно, община Созопол разполага с необходимите природни ресурси, а структурата на нейната икономика би могла да се подобри значително при развитието на отрасъла.

фигура 5: Заети по сектори към м. февруари 2011 г. в община Созопол

Източник: НСИ

Тази структура е недостатъчно балансирана за постигане на гъвкав пазар на труда и диверсификация на икономиката, което е в основата за постигане на устойчив икономически растеж. Наложително е да се търси разнообразяване на заетостта (алтернативи на туризъм и връзка между туристическия и земеделския сектори), за да може да се отговори на новите реалности и тенденции на пазара на труда, произтичащи от глобализацията и динамиката на икономиката. При разпределението по отрасли, челните места логично са за под-секторите свързани с туризма - "Хотели и ресторанти" с 13,1% от наетите лица, "Търговия и ремонт на автомобили и мотоциклети" с около 19,2% и „Строителство” с 12,1% от наетите.
Сериозен е делът и на заетите в държавното и местното управление – 13,8%. За сравнение, в добивната промишленост през 2011 г. са наети едва 0,3%, а в образованието, здравеопазването, социалните дейности, културата и спорта – 5,4%. Също така, твърде скромен е делът на заетите в преработващата промишленост – едва 7,2%, или 282 души.
Основно предизвикателство пред бъдещото развитие на общината е намирането на най-подходящия катализатор за увеличаване темпа на растеж и за разбиване на монопрофилността на местната икономика. Към момента туризмът не може да осигури желания устойчив ръст на местната икономика. Предвид наличните ресурси и все още живи традиции, усилията би следвало да се насочат към последващо развитие на собствения потенциал, който освен в развитието на различни от морския форми на туризъм и повишаване качеството на предлаганите услуги, е най-голям в селското и рибното стопанство, както и свързаните с тях производства (хранително-вкусовата промишленост). Местната икономика би могла пълноценно да експлоатира природните дадености и чрез близостта до туристическия пазар да развие силен отрасъл.

2.2. Предприемачество и развитие на МСП
В периода 2008 – 2012 г. общият брой на активните стопански субекти, опериращи в община Созопол бележи ръст. Това се дължи предимно на липсата на големи предприятия и големия брой самонаети в сектора на услугите. Най-голям е делът на функциониращите микропредприятия, а броят на фирмите с повече от 50 заети лица остава много нисък.

таблица 2. Брой на активните стопански субекти на територията на община Созопол
Община Созопол 2008 2009 2010 2011 2012
Брой нефинансови предприятия – общо, в т.ч.: 792 851 896 903 1009
с до 9 заети лица 749 813 863 869 972
с 10 - 49 заети лица 35 32 28 29 33
с 50 - 249 заети лица 6 .. 4 4 3
над 249 заети лица .. .. .. .. ..
Източник: ТСБ - Бургас

Разпределението на активните фирми по отрасли не претърпява съществено изменение през последните години. Обяснимо с оглед специализацията на общината в туризма, водещо е мястото на отраслите от сектора на услугите. На първо място е "Търговията и обслужването", на следващо място е под-сектор "Хотели и ресторанти", а на трето място се нарежда „Транспортът”. Делът на фирмите от Преработващата промишленост и Селското стопанство остава незначителен.

2.3. Промишленост
Промишлеността е традиционно слабо представена в община Созопол. През последното десетилетие се забелязва увеличаване на количествените показатели, което се дължи на стабилизираните и разширяващи се позиции на преработващата промишленост. Необходимо е да се предприемат мерки за стимулиране на местното производство с цел превръщането му в развит отрасъл на местната икономика. Това не е самоцел, а стратегическа потребност от балансиране на икономическата структура на общината, от внасяне на липсващ елемент за нейната устойчивост и привлекателност.
Добивната промишленост е представена от ДОО "Черноморец" (гр. Черноморец) - произвежда мраморни, гранитни и керамични изделия за строителството. Лесно реализира продукцията си в активните строителни пазари по крайбрежието, в т.ч. и борсовия пазар в Бургас.
Преработващата промишленост е представена от производство на хранителни продукти (главно рибо-преработка) и производство на дървен материал и изделия от него. През последните години се отбелязва спад в промишления риболов и преработката на рибни продукти , но едновременно с това и развитие на аквакултурите. За производството на дървен материал липсват конкретни данни, освен броя на наетите, който е почти 50% от тези в преработващата промишленост.
Потенциал за увеличаване и разнообразяване на възможностите за заетост в общината е развитието на производства, които съчетават ново технологично равнище и оползотворяват местните ресурси. Такава роля би изиграл изграждането на малък Индустриален парк в с. Зидарово за привличане на инвестиции в мощности за преработка на земеделска продукция от района. Това би означавало създаване на повече възможности и намаляване на рисковете пред местната икономика.

2.4. Строителство
Строителният сектор е един от структуроопределящите за икономическия комплекс на общината до 2010 г. Въпреки настъпилия период на известно инвестиционно затишие в резултат от икономическата криза и до момента на територията на общината продължават да се реализират инвестиции, които са били започнали в предходните години. Изключително показателен за значимостта на отрасъла е обемът на въведените в експлоатация жилища и жилищни сгради в периода 2010 - 2012 г.

таблица 3. Основни характеристики на жилищния фонд и въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради и жилища в община Созопол
Показател Мерна единица 2010 2011 2012
Жилищен фонд
Жилищни сгради Брой 6692 6878 6916
Жилища Брой 14065 11089 11647
Полезна площ кв. м 969606 806686 857599
Въведени в експлоатация новопостроени жилищни сгради и жилища
Сгради Брой 56 77 40
Жилища Брой 718 776 561
Полезна площ кв. м 60311 64665 51085
в т.ч. жилищна кв. м 35764 40132 31144
Източник: НСИ
Както е видно от представените данни, секторът вече постепенно намалява дела и значението си за местната икономика, което води след себе си и структурни промени в заетостта. Навременното пълноценно развитие на други сектори от икономиката на общината, би компенсирало известен спад в строителната продукция и би дало нови възможности за заетост и преквалификация на някои от заетите в строителството.
2.5. Аграрен сектор
Селското стопанство е било добре развито до началото на прехода, но сега е загубило голяма част от позициите и структурното си значение за икономиката на общината. Независимо от водните дефицити и засушаванията, природният комплекс е благоприятен за развитието на балансиран и ефективен аграрен сектор. В действителност, растениевъдството е моно-профилно а животновъдството - слабо и натурализирано. Въпреки тенденцията от последните години за уедряване (комасация) на част от поземления фонд и оползотворяване на една значителна част от поземления ресурс, все още голяма част от земеделските земи пустеят, трайните насаждения (с изключение на лозята) са почти изоставени, а хидромелиоративните съоръжения са разрушени.
a. Растениевъдство
Земеделската земя е основно частна собственост и се стопанисва от арендатори, земеделски кооперации и частни стопани.
Основна култура е пшеницата, следвана от слънчоглед и ечемик. Фуражните култури са с незначителни площи. Добивите са около средните за съответните култури, стабилни и с добро качество. Преобладаващото производство е върху окрупнени площи, с добра агрикултура, но сравнително стар машинен парк. Пшеницата от района е утвърден търговски продукт с добра реализация.
Трайните насаждения са представени предимно от лозя и малко овощни градини. Лозовите насаждения са концентрирани в землищата на селата Габър, Зидарово, Крушевец, Присад, Равадиново и Черноморец. Овощни градини са останали само в землището на с. Зидарово (130 дка) и то предимно амортизирани. Разширяването на площите с трайни насаждения е възможно и необходимо.
Производството от зеленчуци остава далеч под местния потенциал и потребности, особено в туристическия сезон. Съхранената природна среда в района и гарантираният пазар (от туристическото присъствие) са чудесни предпоставки за развитие и на биологично земеделие (при възстановени възможностите за напояване на земите).

b. Хидромелиорации
На територията на Созополска община има изградени напоителни системи, включващи язовири, водохващания, канали, водопроводи, помпени станции. Трудно е да се направи цялостна оценка на сегашното им състояние, но важен е фактът, че част от съоръженията не се стопанисват и използват отдавна. Язовирите са в относително добро състояние и се стопанисват и поддържат от Общината.
Поливното земеделие е една от решаващите предпоставки за изграждане на ефективен и конкурентноспособен аграрен сектор. Поливните съоръжения и площи в общината би трябвало да се възстановят. Допълнителен мотив е създаването на шанс за устройването на "туристически чифлици" (навлизащ продукт в туристическото предлагане) и развитието на биологично земеделие (вкл. като част от туристическа анимация).

c. Животновъдство
Животновъдството е дребно, съсредоточено в частния сектор и полу-натурализирано. Традиционни за общината са говедовъдството, овцевъдството и свиневъдството. В момента броят на отглежданите животни и производството на животинска продукция са намалели многократно в сравнение с годините преди прехода. Говедовъдството се развива изцяло в дребни (с 1-3 крави) и няколко средни ферми (5-10 крави). Подобни са и характеристиките в отглеждането на останалите животни (овце, кози, прасета, птици). Те допълват фонда на малките натурални и полу-пазарни стопанства. Отсъствието на условия за спазване на хигиенните стандарти при пазарно-ориентирана продукция е стагниращ фактор за разширяване и специализация на тези стопанства.
Пчеларството също е застъпено и носи характеристиките на описаните по-горе производства - дребно, полу-натурално. Независимо от увеличаването на пчелните семейства, отсъствието на близко предприятие за разфасовка и търговия с пчелни продукти , затруднява контрола върху качеството и пазарната им реализация.
Животновъдството е далеч от оптималния си капацитет. Продукцията се затваря в кръговете на натуралната микроикономика. На този фон, основният извод е, че конкурентоспособността на аграрния сектор е ниска. Без целеви субсидии, фермерите не могат да постигнат себестойност, кореспондираща на изкупните цени на преработвателите. Последните носят риска на пазарната реализация и конкуренция. Те са ориентирът и корективът за производителите на суровини. Нереализирани резерви за повишаване на ефективността на сектора са научното обслужване, породния състав, агро-технологиите и агро-мениджмънта.
Научното обслужване на аграрния сектор е незадоволително. На територията на общината няма изградено научно звено. Секторът не разполага с мрежа от продуктови организации, защитаващи интересите на производителите. Изхождайки от сравнително ниската технологична съоръженост, сериозното изоставане от критериите за ефективност (налагани от преработвателите и пазарите), както и комплексните изисквания за качество на ЕС, укрепването на организациите на производителите се превръща в един от решаващите фактори за конкурентоспособността им в новите условия.
2.6. Пазар на земя
До 2010 г. пазарът на земеделски земи в общината беше изключително активен и атрактивен, особено за тези, купувани с цел промяна на предназначението и последващо застрояване. Търсенето преобладаваше над предлагането. През тези години бяха достигнати рекордни цени от 240 000 лв./дка в землището на гр. Созопол. През последните години активността на пазара значително намаля. Същевременно, наблюдава се все по-голяма активност на пазара на земеделски земи с цел обработване. Ценовият диапазон е от 300 до 2 000 лв./дка. Най-ниски са цените в с. Индже Войвода, а най-високи - в землищата на Созопол, Черноморец, Присад, Зидарово, Равна гора и Росен. В повечето случаи купувачи са арендаторите и брокери.
Въпреки, че през последните години се наблюдава и стабилен ръст на паричните плащания, както по отношение на плащанията на декар, така и в абсолютно изражение. Все още голяма част от собствениците на земеделски земи предпочитат да реализират собствеността си чрез получаване на рента, а не чрез покупко-продажба. Чрез получаването на доход от земята собственикът има възможност да реализира икономически собствеността си и в същото време да изчака по-добра пазарна цена на земята, за да я продаде.
2.7. Горско стопанство
Основните насоки на организация на горското стопанство в община Созопол са предвидени в лесоустройствените проекти на стопанисващите лесничейства - съобразно функционалното предназначение на групите гори. Отрасълът има следните основни характеристики:
 Територията на община Созопол е с по-висока лесистост от средната за страната;
 Общината разполага със значителни по площ защитни и рекреационни гори;
 Няма единно стопанисване на горския фонд на общината (стопанисва се от две лесничейства и дивечовъдната станция "Ропотамо");
 Наличие (макар и ограничени) на проявления на водната ерозия. Реална е заплахата от незаконна сеч, развитие на ерозионни процеси в засегнатите горски масиви;
 Извършването на предвидените в лесоустройствения проект залесявания и реконструкции на насажденията ще се отрази положително както върху екологичните, така и върху стопанските и естетическите аспекти на горския фонд;
 Правилното извеждане на отгледаните и санитарни сечи ще подобри качеството на горите и здравословното им състояние.

2.8. Инвестиции
Инвестициите на територията на общината са насочени към два основни сегмента. По-голяма част от публичните средства са насочени към подобряване на инфраструктурата, като впечатление правят няколкото големи проекта за рехабилитация на общинска пътна мрежа и подобряване на ВиК инфраструктурата в селищата на територията на община Созопол. Изключително значим проект, който в момента се реализира е Интегрираният проект за водния цикъл на Созопол – І етап, в рамките на който се изгражда цялостна инфраструктура: ПСОВ за градовете Созопол и Черноморец, както и цялостна реконструкция и изграждане на ВиК мрежа в двата града, включително входна помпена станция и дълбоководно заустване на пречистени от ПСОВ води. Инвестицията е на стойност 75 млн. лв., а в процеса на строителство и по време на експлоатацията на съоръженията се откриват и нови работни места.
От друга страна, частният сектор основно фокусира своите инвестиционни инициативи в строителство, реконструкция и експлоатация на различни видове сгради предназначени да обслужват туристическата индустрия. През последните години значително се увеличи броят на хотелите и ваканционните селища. Построени са и много къщи и вили за временно обитаване. Въведени са нови форми на жилища – комплекси, в които отделните собственици имат на разположение поддръжка, предоставена им от специализирани фирми.
Тревожна е тенденцията за изключително ограничени инвестиции в производствени мощности и активи. На територията на общината секторът е изключително слабо развит, а липсата на значими инвестиционни инициативи поставя в сериозен риск цялостната структура както на общинската икономика, така и на заетостта в общината. Притеснителен е и фактът, че няма данни за инвестиции насочени към развойна дейност и повишаване на квалификацията на заетите в производствения сектор.

Преките чуждестранни инвестиции за периода 2008 – 2012 г. са представени на следващата фигура:

фигура 6. Преки чуждестранни инвестиции
в община Созопол за периода 2008 – 2012 г.

Източник: ТСБ - Бургас

2.9. Заетост и производителност на труда
Подобно на общото за България състояние на трудовия пазар, заетостта бележи стабилен ръст в периода 2001 – 2009 г. след което налице е спад до достигане през 2012 г. отново на средните нива от 2005 г. Най-съществено е увеличението на наетите в отраслите, обслужващи туризма - "Търговия и обслужване", "Хотели и ресторанти". Значително е увеличението и в под-сектор "Добивна промишленост", което също се дължи на туристическото развитие и по-специално, нарастващите нужди на строителството. В номинално изражение, най-голямо за периода е увеличението в под-секторите "Финансово посредничество" и "Строителство". Забелязва се намаляване на наетите в под-секторите "Селско стопанство" и "Преработваща промишленост" - едни от принципно основните на всяка икономика. Този факт не е особено благоприятен за развитието на местната икономика в дългосрочен аспект. Той потвърждава задълбочаващо се едностранчиво експлоатиране на природните ресурси и нарастване на рисковете пред общинската икономика.

фигура 7. Наети лица през 2010 г. по икономически дейности – данни на национално ниво

Източник: НСИ

Характерно за Созопол (както за повечето черноморски общини) е големият дял самонаемане в обслужващата сфера, което е логично с оглед големият брой малки хотелски и търговски обекти. В някои отрасли като "Търговия и обслужване", "Финансовото посредничество" и "Операциите с недвижими имоти", самонаетите са почти колкото наетите. Именно затова, делът на услугите в заетостта е още по-голям, а като се има предвид нерегламентираната икономика и сезонността на сектора, може да се предположи, че през активния сезон заетостта достига 85-90%.
2.10. Туризъм
Туризмът е основен и най-важен икономически сектор в община Созопол - това показват както статистическите данни, така и резултатите от проведеното анкетно проучване на територията на общината във връзка с изготвянето на ОПР 2014-2020 г. Значението на туризма проличава и от факта, че неизменно присъства във визията за развитие на община Созопол:

Очаквано на територията на общината е развит основно летен морски туризъм. В малка степен е развит конгресният и благодарение на значителните усилия на Фондация Созопол , както и на съвместната работа на община Созопол, Фондация Созопол, Археологическия музей - Созопол и читалищата в общината - културно-историческият туризъм. В ОПР 2007-2013 г. са заложени няколко мерки за диверсификация на туристическия продукт, но оценката на изпълнението на мерките показва, че нови туристически услуги не са въведени за периода 2007-2011 г. Община Созопол успешно реализира проекти с донорско финансиране в областта на туризма - за периода 2007-2011 г. тя е реализирала 4 проекта за реставрация на етнографски сбирки, паметници на културата, археологически забележителности. През 2013 г. е завършен проектът „Интеграция на културно-историческите ценности и диверсификация на туристическите продукти на територията на община Созопол” на стойност 1 040 786,00 лв., по който е създаден Туристически информационен център (в стария град), ремонтиран е археологическия музей в гр. Созопол и са създадени изнесени експозиции на музея в гр. Черноморец. През 2012-2013 г., по ОПРР е реалзиран успешно проект „Изминати/Бъдещи пътища”, който цели развитие на устойчив туризъм и създаване на благоприятен имидж на община Созопол чрез организиране на иновативни културни събития. Следва да се отбележи още, че в общината са организирани множество културни и спортни прояви с голям брой участници - културните мероприятия са 212 с общо 30316 участници, а спортните – 130 с общо 7400 участници, но те са концентрирани в летния сезон, т.е. не допринасят за преодоляване на сезонния характер на туризма.

