ВЪВЕДЕНИЕ 3
І. ФАКТОРИ, ВЛИЯЕЩИ НА ЕНЕРГИЙНОТО ПЛАНИРАНЕ В ОБЩИНА СОЗОПОЛ 4
1. Територия 4
2. Климат 5
3. Релеф и морски бряг 6
4. Качество на атмосферния въздух 7
5. Население 7
6. Сграден фонд на Община Созопол 9
7. Туризъм 13
8. Tранспортна инфраструктура 15
II. ЕНЕРГИЙНА СИСТЕМА НА ОБЩИНА СОЗОПОЛ 17
1. Източници на енергия и енергиен потенциал 19
1.1. Полезни изкопаеми 19
1.2. Водни ресурси 20
1.3. Слънчева радиация 22
1.4. Биомаса 25
1.5. Вятър 32
1.6. Хидроенергийни източници 35
2. Външни енергийни източници 36
2.1.Въглища и дърва за огрев 36
2.2.Електрическа енергия и електроснабдяване 36
2.3. Природен газ и газоснабдяване 39
2.4.Топлинна енергия и топлоснабдяване 39
2.5. Течно гориво за общинските сгради 39
3. Обобщени данни за консумираната енергия в Община Созопол 40
3.1. Общински сгради 41
3.2. Жилищни сгради 43
3.3 Обслужващ сектор 45
3.4 Улично осветление 46
3.5 Промишленост 47
3.6. Транспорт 47
4. Крайно енергийно потребление за периода 2007 – 2012 г. 48
4.1. Обобщени данни 48
4.2. Изводи 51
4.3. Крайна енергийна консумация през базовата 2009 година в сектори „Сгради, съоръжения и промишлени обекти“ и „Транспорт“ 52
5. Сценарии за развитие 53
ІІI. СТРАТЕГИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА СОЗОПОЛ 56
1. SWOT Анализ 56
2. Мерки и дейности 58
3. План за действие 68
4. Ключови фактори за успех при реализацията на Плана за действие за устойчиво енергийно развитие на Община Созопол 2014 –2020 г. 76
4.1. Източници на финансиране 77
4.2. Мониторинг, индикатори, обратна връзка 84

ВЪВЕДЕНИЕ

Планът за устойчиво енергийно развитие на община Созопол 2014-2020г. е разработен в съотвествие с чл.11, ал. от ЗЕЕ и в изпълнение на ангажиментите, поети от Общината с присъединяване към Инициативата Споразумение на Кметовете.
Споразумението на кметовете е основно европейско движение, включващо присъединяване на местни и регионални власти, които доброволно поемат ангажимент за повишаване енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници на своите територии. С подписване на Споразумението, те поставят цели за достигнане и надхвърляне целите на Европейския съюз за намаляване на CO2 с повече от 20% до 2020г.
Подписване на Споразумението, разработването и изпълнението на План за устойчиво енергийно развитие носи на общините множество ползи, не само в областта на опазването на околната среда и климата, но и в икономически и социален аспект. Потенциалните ползи включват:
· Подпомагане на световната борба срещу ускорените от човешката дейност климатични изменения
· Демонстриране на поетия ангажимент по отношение опазване на околната среда и ефективното управление на ресурсите
· Намаляване на енергопотреблението и сметките за електричество
· Подобряване на местната енергийна сигурност
· Подобряване качеството на живот на гражданите
· Осигуряване на стабилна среда за бизнеса
· Създаване на нови работни места
· Подобряване репутацията на общината
· По-добри възможности за финансиране
· Възможности за работа в мрежа и обмен на опит с други подписали Споразумението общини
Планът е отворен за нови дейности или промени на заложените в него дейности, които могат да се наложат в процеса на неговото практическо изпълнение и контрол.

І. ФАКТОРИ, ВЛИЯЕЩИ НА ЕНЕРГИЙНОТО ПЛАНИРАНЕ В ОБЩИНА СОЗОПОЛ

1. Територия

Община Созопол е разположена в Югоизточния регион, Бургаска област. Общината заема територия 517.834 кв.км. площ, която обхваща 12 селища, в т.ч. 2 града и 10 села. По официални данни населението на община Созопол към 31.12.2012г.е 12603 жители. За справка: населението на Община Созопол съгл. последно преброяване /към 01.02.2011 г.) наброява 12610 души . Гъстотата на населението през 2012 г. е 21.4 човека/км2.

 

 

Фиг. 1. Бургаска област и Община Созопол

 

Балансът на територията на област Бургас (първият ред) и община Созопол е следният (според НСИ към 31.12.2000 г.) :

 

Табл.1. Баланс на територията на област Бургас и община Созопол
Област/
Община Общо дка Земеделски територии Горски площи НМ и други урбанизирани територии Водни течения и водни площи Територии за добив на полезни изкопаеми Територии за транспорт и инфраструктура
Обща площ В т.ч. обраб. площ Поливни площи
Бургас 7748067 3999183 3146875 199215 313604 182873 189453 194796 45708
Созопол 588024 256528 203634 - 289883 6366 17342 14801 3104

В графична форма разпределението на територията на Общината е показано на фиг. 2:

Фиг. 2. Разпределение на територията в община Созопол

Почти равен дял в общината имат земеделските и горските територии (46,10% и 48,50% съответно, площта на водните течения и площи и на урбанизираните територии е незначителна (2,9% и 1,8%), а пътната инфраструктура и останалите видове площи са под 1%.

2. Климат
Крайбрежната част на общината е подложена на средиземноморското климатично влияние, което се чувства в дълбочина от 20 до 40 км. от бреговата линия.
Средногодишните температури са 13,3° С, докато за Бургаска област те са 12,8° С, а за страната -11,5° С.
Созополският климат е умереноконтинентален, със сравнително топли, но ветровити зими (средно-януарска температура +6° С) и дълги, топли лета (средно-юлска температура +27° С). Преобладават зимните северозападни и югозападни ветрове и то с почти двойно по-голяма скорост от средната за страната.
Средният годишен брой на ясните дни е 82, с максимум през лятото (15 дни месечно) и минимум през зимата (февруари - 2.7 дни). Слънчевото греене “отваря сезона” още през април (около 60% от часовете преди и след обяд са слънчеви) и го “затваря” в края на септември.

 

Фиг. 3. Средна годишна температура в община Созопол

Графиката на фиг. 3 показва, че през първото десетилетие на 21 век средната годишна температура е по-висока от тази през последното десетилетие на 20 век. Средната температура за тези десетгодишни интервали е съответно 13,36°С и 12,67°С. Трудно може да се определи как влияе това на енергийното потребление тъй като то зависи още от ред други фактори, но може да се приеме като факт свързан с глобалното затопляне.

3. Релеф и морски бряг
Територията на община Созопол се характеризира с разнообразие и преливане на равнинен, хълмист и нископланински релеф. Естествен делител на крайбрежна и вътрешна част е Медни рид (с най-висока точка - вр. Бакарлъка, 376 м). Територията във вътрешността е също разнообразна – речни долини, платовидни тераси и силно разчленени нископланински склонове (Босненски рид с вр. Босна - 454 м). Обща характеристика на релефа е силната му разчлененост. Тя е благоприятна за формиране на атрактивни ландшафти (и включването им в туристически продукти), но затруднява изграждането на пътната инфраструктура и развитието на мащабно ефективно земеделие.
4. Качество на атмосферния въздух
Емисиите на вредни вещества в атмосферата от индустриални горивни и производствени процеси общо за област Бургас и за община Созопол са дадени в таблица 2:

Табл.2. Вредни Емисии в област Бургас и община Созопол (тонове)
Общини Серни оксиди Азотни оксиди Немета-нови летливи органич-ни съеди-нения Метан Въглеро-ден оксид Въглероден диоксид Двуазо-тен оксид Амо-няк
2010 год.
Общо обл. 5 815,1 750,7 5 157,3 7 903,4 272,2 424 773,2 15,0 0,0
Бургас 5 722,1 724,5 5 052,9 7 405,3 266,7 387 796,4 14,3 0,0
Созопол 1,6 0,5 5,8 14,0 0,0 773,1 0,0 0,0

Таблицата показва, че делът на въглеродните емисии (СО2) спрямо общото количество за гр. Бургас е 0,2%. Останалите видове емисии са незначителни или нулеви.

5. Население
Населението на община Созопол (средногодишно) през периода 2006 – 2012 г. е представено в табл.3.
Табл.3. Население в област Бургас и община Созопол
Общини 2006 2007 2008 2009 2010
2011
2012
Средногодишно население
Област Бургас 418280 418952 420468 421580 421786 415817 414154
Бургас 205901 204933 204821 205905 206522 212902 211535
Созопол 14013 14805 15604 15586 15444 12610 12603

Населението в общината, разпределено по населени места, отчетено в годините на преброяване от 1985 до 2011 год., дава по-ясна представа за отражението на настъпилите след 1989 г. промени в социалния и икономическия живот на страната върху демографските процеси (табл. 4):

Табл.4. Население по постоянен адрес (по години на преброявания)
1985 1992 2001 2011
Община Созопол 15765 14971 14277 12610
с. Атия 1273 1049 923 856
с. Веселие 780 654 600 х
с. Вършило 255 268 203 112
с. Габър 367 366 285 275
с. Зидарово 1527 1407 1245 1122
с. Извор 846 794 667 х
с. Индже войвода 504 400 318 185
с. Крушевец 864 879 898 840
с. Присад 297 208 157 114
с. Равадиново 542 533 574 644
с. Равна гора 819 523 642 662
с. Росен 1420 1365 1363 1424
гр. Созопол 4439 4550 4358 4317
гр. Черноморец 1832 1975 2044 2059

Таблицата и графиките на фигури 4 и 5 по-долу показват намаляване на населението на Общината с 25% спрямо 1985 г., което се дължи на отпадналите села от община Созопол, които са със около 1200 жители. Едновременно с това, има известно увеличение на броя на жителите на Черноморец и Равадиново и почти същият брой се е запазил в Росен и Созопол, което се дължи на развитието на туризма през последните години.

 

Фиг. 4. Население на община Созопол по години

 

Фиг. 5. Брой жители по населени места

 

6. Сграден фонд на Община Созопол
Сградният фонд на община Созопол се е формирал в течение на последните сто години и броят на сградите към е 6916 през 2012 г. . Разпределението по години на построяване може да се види от табл.5 и диаграмата на фиг. 6:

Табл.5. Жилищни сгради към 31.12.2012 г. по периоди на построяване по общини
Община Общо Периоди на построяване
До 1919 - 1946 - 1961 - 1971 - 1981 - 1991 - след
1919 1945 1960 1970 1980 1990 2000 2001
Област Бургас 102 009 1 960 13 777 23 735 17 120 15 728 15 270 9 841 4 668
Созопол 6 916 145 782 1 153 640 994 1 464 966 772

Следващата фигура показва динамиката на строителството в община Созопол.

 

Фиг. 6. Жилищни сгради по периоди на построяване

Интензивното строителство след 1981 г. е свързано с развитието на туристическия бизнес, което се потвърждава и от количеството жилищна площ на човек от населението (Таблица 9). Вторият важен момент е този, че повече от 90% от сградите вече не отговарят на съвременните норми на топлоизолация и това трябва да се взема предвид винаги при извършване на ремонти като се прилагат енергоспестяващи мерки (ЕСМ).
Жилищните сгради в област Бургас по вид на конструкцията и местонамиране (брой, на 31.12. на съответната година) се разпределят така (табл. 6):

 

Табл.6.Видове жилищни сгради в област Бургас
2006 2007 2008 2009 2010
2012
Общо 98 981 99 432 99 866 100 328 100 699
102099
Стоманобетонни 7 579 8 538 9 050 9 544 9 939
6224
Тухлени 81 460 80 962 80 892 80 859 80 837
88331
Други 9 942 9 932 9 924 9 925 9 923 6159
В градовете 36 508 27 790 37 084 42 187 42 468 -
Стоманобетонни 4 918 3 487 5 951 7 458 7 765 -
Тухлени 30 412 22 467 29 963 33 142 33 117 -
Други 1 178 1 836 1 170 1 587 1 586 -
В селата 62 473 51 650 62 782 58 141 58 231 -
Стоманобетонни 2 661 2 065 3 099 2 086 2 174 -
Тухлени 51 048 38 982 50 929 47 717 47 720 -
Други 8 764 10 603 8 754 8 338 8 337 -
*подробна разбивка на видовете жилищнисгради по градове и села не е налична

По вид на конструкцията жилищата в Община Созопол може да се определят приблизително, като се използва същото процентно разпределение от горната таблица.
Сградите са предимно тухлени с 1 или 2 етажа. За 2010 г., в селата те са около 82%, а в градовете около 79%.
Табл.7. Брой сгради в община Созопол през 2012г.
Община Общо (брой) По конструкция

панелни стомано-бетонни
бр. тухлени
бр. други
бр.
Созопол 6916
53 951 5678 234

Може да се счита, че съществуващият сграден фонд в основната си част е построен през втората половина на 20 век. След 2001 г. са построени 772 сгради.
От гледна точка на енергийното потребление, сградите до 2005 г. са строени по норми, които вече значително е отличават от сега действащите. Увеличаването на цената на енергоносителите и борбата с климатичните промени прави необходимо и икономически изгодно прилагането на енергоспестяващи мерки (ЕСМ) и използването на възобновяеми източници на енергия при извършване на ремонти и саниране на съществуващи сгради.
Енергийните спестявания зависят както от конструкцията на сградите така и от начина на ползването им.

Табл.8. Брой жилища в община Созопол за периода 2006 – 2012 г.
Община 2006 2007 2008 2009 2010
2012
Созопол 9 006 10 348 11 851 13 860 14 065 11 647

Табл.9. Площ на жилищата в община Созопол в /м2/
Общини 2006 2007 2008 2009 2010
2012
Полезна площ на жилищата на 31.12. по общини (кв.м)
Бургас 5 765 396 5 864 501 5 983 330 6 080 905 6 194 330 7 470 137
Созопол 586 448 686 296 807 500 939 768 969 606 857 599
Жилищна площ на жилищата на 31.12. по общини
Бургас 3 583 899 3 647 296 3 726 739 3 792 827 3 868 072 5 718 522
Созопол 401 263 465 654 541 867 625 058 638 270 659 952
Среден брой лица на едно жилище
Бургас 2,24 2,19 2,16 2.14 2.10 1.50
Созопол 1,55 1,51 1,32 1.12 1.09 1.08
Полезна площ на човек от населението - м2
Бургас 28,03 28,72 29,12 29.47 29.97 -
Созопол 41,90 43,96 51,78 60.33 63.33 -
Жилищна площ на човек от населението - м2
Бургас 17,42 17,86 18,14 18.38 18.71 -
Созопол 28,67 29,83 34,75 40.12 41.69 -
Средна полезна площ на едно жилище - м2
Бургас 62,86 62,97 63,00 62.99 62.99 -
Созопол 65,12 66,32 68,14 67.80 68.94 -

Както се вижда от таблицата, жилищата в община Созопол имат следните особености: средният брой лица на едно жилище е най-малък за цялата област (почти 2 пъти по-малък от този за Бургас). Полезната площ на човек от населението и жилищната площ на човек от населението е повече от два пъти по голяма от тази за Бургас. Данните за електропотреблението, например за 2012 г. показват, че най-големи разходи на електроенергия има през летния сезон. През периода ноември-май тези разходи са от 2 до 4 пъти по-малки. Тези особености трябва да се отчетат при оценката на енергопотребление на сградите в общината.

Фиг.7. Електропотребление на гр. Созопол през 2012г.

Трябва да се отбележи още фактът, че съдейки по регистрираните реализирани нощувки в средствата за подслон и местата за настаняване, които за 2010 г. са 511077, населението на общината се увеличава през летния сезон с около 4260 души средно на ден (легладенонощия/брой дни) или 27,6%.

 

7. Туризъм
Значението на туризма за община Созопол може да се проследи при сравнение на отделните характеристики на туристическата дейност с други общини в Бургаска област: Отделните характеристики са близки до тези на Бургас и Приморско и отстъпват значително на Несебър.

 

Табл.10. Средства за подслон и места за настаняване по общини
Общини Средства за подслон и места за настаняване
2006 2007 2008 2009 2010 2012
Бургас 99 175 50 53 51 57
Несебър 211 222 238 223 230 286
Приморско 64 58 61 69 58 69
Созопол 39 48 47 46 45 70
Легла
Бургас 3 532 5 562 4 001 3 805 3 968 3 439
Несебър 60 995 66 722 67 803 71 528 71 337 84 288
Приморско 11 749 10 496 10 085 14 811 9 514 10 441
Созопол 8 307 8 158 8 936 8 075 8 192 8 870
Легладенонощия
Бургас 911 122 982 947 1 061 275 1 009 707 1 016 876 808 206
Несебър 9 179 115 10 246 873 10 657 058 9 832 018 9 283 148 9 238 771
Приморско 1 131 333 1 037 770 1 231 001 1 079 087 1 131 333 1 056 606
Созопол 1 117 626 1 093 834 1 112 820 1 033 941 1 117 626 1 029 993
Реализирани нощувки
Бургас 226 985 285 826 285 008 275 130 223 991 292 791
Несебър 4 591 785 4 574 884 4 753 306 3 809 772 4 536 036 5 473 695
Приморско 461 997 476 819 418 513 420 878 458 031 497 124
Созопол 485 147 474 949 435 689 457 525 511 077 603 654

 

Използването на легловата база в средствата за подслон и местата за настаняване в Созопол през 2010 г. е 45,73%, в Бургас 22,03%, Приморско – 40,49%, а в Несебър – 48,86%.
От гледна точка на разхода на енергия за охлаждане през лятото, поддържането на микроклимата в по-големите сгради струва по-скъпо при непълно използване (около 50%). Приведените по-горе числа показват, че е необходимо прилагане на енергоспестяващи мерки и управление на енергията в такива сгради.
Използването на вода, доставена от общественото водоснабдяване в Бургаска област и общините Бургас и Созопол, е друга важна характеристика на устойчивото развитие на общината. Около половината от водата използвана в домакинствата и в хотелите и местата за почивка се затопля най-често с електрически бойлери, затова е важно за тази цел да се увеличи делът на други източници на енергия – биомаса, слънце и др.