Резултатите от проведеното анкетно проучване също показват, че респондентите виждат развитието на туризма в посока неговото обогатяване и развитие извън летния сезон, тъй като това ще повлияе положително за намаляването на безработицата през зимата и пролетта и ще увеличи приходите.

Междинната оценка на ОПР показва, че общината поставя силен акцент на развитието на туристическия сектор, но не работи целенасочено за диверсификация на икономиката като цяло и на туристическия сектор в частност, а именно в диверсифицирането са основните резерви за подобряване на икономическото развитие на общината – намаляване на безработицата и увеличаване на приходите в общинския бюджет.
Диверсификацията, създаването на силен бранд, повишаване конкурентоспособността и изграждането на необходимата за развитието на туризма обща и специализирана инфраструктура са особено важни за развитието на сектора в община Созопол и съответстват на основната цел на Стратегията за устойчиво развитие на туризма в България, хоризонт 2030 г., а именно: „Утвърждаване конкурентоспособността и ефективността на туристическия сектор на България посредством оптимално използване на наличните природни и антропогенни ресурси в съответствие с пазарните изискванията и потребителските очаквания за устойчиво развитие на туризма”.
Извод:
В община Созопол съществуват множество предпоставки, които позволяват развитието на целогодишен туризъм – такива форми са културният и конгресният туризъм, тъй като те не се влияят от сезоните, за разлика от морския туризъм. Добри са предпоставките и за развитие на селски, еко, ловен и риболовен туризъм. Към момента, междинната оценка на ОПР показва неизпъление на планираните мерки за развитие на алтернативните форми на туризъм. Тъй като най-силни като образ за България в съзнанието на туристите са морският и културният туризъм, те биха могли да се използват много успешно за налагането на нетрадиционни към момента туристически продукти и услуги чрез съвместно предлагане. По отношение на морския туризъм, би следвало община Созопол да търси позициониране като дестинация за „немасов” туризъм чрез повишаване на качеството на обслужване, подобряване на инфраструктурата, разнообразяване на предлаганите услуги и т.н., което ще доведе до увеличаване на средните приходи от туристоден.
В междинната оценка на Областната стратегия за развитие на област Бургас също се посочва като основен недостатък в икономическото развитие сезонния характер на туризма, който се явява структуроопределящ сектор за областта. В междинната оценка специално внимание е отделено на фондация „Созопол”, която в рамките на разглеждания период е изпълнила редица проекти с донорско финансиране, допринасящи за постигане целите на ОСР. Същевременно община Созопол е посочена като такава, с основен принос по Приоритет 5 на ОСР: „Развитие на селските райони, горското стопанство, рибарството и аквакултурите.
a. Изпълнение на мерките от ОПР 2007-2013
В периода 2007-2013 г., по Специфична цел 1.2. Развитие на устойчив и ефективен туризъм, община Созопол е реализирала множество мерки, повечето от които са насочени към разнообразяване на морския ваканционен туризъм. В областта на опазването на културно-историческото наследство се реализират проекти както от община Созопол, така и от Фондация Созопол, но те са съсредоточени в гр. Созопол и гр. Черноморец, а засега обектите с потенциал в селата не се разработват.
Мерките, които касаят развитието на алтернативен туризъм, вкл. селски не са реализирани в по-голямата си част. Неизпълнението касае както инфрструктурни мерки (изграждане на велоалеи, етнографски комплекси, инфраструктура за екотуризъм край язовирите на с. Равадиново, наблюдателни площадки, заслони, беседки, пейки, места за паленен на огън в защитените зони и др.), така и мерки за повишаване качеството на туристическото предлагане (обучения, проучвания на туристическото търсене и оценка на предлаганите услуги, сдружаване на предприемачите и др.). Не е разработена и общинска програма за развитието на алтернативния туризъм, която да планира, конкретизира и улесни изпълнението и отчитането на конкретни мерки.
По отношение на рекламата и маркетинга, общината е реализирала две трети от заложените мерки. Участието на туристически борси в страната и чужбина повишава популярността на общината, подобрява контактите с партньорски организации в областта на културата, спорта и КИН, и подпомага бизнеса. Слабост на рекламната политика на общината е липсата на уникално лого и слоган, които да залегнат в нейната брандинг стратегия. Разработени са мултимедийни продукти, които обаче не се използват максимално, като има предпоставки за развитието им. Не се извършват маркетингови проучвания на пазара, не е реализирана програмата за визуална информация, ориентация и предлагане в общината. Тези мерки запазват своята актуалност и следва да бъдат реализирани в следващия програмен период. Все още не е създаден единен туристически портал, който да представя комплексно общината и да улеснява потребителите. Информацията относно акуалните събития се публикува на административния сайт на община Созопол.
Най-голямо е неизпълнението на мерките за подобряване на качеството на туристическото предлагане - от 10 мерки са реализирани само 2. С оглед засилващата се конкуренция и стремежа към създаване на продукти с висока добавена стойност, би следвало общината да актуализира заложените мерки и да ги реализира в периода 2014-2020 г.
b. Рекреационни ресурси
Основните природни туристически ресурси на община Созопол са свързани с морето. Созополското крайбрежие притежава както общите за цялото Черноморие условия и ресурси, така и специфика, придаваща му екзотика и допълнителна атрактивност. Цялата брегова ивица като че ли е създадена за отдих и рекреация – дълбоки, уютни заливи и плажни ивици се редуват с живописни силуети на клифови/скални участъци. Защитените територии, природните забележителности и зоните с разнообразен релеф във вътрешността на територията на община Созопол са също потенциален ресурс за развитието на алтернативни форми на туризъм.
Състоянието на околната среда в активната туристическа зона е добро, като се изключи стихийното замърсяване с твърди битови и строителни отпадъци в районите на интензивно строителство и концентрирано присъствие на туристи. В допълнение към природните, общината разполага с ценни антропогенни ресурси (културно-историческото наследство), най-значимите от които са:
 резерват “Старинен Созопол”;
 остров „Свети Иван” (където е намерено ковчежето с мощите на св. Йан Предтеча) Природен и археологически резерват - най-големият от петте острова по българския бряг на Черно море. Тук са открити следи от тракийско светилище от VІІ в. пр. Хр., древногръцки храм, вероятно посветен на Аполон Лечител (V в. пр. Хр.), останки от манастира “Св. Йоан Предтеча”, античен фар, руско военно гробище; (По проекта, реализиран от Фондация „Созопол”, на острова са възстановени пристаните, за улесняване на достъпа за туристите и са изградени навеси за наблюдение на биоразнообразието на острова)
 Архитектурно-исторически комплекс „Южна крепостна стена и кула” - съчетава елементи от различни епохи - древен кладенец (IV - III в. пр. Хр.); част от ранновизантийска стопанска сграда от V - VI век, в която е представена музейна сбирка; средновековна крепостна стена и кула и прилежащи стопански постройки; изложбена зала за съвременна живопис, скулптура и камерни концерти; реставрирана традиционна къща - архитектурен паметник от ХVІІІ - ХІХ в.
 древното селище Акра (X в. пр. н.е.), разкрито на нос Акин (в землището на град Черноморец) през 2012 г., където са възстановени част от крепостната стена и три бойни кули;
 Археологически музей Созопол;
 Археологически музей в гр. Черноморец;
 Музей Южна крепостна стена и кула;
 Художествена галерия и др.
Значими за туризма културно-исторически факти са регистрирани из цялата територия на общината, но повечето от тях не са експонирани, т.е. те все още са само потенциален, но не и реален ресурс за туризъм. Между гр. Созопол и гр. Черноморец остава древният тракийски град “Антий” (п-ов Атия), който след реставрация и експониране, би могъл да се включи в туристическото предлагане. Останалата територия на общината също е осеяна от материални следи на минали епохи, свързани с бит, строителство, военно дело, корабоплаване, рударство, религии, погребални обреди. По прилежащия на Созопол „Медни рид” (на турски „Бакарлък”) има останки от тракийски крепости – в южните раклонения на рида се намира „Лободово кале” (при село Веселие), а на 5 км. от с. Равадиново – най-добре запазената тракийска крепост в региона - “Малкото кале”. Открити са още множество долмени (край с. Росен) и стари рудници. Следи на подобни има и на югозапад, в землищата на селата Габър, Зидарово и Крушевец. Почти край всички села има тракийски надгробни могили, много долмени и древни следи от развитото до скоро в района рударство. В мино селище Атия би могло да се направи Музей на рудите и минното дело - медните залежи в региона са били експлоатирани още от IV-то хил. пр. Хр. и стават причина за създаването на първите поселища на Созополския полуостров .
Широко представена в община Созопол е традиционната архитектура в три основни типа - черноморска, странджанска и тракийска къща. Освен комплекса от странджански къщи в с. Индже войвода, добри образци на възрожденски къщи има и в селата Вършило, Зидарово, Извор и Крушевец. За съжаление, повечето са изоставени отдавна и са застрашени от срутване. Въпреки многото досегашни усилия и повишен интерес, богатото и повсеместно разпространено културно-историческо наследство на общината остава далеч под желаните и възможни нива на опазване и социализация . За експонирането на традиционната архитектура, експониране на традиционните български занаяти и осигуряване атракция за туристите е подходящо в с. Равадиново да се създаде етнографски комплекс.
Със създаването на множество спортни и културни прояви община Созопол обогатява доминиращият морски ваканционен туризъм, развива успешно макар и в малки мащаби конгресен туризъм - през 2013 г. е проведен изключително успешно Балкански конгрес на минералозите. Успешно се развива детския ваканционен отдих. Множеството параклиси и църкви в общината, ведно с откритите през 2012 г. мощи на Св. Йоан Предтеча способстват развитието на религиозен туризъм. Би могло, обаче, да се каже, че завършени самостоятелни продукти за алтернативен туризъм (селски, еко, културно-познавателен, ловен и риболовен) все още не са разработени и не се предлагат активно.
c. Туристическа индустрия
Туризмът е основната опора в икономиката на община Созопол. Заедно със съпътстващите услуги (търговия, транспорт и комуникации), той формира около 65% от приходите и 50% от заетостта в общината . Самостоятелният принос на туризма (хотели и ресторанти) е съответно 34.4% и 30.6%. Основният продаван продукт е “морски ваканционен туризъм”, допълнен и анимиран с културно-познавателни програми. Сезонното присъствие на потребители, утрояващи броя на местното население, е още неоползотворен фактор за активизиране на аграрния сектор и хранителната индустрия.
Както по цялото Черноморско крайбрежие, туристическата индустрия на Созопол следва трайна тенденция на бърз растеж през последните няколко години. Тази динамика е мотивирана с увеличени доходи и заетост, но поражда много спорни въпроси и тревоги. Безспорна е само констатацията за голямо количествено нарастване при незначително подобряване на ефективността (и другите качествени аспекти на предлаганите туристически продукти).
Статистистически данни :
През 2012 г. в община Созопол се намират 15% от местата за настаняване на област Бургас. В тях са пренощувли 15% от туристите, а реализираните нощувки са 18% от тези в областта, т.е. можем да кажем, че средният престой на туристите в община Созопол е по-дълъг от този на туристите в останалата част на област Бургас. За една нощувка в община Созпол туристите са заплатили средно 42 лв., а в област Бургас средната цена е 39 лв.
Данните са показани в таблица 4.
таблица 4. Сравнителни данни за област Бургас и община Созопол
Области, Общини Места за настаняване, брой Реализирани нощувки, брой Пренощували лица, брой Приходи от нощувки, лв.
Общо в т.ч. чужденци Общо в т.ч. чужденци Общо в т.ч. чужденци
Обл. Бургас 469 3 417 450 2 267 067 608 554 324 080 133 431 496 99 070 989
Общ. Созопол 70 603 654 441 530 88 343 54 946 25 459 000 19 743 000

По данни на ТСБ-Бургас, през 2011 г. на територията на община Созопол са разкрити 61 места за настаняване, а през 2012 броят им е вече 70. Това е ръст от 14 % за една година.
таблица 5. Дейност на местата за настаняване
2008 2009 2010 2011 2012
Места за настаняване 47 46 45 61 70
Реализирани нощувки 435 689 457 525 511 077 584 873 603 654
в т.ч. от чужденци 280 506 303 047 367 998 424 305 441 530
Пренощували лица - брой 57 032 65 130 66 404 83 668 88 343
в т.ч. от чужденци 31 236 36 004 42 647 50 464 54 946
Приходи от нощувки в хил.лв 11 685 13 962 17 068 21 490 25 459
в т.ч. от чужденци 8 937 11 576 14 614 17 129 19 743

Общо пренощувалите лица през 2008 г. са били 57 032 и нарастват до 88 343 през 2012 г., което е ръст от 55% за целия период. Броят на пренощувалите чужденци в община Созопол расте с бързи темпове – през 2008 г. чужденците са били 31 236, а през 2012 г. вече са 54 946, което е ръст от 76% за целия период. През 2008 г. чуждите туристи са били 55% от общия брой, а през 2012 г. вече са 62% от общия брой на туристите в община Созопол. За периода 2010-2012 г. е характерно нарастването и в броя на българските туристи – от 25 796 през 2008 г. до 33 397 през 2012 г. (Виж фиг. 8)

фигура 8. Пренощували лица 2008-2012 г.

За периода 2008-2012 г. броят на реализираните нощувки бележи постоянен плавен ръст, както е видно от графиката по-долу, въпреки че през 2009 и 2010 г. обектите са съответно с един и два броя по-малко. /Виж фиг. 9/:

фигура 9. Реализирани нощувки в община Созопол 2008-2012 г.

Приходите от нощувки бележат постоянен годишен ръст, както е видно от следващата фигура 10:

фигура 10. Приходи от нощувки в община Созопол

Може да се каже, че ръстът, който отбелязват приходите от нощувки за целия разглеждан период е значителен – от 11 685 000 лв. през 2008 г. те нарастват на 25 459 000 лв. през 2012 г., т.е. бележат ръст от 117 % за периода. Средногодишният ръст за периода е 22%, както е видно от таблицата по-долу:
таблица 6. Средногодишен ръст в приходите. от нощувки
Година 2009 2010 2011 2012 Средно за периода
Средногодишен ръст в приходите от нощувки 19% 22% 26% 18% 22%
Данните относно приходите от туристически такси/данък за периода 2008-2013 г. показват стабилност в годините след Световната икономическа криза от лятото на 2007 г. През 2009 г. спрямо 2008 г. се наблюдава лек спад от 7%, но през 2010 г. се наблюдава значителен ръст от 28% спрямо предходната година. През 2011 г. отново се наблюдава спад от 20% спрямо приходите от 2010 г., но все пак те остават над нивото от 2009 г., което показва сравнителна стабилност. През 2012 г. са събрани впечатляващите 512 628 лв. приходи от туристически данък, които обаче включват освен внесените суми за годината, около 90 хил. лв невнесени суми от предходни периоди, включително лихви.. През 2013 г. приходите от туристически данък в община созопол са 367 657 лв. Важно е да се отбележи, че приходите от туристическия данък не следват постоянния ръст на нощувките и приходите от нощувки. Това се обяснява с различите начини на определяне на туристическата такса до 2010 г. и на въвеждането на туристическия данък от 2011 г.
фигура 11. Данъци и такси 2007-2013 г.