Табл.11.Водоснабдяване в община Созопол
Общини Използвана вода - общо Използвана вода на човек Дял на водоснабденото население Дял на насе-лението на режим на водополз-ване
общо в т.ч. за до-макинствата общо в т.ч. за до-макинствата
хиляди м3 л/чов./ден. %
Общо 28 891 16 983 188 111 99,7 .
Бургас 11 621 8 306 154 110 99,8 .
Созопол 1 771 823 322 150 100,0 .

Община Созопол има 100% водоснабдяване и повече от два пъти повече използвана вода годишно по сравнение с Бургас, което е свъзано със значителния брой туристи на територията на общината през летния сезон.

8. Tранспортна инфраструктура
Пътна мрежа. Основната крайбрежна артерия, обслужваща главно туристическия поток в общината и селата от източната й част, е второкласният ІІ-99 (Бургас - Маринка – Созопол – Приморско – Царево - Малко Търново). На територията на общината попадат 32.4 км от този път.
В дълбочина, общината се “разполовява” от първокласния път І-9 (Европейска категоризация Е87) - Румъния/Дуранкулак – Варна – Бургас – Маринка – Звездец - Малко Търново/Турция. Дължината му в общинската територия е 23.8 км. Третокласният път ІІІ-992 (Бургас-Созопол - Росен – Веселие – Ясна поляна – Приморско) има 9.5 км на територията на общината.
Прекатегоризираните четвъртокласни пътища (ІІІ-7907 и ІІІ-9009) обслужват периферни части от общината.
Общинската пътна мрежа (около 70 км) е в състояние, което затруднява комуникациите с отдалечените села. Гъстотата на общинската пътна мрежа е 0,106 км/км2, по-ниска от средната за Бургаска област (0,132 км/км2) и средната за страната (0,161 км/км2).
Транспортно обслужване
В община Созопол са развити автобусният, таксиметровият и морският транспорт.
Общественият транспорт се осигурява основно от две фирми – „Бургас-бус” Бургас и „Созопол-бус” Созопол.Те извършват превози на територията на Община Созопол и връзката и с областния център Бургас.По Републиканска транспортна схема осигуряваща превозването на пътници до различни точки от страна работят фирмите „Карат“АД и „Юниен Ивкони“АД. Общински обществен транспорт няма. Транспортните слуги се допълват и от много превозвачи с леки коли и микробуси.
В морският транспорт няма редовни линии и се използва основно за екскурзии и туристически атракции. Открита е сезонна линия морски транспорт тип „Комета“ по маршрут Царево- Созопол- Бургас- Несебър- Варна.

II. ЕНЕРГИЙНА СИСТЕМА НА ОБЩИНА СОЗОПОЛ

Енергийната система на една община в общия случай включва:
- електроразпределителна мрежа;
- газоразпределителна мрежа
- топлофикационна мрежа
- локални отоплителни системи
Най-често системата получава изцяло или частично енергия от външни източници: електричество, газ, течно гориво и др. Биомаса, (предимно дърва за огрев) обикновено се осигурява от местни източници, а недостигащите количества се доставят от други общини.

Електроразпределителна мрежа
Източник на електроенергия за Община Созопол е националната електроенергийна система посредством подстанция “Созопол”, включена двустранно в системата 110 kV. Електропроводите 110 kV, свързващи подстанция “Созопол” към подстанция “Бургас” и подстанция “Приморско”, дават възможност за резервиране при аварии. Електропроводът 110 kV, свързващ подстанция “Меден рудник” с районната подстанция “Босна”, също минава през територията на общината, като от подстанция “Босна ” се захранват основно селата от планинската част на общината. Отделните населени места се захранват от електроразпределителната мрежа на средно напрежение основно посредством изводи 20 kV от подстанция “Созопол”, а също и от съседните общини Бургас и Приморско. В общината са инсталирани 24 броя трансформаторни постове с обща мощност 3110 kVА. Ниската плътност на разполагане на трансформаторните постове, особено в селските райони, наред с недоброто състояние на електроразпределителната мрежа, създава критични ситуации. Интензивното ново строителство по крайбрежието изисква нови мощности, осигуряващи нарастващото електропотребление.

Газоразпределителна мрежа – не е изградена.

Отоплителна мрежа – няма изградена отоплителна централа.
На фиг.8. е представена схематично енергийна система на община, където са разграничени първичните източници на енергия, преобразуването на енергията на първичните източници и видовете консуматори на енергия по групи – промишленост, общински сгради, жилищен сектор, обслужващи предприятия и транспорт. Разноцветните кадратчета на линиите на подаване на енергия обозначават устройствата за отчитане на количествата енергия на входа на потребителите или на входа и на изхода на преобразователите на енергия.

 

Фиг. 8. Енергийна система на община

Крайни енергийни потребители
Общински обекти
В групата на общинските обекти попадат: административните сгради на Общинската администрация (1 сграда и сграда на Общинския съвет в гр. Созопол); 11 кметства, 7 целодневни детски градини (ЦДГ), ОДЗ „Здравец” гр.Созопол с филиал в с. Равадиново, 5 основни училища (ОУ) и едно СОУ в гр. Созопол, 8 читалища, 4 сгради за социален патронаж в гр. Созопол и селата Атия, Зидарово и Индже войвода, които обслужват всички населени места, 6 самостоятелни сгради за клубове на пенсионера, други сгради в т.ч. Археологически музей, Административно-търговски център Созопол, площад „Черно море”, детска млечна кухня, плувен басейн, стадион и ПСОВ Созопол.

Жилищен сектор
Жилищният сектор включва 11 647 жилища (2012 г.). Както беше отбелязано по-горе енергийната консумация извън туристическия сезон не е голяма, но през лятото значително нараства.

Обслужващ сектор
Най голям дял в общинската икономика, респ. в енергопотреблението, имат търговските дружества, хотелите, заведенията за хранене. Всички те а свързани с туризма. Основният продаван продукт е “морски ваканционен туризъм”, допълнен с културно - познавателни програми. Присъствието на почиващите в общината, т.е. на потребителите на този вид услуги значително увеличава броя на местното население.

Промишлен сектор
Преработващата промишленост е представена от производство на хранителни продукти (главно преработка на риба) и производство на дървен материал и изделия от него. Делът на фирмите от преработващата промишленост е незначителен, на земеделското производство също.

Транспорт
Обемът на транспортните енергийни разходи може да се определи косвено като се използват статистически данни за автомобилния транспорт в България.

1. Източници на енергия и енергиен потенциал
1.1. Полезни изкопаеми
На територията на общината няма добив на полезни изкопаеми.

1.2. Водни ресурси
През територията на общината протичат множество малки реки - гъстотата на речната мрежа е над 1,62 км/кв.км за водосбора на р. Факийска и до 2-3 км/кв.км за водосбора на р. Дяволска.

 

Фиг. 9. Речна мрежа на община Созопол

Най-голямата река - Факийска, извира от Странджа, западно от връх Кервансарай. Във водосбора й са изградени шест малки язовира, като два от тях са снети от отчет. Изграден е изравнител при Раков дол с обем V = 3 000 000 куб.м за водоснабдяване на “Промет” ЕАД, чието потребление възлиза на 10 млн. куб.м годишно. На водосбора на реката има 2425 дка напоявани площи. Във водосбора на р. Изворска са изградени два малки язовира, от които се напояват 850 дка площи. Освен това с течащи води се напояват 1950 дка.
Подпочвените води в общината са малко и се използват главно чрез каптиране на извори с неголям дебит - от 0.1 до 5 л/сек. Ивицата на североизток от селата Росен и Равадиново, както и на запад от с. Вършило и на северозапад от с. Присад е напълно лишена от подпочвени води. Най-богати в това отношение са терасите на р. Ропотамо, районът на юг от гр. Черноморец и на север от мина Росен, както и около езерото Алепу.
Като цяло районът страда от недостиг на вода поради засушаванията през последните 15 години.
Поради ниския воден дебит на реките няма изградени водни електрически централи.

Геотермални извори
На фиг.10. е изобразен теоретичния потенциал на геотермална енергия в България, а табл.12. илюстрира този потенциал по областни центрове.

Фиг. 10. Разположение на хидротермалните басейни на територията на България

Табл.12. Геотермална енергия в Югоизточен район
Областен център Геотермална енергия
TJ/y MWh toe/y
Северозападен ВИДИН 260 8,3 6190
Север централен РУСЕ 2213 70,2 52690
Североизточен ВАРНА 3996 126,7 91142
Югоизточен БУРГАС 453 14,40 10786
Юг централен ПЛОВДИВ 3277 103,8 87119
Югозападен СОФИЯ 3657 115,9 87072
Общо: 13856 439,3 325903

На територията на Община Созопол, която се намира в Югоизточния район БУРГАС, както може да се види от посочената картата и таблица , няма геотермални извори, които може да се използват като източници на възобновяема енергия.

1.3. Слънчева радиация
Слънчевата енергия се използва за производство на електроенергия чрез директно преобразуване на слънчевото излъчване в електричество и за загряване на вода в слънчевите колектори или други системи.
Производството на електричество от слънцето е особено перспективно, но за момента, без държавни субсидии за производството му, е все още неефективно. Коефициентът на полезно действие на широкоразпространените съоръжения не превишава 15-20% и фотоелектрическите инсталации са все още скъпи и инвестициите имат голям срок на възвращаемост (10-12 години). Въпреки това, през последните години цената на фотоелектрическите панели (фотоволтаични инсталации) непрекъснато спада и това ги прави най-бързо развиващия се сектор на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ).
Потенциалът на слънчевата радиация на територията на България е значителен, но заедно с това се наблюдават големи разлики в интензивността на слънчевото греене по региони.
Териториално Република България се разделя на три слънчеви зони, като средната годишна продължителност на слънчевото греене е около 2150 часа и представлява около 49% от максимално възможното (Фиг. 11).

Фиг. 11. Продължителност на слънчевото греене в България

Теоретичният потенциал на слънчевата енергия се дефинира като средното количество слънчева енергия, падаща за една година върху един квадратен метър хоризонтална земна повърхност и се изразява в kWh/m2. Достъпният потенциал на слънчевата енергия се определя след отчитането на редица основни фактори: неравномерно разпределение на енергийните ресурси на слънчевата енергия през отделните сезони на годината; физикогеографски особености на територията; ограничения при строителството и експлоатацията на слънчевите системи в специфични територии, като природни резервати, военни обекти и др.
В рамките на проект EnviroGrids, финансиран по Седма рамкова програма (FP7) на Европейската комисия, бяха създадени карти с енергийния потенциал на вятъра и слънцето на територията на Република България. При изчисленията бяха взети предвид ограничения, които не позволяват или разрешават при специални режими изграждането на вятърни и фотоволтаични електрически централи. Следните ограничения бяха взети под внимание:
- Натура 2000, включваща
o Директива за птиците 2009/147/EC
o Директива за местообитанията 92/43/EEC
o Националното и европейското законодателство не забраняват изрично изграждането на вятърни или слънчеви електрически централи в защитени територии, но тези територии са включени в изчисленията, за да се обозначи специалния режим при изграждането на такива източници на енергия.
- Защитени територии според националното законодателство, предоставени от Министерство на околната среда и водите, включващи всички нива на защитеност.
- Данни за ползваемостта на земята (CORINE 2006), предоставени за широк достъп от Агенцията по околна среда към Европейската комисия.
- Цифров модел на терена, който предоставя данни за релефа на терените и визуализира местата, където е физически невъзможно да бъдат изградени електрически централи.

На Фиг.12. е представен потенциалът на слънчевата енергия на общинско ниво, който отчита всички споменати по-горе ограничения.

 

Фиг.12. Потенциал на слънчевата радиация в МВт на общинско ниво

 

Картата на фиг.12 показва, че Община Созопол, като се вземат предвид посочените по-горе ограничения, разполага с малък потенциал за използване на слънчевата радиация. Това обаче, не изключва възможността за създаване на неголеми фотоелектрически централи или модули разположени на покривите на зданията, както за производство на електрически ток, така и за битова гореща вода.
На територията на общината при с. Равадиново на 01.06.2012 г. е открита фотоелектрическа централа (ФтЕЦ) ”Куш Инвест - Равадиново” с мощност 1.50936 MW. При средна годишна продължителност на слънчевото греене може да се очаква производство на енергия

Енергия = (1,50936 MW) х (2150 h) = 3245,12 MWh

Слънчеви термични инсталации
Интерес от гледна точка на икономическата ефективност при използване на слънчевите термични инсталации предизвиква периода късна пролет- лято– ранна есен, когато основните фактори, определящи сумарната слънчева радиация в България са най- благоприятни. Основният поток на сумарната слънчева радиация е в часовете около пладне, като повече от 70% от притока на слънчева енергия е в интервала от 9 до 15 часа, който се приема като най- активен по отношение на слънчевото греене. За този период може да се приеме осреднена стойност на слънчевото греене около 1 080 часа, среден ресурс на слънчевата радиация– 1230кВтч/кв.м и КПД около 38%.
Като се използват посочените числени стойности, може да се определи приблизително количеството преобразувана енергия в kWh/m2 за една година:
Енергия = 1230 х 0,38 = 467,4 kWh/m2.
При известни стойности на площта на слънчевия колектор и цената за квадратен метър може да се изчислят ориентировъчно инвестициите и срока на възвращаемост. Ориентировъчно цената на киловат инсталирана мощност е 600 Евро.
У нас са намерили приложение слънчеви термични системи за топла вода за битови нужди на жилищни, обществени и стопански обекти и системи за сушене на дървен материал и селскостопанска продукция.(http://haik-solar.com/panel.html).

1.4. Биомаса
Друг източник на енергия на територията на Община Созопол е биомасата, която включва дървесина, отпадъци от земеделските култури или специално отглеждани енергийни култури, отпадъци от животновъдството и др.
Горски територии
До 2012 год. горският фонд на община Созопол (25 852,62 ха) се стопанисва от Държавно лесничейство (ДЛ) “Бургас”(10 011.3 ха), ДЛ “Ново Паничарево” (8 248,7 ха) и Държавна дивечовъдна станция “Ропотамо” (7 592,6 ха). Най-значителните площи от горския фонд са в землищата на с.с. Индже Войвода (23.8%), Вършило и Габър (по 10,3%).
От 2013 год. горският фонд се управлява от Общинско горско предприятие „Созопол”, което стопанисва 6341 ха. Общият горски фонд на общината е 11246 ха - ОГП „Созопол: с.Индже войвода – 1193 ха, Крушевец- 450 ха, Равадиново-1358 ха, Росен - 1250 ха, Созопол — 1383 ха,Черноморец -707 ха (към 31.12.2013 г.).
Преобладаващият релеф на заетите от гори терени е хълмист и хълмисто предпланински. Това е поясът на равнинно-хълмистите дъбови гори (0 до 500 м надморска височина). Около 5% от площта на горския фонд е ерозирана (главно площна ерозия). Част от тези площи са залесени с иглолистни култури и ерозионните процеси са овладени.
От естествено растящите, най-широко разпространение имат широколистните издънкови гори. Чрез залесяване са създадени насаждения от иглолистни и широколистни видове. В крайречните и лонгозни гори растителността е главно от тополови и ясенови насаждения и култури.
Преобладаващото стопанско ползване на горите е за добив на дървесина за преработка и дърва за огрев. Останалата част от горския фонд се заема от противоерозионни гори и земи (в т.ч. защитна еднокилометрова крайбрежна ивица на Черно море), вододайни зони, рекреационни гори (лесопарк “Созопол”), семепроизводствени насаждения, географски култури, гори и земи в защитени територии (природните забележителности “Нос Агалина” и “Водениците”, защитените местности “Стария соват”, “Устие на р. Изворска”, “Раков дол” и “Тясна река”).
Значителна част от потребностите на местното население за отопление и битови нужди се задоволяват от горене на дървесина. Предоставените от Община Созопол данни за добиваните количества са показани в следващата таблица:

Табл.14. Добив на дървесина в община Созопол
Дървесина, пространствени м3
2011 2012 2013
Общо В т.ч. дърва за горене Общо В т.ч. дърва за горене Общо В т.ч. дърва за горене
Количество 17513 8099 12457 6811 12000 12000
3682,6 плътни м3

Както се вижа от таблицата дървата за огрев са приблизително половината от добиваното общо количество. Останалата част се купува от дървопреработвателни фирми в общината (Табл.15.).

Табл.15.Продадени количества дървесина в община Созопол
Населено място Продадени количества през 2012
простр. м3
с. Вършило 260
с. Габър 295
с. Зидарово 1410
с. Индже Войвода 486
с. Крушевец 1806
с. Присад 360
с. Равадиново 2005
с. Равна гора 1420
с. Атия 1550
с. Росен
гр. Созопол
гр. Черноморец 1569
Общо 11161

Освен дървата за огрев, като енергиен ресурс в случая трябва да се разглеждат отпадъците от дърводобива и дървообработката, които може да се използват за производство на дървени трески и пелети.