Заведенията за хранене и развлечения съответстват на легловата база – както по категория, така и по капацитет. Созополските ресторанти са с призната привлекателност, но се отчита липсата на тематични (с малки изключения) и атракционни заведения. Като цяло, предлаганите дейности за свободното време са ограничени и едностранни. Обобщеният извод от досегашните сондажни проучвания констатира разминаване между представата и очакванията за Созопол като град на културен туризъм и реално предлаганите допълнителни услуги .
Изводи:
Въз основа на представените данни, би могло да се предположи, че община Созопол е достигнала максималния капацитет на натоварване на легловата база през летния сезон. От една страна, нарастването на броя на турситите е важно за икономиката на общината, но от друга натоварва околната среда, повишава нивата на шума и усложнява трафика и са необходими мерки за намаляване на отрицателните последствия от туристическата експанзия. Тъй като Черноморското крайбрежие е основният туристически ресурс на община Созопол, логично е тя да участва в инициативи и партньорства за неговото опазване.
Към настоящия момент, желаното удължаване на туристическия сезон не е постигнато. Може да се каже, че туристическата инфраструктура като цяло не отговаря на възможностите на легловата база, което е един от факторите за относително ниската степен на използваемост (средно 38%). Преките възможности за алтернативни форми се основават на наличните конферентни зали (с общо 700 места), които макар и разпръснати, са достатъчна база за конгресен/конферентен туризъм, което вече е доказано с редица успешно проведени събития. За успешното развитие на селски и еко туризъм е необходимо изграждане на специализрана инфраструктура, окомплектоване на маршрути и активно предлагане. За успешното предлагане на културен туризъм е необходимо да се работи за подходяща интерпретация и разработване на културно-познавателни маршрути, както и тъй са налице множество обекти за културен туризъм, но липсва активно предлагане.
В този смисъл, изводът от ОПР 2007-2013 г., че са необходими мерки за количествено ограничаване за сметка на качествено усъвършенстване на туристическите продукти се възприема и потвърждава и в настоящия план.
d. Тенденции за развитието на туризма в България, актуални за община Созопол
Като се вземат предвид най-значимите глобални тенденции, които ще формират новата пазарна среда и бъдещето на българския туризъм в периода до 2020 г. и 2030 г. година се откроява необходимост от:
1) Разработване на туристически продукти, подходящи за възрастова категория 65+ като комбинация между специализирани видове туризъм - балнео, културен туризъм, еко и селски туризъм и др.;
2) Акцент в разработването на специализирани туристически продукти, които притежават потенциал за преодоляване на сезонността и създаване на специална емоционална връзка с България;
3) Търсене на възможности за привличане на инвестиции в туризма и предоставяне на инвеститорите на облекчен инвестиционен процес чрез обвързване на съдебната процедура при обжалвания с процент от инвестицията, който жалбоподателя заплаща.

e. Туристическа политика
Политиката по туризъм на общинско ниво се провежда от кмета на общината заедно с ръководения от него Консултативен съвет по туризъм. Съветът е консултативен орган към кмета по въпросите на туризма, който „ прави предложения до кмета на общината и дава становища по въпроси, свързани с развитието на туризма на територията на общината, включително за размера на туристическия данък и неговото разходване, и за членството на общината в съответната организация за управление на туристическия район. (чл. 13, ал. 6, т.2)
Кметът разработва Програма за развитие на туризма в общината, която следва да е съобразена с приоритетите на областната стратегия, маркетинговата стратегия на туристическия район и съобразно местните ресурси и потребности. Програмата се обсъжда от съвета и приема от общинския съвет и предвижда мероприятия за :
1) Изграждане и поддържане на инфраструктурата, обслужваща туризма на територията на общината, включително местните пътища до туристически обекти;
2) Изграждане и функциониране на туристически информационни центрове и организация на информационното обслужване на туристите;
3) Изграждане и поддържане на туристически обекти, които са общинска собственост или за които правото за ползване и управление е предоставено на общината;
4) Организиране на събития и мероприятия с местно и национално значение, които допринасят за развитието на туризма;
5) Провеждане на проучвания, анализи и прогнози за развитието на туризма в общината;
6) Реклама на туристическия продукт на общината, включително участие на туристически борси и изложения;
7) Взаимодействие и членство на общината в туристически сдружения и в съответната организация за управление на туристическия район;
8) Подобряване качеството на услугите, предлагани в общинските туристически обекти.

Изпълнението на Програмата за туризъм 2007-2013 г. показва постигане на опредлени успехи: фокусиране на усилията към разнообразяване на водещия морски туризъм, опит за диверсифициране с наченки на конгресен/конферентен туризъм, провеждане на множество летни спортни и културни прояви.
В Програмата за развитие на туризма за перидоа 2014-2020 г следва да се обърне внимание на неизпълнените мерки от предходния период и след тяхната актуализация съообразно новите тенденции за развитие на сектора да се заложат мерки, които да способстват развитието на алтернативния туризъм, удължаването на сезона, подобряването на маркетинга и рекламата, стимулиране създаването на браншова организация, стимулиране на партньорството с аграрния сектор, и повишаване квалификацията на заетите в сектора и подобряване на качеството на обслужване и туристическата анимация, подобряване на чистотата и на инфраструрктурата.
f. Туристическо търсене
Проучване на туристическото търсене в община Созопол е извършено при изработването на Програмата за устойчиво развитие на туризма 2009-2013 г. Данните в него показват, че цел на пътуването на туристите е морето, основни мотиви за избора на дестинацията са цената, интерес към дестинацията и препоръка от познати/приятели. Предпочитаните допълнителнии дейности са свързани с риболов, яхтинг, водолазни спортове, екскурзии, практикуване на културен, ловен, спортен, природолюбителски и селски туризъм. Добрите впечатления са свързани с природата и местното гостоприемство, а препоръките – за подобряване на чистотата на плажовете, обслужването, транспортния достъп, качеството на храната, реда и сигурноста, както и по-добро презентиране на общината като туристическа дестинация.
За да се отговоря адекватно на потребностите на туристите и да се планира по-добре развитието на сектора е необходимо да се извършват ежегодни проучвания на потребителското търсене и да се провеждат рекламни кампании на пазари с потенциал.
Изводи и насоки за развитие
 Община Созопол ще разчита основно на морския туризъм и в бъдещото си развитие като е необходимо повишаване на неговото качество и разработване на допълващи продукти за свободното време, вкл. организиране на екскурзии, ветроходство, водолазен спорт, културни обиколки, посещение в защитени зони и др.;
 В община Созопол успешно се развива религиозен туризъм, който е основно свързан със светите мощи, съхранявани в местните църкви. Необходимо е разработването на специализирани маршрути с интересна интерпретация и анимация, включващи множеството параклиси и църкви във вътрешността (всички имат лечебно аязмо и са възстановени с общински средства, а в с. Росен е възстановено килийното училище);
 Община Созопол ще развива занапред и детски ваканционен и спортен туризъм, свързан и с множеството летни фестивали и спортни събития;
 Спокойната атмосфера в община Созопол, богатото културно наследство и множеството защитени територии дават възможност да се разработват продукти за възрастовата група 65+, като комбинация между културен, селски и еко туризъм –допълващи или морския, или балнеоложкия туризъм, който има добър потенциал за развитие в област Бургас.
 В Община Созопол са налице всички предпоставки за успешно развитие на алтернативен туризъм (както по крайбрежието, така и във вътрешността). Необходима е координирана политика в няколко сфери – устройство на територията, инфраструктура, екология, инвестиционен маркетинг, туристически маркетинг;
 Сегашната туристическа индустрия страда от подчертана сезонност, едностранчиво предлагане, не-координирано информационно обслужване, сравнително ниска ефективност;
 Количествено, туристическата база на общината е достигнала пределите на разумния капацитет на територията. Бъдещото развитие трябва да се фокусира върху качествените характеристики на туристическите продукти (разнообразие, стандарт, специфика) и средата;
 Почти всички туристически локализации на общината изпитват натиска на строителната експанзия. Инвестиционните инициативи могат и трябва да се пренасочат към други модели и към вътрешността.

3. Развитие на социалната сфера и човешките ресурси
3.1. Демографска характеристика и тенденции
a. Количествени характеристики на населението
На територията на малките общини от област Бургас се наблюдава стабилна тенденция за намаляване на населението. Изключения от основната тенденция са повечето черноморски общини, в които се наблюдава ръст, най-вече дължащ се на механичния прираст и стабилизация на населението. Населението на община Созопол намалява значително между 1985 и 2011 г., но от 2012 г. отново се отчита макар и минимален ръст.

фигура 12. Население в по-малките черноморски общини на Бургаска област (2009–2013)

Източник: НСИ

Постоянното население на община Созопол наброява 12 634 души, което представлява 3 % от общото население на Бургаска област. Созопол е сред общините със силно променлив брой на пребиваващите, свързан със сезонността и мащабите на морския туризъм. Това оказва значително влияние върху потребностите за развитие на социалната и техническата инфраструктура. В демографското развитие на община Созопол се четат три основни периода - нарастване до средата на миналия век, плавно намаление за периода 1956-2001 г. и по-осезаемо намаляване в периода между двете последни преброявания (между 2001 и 2011 г. населението на общината е намаляло с 11,7%, което е по-високо от средните стойности за страната).

фигура 13. Население в градовете и селата в община Созопол към 2013 г.

Източник: НСИ

Половината от жителите на общината (50%) обитават двата града – Созопол и Черноморец, като в общинския център е съсредоточена 1/3 от цялото население.
Естественото движение е един от основните фактори за динамиката и възрастовата структура на населението. В периода между 2004 и 2012 г. са се раждали между 113 и 162 деца годишно, като най-висока е била раждаемостта през 2008 и 2009 г., след което отново спада.
Коефициентът на раждаемост се движи около средните стойности за страната, като през 2012 г. е 9,5 ‰. Смъртността е със значително по-високи стойности през разглеждания период (между 200 и 249 души годишно), като най-високи са стойностите между 2006 и 2009 г., след което отново спадат. Коефициентът на смъртност устойчиво се задържа над средния за страната, като за 2012 г. е 16.7‰. Естественият прираст е отрицателен, със значително по-големи отрицателни стойности в сравнение със средните за областта и по-високи от средните за страната.

фигура 14. Коефициент на раждаемост на населението в община Созопол за периода 2008 – 2012 г. фигура 15. Естествен прираст на населението в община Созопол за периода 2008 – 2012 г

Източник: НСИ
Проследеният механичен прираст е изключително нестабилен. По данни на НСИ, между 2008 и 2012 г., той е бил положителен, като варира между 4,5‰ и 110‰. Данните от текущата статистика, обаче, драстично се разминават с данните от преброяването на населението от 2011 г., което показва сериозни слабости в методологията при определяне на миграционните потоци. По тази причина посочените данни не могат да бъдат взимани под внимание при анализа на социаликономическото състояние на общината.
Данните за средния брой на членовете на едно домакинство в общината показват стойности много близки до средните за област Бургас и близки, но малко по-високи от средните за страната.
таблица 7. Среден брой членове в домакинство
Среден брой членове на домакинство
България 2.43
Област Бургас 2.47
Созопол 2.46
Източник: НСИ
В общината, подобно на тенденцията в област Бургас и в България като цяло, преобладават домакинствата без деца, които в процентно изражение са малко повече от тези в областта и малко по-малко от средните за страната. Точно обратното, домакинствата с едно дете, като процентно изражение са повече от същите за страната, но по-малко от тези за областта, докато домакинствата с три и повече деца показват еднакви нива в община Созопол и областта, но са повече от средните за страната. Това е предпоставка за по-слабо развитие на процесите за застаряване на населението на територията на общината, сравнено със средните темпове за България.
b. Качествени характеристики на населението
От общия брой на населението на община Созопол 6249 души са мъже, а 6385 - жени, т.е. мъжете представляват приблизително 49% от общото население, а жените – 51%. В сравнение с предишни години половата структура се запазва. По отношение на половите характеристики на населението, като негативен фактор може да се отбележи по-слабата икономическа активност и значително по-слабата заетост на жените на територията на общината.
Възрастовата структура на населението към момента все още е относително стабилна, но с ясна тенденция към сериозно влошаване. В общината преобладават жителите на възраст между 35 и 44 години, но много сериозен е делът на населението на 70 и повече години и между 60 и 64 г. Отнесена към делът на лицата между 15 и 19 г., тази група е 1,4 пъти по-голяма, което предполага значително свиване на ресурсите, с които разполага пазарът на работна ръка в близките няколко години.

фигура 16. Възрастови групи в община Созопол към 01.02.2011 г.

Източник: НСИ

Сравнена с тази на областта и района, възрастовата структура на населението на община Созопол е по-неблагоприятна. В сравнение със средните стойности за страната, позитивна характеристика е по-големият дял население в общината в под трудоспособна възраст, но негатив е по-малкият дял жители в трудоспособна възраст. За периода 2001-2011 г. се очертават следните тенденции:

 Цялостно намаляване на населението;
 Намаляване делът на младите хора до 15 г.;
 Нарастване делът на хората от 15 до 64 г. (от тях основно се формира работната сила);
 Нараства делът на възрастното население (на 65 и повече години).

фигура 17 Възрастова структура на населението към 01.02.2011 г.

Източник: НСИ

Съотношението между трите основни възрастови групи (под, в и над трудоспособна възраст) за община Созопол е съответно 3:12:5. Делът на младите е 1,67 пъти по-нисък от този на възрастните хора.
По отношение на различията на територията на общината между възрастовата структура в градовете и селата, прави впечатление, че в селата делът на хората в трудоспособна възраст е значително по-нисък от този в двата града.

За сметка на това, селата имат по-висок относителен дял деца, но също така и повече жители в над трудоспособна възраст. Основна качествена характеристика на населението е образователното му равнище. За периода между последните две преброявания е регистрирано абсолютно и относително нарастване на лицата с висше, полувисше и средно образование (тенденция, валидна и за областно и национално ниво). През 2011 г., над 50% от жителите на общината на възраст над 7 години са с високо образователно равнище, което остава по-ниско от средните стойности за страната. Същевременно едва 12% от населението на общината е с висше и полувисше образование.

фигура 18. Възрастова структура в градовете и селата в община Созопол към м. февруари 2011 г.

Притеснителна тенденция, която се забелязва е високото ниво на миграция на населението с по-високо образователно равнище, което напуска общината и търси реализация в по-големите градове в страната. Едновременно с това, сериозни проблеми в развитието на местната икономика предизвиква факта, че много малка част от работещите в туризма, селското стопанство и рибарството имат специализирана подготовка. Това е фактор, сериозно ограничаващ производителността на местните предприятия. Важно е да се отбележи също, че подобно на ситуацията в страната, образователното равнище в градовете е значително по-високо от това в селата.

фигура 19. Образователно равнище на населението в община Созопол към м. февруари 2011 г.

Етническият състав на населението, подобно на този в областта и в цялата страна е хетерогенен. Относително по-малък е делът на самоопределилите се като принадлежащи към българската етническа група – 79 % българи, както и този на принадлежащите към турската етническа група – едва 5 %. За сметка на това относително по-висок е делът на самоопределящите се като роми – около 15 %, което е почти три пъти над средните стойности за страната.

фигура 20. Етнически състав на населението към м. февруари 2011 г.

Източник: НСИ

Изключително показателно за степента на социалната изолация на етническите малцинства е сравнението между образователното равнище на отделните етнически групи. Почти 60% от определилите се като принадлежащи към българската етническа група имат висока степен на образование, като 15 % от тях притежават висше такова. Същевременно сред представителите на турската и ромската етнически групи няма граждани с висше образование, а само 25 % от жителите принадлежащи към турската и едва 5 % от тези принадлежащи към ромската етнически групи имат средно образование.

фигура 21 Образователно равнище по етнически групи

Източник: НСИ
За разлика от етническия състав, вероизповеданието на жителите на общината показва значително по-хомогенни характеристики от средните за България. Източноправославните жители на общината са почти 86 % (средно за страната 76 %), докато втората по значимост религиозна общност – мюсюлманската съставлява едва 3 % от местното население (средно за България – над 10 %), а трета, протестантската – под 2%.
3.2. Заетост и безработица
Наетите лица по трудово или служебно правоотношение в община Созопол към 2011 г. наброяват 3 152 д., което представлява 54,1 % от всички лица на възраст между 20 и 64 г. Прави впечатление, че като цяло нивото на заетостта е сравнително постоянно и за периода 2008 – 2012 г. варира между 2 948 и 3 479 души, като по-високо е в началото на периода, което се дължи на ръста на икономиката в страната като цяло до настъпване на икономическата криза през 2008 – 2009 г.
фигура 22. Наети лица по трудово или служебно правоотношение
в община Созопол за периода 2008 – 2012 г.

Източник: ТСБ - Бургас
Безработицата в община Созопол постепенно нараства през последните няколко години, като нейният пик е през 2011 г., когато в Бюрото по труда е имало регистрирани 642 безработни за разлика от 2008 г., когато броят на регистрираните безработни лица е 243 или почти 3 пъти по-малко.

фигура 23. Коефициент на безработица в община Созопол за периода 2008 – 2012 г.

Източник: ТСБ - Бургас
Значителни са разликите между икономическата активност на жителите на градовете в общината и тези в селата. Подобно на тенденцията в цяла България, икономическата активност е значително по-ниска в селата – за община Созопол едва 55%, като цели 14,1% от икономически активните лица са безработни. Едновременно с това, в двата града в общината икономически активните са над 64%, което е близо до средните показатели за страната. От тези икономически активни лица заетите са 55,7%, което е коефициент дори по-висок от средния за България.
фигура 24. Коефициент на икономическа активност по местоживеене в община Созопол

Източник: НСИ
Икономическата активност, според етническата принадлежност на жителите на общината също показва неравномерно разпределение. Висок е делът на икономически активните лица от българската и турската етнически групи, но безработицата за турската етническа група е почти 4% по-висока. Съществено се отличава от средните за общината стойности ромската етническа група, за която преобладават икономически неактивните лица (52,4%) и при която безработицата има най-високи стойности – 16,2 %.

фигура 25. Коефициент на икономическа активност по етническа принадлежност

Източник: НСИ
Структурата на заетостта по класове професии се различава от средните показатели за страната. В общината личи по-големият дял на хората, заети в обслужващата сфера и професиите не изискващи специална квалификация, което е резултат от подчертано туристическия характер на местната икономика. Същевременно, значително по-малко, спрямо средните равнища за страната, са специалистите, квалифицираните работници, занаятчиите, машинните оператори и монтажниците.
По отношение на статуса на заетостта, прави впечатление, че значително повече са заетите мъже, които преобладават в почти всички от посочените категории. Изключителен е превесът на мъжкия пол по отношение на самостоятелно (свободните) работещите лица. Тази характеристика дава известни поводи за притеснения най-вече що се отнася до склонността на жените от общината да реализират пълноценно своя потенциал в предприемачески инициативи. Потенциално поле за работа на местите служби по заетостта би било стимулирането на жените от общината да стартират собствен бизнес или да се реализират на пазара на труда със свободни професии.
фигура 26. Заети лица по статус на заетостта и пол

Източник: НСИ
Основен проблем в заетостта е подчертаната й сезонност и прогресиращо свиване в аграрния сектор и индустрията. Огледалният феномен, безработицата, се подхранва и от несъответна квалификация (включително и за туризъм), неграмотност (сред ромите) и де-социализация (нежелание за намиране на работа).

3.3. Образование и професионално обучение
a. Предучилищно образование
Предучилищното образование в общината се предоставя в 1 обединено детско заведение и 8 целодневни детски градини. На територията на цялата община има само една яслена група (с 18 деца) към ОДЗ "Здравец" гр. Созопол. Броят на децата и преподавателите в детските заведения за периода 2008 – 2012 г. са представени в следващата таблица:
таблица 8. Детски заведения на територията на община Созопол
Година Брой
2008 2009 2010 2011 2012
Детски ясли 1 1 1 1 1
Медицински персонал 2 2 2 2 2
Места 16 18 18 18 18
Деца 23 20 25 26 25
Детски градини 8 9 8 8 8
Педагогически персонал в детските градини 36 37 35 36 38
Деца 441 440 450 449 464
Източник: ТСБ - Бургас
b. Общо образование
Капацитетът на училищата напълно задоволява сегашните нужди на общината. Сградният фонд и оборудването са остарели, но осигуряват нормален учебен процес. Има необходимост от обновяване и модернизация на някои училища в селата. Намаляващият контингент ученици и сегашното наличие на слети паралелки, пренася проблема за преструктуриране на селските училища и в новия планов период.
Училищната мрежа се състои от 2 средищни училища – в гр. Созопол и с. Зидарово и 4 основни – в гр. Черноморец и селата Росен, Крушевец и Равна гора. През 2013 г. е закрито основното училище в с. Атия. Липсата на професионално училище е съществен недостатък на общинската образователна система, като единствено училището в Созопол е започнало да предлага паралелки с професионална насоченст.
Броят на децата и преподавателите в училищата на територията на община Созопол за периода 2008 – 2012 г. са представени в следващата таблица:
таблица 9. Училища на територията на община Созопол
Година Брой
2008 2009 2010 2011 2012
Общообразователни училища 9 8 8 7 7
Преподаватели 87 86 84 77 73
Ученици в общообразователните училища 970 903 869 830 854
Източник: ТСБ – Бургас
Капацитетът на училищата удовлетворява настоящите нужди, но много от качествените аспекти са с отрицателен знак - необходимо е ново оборудване, особено в училищата извън общинския център.
Физическото състояние на сградния фонд в част от селищата извън центъра е незадоволително, а това на здравните кабинети - лошо. Училищата в гр. Созопол, с. Росен и Зидарово са санирани по проекти, финансирано от ОПРР, а училището в с. Крушевец е ремонтирано от Общината. Въпреки това училищната база се нуждае от допълнителни ремонти, както и от модернизация на материално-техническата база. Сградите (включително физкултурните салони) се нуждаят от саниране. Наложително е изграждането и оборудването на спортни площадки в повечето училища. Лошата и неефективна пътна мрежа до част от селищата, допълнително затруднява ежедневните пътувания на учениците. Въпреки отсъствието на остри проблеми, вниманието към темата "сигурност в училищата" не бива да се пренебрегва.
Проблемът с интеграцията на ромските деца също стои на дневен ред. Съществува добра партньорска мрежа и работа между училищата в с. Росен, Равна гора и Зидарово и неправителствения сектор, които осъществяват дейности за извънкласни занимания, насочени към адаптация на децата от ромски произход. Основните затруднения са свързани предимно с:
 Затруднена адаптация на децата от ромски произход в училище;
 Нисък стандарт на живот - фактор за нередовно посещение на училище и непълноценно участие в учебно-възпитателния процес;
 Липса на достатъчно извънкласни форми, свързани със спецификата на ромската култура и осмисляне на свободното им време.

3.4. Здравеопазване
Здравеопазването в общината се осъществява само от лечебни заведения за доболнична помощ. Информация за лекарите и лекарите по дентална медицина в община Созопол за периода 2008 – 2012 г. е представен в следващата таблица:

таблица 10. Медицински персонал в община Созопол за периода 2008 – 2012 г.
Година 2008 2009 2010 2011 2012
Медицински персонал - лекари 5 5 5 5 5
Лекари по дентална медицина 3 3 3 4 4
Източник: ТСБ - Бургас
Центърът за спешна медицинска помощ в гр. Созопол, филиал на Бургас се обслужва от 2 лекари и 6 фелдшери. Болничната помощ се поема от областният център - Многопрофилна болница за активно лечение – Бургас АД.
По отношение осигуреността на общината с медицински кадри, общината показва значителни слабости. Всички проследявани показатели показват стойности, значително по-ниски от средните за страната, което е основно предизвикателство, с което секторът в община Созопол трябва да се справи. Проблемът е и много по-силно изострен през активния туристически сезон, когато по различни данни населението на Созопол, Черноморец и прилежащите им местности достига до между 35 и 60 хил. д. (население сравнимо с това на градовете Видин и Враца).

фигура 27. Осигуреност на община Созопол с медицински персонал

Източник: ТСБ - Бургас
Състоянието на материалната база на общинското здравеопазване е сравнително добро само в частните кабинети в гр. Созопол. Медицинските пунктове в останалите селища се нуждаят от основен ремонт. Аптечната мрежа е съсредоточена само в гр. Созопол (две аптеки) и гр. Черноморец – една.
Сериозен проблем остава навременното осигуряване на здравна помощ в по-отдалечените села . Лошата пътна мрежа до част от селищата допълнително затруднява здравното обслужване. В допълнение, достъпът до здравни услуги е проблем за част от населението, които нямат здравни осигуровки. Общината не разполага с нормативни документи и финансови инструменти за решаване на този проблем, но би трябвало да потърси свои решения.

3.5. Социални услуги
Община Созопол активно работи за развитие на социалните услуги. През 2011 г. е разработена и приета Общинската стратегия за развитие на социалните услуги в община Созопол (2011 – 2015). Настоящият план включва такива приоритети и мерки, които да отговарят и надграждат социалната стратегия на общината.
Общинската стратегия „цели да създаде условия за пълноценна реализация чрез грижа и подкрепа на местните общности, групи и лица в риск като осигури достъпни и качествени социални услуги на територията на община Созопол.” В нея са включени следните приоритети на развитие:
• Приоритетно направление 1: Превенция и услуги за деца и семейства в риск
• Приоритетно направление 2: Деинституционализация и превенция на настаняването на деца
• Приоритетно направление 3: Рзавитие на социални услуги за социално включване на уязвими групи и лица в неравностойно положение
• Приоритетно направление 4: Грижа за старите хора
• Приоритетно направление 5: Развитие на човешките ресурси в сферата на социалните услуги
Всяко направление включва и възможностите за развитие на междусекторни и междуобщински партньорства при планирането и предоставянето на социални услуги.
Социалните услуги се осигуряват от Домашен социален патронаж, социален асистент и домашен помощник. Персоналът е добре квалифициран, и всички населени места са обслужвани от социален патронаж, който е добре развит. Обобщени, потребностите за развитие на системата за социални услуги са в три направления - разширяване на диапазона от услуги , разширяване на пространствения обхват и този на бенефициентите . В Общинската стратегия за развитие на социалните услуги също е направен анализ на дефиците на съществуващите услуги и мерки. От гледна точка предотвратяване на рисковете услугите се разделят на такива за деца, за възрастни с увреждания и стари хора. Формулирани са следните изводи по групи:
Общи изводи за услугите за деца:
• В община Созопол няма развити социални услуги за деца.
• Слабо развити формите на алтернативна семейна грижа/ приемна грижа.
• Няма гарантиран набор от услуги по превенция, които могат да окажат подкрепа на родители и деца, като по този начин да подпомогнат отглеждането и възпитанието на децата.

Изводи за услугите за възрастни с увреждания и за стари хора:
• Успешно се развиват услугите в общността за възрастни – традиционно развитият Домашен социален патронаж и новите услуги: Домашен помощник, Социален асистент, Личен асистент. Липсата на подготвени специалисти по социална работа в тези услуги, обаче, води до това, че дейностите се свеждат само по предоставяне на храна или до хигиенно и санитарно обслужване. Финансираните по проекти услуги в домашна среда са с определен период на изпълнение и има риск за тяхната устойчивост.
• Във всички населени места работят читалища и пенсионерски клубове, които изпълняват много социални функции, близки до услугата Дневен център за възрастни хора.
Съществува и осезаема потребност от повишаване капацитета на човешките ресурси, свързани например с повишаване на капацитета на общинска администрация, Повишаване на капацитета на персонала, повишаване на самостоятелността на общината в планиране на създаване, закриване и трансформиране на социални услуги, и др.
Стремежът към създаване на гражданско общество би трябвало да рефлектира и в развитието на социалните услуги - изграждане на партньорства между носителите на институционални грижи, социалните общности и техните организации (НПО), местния бизнес.
Обобщената оценка е, че системите на созополското здравеопазване и тази на социалните грижи, са сравнително добре организирани и обезпечени, но предимно в общинския център. В останалите населени места има нужда от инвестиции в материалната база.

3.6. Култура
a. Културно-историческо наследство (КИН)
Територията на община Созопол носи следите на всички исторически епохи. Тракийско, елинско, византийско, възрожденско и съвременно присъствие са напластявали култура и ценности. Високата културно-историческа и познавателна стойност на уникални паметници от античната и средновековната българска епоха, превръщат Созопол в поле за изследвания, база за туристически продукти, "културен гръбнак" на настоящите поколения и "мост" за прехвърляне на ценности към бъдещите. Обявяването на Старинен Созопол за архитектурен и археологически резерват е признание за националното му значение.
Именно старият гр. Созопол съхранява най-ценните, експонирани и атрактивни обекти. Атмосферата на богато културно напластяване се формира от неповторимите архитектурни ансамбли от възрожденски къщи (103 бр.) , множество параклиси , църкви и още много археологически обекти . Частично реставрирани и консервирани са останките от крепостните стени (VI-XIV в.), напомнящи за съществуването на стария град през вековете на разцвет. В резервата са запазени и реставрирани около 60 архитектурни и археологични паметници, като всяка година активно се работи по проучването и социализирането на нови археологически обекти.
Останалата територия на общината е също осеяна от материални следи на минали епохи, свързани с бит, строителство, военно дело, корабоплаване, рударство, религии, погребални обреди. Част от тях са изследвани и с близка възможност за експониране, но повечето са само потенциал за бъдещи археологически разкопки.
С особено голям потенциал за реставрация и атрактивно експониране е манастирският комплекс в националния природен и археологически резерват о-в "Св. Иван". Допълнително условие е реконструкцията на пристана, осигуряващ единственият достъп по вода. След реставрации и експониране, в землището на гр. Черноморец също би могъл да се "сглоби" съдържателен наследствен маршрут - древният тракийски град "Антий" (п-ов Атия), параклиса "Св. Мина", манастирище "Св. Никола".
По прилежащия на Созопол Медни рид има останки на тракийски крепости ("Малкото кале" край с. Равадиново, на вр. "Бакърлъка", вр. Атия, Лободово кале), долмени (край с. Росен), стари рудници. Следи на подобни има и на югозапад, в землищата на с.с. Габър, Зидарово и Крушевец. Почти край всички села има тракийски надгробни могили, много долмени и древни следи от развитото до скоро в района рударство. Широко представена е традиционната архитектура в три основни типа - черноморска, странджанска и тракийска къща. Освен комплекса от странджански къщи в с. Индже войвода, добри образци на възрожденски къщи има и в селата Вършило, Зидарово, Извор и Крушевец. За съжаление, повечето са изоставени отдавна и са застрашени от срутване.
Въпреки многото досегашни усилия и повишен интерес, богатото и повсеместно разпространено културно-историческо наследство на общината остава далеч под желаните и възможни нива на опазване и социализация. Анализът на КИН разкрива следните проблеми:
 Липса на общинска стратегия и Програма за опазване и социализация на археологическите паметници - много от тях могат да бъдат унищожени, защото общината е лишена от възможност да реагира ефективно при посегателства и други тежки нарушения;
 Слаба или липсваща експонираност на археологическите обекти в селските райони на общината. В допълнение, те са в среда с трудна достъпност, неразвита инфраструктура и видими белези на запустялост;
 Липсва добра визуална информация на отделните паметници и комплекси (с изключение на тези в гр. Созопол);
 Няма специализирани водачи, често се прави импровизирано/некомпетентно представяне на археологическото наследство, разпространяват се некачествени указатели и рекламни брошури.
Обобщени, проблемите пред опазването, експонирането и валоризирането на КИН в община Созопол са:
 Въпреки осигурените сериозни инвестиции през последните години, все още се наблюдават финансов дефицит и недостатъчно квалифицирани кадри за проучване, консервация, експониране и опазване;
 Недостатъчни приходи от социализацията на КИН (основен източник за поддържането);
 Ограничаване на урбанизацията в исторически запазени среди (с особена сила се отнася за Старинен Созопол);
 Разширяване на териториите със защитен режим - включване на всички запазени среди с висока културно-историческа, познавателна и атрактивна стойност;
 Продължаваща консервация и експониране на археологическите обекти;
 Активна реклама и маркетинг на КИН, включване в специализирани туристически продукти и като допълнение, в тези на ваканционния морски туризъм.

b. Култура
Културата на Созопол се развива както в "мъртвите" си форми (археологически и музейни), така и в бита на живите съвременници, макар и с по-скромни стойности. Средища на културното израстване и духовното обогатяване на населението в общината са 2 музея, художествена галерия, етнографска сбирка, 11 читалища и библиотеки към тях, религиозни домове и други културни институции.
Архитектурният и археологически резерват - Старинен Созопол, съдържа повечето от значимите културни институции на общината:
 Археологически музей - Созопол - разположен е в модерната сграда на културния дом, съхранява и експонира най-ценните находки от материалната култура на Созопол и района от V хил.пр.хр. до XVII в.;
 Музей "Крепостна стена с кула - представя реставриран фрагмент от крепостната стена и археологически находки в прилежащия терен; част от пространството е галерия на съвременно изкуство;
 Градска художествена галерия, разположена в сградата на старото училище; разполага с представителна колекция на художници-маринисти и пластични изкуства; организира художествени пленери и образователни форуми;
 Етнографска сбирка (структура на общинския музей), разположена в сградата на Тракийска къща; съхранява и представя битовия фолклор на този край; предстои обогатяване на сбирката и усвояване на втория етаж от къщата за нуждите на музея.
В останалите населени места има две музейни сбирки - "Килийно училище" в с. Росен и етнографска сбирка при читалището в гр. Черноморец. Проблем на музейната сфера е както недостатъчната информация и реклама, така и липсата на собствени екскурзоводи.
Читалищата са "капилярите" на мрежата от културни институции. Функциониращите в общината към настоящия момент наброяват 11, но активна дейност развиват само тези в гр. Созопол, гр. Черноморец, селата Зидарово и Росен. Най-активно е читалището "Отец Паисий" в гр. Созопол. В него функционират 9 художествени колектива . То е организационно ядро в културния календар на града. Амбицията му е да създаде културен информационен център нови клубни форми за художествена дейност.
Дейността на селските читалища е по-скромна, но те са безценни "хранилища" на пъстрия букет от етнически групи и техните обичаи. Автентичният фолклор (във всичките му аспекти) е един от най-реализуемите туристически ресурси на вътрешността.
Въпреки активната подкрепа на общината, физическото състояние на читалищата в някои селища е незадоволително. Обзавеждането и оборудването на читалищата също се нуждае от обновяване - необходими са компютри, музикални инструменти, озвучаваща техника, носии.
Църковните храмове са важно средище на духовността и културата на созополци. В общината няма селище без църква. Жителите на много от тях се гордеят с високата архитектурна и художествена стойност на сградите, иконостасите и стенописите им.
Календарът на културните прояви в общината е изключително богат и разнообразен - от национално значимите празници на изкуствата "Аполония", през таченият от всички созополци празник на града "Света Марина" (17 Юли), традиционните дни на културата "Созополско вдъхновение" (м. май - м. юни), международни фестивали на детското творчество и славянските култури, до камерни срещи и пленери на "влюбени" в Созопол поети и художници.
В областта на културата са нужни инвестиции за основни и текущи ремонти на културните обекти, оборудване с компютърна техника и обогатяване на книжния фонд, както и за стимулиране на изявени местни културни дейци и на деца с изявени творчески наклонности в различни области.
Културният живот на общината изглежда много богат, но с изключение на "Аполония" (форум на елитно национално изкуство), остава с ниска популярност извън границите й. Атрактивните и стойностни прояви са ориентирани предимно към гост-туристи в активния сезон. Независимо от новите придобивки, инфраструктурата в културната зона остава недостатъчна.