Земеделие
Земеделието в региона на Созопол се характеризира с отглеждането на зърнени и технически култури, зеленчуци и др. Засетите площи в община Созопол (дка) през периода 2007 – 2012 год. са представени в следващата Таблица 16. Основна култура е пшеницата, следвана от ечемика и слънчогледа. Първите три култури заемат 75,4% от засетите площи (общо 37254 дка). Фуражните култури са с незначителни площи. Добивите са около средните за съответните култури, стабилни и с добро качество.

Табл.16. Посеви в община Созопол
Посеви
2007 2008 2009 2010 2011 2012
Пшеница 9520 6300 11310 11050 8760 13020
Ечемик 1300 5670 7395 10785 5690 12255
Царевица 600 150 500 150 - 1800
Слънчоглед 2700 4730 4000 1500 4340 11979
Тритикале - - 100 50 - 165
Рапица - - 700 450 9915 6600
Кориандър - - - - - 3600
Σ(49419)
Лозя 3462 3462 3176 3417 3417 3287
Ябълки 130 130 130 130 - -

Трайните насаждения са предимно лозя (3287 дка през 2012 г.) и малко овощни градини. Лозовите насаждения са концентрирани в землищата на селата Габър, Зидарово, Крушевец, Присад, Равадиново и Черноморец. Овощни градини до 2010 г. е имало само в землището на с. Зидарово (130 дка), предимно амортизирани и по-късно са ликвидирани. Разширяването на площите с трайни насаждения е възможно.
Зеленчукопроизводството ползва площи от 590 дка, основно в землищата на селата Зидарово и Росен. Отглеждат се предимно дини (50.8%) и пъпеши (25.4%). основно в землищата на селата Зидарово и Росен.
Останките от селскостопански култури включват предимно стъбла и листа. Те могат да се използват за енергийни цели. Изгарянето на слама, лозови пръчки, клони от овощни градини може да стане в котелни инсталации на места, където получената топлина може дасе използва ефективно.
При 25275 декара засети със зърнени култури добивът на слама е около 12630 тона. Част от нея се използва в животновъдството. Според НСИ неоползотворената слама е обикновено 20% от добитото количество, което означава, че от 2527 тона могат да се използват за производство на топлина или когенерация.
При изчислителна мощност на топлоизточник с гориво слама 1,5 MW, к.п.д. 85%, топлосъдържание QPд=14,4MJ/kg – за сламата, и продължителност на експлоатация 4 150 часа годишно, необходимото количество слама е 2100 тона/година.

Количеството топлинна енергия е (1,5 MW) х (4150 ч) = 6225 MWh.

За да се определи приблизително количеството отпадъци от лозя и овощни градини може да се ползва следващата таблица:
Табл.17. Отпадъци в селското стопанство в община Созопол

Отпадъците от лозовите насаждения за година са 200 кг/дка, от овощните градини 155 кг/дка. Ако се вземе даже минималното количество 150 кг/дка, ще се получи
(3287 дка) х (0,200 тон/дка) = 657,4 тона
Според цитираната по-горе Програма неоползотворените количества биомаса от този тип са 80%, т.е. в разглеждания случай при събирането и раздробяването й, тя може да се използва като гориво. Общото количество енергия, което ще се получи при изгарянето ще бъде:
(657,4 т) х 0,8 х 2,9 MWh/т = 1525,2 MWh
Изгарянето на слама, лозови пръчки, клони от овощните градини може да стане в котелни инсталации на места, където получената топлина може дасе използва ефективно.
Мощността на котлите може да бъде от няколко десетки киловата до няколко мегавата, в зависимост от количеството биомаса.

При изчислителна мощност на топлоизточник с гориво слама 1,5 MW, к.п.д. 85%, топлосъдържание QPд=14,4MJ/kg – за сламата, и продължителност на експлоатация 4150 часа годишно, необходимото количество слама е 2100 тона/година.

Количеството топлинна енергия е (1,5 MW) х (4150 ч) = 6225 MWh.

 

Животновъдство

В региона се отглеждат крави, кози, овце, свине, птици и др. Животинските отпадъци могат да се използват за добив на биогаз, като възможните количества, зависят от вида и броя на животните в отделните стопанства.

Биогазът е горивен газ и алтернативно екологично гориво, произведено чрез анаеробно разлагане (без кислород) на отпадъчни органични материали като оборски тор, растителни, животински и битови отпадъци, канални утайки или други биодеградируеми материали. Процесът на разлагане се извършва под въздействието на метанови бактерии. Тези микроорганизми са строго анаеробни (ферментационните процеси протичат в безкислородна среда) . Работният им диапазон е в границите от 0 до 70оС. Скоростта на ферментационните процеси, а от там и количеството на полученият газ, силно зависи от температурния режим. Биогазът е богат на метан газ. Метановото съдържание е от 50 до 85%. В състава си съдържа също така и въглероден двуокис от 15 до 40% ,азот, водород, кислород и сероводород. Получава се при ферментационни процеси в анаеробна среда(без кислород) на биологични продукти при строго определени температури. Изходните суровини за производството на биогаз са отпадъци от животински ферми – фекалии, постеля ( смес от фекалии и слама ), отмивни води, хранителни отпадъци. Тези материали съдържат органични и неорганични вещества и затова са подходяща среда за развитието на всякакви микроорганизми. Те са сериозен проблем защото се натрупват в големи количества и замърсяват околната среда. При естествената им ферментация се отделя метан, който е парников газ и представлява 7 до 10 % от световното замърсяване с метан.
За оценка на количеството биогаз се въвежда понятието „животинска единица“. Една „животинска единица“ дава на денонощие отпадъци (изпражнения), от които може да се произведе около 1,5 m3 биогаз. Тя се равнява на: 1 крава; 5 телета; 6 свине; 250 кокошки.
Броят на отглежданите животни в Община Созопол е показан в следващата таблица, където може да се проследят и тенденциите в местното животновъдство:

 

Табл.18. Oтглеждани животни в община Созопол
Животни
2007 2008 2009 2010 2011 2012
Говеда 431 420 387 410 420 550
Биволи 11 11 10 9 15 13
Овце 5735 5735 7071 6790 5570 5600
Кози 4690 4690 7435 4735 4035 4130
Свине 600 600 590 550 540 660
Птици 7500 7520 7520 7520 6220 6220

При известен брой животни (2012 г.) количеството биогаз може да бъде:
Табл.19. Потенциал за производство на биогаз в община Созопол
Видове Количество
животни Количество условни единици Биогаз дневно Биогаз годишно
брой брой m3/ден Хил.m3/ година
Говеда 550 550 825 301,125
Овце
Свине 660 110 165 60,225
Птици 6220 24,88 37,32 13,625
Кози
374,925

Енергийната стойност на биогаза е 4,5 до 7,5 kWh/m3 или за 4,5 до 7,5 MWh/1000m3.
Потенциалното количество биогаз от животни в общината (2012 г.) може да осигури годишно минимум
(374,925 хил.m3) х (4,5 МWh/1000m3) = 1762,5 МWh.
От органични отпадъци: трева, слама, листа, борови иглички, тор, фекалиии, битови отпадъци. Добивът е приблизително:
- От един тон оборски тор от едър рогат добитък 200—350 m3 биогаз със съдържание на метан 60 %,
- От един тон растения 300—630 м3 биогаз със съдържание на метан до 70 %.

Изграждането на инсталации за биогаз може да осигури постоянен източник на енергия и на тор, което би допринесло за стабилизиране на доходите и повишаване конкурентноспособността на фермерите.
Това представлява интерес за изпълнение на инвестиционни проекти за по-големите животновъдни ферми. Съществен проблем е и високата цена на инвестициите за изграждане на съоръжения за биогаз. Тук, при развитие на сектора, трябва да се използват активно различните възможности за грантово финансиране на такива инсталации и ПЧП.

1.5. Вятър
Обикновено данните за вятъра в различните региони на страната представят неговата средна скорост, посока и продължителност.
На следващите фигури са представени данни за скоростта на вятъра на височина 80 м (фиг.13) :

 

Фиг.13. Карта на теоретичния ветрови потенциал на височина 80 м

Средната скорост на вятъра, обаче, не е представителна величина за оценката на вятъра като източник на енергия. Затова се използва плътността на енергийния поток на вятъра, представен на Фиг. 14:

 

Фиг. 14. Карта на теоретичния ветрови потенциал

Според изследванията, дадени в „Практическо използване на енергията на вятъра в България за производство на електроенергия“ , енергийният потенциал на вятъра у нас може да се групира в 3 зони:
- зона А, определя се като зона на малко мащабната ветроенергетика и включва Дунавската равнина и Тракия, долините на реките Струма и Места и високите полета на Западна България. Ветровия ресурс на височина 10 м са по-малки от 100 W/m2. Средногодишната продължителност на интервала от скорости 5 – 25 m/s е 900 часа, което е около 10% от часовете в годината.
- зона В, определя се като зона на средно мащабната ветроенергетика и включва Черноморското крайбрежие и Добруджанското плато, тънка ивица по брега на р. Дунав и местата в планините с надморска височина до 1000 м, където плътността на енергийния поток е 100 до 200 W/m2. Средногодишната продължителност на интервала от скорости 5 – 25 m/s е 4000 часа, което е около 45% от часовете в годината.
- зона С, определя се като зона на голямата ветроенергетика и включва откритите планински била и върхове с надморска височина над 1000 м, а също така и вдадените в морето части от сушата (нос Калиакра и нос Емине), където средногодишната плътност на ветровия поток превишава 200 W/m2. Средногодишната продължителност на интервала от скорости 5 – 25 m/s достига 6600 часа, което е 75% от часовете в годината.

Като цяло, ветроенергийният потенциал на България не е голям. Оценките са, че около 1400 km2 площ има средногодишна скорост на вятъра над 6,5 m/s, която всъщност е праг за икономическа целесъобразност на проект за ветрова енергия.
Следователно зоните, където е най-удачно разработването на подобен проект са само някои райони в планинските области и северното крайбрежие.
В рамките на проект EnviroGrids е изчислен потенциала на енергията от слънцето и вятъра на територията на Република България. Резултатите представят териториите, в чийто анализ е включено:
- Натура 2000, включваща
o Директива за птиците 2009/147/EC;
o Директива за местообитанията 92/43/EEC;
o Националното и европейското законодателство не забраняват изрично изграждането на вятърни или слънчеви електрически централи в защитени територии.

На следващата фигура е представен теоретичния потенциал на вятъра за производство на енергия на общинско ниво :

 

Фиг.15. Теоретичен потенциал на вятъра на общинско ниво

Според посочените резултати, потенциалът на вятъра на територията на Община Созопол е незначителен, т.е. не съществуват благоприятни условия за изграждане на ветрогенераторни централи на територията на общината. Това, обаче, не означава , че не е възможно изграждането на отделни ветрогенератори уредби след предварително проучване на ветровия потенциал на конкретния участък.

1.6. Хидроенергийни източници
На територията на Общината няма водно-електрически централи

 

2. Външни енергийни източници
2.1.Въглища и дърва за огрев
В община Созопол за отопление се използват дърва, които се добиват на територията на общината. Няма данни за използване на въглища.

2.2.Електрическа енергия и електроснабдяване
Според данни на Електроразпределителното дружество (ЕВН) годишното потребление на електроенергия в общинските обекти през периода 2009 г. - 2012 г. и уличното осветление е следното (Табл.20. и фиг.16.):
Табл.20.Електропотребление в община Созопол
2009 2010 2011 2012
kWh/год. kWh/год. kWh/год. kWh/год.
Общински обекти 1 347 817 1 422 562 1 748 724 1 836 744
Улично осветление 1 224 404 1 184 429 1 167 740 1 136 119
Община Созопол общо 2 572 221 2 606 991 2 916 464 2 972 863

 

Фиг.16. Годишно електропотребление в община Созопол

Тези данни показват повишение на годишната консумация през последните две години с около 27%, спрямо предходните две. Заедно с това може да се отбележи, че разходите за уличното осветление намаляват. Делът на електроенергията за улично осветление спрямо общата консумирана от общинските обекти електроенергия през 2012 г. е около 62%.
Общи данни за електропотреблението в община Созопол през периода 2009-2012 год. в kWh, според данни на ЕВН – Пловдив, са представени в таблица 21:

Табл.21. Електропотребление в община Созопол за 2009-2012г.
вид клиент вид потребл. 2009 2010 2011 2012
битови клиенти битов 25 933 820,00 25 876 522,00 27 023 264,00 27 383 811,00
стопански 232 009,00 108 286,00 76 874,00 15 064,00
стопански клиенти битов 647 754,00 677 444,00 790 151,00 546 877,00
стопански 42 399 311,00 41 086 503,45 41 459 524,00 39 578 026,21
свързани предприятия стопански 1 427,00 10 216,00 7 128,00 7 895,00
бюджетни клиенти битов 11 545 522 392
стопански 1 546 308,00 1 553 744,44 4 979 396,33 9 138 375,10
малки стопански клиенти битов 1 104 242,00 1 143 386,00 1 201 272,00 1 271 032,00
стопански 1 661 986,00 1 541 867,00 1 609 549,00 1 791 426,00
Общо 73 526 868,00 71 998 513,89 77 147 680,33 79 732 898,31

Приетата от доставчика на електоренергия класификация на клиентите не съвпада с тази, която е приета от институциите на ЕС, които работят с общините, а именно:
Сгради, оборудване, съоръжения и промишлени обекти
Общински сгради, оборудване/съоръжения;
Жилищни сгради;
Общинско осветление;
Промишленост;

Транспорт
Общински автомобилен парк;
Обществен транспорт;
Частен транспорт;

Ако се прегрупират данните от горната таблица като се обединят стопанските клиенти и свързаните предприятия в групата на „промишлените предприятия”, бюджетните клиенти и малките стопански потребители в групата „обслужващ сектор”, битовите клиенти представят „жилищния сектор” се получава следната таблица (енергията е изчислена в МWh):

Табл.22. Електропотребление по сектори в община Созопол
Година 2009 2010 2011 2012
Община и ул.осветление 2 572 2 607 2 916 2 973
Жилищен сектор 26165,829 25984,808 27100,138 27398,875
Обслужващ сектор 4312,547 4239,542 7790,739 12201,225
Промишленост 43048,492 41774,163 42256,803 40132,798
Общо: 76 099 74 606 80 064 82 706

Същите резултати са показани и на диаграмата на фиг. 17:

 

Фиг. 17. Електропотребление в община Созопол за периода 2009-2012г.

Интересно е да се проследи консумацията на електроенергия по месеци. На фиг. 18 това е показано за 2012г. Ясно си личи нарастващото потребление през туристическия сезон, когато населението на общината се увеличава значително и съответно нараства нуждата от енергия за охлаждане и топла вода.

Фиг. 18. Електропотребление на гр. Созопол през 2012г.

2.3. Природен газ и газоснабдяване
Към настоящия момент общината не ползва природен газ. Като цяло, в Югоизточна България газоснабдяването за битови нужди е слабо развито, но според областните стратегии е основен приоритет. От южният клон на националната газопроводна система е изградено разклонение за Бургас и с. Дебелт и две газоразпределителни станции, като се газифицират предимно промишлени обекти. При доказана икономическа обосновка е възможно изграждане на инфраструктура за газификация на община Созопол.
2.4.Топлинна енергия и топлоснабдяване
В община Созопол няма изградена топлоцентрала и топлофикационна мрежа.

2.5. Течно гориво за общинските сгради
Течно гориво в общината се използва главно за отопление на общински сгради (Табл.23.)
Табл.23. Потребление на гориво в община Созопол
Година нафта, л MWh
2007 60805 593,902
2008 62805 613,436
2009 65009 634,964
2010 68315 667,255
2011 96009 937,751
2012 63284 618,115

Основните потребители на течно гориво са:
- Общинска администрация Созопол;
- ОУ „Христо Ботев“, Черноморец;
- СОУ „Св. Св Кирил и методий“, гр.Созопол;
- ОДЗ „Здравец“ гр.Созопол;
- ЦДГ”Снежанка” гр.Созопол;
- ЦДГ”Делфинче” гр.Черноморец;
- ЦДГ”Веселинка” с.Зидарово.

Данните за изполването на течно гориво в жилищния и промишления сектор липсват.

3. Обобщени данни за консумираната енергия в Община Созопол

Енергийното потребление на Община Созопол, според общо приетите изисквания на Споразумението на Кметовете, се разпределя в следните сектори:
- общински сгради
- жилищни сгради
- обслужващ сектор
- промишленост
- транспорт
За всеки от тези сектори трябва да се определят видовете източници на енергия и използваните годишни количества в МWh. Различните видове горива са източник на въглеродни емисии, които се изчисляват според определените от държавата норми (Наредба № РД-16-1058 от 10 декември 2009 г. за показателите за разход на енергия и енергийните характеристики на сградите, Приложение № 3 към чл. 15), Табл.24:

Табл.24. Въглеродни коефициенти по видове горива
Енергоносител gCO2/kWh
Промишлен газьол и мазут 311
Природен газ 247
Пропан-бутан 272
Въглища черни 439
Дърва за горене 6
Дизел 276
Бензин 268
електроенергия 683

За да се проследят тенденциите в потреблението на енергия трябва да се избере базова година, спрямо която ще се определят както нарастването на енергийното потребление с развитието на общинските структури така и намаляването на въглеродните емисии чрез икономии на енергия, използване на възобновяеми енергийни източници и прилагане на организационни мерки за стимулиране на процеса на икономии.
Изборът на базовата година е свързан с наличието на достатъчно пълни данни за потреблението на горива и енергия през годините. Такива данни за Община Созопол има от 2009 год.