3.7. Спорт
В общината функционират редица спортни клубове и организации, които се подпомагат и със средства от общинския бюджет:
 Футболен клуб Созопол – от 2014 г. участие в Б група от спортния календар на БФС
 Гребен клуб Созопол – участие в състезания от календара на БФГ
 Карате клуб БУШИ-ДО - участие в състезания от календара на българската асоциация по карате
 Карате клуб Шогун
 Спортен клуб Олимп
 Кикбоксклуб Аполон
 Яхт клуб ЯХТИНГ БГ
 Спортен клуб Киборг – подготвящ състезатели по фитнес и културизъм
 Спортен клуб по борба Никола Станчев
 Спортен клуб по футбол Стоян Георгиев, с. Росен
 Плувен клуб Бриз – клон Созопол
 Общински водолазен център

Като цяло клубовете са активни и имат участия в състезания от републиканския спортен календар и в международни спортни събития.
Общината разполага с футболни стадиони, закрит плувен басейн и квартални спортни площадки. Добра практика са изградените модерни спортни площадки в с.с. Крушевец и Равадиново. Независимо от това, комбинираните площадки за тенис, волейбол, баскетбол и мини-футбол остават недостатъчни. Остро се чувства и нуждата от тенис кортове. Макар и застъпени, мащабите на водните спортове са скромни спрямо условията. Ремонтите на съществуващите и изграждането на нови, модерни спортно-развлекателни съоръжения са обобщените потребности в тази сфера.
Желаните насоки за възстановяване и развитие на спорта в общината са:
 Подкрепа за детско- юношеския спорт;
 Модернизация на спортните бази;
 Изграждане на нови спортни бази;
 Отреждане на общински терени за спортни бази;
 Създаване на нови спортни клубове;
 Осигуряване на достъп за хора с увреждания до спортните бази;
 Организиране на акции за спонсориране и съпътстващи инвестиции в спортни съоръжения.

Изводи
Основните изводи, които могат да бъдат направени във връзка със социалната сфера и човешките ресурси в община Созопол са както следва:
 Благодарение на механичен прираст, компенсиращ умерения отрицателен естествен прираст, населението на общината слабо нараства. Делът на трудоспособните хора е висок, но младите намаляват. Образователното равнище нараства, но е чувствително под средното за областта и страната;
 Необходимо е повишаване квалификацията на педагогическите и управленски кадри;
 Налице е нужда от осигуряване на кадри, сервизна база и Интернет връзка за всички "IT" кабинети;
 Трябва да се засили интеграцията на ромските деца в образователния процес;
 Необходимо е повишаване ефективността на педагогическия и административен контрол;
 Следва да се работи в посока за създаване на възможности за непрекъснато обучение през целия живот;
 Наблюдава се абсолютно и относително нарастване на лицата с висше, полувисше и средно образование;
 Намалява броят/делът на младите хора до 15 г.;
 Нараства абсолютният брой на възрастното население;
 Коефициентът на икономическа активност е по-нисък от средния за областта и страната;
 Наблюдава се подчертана сезонност на доминиращите стопански сектори - туризъм, селско и горско стопанство;
 Налице са недостатъчна квалификация (включително и за туризъм), неграмотност (сред ромите) и де-социализация (нежелание за намиране на работа);
 Капацитетът на училищата напълно задоволява сегашните нужди на общината;
 В общината функционира само една детска яслена група;
 Незадоволително е състоянието на материално-техническата база в част от училищата и детските градини;
 Наблюдава се намаление в броя на учениците и наличие на слети паралелки;
 Липсва професионално училище в община Созопол;
 Налице е лоша и неефективна пътна мрежа до част от селищата, затрудняваща ежедневните пътувания на учениците;
 Съществува разнообразно и уникално културно-историческо наследство на територията на цялата община;
 На територията на общината се намират 2 музея, художествена галерия, етнографска сбирка, 11 читалища и библиотеки към тях, религиозни домове и други културни институции;
 Календарът на културните прояви в общината е изключително богат и разнообразен;
 Липсва общинска стратегия и програма за опазване и социализация на археологическите паметници;
 Все още е налице слаба или липсваща експонираност на археологическите обекти в селските райони на общината;
 Повечето атрактивни и стойностни прояви остават с ниска популярност извън границите на общината;
 Сравнително добро е състоянието на материално-техническата база в общинския център;
 Има нужда от навременно осигуряване на здравна помощ в по-отдалечените села.

4. Инфраструктурно развитие, свързаност и достъпност на територията
4.1. Транспорт
Изохронът на гр. Созопол до областния център Бургас е в рамките на 20 минути (30 км). Това е аргумент за тезата, че общинският център е лесно достъпен, както от вътрешността на страната, така и от чужбина. Като утвърден транспортен център с международно значение, гр. Бургас е обслужван с воден, въздушен, ж.п. и автотранспорт.
Основната крайбрежна артерия, обслужваща главно туристическия поток в общината и селата от източната й част, е второкласният път ІІ-99 (Бургас - Маринка) - Созопол-Приморско – Царево - Малко Търново. На територията на общината попадат 32,4 км от този път, които са в добро експлоатационно състояние, с изключение на участък от 4 км (южно от “Дюни”). В дълбочина, общината се “разполовява” от първокласния път І-9 (Европейска категоризация Е87) - Румъния/Дуранкулак –Варна –Бургас –Маринка –Звездец - Малко Търново/Турция. Този път провежда главно транзитните потоци към Турция и същевременно е единствената връзка на селата от западната част на общината с републиканската пътна мрежа. Дължината му в общинската територия е 23.8 км. Преобладаващата част от участъка е в средно експлоатационно състояние. Третокласният път ІІІ-992 (Бургас - Созопол) - Росен – Веселие –Ясна поляна –Приморско (9.5 км) e с участъци в лошо състояние, а пътищата ІІІ-7907 и ІІІ-9009 (обслужващи периферни части от общината) са изцяло в лошо състояние.
таблица 11. Дължина и състояние на републиканската пътна мрежа в общината

Обща дължина (км) Добро състояние Средно състояние Лошо състояние
І-9 Румъния/Дуранкулак –Варна –Бургас –Маринка –Звездец - Малко Търново/Турция 23,8 0,0% 89,0% 11,0%
ІІ-99 /Бургас-Маринка/ -Созопол -Приморско-Царево -Малко Търново 32,4 88,3% 0,0% 11,7%
ІІІ-992 /Бургас-Созопол/ -Росен –Веселие –Ясна поляна –Приморско 9,5 63,0% 0,0% 37,0%
ІІІ-7907 /Средец-кв.Меден рудник/- Присад-Димчево -Маринка 7,0 0,0% 0,0% 100,0%
ІІІ-9009 /Маринка-Звездец/- Ново Паничарево-Ясна поляна 3,0 0,0% 7,0% 93,0%
Пътни връзки 2,0 100,0% 0,0% 0,0%
ОБЩО - км 77,7

И трите основни трасета от републиканската пътна мрежа са ориентирани в посока север-юг и не способстват интегрирането на населените места от общината помежду им и с общинския център. Липсва пряка пътна връзка запад – изток, която да приближи селата от западната част на общината (Зидарово, Габър, Вършило) към общинския център и бреговата зона.
Гъстотата на общинската пътна мрежа е 0,11 км/км2, по-ниска от средната за Бургаска област (0,13 км/км2) и средната за страната (0,16 км/км2). Като цяло, тези пътища (около 70 км) продължават да са в лошо състояние, независимо от усилията на общината. Това допълнително затруднява комуникациите с отдалечените села.
таблица 12. Дължина и състояние на пътната мрежа
км Състояние
1 ІV-90059 /І-9/-м “Отманли”-Черноморец 6,0 лошо
2 ІV-90065 /Бургас -Царево/ -Созопол 8,3 лошо
3 ІV-90066 /Бургас -Царево/ -Равадиново 4,0 лошо
4 ІV-90803 Росен -м Росен 8,2 лошо
5 ІV-90804 Росен-Равна гора 3,0 лошо
6 ІV-98004 Маринка-Зидарово-Вършило 17,1 средно
7 ІV-98006 / Зидарово-Вършило /-Габър 3,5 лошо
8 ІV-98012 /Маринка-Звездец/ - Извор 9,1 лошо
9 ІV-98022 /Маринка-Звездец/ -Индже войвода 3,1 лошо
местен път Равадиново -Веселие 7,3 лошо
Всичко за общината 69.6 лошо
Източник: Актуализация на ОПР Созопол за периода 2012-2013 г.
В актуализирания ОПР Созопол 2012-2013 г. са заложен пакет от проекти за рехабилитация на общинските пътища, както и изграждане на липсваща връзка на обща стойност 14,3 млн. лв. с очакван източник ПРСР 2014-2020 г. и период на изпълнение 2014-2016 г.:
таблица 13. Проекти за рехабилитация за периода 2014-2016 г.
Общински пътища хил.лв.
BGS1037 /1-9, Бургас - Маринка/ - м. Отманли - Граница общ./Бургас - Созопол/ - Черноморец 1535
BGS1210 / 11-99/ - Созопол - къмпинг Каваци /11-99/ 2341
BGS1211 /11-99 - Черноморец - Созопол/- Равадиново 1300
BGS2216 /1-9, Крушевец - м. Босна/ - Индже войвода 670
Местен път - с. Черноморец - къмпинг "Златна рибка" 3525
Отклонение от път /Атия - Росен/ до с Равадиново - 10 км 2500
с. Равадиново - в.с. Дюни - 4 км 200
Изграждане на липсваща пътна връзка между Вършило и Индже войвода – 6 км. 2300
ОБЩО 14371
Източник: Актуализация на ОПР Созопол за периода 2012-2013 г.
Липсата на преки пътища и транспортни връзки между отделни селища и общинския център, затруднява не само обслужването на местното население, но и желаното навлизане на туризъм във вътрешността. Задължителното преминаване през гр. Бургас или гр. Созопол, става осезателно бреме за пътуващите ученици и социално слабите. По същите причини, повечето усилия за развитие на туризъм в селските територии на общината (Вършило, Крушевец, Индже войвода) се правят от фирми на съседни общини (Приморско и Бургас). В същото време, туристите от крайбрежието на община Созопол търсят “българското село” в община Поморие. Тези факти не са аргумент за териториално затваряне на туристическия продукт, но са тревожен сигнал за отсъствието на структурни елементи в мрежовата структура на пътните връзки. Без такава е немислимо нормалното функциониране и развитие на всяка населена територия.
Уличната мрежа на град Созопол е частично асфалтирана и като цяло, в недобро състояние. Интензивното строителство често нарушава пътната настилка и налага ограничения в придвижването. Спецификата на уличната мрежа и ограничения капацитет за паркиране създават много проблеми за движението, особено в туристическия сезон.
a. Транспортно обслужване
Жителите и гостите на община Созопол се обслужват с автобусен, таксиметров и морски транспорт. Освен с автобуси (предимно бургаски фирми), транспортното обслужване се допълва и от много превозвачи с микробуси. Общински обществен транспорт покрива всички селища. Като цяло, транспортното обслужване на населението е добро. Сериозен проблем е липсата на автогара в гр.Созопол , както и на единна транспортно-информационна система. Това създава много негативи за имиджа на туристическата дестинация. Нерешен проблем остава и нормалното поемане на автомобилния поток през активния сезон. Туристическата зона на общината се нуждае от нова схема за организация на движението, от устройствени и инвестиционни мерки за увеличен пропускателен капацитет на уличната мрежа. От същите мерки се нуждае и системата за паркиране. Решаването на тези проблеми е обект на новия общ устройствен план на община Созопол, който е във финална фаза на процедиране.
b. Морски транспорт
Инфраструктурата за реализиране на морския транспорт в общината включва пристанище Созопол, няколко яхтени пристанища и пристани за лодки. След изгубване на регионалното си значение като пътническо, пристанище Созопол се използва изключително за развлекателно-туристически пътувания, за товарни превози и като рибарско пристанище. Има общо седем корабни места и морска гара с ГКПП. Пасажерският кей е с дължина 80м., а товарния - 100 м и газене 3.20м. Откритата складова площ е 8200 м2. Яхтени пристанища и пристани за рибарски лодки съществуват в гр. Созопол, с. Черноморец, в залива Атия и при в.с. Дюни. Повечето пристани остават неизползвани поради амортизация и необходимост от ремонт и модернизация. Проучванията за изграждане на яхтено пристанище в залива Вромос край Черноморец са замразени. Необходими са по-активни действия за обновяване на съоръженията и откриване на крайбрежна линия Черноморец - Созопол – Дюни - Ропотамо, което ще разшири значително възможностите за предлагане на морския пътнически транспорт. Поради своята туристическа насоченост, той има сезонен характер.
Обобщени, проблемите на транспортната система на общината са:
 Пространствената организация на републиканската пътна мрежа не спомага за мрежови комуникации между населените места на общината;
 Лошото състояние на общинската пътна мрежа затруднява достъпа до населените места, особено в планинската част на общината;
 Липсата на преки пътни връзки между някои населени места на общината и към общинския център, задълбочава проблемите в обслужването;
 Движението по голяма част от улиците на гр.Созопол е силно затруднено. Капацитетът на площите за паркиране е неадекватен на пулсиращите сезонни нужди;
 Липсата на автогара и ограничената информация за транспортните връзки на Созопол, контрастират на аспирациите за развитие на общината и града;
 Инфраструктурата на морския транспорт е амортизирана – нуждае се от ремонти и модернизация

4.2. Енергийни мрежи
Източник на електроенергия за общината е националната електроенергийна система посредством подстанция “Созопол”, включена двустранно в системата 110 kV. Подстанцията е с трансформация на напрежението 110/20 kV и инсталирана трансформаторна мощност 41 kVа. Електропроводите 110 kV, свързващи подстанция “Созопол” към подстанция “Бургас” и подстанция “Приморско”, дават възможност за резервиране при аварии. Електропроводът 110 kV, свързващ подстанция “Меден рудник” с районната подстанция “Босна”, също минава през територията на общината, като от подстанция “Босна ” се захранват основно селата от планинската част на общината.
Отделните населени места се захранват от електроразпределителната мрежа на средно напрежение основно посредством изводи 20 kV от подстанция “Созопол”, а също и от съседните общини Бургас и Приморско. В общината са инсталирани 24 броя трансформаторни постове с обща мощност 3110 kVа. Ниската плътност на застрояване на трансформаторните постове, особено в селските райони, наред с недоброто състояние на електроразпределителната мрежа, създава критични ситуации. В по-голямата част от селата от тила на общината вече е необходимо изграждане на нови трафопостове, а интензивното ново строителство по крайбрежието изисква и нови мощности, осигуряващи нарастващото електропотребление. Необходимо е и доизграждане на кабелната мрежа в старата част на Созопол.
Въпреки че всички населени места са електрифицирани, основен проблем за електроснабдяването са дългите връзки на мрежите ниско напрежение и трудностите за поддържане на някои участъци. Това води до влошаване параметрите на подаваната електроенергия (голям пад на напрежението), увеличаване на загубите и намаляване на ефективността и качеството на електроснабдяването. Най-осезателни са тези проблеми в крайбрежната част на общината (също и в района на с. Зидарово), където потреблението бързо нараства. Необходими са ремонт и реконструкция на мрежите НН, вкл. подмяна на проводниците М-6 и М-10, които заедно с показателя за средна дължина на извод, не отговарят на стандартите.
Значителна част от потребностите на местното население за отопление и битови нужди се задоволяват от горене на дървесина (дори в общинския център този дял е над 60%). Досега не е отделяно сериозно внимание и средства за изграждането на съоръжения за използване на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) - енергията на слънцето, вятъра, морето. Ускорено се развива инфраструктурата за снабдяване с бензин, дизелово гориво и газ.
Като цяло, в ЮИ район газоснабдяването за битови нужди е слабо развито, но според областните стратегии е основен приоритет. От южният клон на националната газопроводна система е изградено разклонение за Бургас и с. Дебелт, както и две газоразпределителни станции (ГРС), като се газифицират предимно промишлени обекти. Съществува готов работен проект за газификацията на ж.к. Меден рудник в гр. Бургас, но все още няма проект за продължението към община Созопол. При доказана икономическа обосновка е възможно изграждане на инфраструктура за битова газификация на общината.
Обобщени, проблемите в енергийната система на общината са:
 Съществуващата електроразпределителна мрежа не е в състояние да поеме нарастващата консумация. Налага се изграждане на нови съоръжения, ангажиращи както много инвестиции, така и устройствени решения с терени за строителство;
 Състоянието на мрежата НН изисква подмяна на участъци и ново строителство;
 Нерегламентираните взаимоотношения между общината и новия (частен) собственик на електроразпределителното дружество по отношение на изграждане, експлоатация и собственост върху съоръженията, ще създават все повече проблеми;
 Отсъстваща газификация поради недоказана икономическа целесъобразност. Прекомерно потребление на твърди горива за отопление.