3.1. Общински сгради
Данните за енергопотреблението в общинските сгради през периода 2007 – 2012 год. са представени в табл.25 и графично на фиг. 19:
Диаграмата на фиг. 19 показва, че през последните години структурата на енергопотреблени почти не се променя. За 2012 г. липсват данни за енергийната консумация на 19 обекта, вкл. за Общинската администрация – Созопол, което до известна степен изкривява картината на потреблението.

Табл.25. Енергийно потребление на общинските обекти за 2007 – 2012 г.
Дърва нафта за отопление Електроенергия
година куб.м MWh литра MWh квтч MWh MWh
2007 345 341,389 60805 593,902
2008 411 406,698 62805 613,436
2009 446,36 441,688 65009 634,964 1 347 817 1 347,817 2424,469
2010 311 307,744 68315 667,255 1 422 562 1 422,562 2397,561
2011 500,26 495,023 96009 937,751 1 748 724 1 748,724 3181,498
2012 286 283,006 63284 618,115 1 836 744 1 836,744 2737,865

 

Фиг. 19. Енергийно потребление на общинските обекти в община Созопол

Възможности за подобряване на енергийната ефективност съществуват в две направления:
- постепенно изключване на нафтата като гориво и замяната й с природен газ или биомаса (дървени трески, пелети и др.);
- прилагане на енергоспестяващи мерки в общинските сгради.

В рамките на проект, финансиран по Оперативна програма “Регионално развитие BG161PO001/1.1-09/2010 „Подкрепа за прилагане на мерки за енергийна ефективност в общинската образователна инфраструктура в градските агломерации”, за периода 2010-2011г. в Община Созопол са извършени следните дейности в четири обекта: топлоизолация на фасади, топлоизолация около дограма, топлоизолация на покрив, подмяна на осветителни тела. Освен това в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”, град Созопол е сменена котелната инсталация и радиаторите; в ОДЗ „Здравец”, град Созопол са сменени радиаторите и е изградена нова инсталация за БГВ и слънчева термална система; в ОУ „Христо Ботев”, село Росен и ОУ „Христо Ботев”, село Зидарово са изградени изцяло нови отоплителни инсталации.
За периода 2007-2013 год. са били планирани и други дейности с цел подобряване на енергийната ефективност (табл.26.) :

 

Табл.26.Мерки за подобряване на енергийната ефективност за 2007-2013г.

Мярка „Подобряване на енергийната ефективност” Финансиране, хил. лв
Община ЕС и др
1 Проучване и анализ на възможностите за въвеждане и
внедряване на енергоспестяващи технологии и ВЕ 2007 - 2008 община 50 х
2 Изготвяне на общинска стратегия за енергоспестяване и
ВЕИ 2008 - 2009 община 50 х
3 Въвеждане на енергоефективно улично осветление 2007 - 2009 община 100 х х
4 Въвеждане на алтернативно енергоснабдяване чрез
разработване на проект за газификация на общината 2008 - 2009 община 200 х х
5 Провеждане на информационна кампания и
разпространение на информационни материали 2008 - 2010 община/
НПО 50 х х

Резултатите от тези мерки са отчетени, но не са изразени в числен вид като икономия на енергия и икономия на емисии и следва да бъдат допълнително анализирани и остойностени. Съдейки по данните за 2012 г. има известен спад в потреблението на нафта и дърва за горене (с изключение на електрическата енергия) и намаляване на общото енергопотребление.
ЕСМ представлява значителен резерв за намаляване на въглеродните емисии не само от общинските обекти, а и в жилищния и обслужващия сектори.

3.2. Жилищни сгради
Потреблението на енергия в жилищния сектор е трудно да се определи по предоставените общи данни за годишното потребление на електроенергия и липсата на такива за използване на дърва и течно гориво.
Точни данни има само за потреблението на електроенергия.

Табл.27.Електропотребление в община Созопол
Консумирана енергия по години, МВтч
2009 2010 2011 2012
Електричество 26165,829 25984,808 27100,138 27398,875
Биомаса 20932 20788 21680 21919
Общо 47097,829 46772,808 48780,138 49317,875

Очевидно, домакинствата използват дърва и други източници, които не са отчетени, но тяхното количество, по всяка вероятност, не е по-малко от половината необходима енергия. Достъпността на електрическата енергия и нейната цена я правят в много случаи предпочитана. Използването на други видове енергия (природен газ, малки котли за пелети и др.) и енергоспестяващи мерки изискват инвестиции, които по-голямата част от домакинства не могат да направят.
Потреблението на дърва за огрев може да се оцени приблизително, ако се използват данните от брошурата „Политики и мерки по енергийна ефективност в България”, публикувана в изпълнение на проект “Мониторинг на изпълнението на европейската и националните цели за енергийни спестявания - ODYSSEE-MURE” по програма Интелигентна Енергия Европа.

Фиг.20. Дялове на горивата и секторите в крайното енергийно потребление

Може да се приеме, че делът на енергията за отопление (биомаса и топлина), според фиг. 20 е почти толкова, колкото използваната електроенергия, т.е. 21,9% спрямо 26,8%. Към електроенергията използвана в битовия сектор може да се добави енергията от дървата за огрев с коефициент приблизително 0,8 (Табл.27.).

 

Фиг. 21. Потребление на енергия и дърваа за горене в жилищния сектор

Броят на жилищата, при 2012 г. е 11 647 (Табл.8), а консумираната енергия от едно жилище е 3,51 МВтч/год. Получената стойност не е висока, възможно поради неотчетени източници на енергия. Тя приблизително съответства на резултатите от подобни разчети за други общини, като се има предвид, че през отоплителния сезон, сградите в община Созопол не се отопляват изцяло, а допълнителната енергия консумирана през летния сезон е 40,37% спрямо общата годишна консумация.

3.3 Обслужващ сектор
Този сектор използва основно електроенергия. Количествата използвана енергия за година е дадено в табл.28:
Табл.28.Потребление на енергия в обслужващ сектор
Консумирана енергия в обслужващия сектор по години, МВтч
Година 2009 2010 2011 2012
Електроенергия 4312,547 4239,542 7790,739 12201,225
Друго - - - -
Общо 4312,547 4239,542 7790,739 12201,225

Данните показват почти тройно увеличение на консумацията през периода 2009 -2012 г.

 

Фиг. 22.Потребление на енергия в обслужващ сектор

3.4 Улично осветление
Данните за консумираната електроенергия за улично осветление показват, че той е значителен – около 50% през 2009 и 2010 г., но през следващите две години чувствително спада, с около 15 пункта. Това спадане е резултат предимно на замяната на обикновените лампи с нажежаема жичка с енергоикономични осветителни тела. Друг фактор може да бъдат мерките за икономия и в някои случаи може да се дължи на лоша поддръжка.

Табл.29.Потребление на енергия на уличното осветление
2009 2010 2011 2012
МWh/год. МWh/год. МWh/год. МWh/год.
Улично осветление 1 224,404 1 184,429 1 167,740 1 136,119
Общински обекти + ул. Осветление 2424,469 2397,561 3181,498 2737,865

Дял от общото електропотребление, % 50,5 49,4 36,7 35,7

Съществуващото улично осветление и разширяването на съществуващата осветителната мрежа позволява още да се намалят разходите за електричество, чрез смяна на неефективните осветителни тела и с нови икономични, които при сегашните цени на електроенергията и тенденцията на тяхното нарастване, ще имат срок на възвращаемост около година.

 

Фиг. 23.Дял на електроенергията за улично освелтение

3.5 Промишленост
В този раздел са включени големинте стопански потребители, за които има данни за използването на електроенергия. Изчислените количества енергия в МWh за година за периода 2009 – 2011 г. са дадени в следващата таблица:

Табл.30. Потребление на енергия в промишлеността
2009 2010 2011 2012
Електроенергия, МWh 43048,492 41774,163 42256,803 40132,798

 

3.6. Транспорт
Количеството течно гориво за автомобилния транспорт в общината може да се определи приблизително като се използват статистически данни за средното потребление на един еквивалентен автомобил, което е 750 литра през 2010 г.
За същата година отношението на броя на автомобилите към броя жители е 350/1000, а жителите на общината са 12610 (2011г).
Следователно, общото количество използвано гориво за автомобилния транспорт в община Созопол ще бъде:

750.( 350/1000). 12 610 = 3 310 125 литра.

Енергосъдържанието на това количество гориво (бензин и дизел) е около 29 693 МВтч.

Еквивалентните въглеродни емисии (при 0,27 т /МВтч) ще бъдат:

Емисии = 0,27 т х 29693 МВтч = 8017 т СО2/год.

 

4. Крайно енергийно потребление за периода 2007 – 2012 г.
4.1. Обобщени данни
В следващата таблица са обобщени данните за енергийното потребление на общината като цяло с изключение на данните за личния транспорт и транспортните фирми обслужващи общината. Независимо от това получените резултати позволяват да се проследи процеса на нарастване на енергопотреблението през указания четиригодишен период и да се направи прогноза за следващите години до 2020 г. В следващата таблица са включени всички разходи с изключение на транспорта, а на фигурата по-долу може да се види съотношението на количеството енергия консумирана в отделните сектори.

Табл.31.Крайно енергийно потребление в община Созопол
община жилища Услуги улично осв. промишл. общо
Година МВтч МВтч МВтч МВтч МВтч МВтч
2009 1347,817 47097,83 4312,547 1224,404 43048,492 96883,34
2010 1422,562 46772,81 4239,542 1184,429 41774,163 95184,07
2011 1748,724 48780,14 7790,739 1167,740 42256,803 102009,2
2012 1836,744 49317,88 12201,23 1136,119 40132,798 104389,8

 

Фиг. 24. Крайно енергийно потребление в община Созопол

 

Фиг. 25. Относителен дял на секторите в крайното енергийно потребление

Тъй като енергийното потребление от транспортните средства е изчислено приблизателно по общи статистически данни за страната, е направена отделна таблица за общото енергопотребление на Община Созопол.
Табл.32.Общо енергопотребление в община Созопол
Общински обекти Жилищен сектор Обслужващ
сектор Улично осветле-ние
Промиш-леност Транспорт Общо
енергия
година МВтч МВтч МВтч МВтч МВтч МВтч МВтч
2009 1347,817 47097,83 4312,547 1224,404 43048,492 36701 133732,1
2010 1422,562 46772,81 4239,542 1184,429 41774,163 34 600 129993,5
2011 1748,724 48780,14 7790,739 1167,740 42256,803 29693 131437,1
2012 1836,744 49317,88 12201,23 1136,119 40132,798 29677 134301,8

 

 

Фиг. 26. Потребление на енергия по сектори в община Созопол

 

Фиг.27. Дял на секторите в общото енергийно потребление на община Созопол

Резултатите от табл.32 и от фиг. 26 показват ръст на енергийната консумация през периода 2009 – 2012 г.
Тъй като делът на електричеството в сравнение с другите енергоносители е най-голям, най-голям е и неговият дял в еквивалентните въглеродни емисии.
В табл.33. са показани съответните емисии в тонове СО2 за година:
Табл.33.Емисии СО2 в община Созопол
Енергоносител мярка 2009 2010 2011 2012
Електроенергия Тона, СО2 51976 50956 54684 56488
Течно гориво, община Тона, СО2 197 207 292 192
Биомаса Тона, СО2 3 2 3 2
Транспорт Тона, СО2 9909 9342 8017 8013
ОБЩО Тона, СО2 62085 60507 62996 64695
4.2. Изводи
На основата на събраната информация за енергийното потребление в община Созопол може да се направят следните изводи относно съставянето на План за действие, който ще осигури устойчиво енергийно развитие на общината:

1. Основният и най-големият потребител на енергия е жилищния сектор. Неговият дял е 37%. Очевидно там са най-големите възможности за постигане на икономии на енергия и въглеродни емисии.
В същото време това изисква промяна в поведението на потребителите и определени инвестиции, които населението би трябвало да направи, включвайки се в общински и национални програми за икономия на енергия, инициирани от общинското ръководство.

2. Вторият по значимост потребител е промишленият сектор - 30% (без транспортния сектор, а при неговото отчитане – 28%). В този случай стремежът към икономии съответства на интересите на общината и на самите производители. За целта общината може да инициира инициативи и проекти за изграждане на възобновяеми енергийни източници чрез публично-частно партньорство.
3. Транспортният сектор заема трето място, пред обслужващия сектор. Неговият дял е 22%. Въздействие върху намаляването на емисиите в този сектор от страна на общината може да се постигне по косвен път, чрез подходящи наредби и организация на автомобилния транспорт на територията на общината.
4. На четвърто място е обслужващият сектор. Неговият дял е 9%. Стремежът към икономии на енергия е свързан с инвестиции от страна на собствениците, а общината в партньорство с представителите на този бранш може да създаде административни норми и начини на подпомагане на заинтересованите лица.
5. Най-малък е делът на общинските обекти в енергийното потребление – 2%. В същото време общината е собственик на значителен сграден фонд, на уличното осветление (най-малко заплаща разходите за електроенергия), на собствен автопарк. В този смисъл общината има интерес да намалява енергийните си разходи, които макар и не големи, са добър пример за жителите на общината.

4.3. Крайна енергийна консумация през базовата 2009 година в сектори „Сгради, съоръжения и промишлени обекти“ и „Транспорт“

Резултатите от инвентаризацията на крайната енергийна консумация в сектори „Сгради, съоръжения и промишлени обекти“ и „Транспорт“ в община Созопол през базовата 2009 г. година са представени в Табл.34:

Табл.34. Крайна енергийна консумация през 2009г. в община Созопол
Категория КРАЙНА ЕНЕРГИЙНА КОНСУМАЦИЯ MWh/год.
Електро-енергия Изкопаеми горива ВЕИ Общо
Природен газ Нафта и дизел Бензин Въглища Биомасса дърва
СГРАДИ, ОБОРУДВАНЕ/СЪОРЪЖЕНИЯ И ПРОМИШЛЕНИ ОБЕКТИ
Общински сгради, оборудване/съоръжения 1347,8 635 441,7 2424,5
Жилищни сгради 26165,8 20932,0 47097,8
Обслужващ сектор 4312,5 4312,5
Общинско осветление 1224,4 1224,4
Промишленост 43048,5 43048,5
Междинен сбор Сгради, оборудване, съоръжения и промишлени обекти

76099 635

21373,7

98107,7
ТРАНСПОРТ
Общински автомобилен парк
Обществен транспорт
Частен транспорт
Междинен сбор Транспорт
36701
36701
Общо 112800 635 21373,7 134808,7

 

Въглеродните емисии през 2009 год. са представени в Табл.35:

Табл.35. Въглеродни емисии през 2009г. в община Созопол
Категория Въглеродни емисии т СО2/год.
Електро-енергия Изкопаеми горива ВЕИ Общо
Природен газ Нафта и дизел Бензин Въглища Биомасса дърва
СГРАДИ, ОБОРУДВАНЕ/СЪОРЪЖЕНИЯ И ПРОМИШЛЕНИ ОБЕКТИ
Общински сгради, оборудване/съоръжения 920,5 175,3 2,7 1098,5

Жилищни сгради 17871,2 125,6 17996,8

Обслужващ сектор
2945,4 2945,4
Общинско осветление 836,3 836,3
Промишленост 29402,1 29402,1
Междинен сбор Сгради, оборудване, съоръжения и промишлени обекти

51975,6 175,3

128,3

52279,2
Транспорт
Общински автомобилен парк
Обществен транспорт
Частен транспорт
Междинен сбор Транспорт 9909 9909
Общо 61884,6 175,3 128,3 62188,2

Базова година – 2009 г.
Консумирана енергия през базовата година – 134808,7 МВтч
Емисии на въглероден диоксид през базовата година – 62188,2 тСО2
Оценката и анализът за средногодишните икономии на енергия, емисии СО2 и дял на ВЕИ на територията на Община Созопол е направена по експертен път.