4.3. ВЕИ и енергийна ефективност
Темата за възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност е обстойно развита в секторния планов документ „План за устойчиво енергийно развитие на Община Созопол 2014 г. - 2020 г.”. Затова тук ще бъде направен само кратък обзор с оценка на състоянието и потенциала за развитие.
a. Водни ресурси
Като изключим морето, потенциалът на общината за добиване на електричество от водна енергия е твърде скромен. Като цяло, районът е сред страдащите от недостиг на вода. Речната мрежа е представена от множество малки реки, формиращи два основни водосбора – на р.Факийска и р. Дяволска. Най-голяма е р.Факийска, осигуряваща вода за напояване на прилежащите селскостопански площи (около 240 ха) чрез 6 микроязовира. Повърхностните води задоволяват нуждите от напояване, но малкият и непостоянен дебит не позволява изграждане на водни електрически централи. Общината няма шанс за ползване и на енергия от геотермални извори поради отсъствието им в тази територия.

b. Слънчева радиация
Отсъствието на достатъчно водни ресурси е компенсирано с голям потенциал за използване на слънчева енергия – както за фотоволтаични, така и за термични инсталации. По средногодишна продължителност на слънчевото греене, община Созопол попада в най-благоприятната българска зона:
Продължителност на слънчевото греене в България

Източник:„План за устойчиво енергийно развитие на Община Созопол 2014 г. - 2020 г.”
Позовавайки се на резултатите от национален проект , потенциалът на слънчевата радиация в община Созопол е в дъното на четириделна скала в диапазон от 0,8 до 517,3 MW. Това разминаване между благоприятно слънчево греене и потенциал за стопанско оползотворяване на слънчевата енергия се дължи на екологичните и релефни ограничения . Община Созопол разполага с малък потенциал за използване на слънчевата радиация, но този факт не изключва възможността за създаване на фотоелектрически централи или модули, инсталирани по покривни конструкции (предимно термични панели за топла вода). От 2012 г. край с. Равадиново функционира първата в общината фотоелектрическа централа с мощност 1.5 MW.
c. Вятър
Според научно-практическото проучване „Практическо използване на енергията на вятъра в България за производство на електроенергия“ , по енергиен потенциал на вятъра, община Созопол, и по-специално Черноморското й крайбрежие, попада в средната (зона В) от общо 3 национални зони, където плътността на енергийния поток е 100 до 200 W/m2. Тези параметри, заедно с екологичните ограничения, не позволяват икономически обосновано разполагане на ветрогенераторни централи. Това не означава абсолютна невъзможност да е се изграждат отделни ветрогенераторни уредби след предварително проучване на ветровия потенциал на конкретни локализации.
В заключение, общината разполага със скромни потенциали за използване на ВЕИ, а енергийната ефективност на наследения сграден фонд е ниска поради липса на топлоизолация и преобладаващо ползване на твърдо гориво за отопление. Насоките за развитие включват:
 Газифициране на битовия и обществения сектор;
 Популяризиране на соларните сградни инсталации и термопомпи;
 Обновяване на сградния фонд (включващо и топлоизолация);
 Популяризиране на велосипедното движение;
 Изграждане на интермодална инфраструктура за комбиниран транспорт в градска и междуселищна среда;
 Реализиране на местни благоустройствени проекти, имащи пряко или косвено отношение към подобряване на транспорта и качеството на атмосферния въздух;
 Оползотворяване на донорските фондове и програми за енергийна ефективност;
 Административно стимулиране на домакинствата за използване на ВЕИ – информационни кампании, данъчни преференции;

4.4. Водоснабдителна и канализационна инфраструктура
a. Водоснабдяване
Всички селища в община Созопол са водоснабдени. Делът на водоснабденото население е 99,8% (Бургас – 99,6%). С нерешени проблеми остават селата Вършило и Индже войвода. На територията на общината няма язовири за питейно водоснабдяване. Потребностите се задоволяват от язовирите - “Ясна поляна” (от него черпи гр.Созопол) и “Ново Паничарево” (с.с.Крушевец и Зидарово), допълнени от местни водоизточници (в останалите села). Селищата във вътрешността на общината изпитват сериозен целогодишен дефицит от питейна вода. Селата Вършило, Индже войвода и Присад се нуждаят от тръбопровод за свързване с водоснабдителна система “Ясна поляна”. За по-голяма сигурност във водоснабдяването, трябва да се предприемат действия за възстановяване на строителството на язовирите “Индже войвода” (в територията на общината) и на “Раков дол” - между общините Созопол и Средец. Строителството им е замразено поради недостиг на средства.
Като цяло, състоянието на водопроводната система в селищата на общината не е добро. Тя е амортизирана и с изчерпан капацитет. Повечето тръбопроводи са етернитови (близо 80%), а загубите на вода са около 60% (колкото и средните за страната). Реконструкция е необходима в почти всички селища, като най-належаща е в Старинен Созопол. За новата част на гр. Созопол, гр. Черноморец и някои обекти по крайбрежието, също са необходими значителни инвестиции за разширяване, модернизация и привеждане на водопреносната мрежа в съответствие с динамично растящите потребности. Без спешни инвестиции в доизграждане, модернизиране и по-голяма сигурност на водопреносната мрежа и водоснабдяването, общината се изправя пред сериозни заплахи за бъдещото си развитие (не само като конкурентноспособна туристическа дестинация).
Повечето проблеми на водоснабдяването са наследени от десетилетия и се пренасят в новия планов период:
- Водопроводната система като цяло е амортизирана и с изчерпан капацитет;
- Лошото състояние на вътрешните водопроводни мрежи води до големи загуби на питейна вода и утежнява дефицитите във водоподаването и потреблението;
- Селищата във вътрешността на общината (захранвани от местни водоизточници) изпитват сериозен дефицит от вода през цялата година;
- Интензивното строителство по крайбрежието засилва несъответствието между пропускателната способност на водопроводните мрежи и нужния обем за крайните потребители;
b. Канализация
Наследени и все още нерешени проблеми формират сериозни дефицити и в канализационната система на община Созопол. Дори канализацията изостава значително зад водоснабдяването. Мрежата в гр. Созопол е изградена до 90%, но в много от селата едва достига 13% или изобщо липсва. Съществуващите канализационни мрежи и съоръжения са амортизирани.
Канализационните води от новата част на града се поемат от помпената станция на „Харманите”, която ги прехвърля към колектора от старата част на града, след което водите продължават да се заустват в морето поради закъснялото с десетилетия изграждане на ПСОВ. През 2012 г., най-сетне започва реализацията на Интегриран проект за водния цикъл на Созопол - І етап. Планираният срок на завършване е 2015 г. Финансирането е по ОПОС и общата стойност на проекта възлиза на 72,8 млн.лв. Първата копка е направена на 28.03.2013 г. и година по-късно, проектът е изпълнен на около 30%. Освен пречиствателната станция за отпадни води, интегрираният проект включва рехабилитация на амортизираната ВиК мрежа, както и нейното разширение с ново строителство (допълнително ще бъдат обслужени още 6 хил. домакинства).
След пускането на ПСОВ в експлоатация ще бъде решен проблемът със системното замърсяване на Черно море.
Междувременно, по ПРСР са реализирани 2 проекта във ВиК сектора – „Пречиствателни станции за отпадъчни води в с.Извор и с.Равна Гора - община Созопол”, 2009 г., 1,8 млн. лв. и „ВиК инфраструктура с.Равна гора", 2010 г., 4,7 млн. лв.
Независимо от усилията, мобилизираните ресурси във ВиК сектора на общината са многократно по-малко от необходимите за достигане на средни европейски стандарти. Тази констатация е валидна за цялата страна, дори и за гр. Бургас. Пренесените проблеми в новия планов период следва да ангажират приоритетно внимание и да мобилизират целия възможен ресурс за решаването им:
- Забавеното изграждане на ПСОВ „Созопол” удължава недопустимото заустване в морето и риска от екологична катастрофа;
- Пречиствателната станция на в.с. Дюни не функционира - нуждае се от спешна реконструкция;
- Почти цялата съществуваща канализационна мрежа се нуждае от реконструкция;
- Приоритетните нужди на крайбрежието ще отложат за неопределено време канализирането на селата във вътрешността (това е общовалиден национален проблем);
- Стихийното застрояване на имоти извън селищна регулация допълнително усложнява задачата за “цивилизовано” канализационно обслужване на урбанизираните територии.

4.5. Информационна и комуникационна инфраструктура
Една от водещите инициативи на ЕВРОПА 2020 - Програмата в областта на цифровите технологии (известна като Цифровата програма на Европа - ЦПЕ) , е свързана пряко с решаване на проблемите в областта на информационните технологии и Интернет.
Акцентът на Програмата е ускоряване на развитието на високоскоростен достъп до Интернет, за да може обществото максимално да се възползва от единния цифров пазар в периода 2015 – 2020 г. Програмата предвижда до 2020 г. всеки гражданин на ЕС да има достъп до скоростен интернет (над над 30 Mbps) и поне 50% - до високоскоростен интернет (над 100 Mbps). Проучване към 2013 г. установява, че 25% от европейските домакинства все още не са абонати на интернет. Сред страните с най-слабо развит достъп до фиксирани широколентови мрежи е и България, наред с Румъния, Полша и Словакия. Изоставането ни в широколентовия достъп е както по отношение на свързаност и предоставяни приложения и услуги на бизнеса и гражданите, така и по отношение на тяхното използване. Към края на 2013 г., проникването на широколентов достъп в България е около 19% - значително под средния показател за ЕС (29%). В селските райони и общинските периферии този показател е с много по-ниски стойности. Те са все още в неравностойно положение по отношение на достъпа до високоскоростен интернет и свързаните с това съвременни услуги.
Към 2013 г., средният достъп на българските домакинства до интернет е около 54%. За Югоизточния район от ниво 2, този дял е само 46,5% (при 64,3% за ЮЗР). Делът рязко намалява от силно урбанизираните (66% ) към слабо урбанизираните територии (40%). Към последната група спада и Созопол.
Делът на високоскоростни (най-малко 30 Mbps) връзки в България (35,1%) е много по-висок от средния за ЕС (14,8%) за 2012 г, което позволява на България да бъде сред държавите в ЕС с много добри позиции в областта на високоскоростния широколентов достъп. Този факт е добра основа за предстоящото широко разгръщане на мрежите за достъп от следващо поколение (NGA), въпреки че ултра-бързите връзки (най-малко 100 Mbps) представляват едва 1,2% от всички абонаменти, при 3,4% в ЕС.
Като държава-членка на Европейския съюз, България формулира национални стратегически цели, които следват приоритетите на Общността за развитие на ИКТ сектора  

и съответните услуги. Обновената “Национална стратегия за развитие на широколентовия достъп в Република България”, 2013 - 2015 г., е разработена в отговор на актуализираните общоевропейските цели и изисквания, както и на проект за „Национален оперативен план за изпълнение на националните стратегически цели за изграждане на широколентов достъп”. В съответния анализ е разкрита „бялата зона” - отдалечените и слабо населени селски райони. Те се нуждаят от в най-голяма степен от държавна намеса и представляват приоритетна цел. По-голямата част от община Созопол е с осигурен достъп до Интернет със сравнително високи скорости и предоставяне на широк набор от комуникационни услуги („черна” и „сива” зона). Все още без наличие на интернет са група села от югозападната част – с.с. Вършило и Индже Войвода.
фигура 28. Населени места с широколентов интернет

Източник: Национална стратегия за развитие на широколентовия достъп в Р.България 2012 -2015г. -МТИТС

Съобщителна инфраструктура
Състоянието на съобщителната мрежа в община Созопол е добро. Всички населени места в общината са телефонизирани и обслужвани от автоматични телефонни централи. Относително най- добре е развита телекомуникационна мрежа по крайбрежието. Телефонната плътност (33,5тел.п./100д) е по-ниска от средната за Бургаска област (38/100). Изградената кабелна мрежа в общината и монтираният капацитет в централите дават възможност да се удовлетворят почти всички искания за телефонни постове. Процесът на модернизация напредва бързо и относителният дял на цифровите телефонни постове (над 61%.) е почти двойно по-висок от средния за страната (35%). Процесът по изграждане на модерна телекомуникационна инфраструктура продължава. Вече е готов идеен проект за монтаж на последна генерация мрежи с многофункционален достъп (MSAN).
Достъп до Интернет по dial-up има във всички населени места. ADSL услуги се предоставят в гр. Созопол, с тенденция за предлагане и в гр. Черноморец и с. Равадиново. По-голямата част от територията има покритие от мрежи на мобилни оператори. Няма пълно покритие за населените места и землищата на селата от западната част от общината – Вършило и Индже войвода.
Пощенските станции осигуряват ежедневно обслужване на всички населени места. Настройването на пощенските услуги се затруднява от два паралелни процеса – динамично разрастване на потребностите в крайбрежната зона и обратно, редуцирането им под критичния минимум за ефективно обслужване в някои зони от вътрешността.
Обобщени, проблемите на сектора са:
 Въпреки, че изградеността на съобщителната инфраструктура е добра, в повечето населени места се предлага само традиционна гласова телефония;
 Модерни съобщителни услуги се предлагат главно в общинския център и курортните селища;
 Бързото строителство по крайбрежието не винаги е съпътствано от своевременно проектиране и изграждане на съвременна инфраструктура в новосъздаващите се жилищно-курортни райони;
 Прилагането на новите ИКТ (мобилни телефони, интернет връзки) става почти стихийно, без дългосрочна стратегия за развитие на съобщителната инфраструктура.

5. Територириално и урбанистично развитие
5.1. Жилищен сектор
a. Общи параметри на жилищния фонд

По данни от текущата статистика (2012 г.), населението на община Созопол (12543 човека) разполага с 11647 жилища с 867,6 хил.м2 полезна и 660 хил.м2 жилищна площ. На база всички жилища, потреблението е далеч над средните европейски стандарти – 929 жилища на 1000 обитатели, близо 53 м2 жилищна площ на човек и 1,08 обитатели на жилище.

таблица 14. Общи параметри на жилищния фонд, 2012 г.
Профил на жилищния сектор, 2012 г. Община гр. Созопол
Жилища - брой 11647 4945
Полезна площ - хил. м 2 857,6 403,7
В т. ч. жилищна 659,9 310,4
Жилищна площ на човек - м2 52,6 73,1
Жилища на 1000 души от населението 929 1165
Среден брой лица на едно жилище 1,08 0,86
Необитавани жилища (211 г.) 5738 2610
Дял необитавани жилища 55,0% 63,6%
Източник:НСИ, обработка на консултанта
Отчитайки големия дял необитавани жилища (55%), реалното потребление е значително по-ниско и слиза под общоприетия стандарт (420 жилища/100 обитатели). Пресмятайки този показател само на база обитавани жилища, стойността пада от 929 на 367 жилища на 1000 обитатели. Значително се редуцират и другите параметри на жилищния стандарт:

таблица 15. Параметри само на обитавания жилищен фонд, 2011 г.
Обитавания жилища, 2011 г. Община гр. Созопол
Жилища - брой 4632 1493
Полезна площ - хил. м 2 356,1 142,9
В т. ч. жилищна 272,2 107,8
Жилищна площ на човек от - м2 21,6 24,9
Жилища на 1000 души от населението 367 346
Среден брой лица на едно жилище 2,7 2,9
Източник:НСИ, обработка на КОНСУЛТАНТА
Трайните негативни тенденции в демографското развитие на община Созопол (от 14241 през 2001 г. до 12543 човека през 2012 – 12,1% спад за последните 11 години), формират и тенденция към увеличаване на дела на необитаваните жилища. Средният за общината дял е 55%, а в общинския център - близо 64%. Така всяко второ жилище в община Созопол е без постоянни обитатели, а реалното жилищно потребление на жителите му е под стандартните стойности. Необичайно високият дял на необитаваните жилища се дължи най-вече на специфичния сектор на ваканционните жилища, ползвани сезонно за функцията „отдих” от техните собственици и гости, които не са жители на Созопол.
Долната графика визуализира картината на неефективното ползване на жилищния фонд в община Созопол:

фигура 29. Обитаеми и необитаеми жилища, 2011 г.

Източник:НСИ, обработка на КОНСУЛТАНТА
Важен е фактът, че интензивното строителство през последното десетилетие е съсредоточено в хотели, ваканционни селища, вили и все по-популярните ”ваканционни апартаменти”, но не и в жилища за постоянно обитаване.

b. Възраст на фонда
Жилищният фонд на община Созопол е сравнително “млад”. Морската строителна експанзия е довела до специфична възрастова структура. Около 63% от общия фонд е с възраст под 35 г., вкл. 38% - под 14 години. Само 7% от целия фонд (810 жилища) са наследените отпреди 1945 г. В периода от 1946 до 1980 са построени около 30% от сегашните жилища. Въпреки благоприятният възрастов профил и ускорените темпове на ново строителство, лошото управление и поддържане на жилищните сгради (особено в селата от вътрешността) се превръща в сериозен проблем, предизвикващ ускорена амортизация на този фонд.
фигура 30. Структура на жилищния фонд по възраст, 2012 г.

Източник:НСИ, обработка на КОНСУЛТАНТА
Обобщената оценка за възрастта на жилищния фонд е, че той е сравнително млад, със средна възраст под 40 г., но картината се влошава от факта, че голяма част от фонда се амортизира ускорено поради висок дял необитавани и неподдържани жилища.
От картината на възрастовата структура на жилищния фонд по селища се очертават две ясни зони на пространствено развитие в община Созопол – активна туристическа зона и вътрешност. В периода на пазарни отношения кипи интензивно строителство в крайбрежната зона (гр. Созопол, гр. Черноморец, с.Равадиново), докато вътрешността на общината остава „равнодушна” към инвестиционните пазари за ваканционни жилища.
фигура 31. Жилищен фонд по възраст – по селища, 2012 г.

Източник:НСИ, обработка на КОНСУЛТАНТА

c. Структура на жилищния фонд по конструкция и етажност
По вида на конструкцията, жилищният фонд е представен в четири обобщени категории – панели, стоманобетон, масивни (носещи тухлени стени и стоманобетонни плочи или гредоред), паянтови. Дори и малка курортна община като Созопол не е подмината от панелните жилища. Те са незабележими (на 1 и 2 етажа), с много малък дял (1,2% - 121 броя) и не оставят осезателен отпечатък в селищните среди. Стоманобетонните са с осезателен дял от 17,5% (1808 бр.) и са съсредоточени предимно в крайбрежната зона . Категорията “масивни” е доминиращата в общината – 79,1%. Паянтовите жилища са с най-малкия дял –2,2% (229 бр.).
фигура 32. Жилища по конструкция, 2012 г.

Тази структура на фонда по конструкция е благоприятна, но отчитайки и възрастта му, може да се направи обобщена оценка, че жилищният фонд на община Созопол е амортизиран в значителна степен. Около 10% е за снос, а други 70% - за обновяване (включително енергийно саниране).

таблица 16. Структура на жилищния фонд по конструкция и етажност, 2012 г
Жилища Ниско (1,2,3 ет.) Средно (4 и 5 ет.) Високо - 6+ ет.
ОБЩИНА СОЗОПОЛ 77,41% 22,08% 0,51%
Панели 61,98% 37,19% 0,83%
Стоманобетон 68,74% 31,26% 0,00%
Масивни 68,45% 30,60% 0,95%
Паянта 100,00% 0,00% 0,00%
Източник:НСИ, обработка на КОНСУЛТАНТА
Визуализацията на структурата на фонда по конструкция и етажност е представена на долната графика:
фигура 33. Жилища по конструкция и етажност, 2012 г.

Източник:НСИ, обработка на КОНСУЛТАНТА
По отношение на етажността, 77,4% от фонда е в нискоетажни сгради, други 22% - в средноетажни и само 0,5% - в многоетажни сгради.

d. Благоустроеност на жилищата
Контрастът „бряг – вътрешност” е изявен и по отношение на благоустрояването. Докато в градовете Созопол и Черноморец близо 100% от жилищата са снабдени с ток, вода и канал, средният дял на жилищата със стандартни удобства в останалите селища е едва 60%. Там всяко четвърто жилище е без канализация, а 12% са без водопроводна връзка. Селищата във вътрешността на общината изпитват сериозен дефицит от вода през цялата година. Селата Вършило, Индже войвода и Присад се нуждаят от допълнително водоснабдяване. Проучена възможност е връзка с водоснабдителната система “Ясна поляна”. Проблемите на водоснабдителната система са представени в т.2.4.4.
Като цяло, общата картина по отношение на наличност на благоустройствена инфраструктура е сравнително добра - над 98 % от жилищата в крайбрежието имат електричество, вода и канал. Но вглеждането в други аспекти, като надеждност на инженерните инсталации и финансова достъпност на съответните услуги, може да "помрачи" картината за стандарта им. В допълнение, само 1,8% от жилищата разчитат на съвременни системи за отопление. Останалите прилагат обикновено изгаряне на твърди горива (най-вече дърва). Енергоспестяващи технологии и възобновяеми източници на енергия (слънцето) все още се прилагат спорадично.
Всички жилища в община Созопол са електроснабдени, с изключение на само 49 бр. (5 в градовете Созопол и Черноморец и 44 в селата). Същевременно, статистиката отчита 7030 жилища (67,8%), свързани с обществена канализация. Решението за други 3019 жилища (29,1%) е на попивна яма или директно заустване в повърхностни течения. Останалите 321 жилища (3,1%) са без канализация.
Още по-висока степен на изграденост има и във водоснабдителните системи. Близо 95% от жилищата (9806 бр.) са водоснабдени. Други 3% (309 бр.) имат достъп до питейна вода от външен водопровод, а останалите 2,5% (255 бр.) са без водоснабдяване. Все още близо 60% са загубите при пренос на водата поради амортизирани мрежи. Няма отклонения от санитарните стандарти на питейната вода. Визуализираната информация за състоянието на ВиК системата е представена в следните графики:
фигура 34. ВиК Система

Източник:НСИ, обработка на КОНСУЛТАНТА
Обобщената оценка на ВиК сектора е, че независимо от последните сериозни интервенции, той остава е с дефицити както във физическата си изграденост, така и в качеството на услугите. Този факт има негативни последици в най-малко три посоки – жизнен стандарт, екология и туризъм.

Източник: НСИ

Община Созопол има осезателни резултати в подобряване на енергийната ефективност на сградния фонд. Средно около 31% от жилищата имат топлоизолация на оградните конструкции. Този дял е близо 60% в гр. Созопол и около 30% - в гр. Черноморец. Това се дължи най-вече на големия дял съвременно строителство, реализирано в периода на действие на новите топлотехнически норми, а не на саниране на стари сгради.

НАЛИЧИЕ НА ИЗОЛАЦИЯ Има - бр. Има - %
ОБЩИНА СОЗОПОЛ 3213 30,98%
ГР.СОЗОПОЛ 2421 59,01%
ГР.ЧЕРНОМОРЕЦ 506 29,68%
С.АТИЯ 58 8,04%
С.ВЪРШИЛО 0 0,00%
С.ГАБЪР 3 1,49%
С.ЗИДАРОВО 21 3,34%
С.ИНДЖЕ ВОЙВОДА 1 0,34%
С.КРУШЕВЕЦ 39 6,25%
С.ПРИСАД 4 2,88%
С.РАВАДИНОВО 55 12,85%
С.РАВНА ГОРА 26 8,33%
С.РОСЕН 79 8,93%
Източник: НСИ
В селата този дял рязко спада и това е още едно доказателство, че желаният процес на саниране на наследения фонд там още не е започнал.
Подобна, дори още по-добра е картината на жилищата с енергоспестяваща дограма. Средно за общината, към 2012 г., близо 44% от жилищата разполагат с тази пасивна мярка за енергийна ефективност. Далеч пред останалите селища са градовете – съответно с около 72% и 42% за гр. Созопол и гр. Черноморец. В останалите селища този дял варира от едва 0,5% (с.Габър) до около 33% - в с. Равадиново.
ЕНЕРГОСПЕСТЯВАЩА ДОГРАМА БРОЙ ДЯЛ
СОЗОПОЛ 4544 43,82%
ГР.СОЗОПОЛ 2943 71,73%
ГР.ЧЕРНОМОРЕЦ 724 42,46%
С.АТИЯ 202 28,02%
С.ВЪРШИЛО 2 0,61%
С.ГАБЪР 1 0,50%
С.ЗИДАРОВО 61 9,70%
С.ИНДЖЕ ВОЙВОДА 2 0,68%
С.КРУШЕВЕЦ 144 23,08%
С.ПРИСАД 19 13,67%
С.РАВАДИНОВО 141 32,94%
С.РАВНА ГОРА 66 21,15%
С.РОСЕН 239 27,01%
Източник: НСИ
Важен елемент на благоустрояването е и отоплението. Над 94% от жилищата се отопляват с твърди горива. Други 6% са на електричество и газ. Прекомерното използване на твърди горива за отопление на жилищата е един от основните източници на замърсяване на въздуха, особено при неблагоприятни климатични условия.
5.2. Собственост
Традиционната за България силно преобладаваща частна собственост на жилищата е присъща и на община Созопол. Малко под 98% са частните жилища, при само 2,3% обществени (на общината и на държавата). Това са 270 жилища, налични като подслон за картотекирани жилищни нужди и резервен общински фонд. Впечатлява факта, че в с.Индже войвода има огромен брой обществени жилища – 173 бр. (59,2% от общия жилищен фонд). Независимо от огромния брой необитавани жилища (на които не може да се разчита за социални нужди), в гр. Созопол следва да се планира придобиването на съществуващи или изграждането на нови социални жилища за маргиналните групи.
ФОРМА НА СОБСТВЕНОСТ ДЪРЖАВНИ ИЛИ ОБЩИНСКИ ЧАСТНИ - НА ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ ЧАСТНИ - НА ФИЗИЧЕСКО ЛИЦЕ
ОБЩИНА СОЗОПОЛ 2,3% 10,6% 87,1%
гр.Созопол 1,2% 15,1% 83,7%
гр.Черноморец 0,2% 21,6% 78,2%
с.Вършило 2,1% 0,0% 97,9%
с.Габър 2,5% 0,5% 97,0%
с.Зидарово 1,3% 0,0% 98,7%
с.Индже войвода 59,2% 0,0% 40,8%
с.Крушевец 0,6% 0,2% 99,2%
с.Присад 0,0% 0,0% 100,0%
с.Равадиново 0,0% 0,2% 99,8%
с.Равна гора 0,0% 0,0% 100,0%
с.Атия 0,4% 2,1% 97,5%
с.Росен 0,6% 1,4% 98,1%
Източник:НСИ

a. Площни характеристики и жилищна осигуреност
Жилищният фонд от общо 11647 жилища има 857,6 хил.м2 полезна и 660 хил. м2 жилищна площ. Това осигурява един много висок статистически стандарт на жилищно потребление – средно по 929 жилища на 1000 човека и близо 53 м2 на човек жилищна площ. Но тези благоприятни величини не са получени благодарение на реален висок жизнен стандарт, а поради много необинавани жилища (повечето функциониращи като къщи и апартаменти за сезонен отдих ). Реалното жилищно потребление, изчислено само на база «обитавани жилища», е много по-ниско и със стойности под приетия стандарт – 367 жилища на 1000 обитатели (стандарт 420/1000), 21,6 м2 жилищна площ на човек и 2,7 обитатели на жилище. Описаните характеристики са представени в долните 2 таблици:

Профил на жилищния сектор, 2012 г. Община гр. Созопол
Жилища – брой 11647 4945
Полезна площ – хил. м 2 857,6 403,7
В т. Ч. Жилищна 659,9 310,4
Жилищна площ на човек – м2 52,6 73,1
Жилища на 1000 души от населението 929 1165
Среден брой лица на едно жилище 1,08 0,86
Необитавани жилища (211 г.) 5738 2610
Дял необитавани жилища 55,0% 63,6%
Източник: НСИ

Само обитавани жилища, 2011 г. Община гр. Созопол
Жилища - брой 4632 1493
Полезна площ - хил. м 2 356,1 142,9
В т. ч. жилищна 272,2 107,8
Жилищна площ на човек - м2 21,6 24,9
Жилища на 1000 души от населението 367 346
Среден брой лица на едно жилище 2,7 2,9
Източник: НСИ

Изводи
Основният извод от площните характеристики и статистическото потребление на жилища е благоприятен – Созопол има достатъчно жилищен фонд и площи, които могат да осигурят добри количествени характеристики на жилищен стандарт. Същевременно, съществува осезателна неравномерност в реалното жилищно потребление, формираща група на крайно-нуждаещи се от социални жилища или помощ за подобряване на жилищните си условия.
Община Созопол разпознава проблема, но не разполага с цялостна информация за хората с остър жилищен проблем. Идентифицирана е и нуждата от нови социални жилища, но в момента няма работещ механизъм за създаването им. В новата оперативна програма за развитие на селските райони ще има финансируема мярка за тази цел.

6. Екологично състояние
Комплексната оценка на отделните групи фактори, влияещи върху качеството на средата показва, че община Созопол се характеризира с добро качество на околната среда. Природните и климатични дадености на територията са с благоприятни екологични характеристики. Черноморското крайбрежие и курортните зони са с параметри, отговарящи на изискванията за туризъм и рекреация (според изискванията на Директива 76/160 на ЕС и националния мониторинг).
6.1. Състояние на атмосферния въздух
Въздухът в общината е със сравнително запазена чистото поради липсата на големи източници на атмосферно замърсяване. Характерно е засиленото строителство в последно време и значително увеличеният автомобилен трафик през летния сезон. Автомобилния транспорт има относителен дял върху замърсяването на атмосферния въздух с въглероден оксид, бензо(а)пирен, НМЛОС и азотни оксиди. Други основни източници на замърсяване са горивните инсталации с битов характер и емисиите от незапръстени и необработени депа за ТБО.На територията на общината действат:
• предприятия, занимаващи се с риболов и производство на различни видове рибни продукти, има действаща кариера за добив на гранит и цех за производство на изделия от него и кариера и ТСИ с. Крушевец за добив на инертни материали на фирма „Пътни строежи” АД гр.Бургас,
• 6 броя действащи бензиностанции – които са в съответствие – Етап I.
Поради липса на големи източници на атмосферно замърсяване, на територията на общината не се извършва системно измерване на концентрациите на основните вредности чрез стационарни пунктове за контрол на атмосферния въздух. Мониторингът, който се осъществява от РИООСВ-Бургас е по утвърден график за емисионен контрол на източници на организирани емисии. Съгласно експертното становище на РИООСВ - Бургас, качеството на атмосферния въздух отговаря на санитарно-хигиенните норми. Основните замърсители на въздуха са
Емисиите на вредни вещества в атмосферата от индустриални горивни и производствени процеси общо за област Бургас и за община Созопол са дадени в следващата таблица:

таблица 17. Вредни Емисии в област Бургас и община Созопол (тонове)
Общини Серни оксиди Азотни оксиди Немета-нови летливи органич-ни съеди-нения Метан Въглеро-ден оксид Въглероден диоксид Двуазо-тен оксид Амо-няк
2010 год.
Общо обл. 5 815,1 750,7 5 157,3 7 903,4 272,2 424 773,2 15,0 0,0
Бургас 5 722,1 724,5 5 052,9 7 405,3 266,7 387 796,4 14,3 0,0
Созопол 1,6 0,5 5,8 14,0 0,0 773,1 0,0 0,0

Таблицата показва, че делът на въглеродните емисии (СО2) спрямо общото количество за гр. Бургас е 0,2%. Останалите видове емисии са незначителни или нулеви.
6.2. Състояние на водите
Докато делът на водоснабденото население е почти 100%, този на осигуреното с канализация е под 65%. Наблюдават се амортизация на съществуващата система и значителни загуби във водопроводната мрежа. Заустването на непречистени битови и промишлени отпадъчни води е основен из¬точник за замърсяването на водите в общината. Основните екологични инфраструктури за опазване качеството на водите - канализация и пречиствателни станции за отпадни води (ПСОВ), са неадекватни както спрямо нуждите (на населението, бизнеса и туризма), така и спрямо изискванията на европейското и национално законодателство. Поради липса на функциониращи пречиствателни станции в общината (виж т.”канализация”), отпадните води се заустват в морето или в почвите.