5. Сценарии за развитие
Възможни са два сценария на енергийното потребление на общината през следващия период 2014 – 2020 год. Единият представлява развитие на процесите на потребление, производство и внос на енергия в общината от външни за нея източници както е било досега. Вторият е намеса от страна на общината в този процес с цел намаляване на въглеродните емисии спрямо базовата година (например с 25%), което да се постигне чрез използване на вътрешни ресурси за производство на енергия от възобновяеми източници и ефективно използване на външните и вътрешните ресурси. Двата сценария може да се илюстрират с графиките на фиг. 20:

 

Фиг. 28. Сценарии за енергийното потребление в община

Предназначението на Плана за устойчиво енергийно развитие е да определи ония дейности, които ще осигурят планираното намаляване на въглеродните емесии в периода до 2020 год.
Може да се предположи, че през следващите години ще се намали относително
потреблението на електроенергия вследствие прилагането на енергоспестяващи мерки в жилищата, повишаване ефективността при отопление с дърва (печки и малки котли с пелети или трески) и др. Очаква се, че тези мерки могат да осигурят най-малко 30% икономия на енергия.
Намаляване на електропотреблението ще има двойно действие – икономия на финансови средства, тъй като цената на електроенергията ще продължи да расте, и икономия на въглеродни емисии, тъй като въглеродният еквивалент на електрическата енергия е най-толям (683 gCO2/kWh).
Значителен може да бъде приносът от намаляване на енергопотреблението в стопанския сектор, предимно туристическия бизнес.
Ще нарастне използването на биомаса чрез оползотворяване на отпадъците от дърводобива, земеделското производство и животновъдството.
Известен дял от електропотреблението на общината могат да поемат възобновяемите енергийни източници. Това могат да бъдат фотоелектрически инсталации, котли, които използват като гориво биомаса, инсталации за производство на биогаз.
Възможните мерки за намаляване на въглеродните емисии са представени в следващата таблица:
Табл.36. Мерки за намаляване на въглеродните емисии

Въглеродни емисии т СО2/год

2009 г.
2020 г. икономия на емисии
за година
1. Преминаване на отоплителните котли от нафта на:
дърва (трески, пелети) 175,4 40 135,4
2. ЕСМ в сгради (жилищни, хотели и др.) 51976
(80% от емис. за 2009 г.) → 41580 10395
3.Улично осветление 836 502 334
10864,4

ВЕИ, произведена енергия

Мощност, MW часа/год MWh/година
4. ФтЕЦ
а) съществуващи
б) план
1,5
1
2150
3245
2150
5. Слънчеви колектори
467,4 kWh/m2/година (1000 м2) 467
6. Когенераторна инсталация на биомаса 1,5 4150 6225
(50%-ел. ен.)
7. Ветрогенератори
- план
При заместване на консумираната електроенергия с тази от ВЕИ икономията на емисии ще бъде 8862 т/година

Направените приблизителни изчисления показват, че ако се изпълнят предложените мерки до 2020 год икономията на въглеродни емисии ще бъде 16900 т/година, което спрямо базовата година (60800 т/година) представлява 27,8%.
Към изброените възможности за изграждане на източници на възобновяема енергия може да се добави още получаването на биогаз от органични отпадъци.
Съществува също възможност за използване на биомаса от морски водорасли, отглеждани на подходящи места по крайбрежието; използване на енергията на морските вълни и др.

ІІI. СТРАТЕГИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА СОЗОПОЛ
1. SWOT Анализ

СИЛНИ СТРАНИ СЛАБИ СТРАНИ
- Подобряване на енергийните характеристики на сградите чрез прилагане на енергоспестяващи мерки, което води до значително по-малко консумация на енергия за отопление, което влияе и върху отделяните емисии
- Намаляване потреблението на енергия на уличното осветление вследствие поставяне на енергоефективни осветителни тели и оптимизиране системата за управление
- Разработени пред-проектни проучвания за внедряване и прилагане на енергоспестяващи технологии и ВЕИ
- Изпълнени проекти и мерки за повишаване на енергийната ефективност в общината и подобряване информираността сред населението

- Липсва изградена газоснабдителна мрежа
- Тенденция на нарастване на потреблението на течно гориво (нафта)
- Обща тенденция за увеличаване на енергопотреблението, съответно нарастване дела на отделяните вредни емисии в атмосферата
- Реализирани малко на брой дейности и мерки за използване потенциала на ВЕИ в сгради
- Липса на данни за потребление на енергия от възобновяеми енергийни източници
- Увеличаване броя на частните автомобили
- Необходимост от относително висока инвестиция за преминаване към природен газ
- Слаба информираност на стопаните/управителите на обекти и сгради относно начините за рационално използване на енергията и изпълнение на мерки за пестене на енергия
ВЪЗМОЖНОСТИ ЗАПЛАХИ
- Въвеждане използването на природен газ като алтернативно гориво за отопление в общински сгради
- Инсталиране на системи използващи възобновяеми енергийни източници в сгради (соларни, фотоволтаични инсталации, термопомпи, биомаса) и популяризиране използването на ВЕИ
- Влагане на инвестиции за оптимизиране (реконструиране, реставрация, рехабилитиране) на сградния фонд.
- Въвеждане на алтернативни и биогорива в обществения транспорт и повишаване информираността на обществото относно предимствата от използване им при частните автомобили
- Популяризиране на устойчивите начини за придвижване в градска среда в ежедневието и оптимизиране на наличната инфраструктура (използване на велосипед, споделено пътуване на няколко души с един автомобил)
- Влагане на инвестиции в екологосъобразен обществен транспорт и създаване на стимули за по-широкото му използване
- Изграждане на интермодална инфраструктура за комбиниран транспорт в градска и междуселищна среда
- Засилване на контрола върху техническото състояние на автомобилните двигатели и въвеждане на ограничителни мерки за неизправните автомобили
- Реализиране на местни благоустройствени проекти, имащи пряко или косвено отношение към подобряване на транспорта и качеството на атмосферния въздух
- Използване на финансовите възможности, предоставяни от национални и международни програми за разработване и изпълнение на проекти за подобряване на енергийната ефективност в общински сгради
- Разработване и прилагане на система и подход за реализиране на мерки
(публично-частно партньорство, ЕСКО договори, директни възглагания, др.)
- Изпълнение на проекти за обновяване на едно- и многофамилни жилищни сгради
- Административно стимулиране на домакинствата за използване на ВЕИ – информационни кампании, данъчни преференции;
- Въвеждане на нови енерго -ефективни стандарти за жилищни сгради – нискоенергийни, пасивни и сгради с нулево потребление;
- Провеждане на периодични информационни кампании, работни срещи, обучителни семинари, тематични конференции и др. за разясняване правилата за енергийна ефективност, условията за енергоефективно стопаниване на сградите, популяризиране използването на обществения транспорт, алтернативните и устойчивите начини за придвижване, др. - Липса на местни нормативни документи, финансирания и механизми за изпълнението на енергоефективни мерки за изпълнение на енергоефективни мерки
- Увеличаване използването на частни автомобили за сметка на обществения транспорт, съответно повишаване нивото на емисиите в атмосферата особено през пиковите часове в денонощието и активния летен сезон
- Запазване и/или забавяне темпа на използване на биогорива в обществения и частния транспорт
- Повишаване цените на енергоносителите
- Запазване дела на електропотреблението
- Висока цена на ВЕИ – слънчеви колектори и фотоволтаични панели
- Липса на финансови източници за реализиране на проекти и дейности за оптимизиране на управлението на енергийната ефективност и транспорта
- Слаба подкрепа от страна на централната власт в реализирането на енергийни проекти

2. Мерки и дейности

Мерките и дейностите в Плана за действие се определят от целите и приоритетите за устойчиво енергийно развитие на Общината. Те са представени в следната таблица:

ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ НА ПЛАНА ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА УСТОЙЧИВО ЕНЕРГИЙНО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА СОЗОПОЛ

ПРИОРИТЕТ 1
Прилагане на интегриран пакет от мерки за подобряване на енергийната ефективност в общинския сектор ПРИОРИТЕТ 2
Подобряване на енергийната ефективност в жилищните сгради на територията на Общината ПРИОРИТЕТ 3
Повишаване на енергийната ефективност в местната промишленост ПРИОРИТЕТ 4
Въвеждане на управление на енергията на територията на общината
ЦЕЛ 1.1.
Повишаване на енергийната ефективност в общинските сгради с поне 30% ЦЕЛ 2.1.
Активизиране на процесите по цялостна реновация на жилищния сграден фонд ЦЕЛ 3.1.
Насърчаване на бизнес инвестициите за изграждане на енергийни предприятия и инфраструктура на територията
на Общината ЦЕЛ 4.1.
Повишаване на местния капацитет за устойчиво енергийно развитие
ЦЕЛ 1.2.
Оптимизиране на системата за улично осветление на Община Созопол ЦЕЛ 2.2.
Повишаване на обществената информираност и изграждане на култура за енергоефективно поведение в битовия сектор ЦЕЛ 3.2.
Повишаване дела на използваната енергия от възобновяеми източници в промишлеността ЦЕЛ 4.2.
Проучване потенциала за енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници и възможностите за неговото оползотворяване
ЦЕЛ 1.3.
Повишаване на енергийната ефективност в обществения транспорт ЦЕЛ 2.3.
Повишаване дела на използваната енергия, произведена от възобновяеми източници в жилищния сектор ЦЕЛ 3.3.
Подкрепа за промяна на енергийното поведение в бизнеса ЦЕЛ 4.3.
Мобилизиране на обществена подкрепа за изпълнение на Плана за действие.
ЦЕЛ 1.4. Повишаване на дела на използване на енергия от възобновяеми източници в публичния сектор

 

 

Всяка от целите е свързана с прилагане на определени мерки и очаквани резултати от изпълнението им.

ПРИОРИТЕТ 1
Прилагане на интегриран пакет от мерки за подобряване на енергийната ефективност в общинския сектор

Цел 1.1: Повишаване на енергийната ефективност в общинските сгради с поне 30 %

Мерки:
(а) Реконструкция и обновяване на съществуващата общинска социална, културна, образователна и административна инфраструктура и въвеждане на пакети от енергоспестяващи мерки
(в) Подобряване на системите за контрол и мониторинг на потреблението на енергия от сградния фонд – общинска собственост.

Очаквани резултати:
(а) Подобряване комфорта на обитаване в обществените сгради и постигане на нормативно определените параметри на средата за отопление и осветление
(б) Оптимизиране на бюджетните разходи, в резултат на постигнатите икономии на енергия от изпълнените енергоефективни мерки, спрямо нормативно определените за предходни периоди
(в) Удължен експлоатационен срок на публичната инфраструктура и на техните инсталации и съоръжения
(г) Намаляване на въглеродните емисии от публичната инфраструктура.

Цел 1.2: Обновяване на системата за улично осветление в населените места

Мерки:
(а) Изготвяне и изпълнение на проект за ремонт на съществуващото и изграждане на ново енергоефективно улично осветление
(б) Поетапно изграждане на автономно енергоспестяващо улично осветление в проблемни жилищни райони и участъци
(в) Разработване на ефективни системи за поддържане и експлоатация на уличното осветление, включително и с участието на гражданите.

Очаквани резултати:
(а) Подобряване на качеството и ефективността на уличното осветление и привеждането му в съответствие с хигиенните норми
(б) Намаляване на бюджетните разходи за електроенергия за улично осветление
(в) Подобряване на безопасността и физическите характеристики на градската среда
(г) Редуциране на въглеродните емисии, генерирани от уличното осветление.

Цел 1.3: Повишаване на енергийната ефективност на обществения транспорт

Мерки:
(а) Обновяване на автобусния парк на обществения транспорт
(б) Въвеждане на система за интегрирано управление на трафика в градски условия
(в) Подобряване на съществуващата и изграждане на нова транспортна инфраструктура
(г) Изграждане на система от велосипедни маршрути, свързваща основни градски зони и обществено значими пространства
(д) Оптимизиране на системата за паркиране.

Очаквани резултати:
(а) Подобряване на качеството на транспортното обслужване в общината
(б) Намаляване разходите за енергия в областта на транспорта
(в) Намаляване броя на пътуванията с лични превозни средства
(г) Създадени условия за безконфликтно придвижване на автомобилисти, велосипедисти и пешеходци

Цел 1.4: Повишаване на дела на използване на енергия от възобновяеми източници в публичния сектор

Мерки:
(а) Монтиране на слънчеви колектори за осигуряване на битово горещо водоснабдяване в обекта
(б) Монтиране на фотоволтаични панели на покриви и фасади на сгради – общинска собственост, за производство на електроенергия за собствени нужди (off-grid system)
(в) Разработване и прилагане на мерки за въвеждане на хибридно улично осветление

Очаквани резултати:
(а) Подобрени енергийни характеристики на общинския сграден фонд и подобрен топлинен комфорт на обитаване
(б) Подобряване качеството на услугите, предоставяни от Община Созопол
(в) Намаляване разходите за енергия за отопление и осветление в публичния сектор
(г) Намаляване на въглеродните емисии, генерирани от публичния сектор

ПРИОРИТЕТ 2
Повишаване на енергийната ефективност в жилищните сгради на територията на Общината

Цел 2.1: Активизиране на процесите по цялостна реновация на жилищния сграден фонд

Мерки:
(а) Извършване на обследвания за енергийна ефективност на жилищните сгради на територията на Общината
(б) Въвеждане на пакети от мерки за енергийна ефективност в жилищните сгради на територията на Общината, приоритетно на многофамилните жилищни сгради
(в) Разработване и прилагане на местни финансови механизми в подкрепа на въвеждане на мерки за енергийна ефективност в многофамилни жилищни сгради

Очаквани резултати:
(а) Подобрени енергийни характеристики на жилищния сграден фонд и подобрен топлинен комфорт на обитаване
(б) Намаляване на годишните финансови разходи за енергия на домакинствата
(в) Удължен живот на енергийно обновените сгради и на техните инсталации и съоръжения
(г) Намаляване на въглеродните емисии, генерирани от частния жилищен сектор

Цел 2.2: Повишаване на обществената информираност и изграждане на култура за енергоефективно поведение в битовия сектор

Мерки:
(а) Организиране и провеждане на информационни кампании, основани на принципа на социалния маркетинг
(б) Изграждане на партньорства с местни и регионални структури на гражданското общество, медии и бизнеса за провеждане на съвместни инициативи за популяризиране на мерки за енергийна ефективност в бита
(в) Разработване и въвеждане на програма за обучение в училищна и извънучилищна среда

Очаквани резултати:
(а) Повишено ниво на информираност и изградена положителна нагласа сред обществеността за енергийно ефективно поведение
(б) Изградена култура за прилагане на мерки за енергийна ефективност в бита
(в) Намаляване потреблението на енергия и респективно емисиите на парникови газове

Цел 2.3: Повишаване дела на енергията, произведена от ВЕИ в жилищния сектор

Мерки:
(а) Организиране и провеждане на информационни кампании, които да популяризират използването на енергия от възобновяеми източници в частни жилищни сгради – природен газ, биомаса, енергия от слънцето – слънчеви колектори и фотоволтаични инсталации
(б) Създаване на консултативен механизъм за техническа помощ за реализиране на проекти за оползотворяване потенциала от ВЕИ
(в) Разработване и прилагане на ефективни информационни модели за популяризиране на европейското, национално и местно законодателство в областта на възобновяемите енергийни източници

Очаквани резултати:
(а) Създадена подходяща информационна среда за стимулиране на инвестиции в производството на енергия от възобновяеми източници
(б) намаляване разходите за енергия на домакинствата и редуциране на въглеродните емисии, в резултат на въведени ВЕИ системи в жилищните сгради

ПРИОРИТЕТ 3
Повишаване на енергийната ефективност в местната промишленост

Цел 3.1: Насърчаване на бизнес инвестициите за изграждане на енергийни предприятия и инфраструктура на територията на Община Созопол

Мерки:
(а) Използване на високоефективни системи за отопление на биомаса в малки и средни предприятия
(б) Изграждане на партньорства за разработване и прилагане система от услуги за консултиране на малки и средни предприятия за въвеждане на пакети от енергийно ефективни мерки и оползотворяване на енергия от възобновяеми източници
(в) Разработване на механизми за публично-частно партньорство за изграждане на ВЕИ инсталации на територията на Общината

Очаквани резултати:
(а) Създадена подходяща информационна и подкрепяща среда за стимулиране на инвестиции в зелена икономика на местно ниво
(б) Увеличен дял на бизнес инвестициите в технологии за въвеждане на енергийно ефективни мерки и изграждане на ВЕИ системи

Цел 3.2: Повишаване дела на използваната енергия от възобновяеми източници в промишлеността

Мерки:
(а) Инсталиране на фотоволтаични централи и слънчеви системи върху големи покривни и сградни площи на производствените предприятия, складове, търговски и офис сгради
(б) Използване на възможностите за производство на енергия от преработка на отпадъци и утайки от пречиствателни станции

Очаквани резултати:
(а) Увеличаване дела на използваната енергия, произведена от възобновяеми източници, използвана в промишления сектор
(б) Оптимизиране работата на местната промишленост в прилагането на енергоефективни модели

Цел 3.3: Подкрепа за промяна на енергийното поведение в бизнеса

Мерки:
(а) Организиране на информационни кампании, конференции, бизнес- закуски, семинари и други срещи, предназначени за представители на бизнеса в Общината
(б) Административно стимулиране на промишлеността и бизнеса за използване на енергия от възобновяеми източници чрез напр. данъчни преференции, специализирано административно обслужване и други стимули
(в) Създаване на енергийна информационна база за инсталираните енергийни мощности от възобновяеми източници на територията на Общината

Очаквани резултати:
(а) Повишено ниво на информираност и изградена положителна нагласа сред бизнеса за интелигентно енергийно поведение
(б) Изградена култура за прилагане на мерки за енергийна ефективност в промишлеността
(в) Установяване на трайни публично-части партньорства на регионално ниво

ПРИОРИТЕТ 4
Въвеждане на управление на енергията на територията на общината

Цел 4.1: Повишаване на местния капацитет за устойчиво енергийно развитие

Мерки:
(а) Обособяване на структурно звено в общинската администрация, което поема отговорността по координация на цялостния процес на планиране, реализация и мониторинг на устойчиви енергийни политики на местно ниво
(б) Въвеждане на подходяща система за обучение на експерти в местната администрация от ресорните звена, ангажирани в планирането, изпълнението и контрола на капиталовите инвестиции и политиките по териториално развитие
(в) Усъвършенстване на системата за отчитане, контрол и анализ на енергопотреблението в Община Созопол
(г) Създаване на международни партньорства, подготовка и изпълнение на партньорски проекти в областта на енергийната ефективност

Очаквани резултати:
(а) Повишен капацитет на Община Созопол за планиране, реализация и мониторинг на местни политики за устойчиво енергийно развитие
(б) Повишено ниво на информираност и изградена култура за прилагане на мерки за енергийна ефективност в общинската администрация

Цел 4.2. Проучване потенциала за енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници и възможностите за неговото оползотворяване

Мерки:

Дял от общото електропотребление, % 50,5 49,4 36,7 35,7

Съществуващото улично осветление и разширяването на съществуващата осветителната мрежа позволява още да се намалят разходите за електричество, чрез смяна на неефективните осветителни тела и с нови икономични, които при сегашните цени на електроенергията и тенденцията на тяхното нарастване, ще имат срок на възвращаемост около година.

 

Фиг. 23.Дял на електроенергията за улично освелтение

3.5 Промишленост
В този раздел са включени големинте стопански потребители, за които има данни за използването на електроенергия. Изчислените количества енергия в МWh за година за периода 2009 – 2011 г. са дадени в следващата таблица:

Табл.30. Потребление на енергия в промишлеността
2009 2010 2011 2012
Електроенергия, МWh 43048,492 41774,163 42256,803 40132,798

 

3.6. Транспорт
Количеството течно гориво за автомобилния транспорт в общината може да се определи приблизително като се използват статистически данни за средното потребление на един еквивалентен автомобил, което е 750 литра през 2010 г.
За същата година отношението на броя на автомобилите към броя жители е 350/1000, а жителите на общината са 12610 (2011г).
Следователно, общото количество използвано гориво за автомобилния транспорт в община Созопол ще бъде:

750.( 350/1000). 12 610 = 3 310 125 литра.

Енергосъдържанието на това количество гориво (бензин и дизел) е около 29 693 МВтч.

Еквивалентните въглеродни емисии (при 0,27 т /МВтч) ще бъдат:

Емисии = 0,27 т х 29693 МВтч = 8017 т СО2/год.

 

4. Крайно енергийно потребление за периода 2007 – 2012 г.
4.1. Обобщени данни
В следващата таблица са обобщени данните за енергийното потребление на общината като цяло с изключение на данните за личния транспорт и транспортните фирми обслужващи общината. Независимо от това получените резултати позволяват да се проследи процеса на нарастване на енергопотреблението през указания четиригодишен период и да се направи прогноза за следващите години до 2020 г. В следващата таблица са включени всички разходи с изключение на транспорта, а на фигурата по-долу може да се види съотношението на количеството енергия консумирана в отделните сектори.

Табл.31.Крайно енергийно потребление в община Созопол
община жилища Услуги улично осв. промишл. общо
Година МВтч МВтч МВтч МВтч МВтч МВтч
2009 1347,817 47097,83 4312,547 1224,404 43048,492 96883,34
2010 1422,562 46772,81 4239,542 1184,429 41774,163 95184,07
2011 1748,724 48780,14 7790,739 1167,740 42256,803 102009,2
2012 1836,744 49317,88 12201,23 1136,119 40132,798 104389,8

 

Фиг. 24. Крайно енергийно потребление в община Созопол

 

Фиг. 25. Относителен дял на секторите в крайното енергийно потребление

Тъй като енергийното потребление от транспортните средства е изчислено приблизателно по общи статистически данни за страната, е направена отделна таблица за общото енергопотребление на Община Созопол.
Табл.32.Общо енергопотребление в община Созопол
Общински обекти Жилищен сектор Обслужващ
сектор Улично осветле-ние
Промиш-леност Транспорт Общо
енергия
година МВтч МВтч МВтч МВтч МВтч МВтч МВтч
2009 1347,817 47097,83 4312,547 1224,404 43048,492 36701 133732,1
2010 1422,562 46772,81 4239,542 1184,429 41774,163 34 600 129993,5
2011 1748,724 48780,14 7790,739 1167,740 42256,803 29693 131437,1
2012 1836,744 49317,88 12201,23 1136,119 40132,798 29677 134301,8

 

 

Фиг. 26. Потребление на енергия по сектори в община Созопол

 

Фиг.27. Дял на секторите в общото енергийно потребление на община Созопол

Резултатите от табл.32 и от фиг. 26 показват ръст на енергийната консумация през периода 2009 – 2012 г.
Тъй като делът на електричеството в сравнение с другите енергоносители е най-голям, най-голям е и неговият дял в еквивалентните въглеродни емисии.
В табл.33. са показани съответните емисии в тонове СО2 за година:
Табл.33.Емисии СО2 в община Созопол
Енергоносител мярка 2009 2010 2011 2012
Електроенергия Тона, СО2 51976 50956 54684 56488
Течно гориво, община Тона, СО2 197 207 292 192
Биомаса Тона, СО2 3 2 3 2
Транспорт Тона, СО2 9909 9342 8017 8013
ОБЩО Тона, СО2 62085 60507 62996 64695
4.2. Изводи
На основата на събраната информация за енергийното потребление в община Созопол може да се направят следните изводи относно съставянето на План за действие, който ще осигури устойчиво енергийно развитие на общината:

1. Основният и най-големият потребител на енергия е жилищния сектор. Неговият дял е 37%. Очевидно там са най-големите възможности за постигане на икономии на енергия и въглеродни емисии.
В същото време това изисква промяна в поведението на потребителите и определени инвестиции, които населението би трябвало да направи, включвайки се в общински и национални програми за икономия на енергия, инициирани от общинското ръководство.

2. Вторият по значимост потребител е промишленият сектор - 30% (без транспортния сектор, а при неговото отчитане – 28%). В този случай стремежът към икономии съответства на интересите на общината и на самите производители. За целта общината може да инициира инициативи и проекти за изграждане на възобновяеми енергийни източници чрез публично-частно партньорство.
3. Транспортният сектор заема трето място, пред обслужващия сектор. Неговият дял е 22%. Въздействие върху намаляването на емисиите в този сектор от страна на общината може да се постигне по косвен път, чрез подходящи наредби и организация на автомобилния транспорт на територията на общината.
4. На четвърто място е обслужващият сектор. Неговият дял е 9%. Стремежът към икономии на енергия е свързан с инвестиции от страна на собствениците, а общината в партньорство с представителите на този бранш може да създаде административни норми и начини на подпомагане на заинтересованите лица.
5. Най-малък е делът на общинските обекти в енергийното потребление – 2%. В същото време общината е собственик на значителен сграден фонд, на уличното осветление (най-малко заплаща разходите за електроенергия), на собствен автопарк. В този смисъл общината има интерес да намалява енергийните си разходи, които макар и не големи, са добър пример за жителите на общината.

4.3. Крайна енергийна консумация през базовата 2009 година в сектори „Сгради, съоръжения и промишлени обекти“ и „Транспорт“

Резултатите от инвентаризацията на крайната енергийна консумация в сектори „Сгради, съоръжения и промишлени обекти“ и „Транспорт“ в община Созопол през базовата 2009 г. година са представени в Табл.34:

Табл.34. Крайна енергийна консумация през 2009г. в община Созопол
Категория КРАЙНА ЕНЕРГИЙНА КОНСУМАЦИЯ MWh/год.
Електро-енергия Изкопаеми горива ВЕИ Общо
Природен газ Нафта и дизел Бензин Въглища Биомасса дърва
СГРАДИ, ОБОРУДВАНЕ/СЪОРЪЖЕНИЯ И ПРОМИШЛЕНИ ОБЕКТИ
Общински сгради, оборудване/съоръжения 1347,8 635 441,7 2424,5
Жилищни сгради 26165,8 20932,0 47097,8
Обслужващ сектор 4312,5 4312,5
Общинско осветление 1224,4 1224,4
Промишленост 43048,5 43048,5
Междинен сбор Сгради, оборудване, съоръжения и промишлени обекти

76099 635

21373,7

98107,7
ТРАНСПОРТ
Общински автомобилен парк
Обществен транспорт
Частен транспорт
Междинен сбор Транспорт
36701
36701
Общо 112800 635 21373,7 134808,7

 

Въглеродните емисии през 2009 год. са представени в Табл.35:

Табл.35. Въглеродни емисии през 2009г. в община Созопол
Категория Въглеродни емисии т СО2/год.
Електро-енергия Изкопаеми горива ВЕИ Общо
Природен газ Нафта и дизел Бензин Въглища Биомасса дърва
СГРАДИ, ОБОРУДВАНЕ/СЪОРЪЖЕНИЯ И ПРОМИШЛЕНИ ОБЕКТИ
Общински сгради, оборудване/съоръжения 920,5 175,3 2,7 1098,5

Жилищни сгради 17871,2 125,6 17996,8

Обслужващ сектор
2945,4 2945,4
Общинско осветление 836,3 836,3
Промишленост 29402,1 29402,1
Междинен сбор Сгради, оборудване, съоръжения и промишлени обекти

51975,6 175,3

128,3

52279,2
Транспорт
Общински автомобилен парк
Обществен транспорт
Частен транспорт
Междинен сбор Транспорт 9909 9909
Общо 61884,6 175,3 128,3 62188,2

Базова година – 2009 г.
Консумирана енергия през базовата година – 134808,7 МВтч
Емисии на въглероден диоксид през базовата година – 62188,2 тСО2
Оценката и анализът за средногодишните икономии на енергия, емисии СО2 и дял на ВЕИ на територията на Община Созопол е направена по експертен път.

5. Сценарии за развитие
Възможни са два сценария на енергийното потребление на общината през следващия период 2014 – 2020 год. Единият представлява развитие на процесите на потребление, производство и внос на енергия в общината от външни за нея източници както е било досега. Вторият е намеса от страна на общината в този процес с цел намаляване на въглеродните емисии спрямо базовата година (например с 25%), което да се постигне чрез използване на вътрешни ресурси за производство на енергия от възобновяеми източници и ефективно използване на външните и вътрешните ресурси. Двата сценария може да се илюстрират с графиките на фиг. 20:

 

Фиг. 28. Сценарии за енергийното потребление в община

Предназначението на Плана за устойчиво енергийно развитие е да определи ония дейности, които ще осигурят планираното намаляване на въглеродните емесии в периода до 2020 год.
Може да се предположи, че през следващите години ще се намали относително
потреблението на електроенергия вследствие прилагането на енергоспестяващи мерки в жилищата, повишаване ефективността при отопление с дърва (печки и малки котли с пелети или трески) и др. Очаква се, че тези мерки могат да осигурят най-малко 30% икономия на енергия.
Намаляване на електропотреблението ще има двойно действие – икономия на финансови средства, тъй като цената на електроенергията ще продължи да расте, и икономия на въглеродни емисии, тъй като въглеродният еквивалент на електрическата енергия е най-толям (683 gCO2/kWh).
Значителен може да бъде приносът от намаляване на енергопотреблението в стопанския сектор, предимно туристическия бизнес.
Ще нарастне използването на биомаса чрез оползотворяване на отпадъците от дърводобива, земеделското производство и животновъдството.
Известен дял от електропотреблението на общината могат да поемат възобновяемите енергийни източници. Това могат да бъдат фотоелектрически инсталации, котли, които използват като гориво биомаса, инсталации за производство на биогаз.
Възможните мерки за намаляване на въглеродните емисии са представени в следващата таблица:
Табл.36. Мерки за намаляване на въглеродните емисии

Въглеродни емисии т СО2/год

2009 г.
2020 г. икономия на емисии
за година
1. Преминаване на отоплителните котли от нафта на:
дърва (трески, пелети) 175,4 40 135,4
2. ЕСМ в сгради (жилищни, хотели и др.) 51976
(80% от емис. за 2009 г.) → 41580 10395
3.Улично осветление 836 502 334
10864,4

ВЕИ, произведена енергия

Мощност, MW часа/год MWh/година
4. ФтЕЦ
а) съществуващи
б) план
1,5
1
2150
3245
2150
5. Слънчеви колектори
467,4 kWh/m2/година (1000 м2) 467
6. Когенераторна инсталация на биомаса 1,5 4150 6225
(50%-ел. ен.)
7. Ветрогенератори
- план
При заместване на консумираната електроенергия с тази от ВЕИ икономията на емисии ще бъде 8862 т/година

Направените приблизителни изчисления показват, че ако се изпълнят предложените мерки до 2020 год икономията на въглеродни емисии ще бъде 16900 т/година, което спрямо базовата година (60800 т/година) представлява 27,8%.
Към изброените възможности за изграждане на източници на възобновяема енергия може да се добави още получаването на биогаз от органични отпадъци.
Съществува също възможност за използване на биомаса от морски водорасли, отглеждани на подходящи места по крайбрежието; използване на енергията на морските вълни и др.

ІІI. СТРАТЕГИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА СОЗОПОЛ
1. SWOT Анализ

СИЛНИ СТРАНИ СЛАБИ СТРАНИ
- Подобряване на енергийните характеристики на сградите чрез прилагане на енергоспестяващи мерки, което води до значително по-малко консумация на енергия за отопление, което влияе и върху отделяните емисии
- Намаляване потреблението на енергия на уличното осветление вследствие поставяне на енергоефективни осветителни тели и оптимизиране системата за управление
- Разработени пред-проектни проучвания за внедряване и прилагане на енергоспестяващи технологии и ВЕИ
- Изпълнени проекти и мерки за повишаване на енергийната ефективност в общината и подобряване информираността сред населението

- Липсва изградена газоснабдителна мрежа
- Тенденция на нарастване на потреблението на течно гориво (нафта)
- Обща тенденция за увеличаване на енергопотреблението, съответно нарастване дела на отделяните вредни емисии в атмосферата
- Реализирани малко на брой дейности и мерки за използване потенциала на ВЕИ в сгради
- Липса на данни за потребление на енергия от възобновяеми енергийни източници
- Увеличаване броя на частните автомобили
- Необходимост от относително висока инвестиция за преминаване към природен газ
- Слаба информираност на стопаните/управителите на обекти и сгради относно начините за рационално използване на енергията и изпълнение на мерки за пестене на енергия
ВЪЗМОЖНОСТИ ЗАПЛАХИ
- Въвеждане използването на природен газ като алтернативно гориво за отопление в общински сгради
- Инсталиране на системи използващи възобновяеми енергийни източници в сгради (соларни, фотоволтаични инсталации, термопомпи, биомаса) и популяризиране използването на ВЕИ
- Влагане на инвестиции за оптимизиране (реконструиране, реставрация, рехабилитиране) на сградния фонд.
- Въвеждане на алтернативни и биогорива в обществения транспорт и повишаване информираността на обществото относно предимствата от използване им при частните автомобили
- Популяризиране на устойчивите начини за придвижване в градска среда в ежедневието и оптимизиране на наличната инфраструктура (използване на велосипед, споделено пътуване на няколко души с един автомобил)
- Влагане на инвестиции в екологосъобразен обществен транспорт и създаване на стимули за по-широкото му използване
- Изграждане на интермодална инфраструктура за комбиниран транспорт в градска и междуселищна среда
- Засилване на контрола върху техническото състояние на автомобилните двигатели и въвеждане на ограничителни мерки за неизправните автомобили
- Реализиране на местни благоустройствени проекти, имащи пряко или косвено отношение към подобряване на транспорта и качеството на атмосферния въздух
- Използване на финансовите възможности, предоставяни от национални и международни програми за разработване и изпълнение на проекти за подобряване на енергийната ефективност в общински сгради
- Разработване и прилагане на система и подход за реализиране на мерки
(публично-частно партньорство, ЕСКО договори, директни възглагания, др.)
- Изпълнение на проекти за обновяване на едно- и многофамилни жилищни сгради
- Административно стимулиране на домакинствата за използване на ВЕИ – информационни кампании, данъчни преференции;
- Въвеждане на нови енерго -ефективни стандарти за жилищни сгради – нискоенергийни, пасивни и сгради с нулево потребление;
- Провеждане на периодични информационни кампании, работни срещи, обучителни семинари, тематични конференции и др. за разясняване правилата за енергийна ефективност, условията за енергоефективно стопаниване на сградите, популяризиране използването на обществения транспорт, алтернативните и устойчивите начини за придвижване, др. - Липса на местни нормативни документи, финансирания и механизми за изпълнението на енергоефективни мерки за изпълнение на енергоефективни мерки
- Увеличаване използването на частни автомобили за сметка на обществения транспорт, съответно повишаване нивото на емисиите в атмосферата особено през пиковите часове в денонощието и активния летен сезон
- Запазване и/или забавяне темпа на използване на биогорива в обществения и частния транспорт
- Повишаване цените на енергоносителите
- Запазване дела на електропотреблението
- Висока цена на ВЕИ – слънчеви колектори и фотоволтаични панели
- Липса на финансови източници за реализиране на проекти и дейности за оптимизиране на управлението на енергийната ефективност и транспорта
- Слаба подкрепа от страна на централната власт в реализирането на енергийни проекти

2. Мерки и дейности

Мерките и дейностите в Плана за действие се определят от целите и приоритетите за устойчиво енергийно развитие на Общината. Те са представени в следната таблица:

ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ НА ПЛАНА ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА УСТОЙЧИВО ЕНЕРГИЙНО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА СОЗОПОЛ

ПРИОРИТЕТ 1
Прилагане на интегриран пакет от мерки за подобряване на енергийната ефективност в общинския сектор ПРИОРИТЕТ 2
Подобряване на енергийната ефективност в жилищните сгради на територията на Общината ПРИОРИТЕТ 3
Повишаване на енергийната ефективност в местната промишленост ПРИОРИТЕТ 4
Въвеждане на управление на енергията на територията на общината
ЦЕЛ 1.1.
Повишаване на енергийната ефективност в общинските сгради с поне 30% ЦЕЛ 2.1.
Активизиране на процесите по цялостна реновация на жилищния сграден фонд ЦЕЛ 3.1.
Насърчаване на бизнес инвестициите за изграждане на енергийни предприятия и инфраструктура на територията
на Общината ЦЕЛ 4.1.
Повишаване на местния капацитет за устойчиво енергийно развитие
ЦЕЛ 1.2.
Оптимизиране на системата за улично осветление на Община Созопол ЦЕЛ 2.2.
Повишаване на обществената информираност и изграждане на култура за енергоефективно поведение в битовия сектор ЦЕЛ 3.2.
Повишаване дела на използваната енергия от възобновяеми източници в промишлеността ЦЕЛ 4.2.
Проучване потенциала за енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници и възможностите за неговото оползотворяване
ЦЕЛ 1.3.
Повишаване на енергийната ефективност в обществения транспорт ЦЕЛ 2.3.
Повишаване дела на използваната енергия, произведена от възобновяеми източници в жилищния сектор ЦЕЛ 3.3.
Подкрепа за промяна на енергийното поведение в бизнеса ЦЕЛ 4.3.
Мобилизиране на обществена подкрепа за изпълнение на Плана за действие.
ЦЕЛ 1.4. Повишаване на дела на използване на енергия от възобновяеми източници в публичния сектор

 

 

Всяка от целите е свързана с прилагане на определени мерки и очаквани резултати от изпълнението им.