Съгласно данните на РИОСВ точкови източници на замърсяване на повърхностните води са:
• „Дюни” АД гр. Созопол – ПСОВ „Дюни”, вакационно селище – осигурява пречистване на отпадъчните води само на ваканционното селище. Водоприемник на пречистените води е микороязовир „Габера”.
• Вилна сграда за сезонно ползване в землището на гр. Черноморец, срещу къмпинг „Градина” със самостоятелна ЛПСОВ - от 31.05.2012 г. титуляр на разрешителното за заустване е физическо лице. Пречистените отпадъчни води се заустват гравитачно, чрез колектор, в сухо дере западно от к-г “Градина“.
• “Комплектстрой” ЕООД – вилно селище “Лилиите” в местност “Аркутино”, землище на гр. Созопол, с изградена самостоятелна ЛПСОВ – заустването на пречистените отпадъчни води е в естествен воден канал между блато “Аркутино” и Черно море, с характер на крайбрежни морски води през летния недъждовен период.
• Канализационна система на с. Черноморец, община Созопол – няма изградена ПСОВ за отвеждане на отпадъчните води, канализационната мрежа е смесена. Към настоящия момент непречистените отпадъчните води от населеното място се заустват в Черно море, в района на залива “Вромос”.
• Канализационна система на гр. Созопол – отпадъчните води от гр. Созопол се заустват непречистени в Черно море, в района на пристанище Созопол – новия кей. Няма изградена ПСОВ за населеното място

В тази област се наблюдава сериозен напредък. През 2012 г. е въведена в експлоатация „Канализационна система с. Равна гора, община Созопол“ – първи етап, който включва подмяна на съществуващата мрежа. В процес на изпълнение са инвестиционни мерки, които включват изграждане на ПСОВ за гр. Созопол и гр. Черноморец и прилежащите мрежи с проектен капацитет 64 560 е.ж. и дълбокоморско заустване на пречистени води, както и доизграждане на липсващата и подмяна на амортизираната канализационна система, изграждане на колектори и тласкатели, необходими за функционирането на новата ПСОВ-Созопол, изграждане на канализационни мрежи и съоръжения за новите жилищни и вилни имоти по крайбрежието около град Созопол. Съоръженията трябва да бъдат пуснати в експлоатация до средата на 2015 г. и предвиждат присъединяването на 9 993 екв. ж. към канализационната мрежа и 6 076 жители присъединени към водопроводната мрежа. Като приоритет за развитие в тази област пред общината остават задачите за изграждане на В и К мрежа и в къмпингите по крайбрежието и инвестиране във ВиК мрежата във вътрешността на общината.

По данни на Изпълнителната агенция по околна среда , състоянието на крайбрежните води през последните години се наблюдава тенденция към подобряване на основните показатели или не се наблюдава влошаване. Мониторингът на състоянието на морската вода показва отсъствие на отклонения съгласно Българските и Европейски норми по хидро-физични показатели: активна реакция на морската вода; разтворен кислород, биохимична потребност на кислород. На отделни места са регистрирани стойности на биогенни елементи (азот и фосфор) над нормите, дължащи се на замърсявания от непречистени битови води и залпови замърсявания. Микробиологичните характеристики на морската вода през активния сезон отговарят на Българските стандарти и на Директивите на Европейската общност. Радиологичните характеристики са в границите на естествения радиационен фон. Режимът на замърсяване с нефтопродукти на крайбрежието се характеризира с локалност и нестабилност по сезони и е под нормите за курортните зони.

За комплексно решаване на проблемите със замърсяването на водите е важно да се прилага така наречения “интегриран подход”, при който се разглеждат всички обекти, свързани с повишаване ефективността на В и К системите и подобряване качеството на услугите. Тези обекти включват водоизточник, довеждане на водата до населеното място и нейното пречистване до качества за питейни нужди, подобряване състоянието на вътрешната водопроводна мрежа, отвеждане на отпадъчните води и тяхното пречистване.

6.3. Управление на отпадъците
Генерирането на отпадъци и тяхното управление все още е нерешен проблем за община Созопол. На места в туристическата зона, този проблем застрашава качеството на околната среда и представлява риск за човешкото здраве. Единственият прилаган метод за третиране на отпадъците е депонирането им в организирани и множество нерегламентирани депа/сметища. В активния туристически сезон (май – септември), източниците и обемът на отпадъците се увеличават скокообразно, затруднявайки адекватната реакция на общината. Допълнителен агресивен източник на замърсяване е интензивното и в голяма степен стихийно строителство по крайбрежието.
Стопанските дейности в общината не създават опасни отпадъци в количества, които да налагат изграждането на специализирани депа за обезвреждане на опасни отпадъци. Изключение е антропогенното повишение на радиоактивността в залива Вромос, в резултат от рудодобива и флотацията в Мини Росен. Предприети са мерки за намаляване на радиационното замърсяване чрез строителството на депо за рекултивация на сух флотационен отпадък. Мониторингът на радиационното състояние потвърждава ефективността на рекултивационната дейност върху почвения слой и повърхностните води.
На територията на Община Созопол функционира “Регионално депо за неопасни отпадъци за общините Созопол, Приморско и Царево в землището на с. Равадиново”. Депото е в експлоатация от 06.07.2009 и обслужва общините Созопол, Приморско и Царево, а оператор е община Созопол. На депото се приемат битови, производствени и строителни отпадъци. Към Регионалното депо са изградени ЛПСОВ и БПСОВ за третиране на отпадните води от инсталацията.
Депото е разположено върху площ от 124.129 дка и има проектен капацитет от 502 444 тона. Средногодишният капацитет е 71.68 т/24h, а максимално дневно натоварване през летния сезон до 120т/24h; Количеството на депонираните отпадъци в тонове за 2013г.- 23420.84 t, от началото на експлоатацията 06.07.2009-31.12. 2013г.- 80993,72 t . Проектен период на експлоатация на депото е 25 години.
Създадено е "Регионално сдружение за управление на отпадъците за регион Созопол" което има за основна цел да реализира мерки и проекти за регионално управление на отпадъците, включващи изграждането на необходимите нови регионални депа за обезвреждане на битови и други неопасни отпадъци. В община Созопол се наблюдават позитивни тенденции спрямо третирането на проблемите, свързани с отпадъците, като едно от доказателствата е, че в работата на общината е въведена и се прилага Интегрирана система за управление на качество и околна среда / ISO 9001:2008 & ISO 14001:2004 /.

6.4. Шум
На територията на общината не са правени изследвания и измервания за шумово натоварване. Освен от лавинообразно увеличаващия се трафик през летния сезон, поради слаб контрол, сериозен шумов дискомфорт причиняват и нощните заведения (особено в преуплътнената среда на гр. Созопол). За подобряване на акустичната обстановка в града и общината, трябва да се предприемат ефективни мерки за:
• Картотекиране на източниците на наднормен шум;
• Спазване на изискванията за осигуряване на нощно спокойствие на населението и туристите;
• Организация на движението, минимизираща транзитните потоци през селищни среди;
• Упражняване на действен контрол върху планирането, изграждането и експлоатацията на обектите, източници на интензивен шум, както и върху всички фактори, формиращи акустичната среда.

Изводи
 Липса на големи източници на замърсяване

 Завишаване на нивата на прахово замърсяване на въздуха през летния сезон

 Влошаване на екологическите характеристики на въздуха в прилежащите на пътните артерии райони

 Липса на големи източници на акустично замърсяване през зимния сезон

 Наличие на регионално депо за ТБО

 Липса на големи източници на опасни отпадъци

 Увеличение на количеството генерирани отпадъци и наличие на нерегламентирани сметища

 Антропогенно повишение на радиоактивността в залива Вромос

 Тенденция към подобряване на показателите на крайбрежните води

 Липса на функциониращи ПСОВ на територията на общината

 Разгъната брегова ивица, предпоставка за развитие на морски и рекреативен туризъм

 Богат горски и земеделски ресурс

 Голям брой защитени територии

 Разнообразна флора и фауна

7. Административен капацитет
Анализът на административния капацитет на общинската администрация Созопол има за цел да оцени нейните вътрешни ресурси и възможности да изпълнява функциите, които са й вменени от нормативните документи, в т.ч. да реализира планове и да управлява успешното развитие на общината като цяло.
Един от основните приоритети, залегнали в Плана за развитие на община Созопол за периода 2007-2013 г. е свързан с подобряването на административното обслужване. Като част от положителните страни на общинската администрация могат да се посочат проектите, финансирани по Оперативна програма „Административен капацитет, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд през програмния период 2207-2013 г. : „По-ефективна администрация в община Созопол”, „Повишаване на административния капацитет на служителите в Община Созопол”, „Повишаване на административния капацитет на общинските администрации в Созопол, Приморско и Царево за прилагане на ПЧП за местно развитие”. За общинските служители се организират обучения и посещения на семинари за повишаване на квалификацията, въпреки че в тази насока може да се постигнат още по добри резултати. Необходима остава нуждата и за развитие на електронните услуги и електронното управление.
В допълнение при разработването на настоящия ОПР е извършен анализ на административния капацитет на община Созопол, при което е използвана рамка с описание на различните състояния на отделните административни ресурси, разделени на основни аспекти и съставляващи ги компоненти. Възможните състояния на всеки аспект и компонент са сведени до четири – нестабилност, развитие, усъвършенстване и устойчивост, които могат да бъдат квантифицирани (с определени стойности) с оценки от 1 до 4 (Виж: фигура 35). Анкетирани са 21 респонденти, които са ръководители и служители на администрацията. При средна оценка от 2,50 за използваната система, оценката която те дават на административния капацитет на общинската администрация е 3,25, т.е. тяхната оценка е над средната.
По-важен е анализът на оценките по аспекти и компоненти на вътрешните ресурси на администрацията, който очертава проблемните области, в които трябва да се предприемат действия за подобряване.
Преобладава мнението (2,81), че общинската администрация не е достатъчно самостоятелна и в известна степен е зависима от централната власт. Тази зависимост е регламентирана в действащото законодателство, но се осъществява и по неформален път – чрез политическа намеса.
Под средната е оценката (3,00) на работата в екип в администрацията.
Планирането на дейността на администрацията като цяло се оценява с оценка над средната, но участието на служителите от отделните структурни звена не е в достатъчна степен (3,14), което означава, че практически не се използва пълноценно техният капацитет.
С 2,95 е оценена практиката по вземане на решения, която не е достатъчно прозрачна, осъществява се без активното участие на служителите и добра комуникация помежду им.
При оценка на системата за управление, разбирана като управление на персонала, документооборота и наличието на писани и утвърдени административни процедури, оценките са близки до средните. По-ниско (2,76) обаче, е участието на персонала при вземане на решения (управлението).
Участието при вземането на решения на целевите групи, за които общинската администрация работи – граждани, НПО, бизнес структури и др. е оценено с оценка над средната (3,57), което е един израз на пряката демокрация – заинтересованите лица да могат да вземат участие при вземането на решения, които ги засягат. Тяхното участие обаче, при мониторинга и оценка на резултатите от работата на администрацията (обратната връзка) е по-ниско от очакваното (3,19, съответно – 3,14).
Показателно е (като се има предвид, че оценките са давани от вътрешни служители на общинската администрация) ниската оценка, която се дава на уменията (2,95) и развитието на кадрите, системата за тяхното обучение (3,19) и професионално израстване. Съществува впечатлението, че те не са достатъчни, както и професионалната подкрепа (3,10), която те получават в рамките на администрацията, което предопределя и ниската им мотивираност за работа (2,90), вероятно свързана и с размера на заплащането на труда.
Финансовото управление е оценено (от 3,33 до 3,42) с оценки около средната. Системата за вътрешен одит функционира и е институционализирана в самостоятелно звено, съгласно Закона за вътрешния одит в организациите от публичния сектор. Администрацията е достатъчно финансово независима (оценки над 3,25), но в противовес на тази оценка е определена по-ниска оценка (3,14) за нейното финансово здраве (финансова стабилност). Това предполага изводи по отношение на съществуваща несигурност при финансиране на дейностите на общината.
С оценка над средната (3,43) е оценена работата по връзките с обществеността (медийна стратегия). Общинската администрация обаче, трябва да положи повече усилия за работа с целевите групи (оценка 3,05), чиито интереси представлява, за да може да повиши и степента на общественото признание (оценка 3,28) за дейността си като цяло.
Като цяло средната оценка (3,25) на административния капацитет на община Созопол надвишава значително средната оценка (2,50), която предполага използваната система и критерии за оценка. Това дава основание да се направи извода, че служителите в общинската администрация, като цяло, са удовлетворени от своята работа. През следващия планов период (2014-2020 г.) следва да се наблегне главно на подобряване на взаимоотношенията с гражданите и потребителите на услуги.
На следващата таблица са представени резултатите от оценките на административния капацитет, получени от проведеното анкетно проучване, по отделни аспекти и компоненти, които са визуализирани на двете фигури след нея:
таблица 18. Оценки на административния капацитет на Общинска администрация Созопол
Ресурси Оценки на експертите Брой респонденти Средна за оценявания аспект
1 2 3 4
Самостоятелност 1 6 10 4 21 2,81
Стил на ръководство Управителни органи 9 7 5 21 2,81
Персонал – работа в екип 3 15 3 21 3,00
Планиране Мисия/ Планове 3 11 7 21 3,19
Участие 4 10 7 21 3,14
Ресурсно обезпечаване 2 3 16 21 3,67
Работният план като инструмент 4 4 13
21
3,43
Участие на служителите в управлението Делегиране 1 10 10 21 3,43
Прозрачност при вземането на решения 3 16 2
21
2,95
Участие на персонала 7 12 2 21 2,76
Комуникация 2 11 8 21 3,28
Системи на управление Системи за управление на персонала 1 11 9
21
3,38
Документация 12 9 21 3,43
Административни процедури 1 6 14
21
3,57
Предоставяне на услуги 3 11 7 21 3,19
Участие на целевите групи, за които администрацията работи 9 12
21
3,57
Мониторинг и оценка Включване в процеса на вземане на решения 5 7 9
21
3,19
Обратна връзка от целевите групи/членовете 3 12 6
21
3,14
Умения на персонала 4 14 3 21 2,95
Стратегия 5 4 12 21 3,33
Обучение 2 13 6 21 3,19
Професионална подкрепа в рамките на администрацията 5 9 7
21
3,10
Мотивация 7 9 5 21 2,90
Финансово управление Планиране 1 9 11 21 3,42
Контрол 2 9 10 21 3,38
Отчетност 1 11 9 21 3,38
Одит 1 12 8 21 3,33
Финансова независимост Разнообразие на
източниците на финансиране 1 11 9
21
3,38
Мобилизация на собствени ресурси 2 10 9
21
3,33
Финансова стабилност 1 15 5 21 3,14
Връзки с обществеността Обществено признание 2 11 8 21 3,28
Медийна стратегия 1 10 10 21 3,43
Ориентация към целевите групи, чиито интереси представлява 2 14 5
21

3,05

Способност да работи с централни власти и техните регионални структури 2 7 12
21
3,48
Способност да работи с други организации 2 5 14 21 3,57
СРЕДНА ОЦЕНКА: 2 97 350 286 735 3,25

фигура 35. Оценка на административния капацитет на Община Созопол по отделни компоненти

фигура 36. Оценка на административния капацитет на Община Созопол в отделните аспекти на административните ресурси