ПРИОРИТЕТ 1
Прилагане на интегриран пакет от мерки за подобряване на енергийната ефективност в общинския сектор

Цел 1.1: Повишаване на енергийната ефективност в общинските сгради с поне 30 %

Мерки:
(а) Реконструкция и обновяване на съществуващата общинска социална, културна, образователна и административна инфраструктура и въвеждане на пакети от енергоспестяващи мерки
(в) Подобряване на системите за контрол и мониторинг на потреблението на енергия от сградния фонд – общинска собственост.

Очаквани резултати:
(а) Подобряване комфорта на обитаване в обществените сгради и постигане на нормативно определените параметри на средата за отопление и осветление
(б) Оптимизиране на бюджетните разходи, в резултат на постигнатите икономии на енергия от изпълнените енергоефективни мерки, спрямо нормативно определените за предходни периоди
(в) Удължен експлоатационен срок на публичната инфраструктура и на техните инсталации и съоръжения
(г) Намаляване на въглеродните емисии от публичната инфраструктура.

Цел 1.2: Обновяване на системата за улично осветление в населените места

Мерки:
(а) Изготвяне и изпълнение на проект за ремонт на съществуващото и изграждане на ново енергоефективно улично осветление
(б) Поетапно изграждане на автономно енергоспестяващо улично осветление в проблемни жилищни райони и участъци
(в) Разработване на ефективни системи за поддържане и експлоатация на уличното осветление, включително и с участието на гражданите.

Очаквани резултати:
(а) Подобряване на качеството и ефективността на уличното осветление и привеждането му в съответствие с хигиенните норми
(б) Намаляване на бюджетните разходи за електроенергия за улично осветление
(в) Подобряване на безопасността и физическите характеристики на градската среда
(г) Редуциране на въглеродните емисии, генерирани от уличното осветление.

Цел 1.3: Повишаване на енергийната ефективност на обществения транспорт

Мерки:
(а) Обновяване на автобусния парк на обществения транспорт
(б) Въвеждане на система за интегрирано управление на трафика в градски условия
(в) Подобряване на съществуващата и изграждане на нова транспортна инфраструктура
(г) Изграждане на система от велосипедни маршрути, свързваща основни градски зони и обществено значими пространства
(д) Оптимизиране на системата за паркиране.

Очаквани резултати:
(а) Подобряване на качеството на транспортното обслужване в общината
(б) Намаляване разходите за енергия в областта на транспорта
(в) Намаляване броя на пътуванията с лични превозни средства
(г) Създадени условия за безконфликтно придвижване на автомобилисти, велосипедисти и пешеходци

Цел 1.4: Повишаване на дела на използване на енергия от възобновяеми източници в публичния сектор

Мерки:
(а) Монтиране на слънчеви колектори за осигуряване на битово горещо водоснабдяване в обекта
(б) Монтиране на фотоволтаични панели на покриви и фасади на сгради – общинска собственост, за производство на електроенергия за собствени нужди (off-grid system)
(в) Разработване и прилагане на мерки за въвеждане на хибридно улично осветление

Очаквани резултати:
(а) Подобрени енергийни характеристики на общинския сграден фонд и подобрен топлинен комфорт на обитаване
(б) Подобряване качеството на услугите, предоставяни от Община Созопол
(в) Намаляване разходите за енергия за отопление и осветление в публичния сектор
(г) Намаляване на въглеродните емисии, генерирани от публичния сектор

ПРИОРИТЕТ 2
Повишаване на енергийната ефективност в жилищните сгради на територията на Общината

Цел 2.1: Активизиране на процесите по цялостна реновация на жилищния сграден фонд

Мерки:
(а) Извършване на обследвания за енергийна ефективност на жилищните сгради на територията на Общината
(б) Въвеждане на пакети от мерки за енергийна ефективност в жилищните сгради на територията на Общината, приоритетно на многофамилните жилищни сгради
(в) Разработване и прилагане на местни финансови механизми в подкрепа на въвеждане на мерки за енергийна ефективност в многофамилни жилищни сгради

Очаквани резултати:
(а) Подобрени енергийни характеристики на жилищния сграден фонд и подобрен топлинен комфорт на обитаване
(б) Намаляване на годишните финансови разходи за енергия на домакинствата
(в) Удължен живот на енергийно обновените сгради и на техните инсталации и съоръжения
(г) Намаляване на въглеродните емисии, генерирани от частния жилищен сектор

Цел 2.2: Повишаване на обществената информираност и изграждане на култура за енергоефективно поведение в битовия сектор

Мерки:
(а) Организиране и провеждане на информационни кампании, основани на принципа на социалния маркетинг
(б) Изграждане на партньорства с местни и регионални структури на гражданското общество, медии и бизнеса за провеждане на съвместни инициативи за популяризиране на мерки за енергийна ефективност в бита
(в) Разработване и въвеждане на програма за обучение в училищна и извънучилищна среда

Очаквани резултати:
(а) Повишено ниво на информираност и изградена положителна нагласа сред обществеността за енергийно ефективно поведение
(б) Изградена култура за прилагане на мерки за енергийна ефективност в бита
(в) Намаляване потреблението на енергия и респективно емисиите на парникови газове

Цел 2.3: Повишаване дела на енергията, произведена от ВЕИ в жилищния сектор

Мерки:
(а) Организиране и провеждане на информационни кампании, които да популяризират използването на енергия от възобновяеми източници в частни жилищни сгради – природен газ, биомаса, енергия от слънцето – слънчеви колектори и фотоволтаични инсталации
(б) Създаване на консултативен механизъм за техническа помощ за реализиране на проекти за оползотворяване потенциала от ВЕИ
(в) Разработване и прилагане на ефективни информационни модели за популяризиране на европейското, национално и местно законодателство в областта на възобновяемите енергийни източници

Очаквани резултати:
(а) Създадена подходяща информационна среда за стимулиране на инвестиции в производството на енергия от възобновяеми източници
(б) намаляване разходите за енергия на домакинствата и редуциране на въглеродните емисии, в резултат на въведени ВЕИ системи в жилищните сгради

ПРИОРИТЕТ 3
Повишаване на енергийната ефективност в местната промишленост

Цел 3.1: Насърчаване на бизнес инвестициите за изграждане на енергийни предприятия и инфраструктура на територията на Община Созопол

Мерки:
(а) Използване на високоефективни системи за отопление на биомаса в малки и средни предприятия
(б) Изграждане на партньорства за разработване и прилагане система от услуги за консултиране на малки и средни предприятия за въвеждане на пакети от енергийно ефективни мерки и оползотворяване на енергия от възобновяеми източници
(в) Разработване на механизми за публично-частно партньорство за изграждане на ВЕИ инсталации на територията на Общината

Очаквани резултати:
(а) Създадена подходяща информационна и подкрепяща среда за стимулиране на инвестиции в зелена икономика на местно ниво
(б) Увеличен дял на бизнес инвестициите в технологии за въвеждане на енергийно ефективни мерки и изграждане на ВЕИ системи

Цел 3.2: Повишаване дела на използваната енергия от възобновяеми източници в промишлеността

Мерки:
(а) Инсталиране на фотоволтаични централи и слънчеви системи върху големи покривни и сградни площи на производствените предприятия, складове, търговски и офис сгради
(б) Използване на възможностите за производство на енергия от преработка на отпадъци и утайки от пречиствателни станции

Очаквани резултати:
(а) Увеличаване дела на използваната енергия, произведена от възобновяеми източници, използвана в промишления сектор
(б) Оптимизиране работата на местната промишленост в прилагането на енергоефективни модели

Цел 3.3: Подкрепа за промяна на енергийното поведение в бизнеса

Мерки:
(а) Организиране на информационни кампании, конференции, бизнес- закуски, семинари и други срещи, предназначени за представители на бизнеса в Общината
(б) Административно стимулиране на промишлеността и бизнеса за използване на енергия от възобновяеми източници чрез напр. данъчни преференции, специализирано административно обслужване и други стимули
(в) Създаване на енергийна информационна база за инсталираните енергийни мощности от възобновяеми източници на територията на Общината

Очаквани резултати:
(а) Повишено ниво на информираност и изградена положителна нагласа сред бизнеса за интелигентно енергийно поведение
(б) Изградена култура за прилагане на мерки за енергийна ефективност в промишлеността
(в) Установяване на трайни публично-части партньорства на регионално ниво

ПРИОРИТЕТ 4
Въвеждане на управление на енергията на територията на общината

Цел 4.1: Повишаване на местния капацитет за устойчиво енергийно развитие

Мерки:
(а) Обособяване на структурно звено в общинската администрация, което поема отговорността по координация на цялостния процес на планиране, реализация и мониторинг на устойчиви енергийни политики на местно ниво
(б) Въвеждане на подходяща система за обучение на експерти в местната администрация от ресорните звена, ангажирани в планирането, изпълнението и контрола на капиталовите инвестиции и политиките по териториално развитие
(в) Усъвършенстване на системата за отчитане, контрол и анализ на енергопотреблението в Община Созопол
(г) Създаване на международни партньорства, подготовка и изпълнение на партньорски проекти в областта на енергийната ефективност

Очаквани резултати:
(а) Повишен капацитет на Община Созопол за планиране, реализация и мониторинг на местни политики за устойчиво енергийно развитие
(б) Повишено ниво на информираност и изградена култура за прилагане на мерки за енергийна ефективност в общинската администрация

Цел 4.2. Проучване потенциала за енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници и възможностите за неговото оползотворяване

Мерки:

Дял от общото електропотребление, % 50,5 49,4 36,7 35,7

Съществуващото улично осветление и разширяването на съществуващата осветителната мрежа позволява още да се намалят разходите за електричество, чрез смяна на неефективните осветителни тела и с нови икономични, които при сегашните цени на електроенергията и тенденцията на тяхното нарастване, ще имат срок на възвращаемост около година.

 

Фиг. 23.Дял на електроенергията за улично освелтение

3.5 Промишленост
В този раздел са включени големинте стопански потребители, за които има данни за използването на електроенергия. Изчислените количества енергия в МWh за година за периода 2009 – 2011 г. са дадени в следващата таблица:

Табл.30. Потребление на енергия в промишлеността
2009 2010 2011 2012
Електроенергия, МWh 43048,492 41774,163 42256,803 40132,798

 

3.6. Транспорт
Количеството течно гориво за автомобилния транспорт в общината може да се определи приблизително като се използват статистически данни за средното потребление на един еквивалентен автомобил, което е 750 литра през 2010 г.
За същата година отношението на броя на автомобилите към броя жители е 350/1000, а жителите на общината са 12610 (2011г).
Следователно, общото количество използвано гориво за автомобилния транспорт в община Созопол ще бъде:

750.( 350/1000). 12 610 = 3 310 125 литра.

Енергосъдържанието на това количество гориво (бензин и дизел) е около 29 693 МВтч.

Еквивалентните въглеродни емисии (при 0,27 т /МВтч) ще бъдат:

Емисии = 0,27 т х 29693 МВтч = 8017 т СО2/год.

 

4. Крайно енергийно потребление за периода 2007 – 2012 г.
4.1. Обобщени данни
В следващата таблица са обобщени данните за енергийното потребление на общината като цяло с изключение на данните за личния транспорт и транспортните фирми обслужващи общината. Независимо от това получените резултати позволяват да се проследи процеса на нарастване на енергопотреблението през указания четиригодишен период и да се направи прогноза за следващите години до 2020 г. В следващата таблица са включени всички разходи с изключение на транспорта, а на фигурата по-долу може да се види съотношението на количеството енергия консумирана в отделните сектори.

Табл.31.Крайно енергийно потребление в община Созопол
община жилища Услуги улично осв. промишл. общо
Година МВтч МВтч МВтч МВтч МВтч МВтч
2009 1347,817 47097,83 4312,547 1224,404 43048,492 96883,34
2010 1422,562 46772,81 4239,542 1184,429 41774,163 95184,07
2011 1748,724 48780,14 7790,739 1167,740 42256,803 102009,2
2012 1836,744 49317,88 12201,23 1136,119 40132,798 104389,8

 

Фиг. 24. Крайно енергийно потребление в община Созопол

 

Фиг. 25. Относителен дял на секторите в крайното енергийно потребление

Тъй като енергийното потребление от транспортните средства е изчислено приблизателно по общи статистически данни за страната, е направена отделна таблица за общото енергопотребление на Община Созопол.
Табл.32.Общо енергопотребление в община Созопол
Общински обекти Жилищен сектор Обслужващ
сектор Улично осветле-ние
Промиш-леност Транспорт Общо
енергия
година МВтч МВтч МВтч МВтч МВтч МВтч МВтч
2009 1347,817 47097,83 4312,547 1224,404 43048,492 36701 133732,1
2010 1422,562 46772,81 4239,542 1184,429 41774,163 34 600 129993,5
2011 1748,724 48780,14 7790,739 1167,740 42256,803 29693 131437,1
2012 1836,744 49317,88 12201,23 1136,119 40132,798 29677 134301,8

 

 

Фиг. 26. Потребление на енергия по сектори в община Созопол

 

Фиг.27. Дял на секторите в общото енергийно потребление на община Созопол

Резултатите от табл.32 и от фиг. 26 показват ръст на енергийната консумация през периода 2009 – 2012 г.
Тъй като делът на електричеството в сравнение с другите енергоносители е най-голям, най-голям е и неговият дял в еквивалентните въглеродни емисии.
В табл.33. са показани съответните емисии в тонове СО2 за година:
Табл.33.Емисии СО2 в община Созопол
Енергоносител мярка 2009 2010 2011 2012
Електроенергия Тона, СО2 51976 50956 54684 56488
Течно гориво, община Тона, СО2 197 207 292 192
Биомаса Тона, СО2 3 2 3 2
Транспорт Тона, СО2 9909 9342 8017 8013
ОБЩО Тона, СО2 62085 60507 62996 64695
4.2. Изводи
На основата на събраната информация за енергийното потребление в община Созопол може да се направят следните изводи относно съставянето на План за действие, който ще осигури устойчиво енергийно развитие на общината:

1. Основният и най-големият потребител на енергия е жилищния сектор. Неговият дял е 37%. Очевидно там са най-големите възможности за постигане на икономии на енергия и въглеродни емисии.
В същото време това изисква промяна в поведението на потребителите и определени инвестиции, които населението би трябвало да направи, включвайки се в общински и национални програми за икономия на енергия, инициирани от общинското ръководство.

2. Вторият по значимост потребител е промишленият сектор - 30% (без транспортния сектор, а при неговото отчитане – 28%). В този случай стремежът към икономии съответства на интересите на общината и на самите производители. За целта общината може да инициира инициативи и проекти за изграждане на възобновяеми енергийни източници чрез публично-частно партньорство.
3. Транспортният сектор заема трето място, пред обслужващия сектор. Неговият дял е 22%. Въздействие върху намаляването на емисиите в този сектор от страна на общината може да се постигне по косвен път, чрез подходящи наредби и организация на автомобилния транспорт на територията на общината.
4. На четвърто място е обслужващият сектор. Неговият дял е 9%. Стремежът към икономии на енергия е свързан с инвестиции от страна на собствениците, а общината в партньорство с представителите на този бранш може да създаде административни норми и начини на подпомагане на заинтересованите лица.
5. Най-малък е делът на общинските обекти в енергийното потребление – 2%. В същото време общината е собственик на значителен сграден фонд, на уличното осветление (най-малко заплаща разходите за електроенергия), на собствен автопарк. В този смисъл общината има интерес да намалява енергийните си разходи, които макар и не големи, са добър пример за жителите на общината.

4.3. Крайна енергийна консумация през базовата 2009 година в сектори „Сгради, съоръжения и промишлени обекти“ и „Транспорт“

Резултатите от инвентаризацията на крайната енергийна консумация в сектори „Сгради, съоръжения и промишлени обекти“ и „Транспорт“ в община Созопол през базовата 2009 г. година са представени в Табл.34:

Табл.34. Крайна енергийна консумация през 2009г. в община Созопол
Категория КРАЙНА ЕНЕРГИЙНА КОНСУМАЦИЯ MWh/год.
Електро-енергия Изкопаеми горива ВЕИ Общо
Природен газ Нафта и дизел Бензин Въглища Биомасса дърва
СГРАДИ, ОБОРУДВАНЕ/СЪОРЪЖЕНИЯ И ПРОМИШЛЕНИ ОБЕКТИ
Общински сгради, оборудване/съоръжения 1347,8 635 441,7 2424,5
Жилищни сгради 26165,8 20932,0 47097,8
Обслужващ сектор 4312,5 4312,5
Общинско осветление 1224,4 1224,4
Промишленост 43048,5 43048,5
Междинен сбор Сгради, оборудване, съоръжения и промишлени обекти

76099 635

21373,7

98107,7
ТРАНСПОРТ
Общински автомобилен парк
Обществен транспорт
Частен транспорт
Междинен сбор Транспорт
36701
36701
Общо 112800 635 21373,7 134808,7

 

Въглеродните емисии през 2009 год. са представени в Табл.35:

Табл.35. Въглеродни емисии през 2009г. в община Созопол
Категория Въглеродни емисии т СО2/год.
Електро-енергия Изкопаеми горива ВЕИ Общо
Природен газ Нафта и дизел Бензин Въглища Биомасса дърва
СГРАДИ, ОБОРУДВАНЕ/СЪОРЪЖЕНИЯ И ПРОМИШЛЕНИ ОБЕКТИ
Общински сгради, оборудване/съоръжения 920,5 175,3 2,7 1098,5

Жилищни сгради 17871,2 125,6 17996,8

Обслужващ сектор
2945,4 2945,4
Общинско осветление 836,3 836,3
Промишленост 29402,1 29402,1
Междинен сбор Сгради, оборудване, съоръжения и промишлени обекти

51975,6 175,3

128,3

52279,2
Транспорт
Общински автомобилен парк
Обществен транспорт
Частен транспорт
Междинен сбор Транспорт 9909 9909
Общо 61884,6 175,3 128,3 62188,2

Базова година – 2009 г.
Консумирана енергия през базовата година – 134808,7 МВтч
Емисии на въглероден диоксид през базовата година – 62188,2 тСО2
Оценката и анализът за средногодишните икономии на енергия, емисии СО2 и дял на ВЕИ на територията на Община Созопол е направена по експертен път.

5. Сценарии за развитие
Възможни са два сценария на енергийното потребление на общината през следващия период 2014 – 2020 год. Единият представлява развитие на процесите на потребление, производство и внос на енергия в общината от външни за нея източници както е било досега. Вторият е намеса от страна на общината в този процес с цел намаляване на въглеродните емисии спрямо базовата година (например с 25%), което да се постигне чрез използване на вътрешни ресурси за производство на енергия от възобновяеми източници и ефективно използване на външните и вътрешните ресурси. Двата сценария може да се илюстрират с графиките на фиг. 20:

 

Фиг. 28. Сценарии за енергийното потребление в община

Предназначението на Плана за устойчиво енергийно развитие е да определи ония дейности, които ще осигурят планираното намаляване на въглеродните емесии в периода до 2020 год.
Може да се предположи, че през следващите години ще се намали относително
потреблението на електроенергия вследствие прилагането на енергоспестяващи мерки в жилищата, повишаване ефективността при отопление с дърва (печки и малки котли с пелети или трески) и др. Очаква се, че тези мерки могат да осигурят най-малко 30% икономия на енергия.
Намаляване на електропотреблението ще има двойно действие – икономия на финансови средства, тъй като цената на електроенергията ще продължи да расте, и икономия на въглеродни емисии, тъй като въглеродният еквивалент на електрическата енергия е най-толям (683 gCO2/kWh).
Значителен може да бъде приносът от намаляване на енергопотреблението в стопанския сектор, предимно туристическия бизнес.
Ще нарастне използването на биомаса чрез оползотворяване на отпадъците от дърводобива, земеделското производство и животновъдството.
Известен дял от електропотреблението на общината могат да поемат възобновяемите енергийни източници. Това могат да бъдат фотоелектрически инсталации, котли, които използват като гориво биомаса, инсталации за производство на биогаз.
Възможните мерки за намаляване на въглеродните емисии са представени в следващата таблица:
Табл.36. Мерки за намаляване на въглеродните емисии

Въглеродни емисии т СО2/год

2009 г.
2020 г. икономия на емисии
за година
1. Преминаване на отоплителните котли от нафта на:
дърва (трески, пелети) 175,4 40 135,4
2. ЕСМ в сгради (жилищни, хотели и др.) 51976
(80% от емис. за 2009 г.) → 41580 10395
3.Улично осветление 836 502 334
10864,4

ВЕИ, произведена енергия

Мощност, MW часа/год MWh/година
4. ФтЕЦ
а) съществуващи
б) план
1,5
1
2150
3245
2150
5. Слънчеви колектори
467,4 kWh/m2/година (1000 м2) 467
6. Когенераторна инсталация на биомаса 1,5 4150 6225
(50%-ел. ен.)
7. Ветрогенератори
- план
При заместване на консумираната електроенергия с тази от ВЕИ икономията на емисии ще бъде 8862 т/година

Направените приблизителни изчисления показват, че ако се изпълнят предложените мерки до 2020 год икономията на въглеродни емисии ще бъде 16900 т/година, което спрямо базовата година (60800 т/година) представлява 27,8%.
Към изброените възможности за изграждане на източници на възобновяема енергия може да се добави още получаването на биогаз от органични отпадъци.
Съществува също възможност за използване на биомаса от морски водорасли, отглеждани на подходящи места по крайбрежието; използване на енергията на морските вълни и др.

ІІI. СТРАТЕГИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА СОЗОПОЛ
1. SWOT Анализ

СИЛНИ СТРАНИ СЛАБИ СТРАНИ
- Подобряване на енергийните характеристики на сградите чрез прилагане на енергоспестяващи мерки, което води до значително по-малко консумация на енергия за отопление, което влияе и върху отделяните емисии
- Намаляване потреблението на енергия на уличното осветление вследствие поставяне на енергоефективни осветителни тели и оптимизиране системата за управление
- Разработени пред-проектни проучвания за внедряване и прилагане на енергоспестяващи технологии и ВЕИ
- Изпълнени проекти и мерки за повишаване на енергийната ефективност в общината и подобряване информираността сред населението

- Липсва изградена газоснабдителна мрежа
- Тенденция на нарастване на потреблението на течно гориво (нафта)
- Обща тенденция за увеличаване на енергопотреблението, съответно нарастване дела на отделяните вредни емисии в атмосферата
- Реализирани малко на брой дейности и мерки за използване потенциала на ВЕИ в сгради
- Липса на данни за потребление на енергия от възобновяеми енергийни източници
- Увеличаване броя на частните автомобили
- Необходимост от относително висока инвестиция за преминаване към природен газ
- Слаба информираност на стопаните/управителите на обекти и сгради относно начините за рационално използване на енергията и изпълнение на мерки за пестене на енергия
ВЪЗМОЖНОСТИ ЗАПЛАХИ
- Въвеждане използването на природен газ като алтернативно гориво за отопление в общински сгради
- Инсталиране на системи използващи възобновяеми енергийни източници в сгради (соларни, фотоволтаични инсталации, термопомпи, биомаса) и популяризиране използването на ВЕИ
- Влагане на инвестиции за оптимизиране (реконструиране, реставрация, рехабилитиране) на сградния фонд.
- Въвеждане на алтернативни и биогорива в обществения транспорт и повишаване информираността на обществото относно предимствата от използване им при частните автомобили
- Популяризиране на устойчивите начини за придвижване в градска среда в ежедневието и оптимизиране на наличната инфраструктура (използване на велосипед, споделено пътуване на няколко души с един автомобил)
- Влагане на инвестиции в екологосъобразен обществен транспорт и създаване на стимули за по-широкото му използване
- Изграждане на интермодална инфраструктура за комбиниран транспорт в градска и междуселищна среда
- Засилване на контрола върху техническото състояние на автомобилните двигатели и въвеждане на ограничителни мерки за неизправните автомобили
- Реализиране на местни благоустройствени проекти, имащи пряко или косвено отношение към подобряване на транспорта и качеството на атмосферния въздух
- Използване на финансовите възможности, предоставяни от национални и международни програми за разработване и изпълнение на проекти за подобряване на енергийната ефективност в общински сгради
- Разработване и прилагане на система и подход за реализиране на мерки
(публично-частно партньорство, ЕСКО договори, директни възглагания, др.)
- Изпълнение на проекти за обновяване на едно- и многофамилни жилищни сгради
- Административно стимулиране на домакинствата за използване на ВЕИ – информационни кампании, данъчни преференции;
- Въвеждане на нови енерго -ефективни стандарти за жилищни сгради – нискоенергийни, пасивни и сгради с нулево потребление;
- Провеждане на периодични информационни кампании, работни срещи, обучителни семинари, тематични конференции и др. за разясняване правилата за енергийна ефективност, условията за енергоефективно стопаниване на сградите, популяризиране използването на обществения транспорт, алтернативните и устойчивите начини за придвижване, др. - Липса на местни нормативни документи, финансирания и механизми за изпълнението на енергоефективни мерки за изпълнение на енергоефективни мерки
- Увеличаване използването на частни автомобили за сметка на обществения транспорт, съответно повишаване нивото на емисиите в атмосферата особено през пиковите часове в денонощието и активния летен сезон
- Запазване и/или забавяне темпа на използване на биогорива в обществения и частния транспорт
- Повишаване цените на енергоносителите
- Запазване дела на електропотреблението
- Висока цена на ВЕИ – слънчеви колектори и фотоволтаични панели
- Липса на финансови източници за реализиране на проекти и дейности за оптимизиране на управлението на енергийната ефективност и транспорта
- Слаба подкрепа от страна на централната власт в реализирането на енергийни проекти

2. Мерки и дейности

Мерките и дейностите в Плана за действие се определят от целите и приоритетите за устойчиво енергийно развитие на Общината. Те са представени в следната таблица:

ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ НА ПЛАНА ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА УСТОЙЧИВО ЕНЕРГИЙНО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА СОЗОПОЛ

ПРИОРИТЕТ 1
Прилагане на интегриран пакет от мерки за подобряване на енергийната ефективност в общинския сектор ПРИОРИТЕТ 2
Подобряване на енергийната ефективност в жилищните сгради на територията на Общината ПРИОРИТЕТ 3
Повишаване на енергийната ефективност в местната промишленост ПРИОРИТЕТ 4
Въвеждане на управление на енергията на територията на общината
ЦЕЛ 1.1.
Повишаване на енергийната ефективност в общинските сгради с поне 30% ЦЕЛ 2.1.
Активизиране на процесите по цялостна реновация на жилищния сграден фонд ЦЕЛ 3.1.
Насърчаване на бизнес инвестициите за изграждане на енергийни предприятия и инфраструктура на територията
на Общината ЦЕЛ 4.1.
Повишаване на местния капацитет за устойчиво енергийно развитие
ЦЕЛ 1.2.
Оптимизиране на системата за улично осветление на Община Созопол ЦЕЛ 2.2.
Повишаване на обществената информираност и изграждане на култура за енергоефективно поведение в битовия сектор ЦЕЛ 3.2.
Повишаване дела на използваната енергия от възобновяеми източници в промишлеността ЦЕЛ 4.2.
Проучване потенциала за енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници и възможностите за неговото оползотворяване
ЦЕЛ 1.3.
Повишаване на енергийната ефективност в обществения транспорт ЦЕЛ 2.3.
Повишаване дела на използваната енергия, произведена от възобновяеми източници в жилищния сектор ЦЕЛ 3.3.
Подкрепа за промяна на енергийното поведение в бизнеса ЦЕЛ 4.3.
Мобилизиране на обществена подкрепа за изпълнение на Плана за действие.
ЦЕЛ 1.4. Повишаване на дела на използване на енергия от възобновяеми източници в публичния сектор

 

 

Всяка от целите е свързана с прилагане на определени мерки и очаквани резултати от изпълнението им.

ПРИОРИТЕТ 1
Прилагане на интегриран пакет от мерки за подобряване на енергийната ефективност в общинския сектор

Цел 1.1: Повишаване на енергийната ефективност в общинските сгради с поне 30 %

Мерки:
(а) Реконструкция и обновяване на съществуващата общинска социална, културна, образователна и административна инфраструктура и въвеждане на пакети от енергоспестяващи мерки
(в) Подобряване на системите за контрол и мониторинг на потреблението на енергия от сградния фонд – общинска собственост.

Очаквани резултати:
(а) Подобряване комфорта на обитаване в обществените сгради и постигане на нормативно определените параметри на средата за отопление и осветление
(б) Оптимизиране на бюджетните разходи, в резултат на постигнатите икономии на енергия от изпълнените енергоефективни мерки, спрямо нормативно определените за предходни периоди
(в) Удължен експлоатационен срок на публичната инфраструктура и на техните инсталации и съоръжения
(г) Намаляване на въглеродните емисии от публичната инфраструктура.

Цел 1.2: Обновяване на системата за улично осветление в населените места

Мерки:
(а) Изготвяне и изпълнение на проект за ремонт на съществуващото и изграждане на ново енергоефективно улично осветление
(б) Поетапно изграждане на автономно енергоспестяващо улично осветление в проблемни жилищни райони и участъци
(в) Разработване на ефективни системи за поддържане и експлоатация на уличното осветление, включително и с участието на гражданите.

Очаквани резултати:
(а) Подобряване на качеството и ефективността на уличното осветление и привеждането му в съответствие с хигиенните норми
(б) Намаляване на бюджетните разходи за електроенергия за улично осветление
(в) Подобряване на безопасността и физическите характеристики на градската среда
(г) Редуциране на въглеродните емисии, генерирани от уличното осветление.

Цел 1.3: Повишаване на енергийната ефективност на обществения транспорт

Мерки:
(а) Обновяване на автобусния парк на обществения транспорт
(б) Въвеждане на система за интегрирано управление на трафика в градски условия
(в) Подобряване на съществуващата и изграждане на нова транспортна инфраструктура
(г) Изграждане на система от велосипедни маршрути, свързваща основни градски зони и обществено значими пространства
(д) Оптимизиране на системата за паркиране.

Очаквани резултати:
(а) Подобряване на качеството на транспортното обслужване в общината
(б) Намаляване разходите за енергия в областта на транспорта
(в) Намаляване броя на пътуванията с лични превозни средства
(г) Създадени условия за безконфликтно придвижване на автомобилисти, велосипедисти и пешеходци

Цел 1.4: Повишаване на дела на използване на енергия от възобновяеми източници в публичния сектор

Мерки:
(а) Монтиране на слънчеви колектори за осигуряване на битово горещо водоснабдяване в обекта
(б) Монтиране на фотоволтаични панели на покриви и фасади на сгради – общинска собственост, за производство на електроенергия за собствени нужди (off-grid system)
(в) Разработване и прилагане на мерки за въвеждане на хибридно улично осветление

Очаквани резултати:
(а) Подобрени енергийни характеристики на общинския сграден фонд и подобрен топлинен комфорт на обитаване
(б) Подобряване качеството на услугите, предоставяни от Община Созопол
(в) Намаляване разходите за енергия за отопление и осветление в публичния сектор
(г) Намаляване на въглеродните емисии, генерирани от публичния сектор

ПРИОРИТЕТ 2
Повишаване на енергийната ефективност в жилищните сгради на територията на Общината

Цел 2.1: Активизиране на процесите по цялостна реновация на жилищния сграден фонд

Мерки:
(а) Извършване на обследвания за енергийна ефективност на жилищните сгради на територията на Общината
(б) Въвеждане на пакети от мерки за енергийна ефективност в жилищните сгради на територията на Общината, приоритетно на многофамилните жилищни сгради
(в) Разработване и прилагане на местни финансови механизми в подкрепа на въвеждане на мерки за енергийна ефективност в многофамилни жилищни сгради

Очаквани резултати:
(а) Подобрени енергийни характеристики на жилищния сграден фонд и подобрен топлинен комфорт на обитаване
(б) Намаляване на годишните финансови разходи за енергия на домакинствата
(в) Удължен живот на енергийно обновените сгради и на техните инсталации и съоръжения
(г) Намаляване на въглеродните емисии, генерирани от частния жилищен сектор

Цел 2.2: Повишаване на обществената информираност и изграждане на култура за енергоефективно поведение в битовия сектор

Мерки:
(а) Организиране и провеждане на информационни кампании, основани на принципа на социалния маркетинг
(б) Изграждане на партньорства с местни и регионални структури на гражданското общество, медии и бизнеса за провеждане на съвместни инициативи за популяризиране на мерки за енергийна ефективност в бита
(в) Разработване и въвеждане на програма за обучение в училищна и извънучилищна среда

Очаквани резултати:
(а) Повишено ниво на информираност и изградена положителна нагласа сред обществеността за енергийно ефективно поведение
(б) Изградена култура за прилагане на мерки за енергийна ефективност в бита
(в) Намаляване потреблението на енергия и респективно емисиите на парникови газове

Цел 2.3: Повишаване дела на енергията, произведена от ВЕИ в жилищния сектор

Мерки:
(а) Организиране и провеждане на информационни кампании, които да популяризират използването на енергия от възобновяеми източници в частни жилищни сгради – природен газ, биомаса, енергия от слънцето – слънчеви колектори и фотоволтаични инсталации
(б) Създаване на консултативен механизъм за техническа помощ за реализиране на проекти за оползотворяване потенциала от ВЕИ
(в) Разработване и прилагане на ефективни информационни модели за популяризиране на европейското, национално и местно законодателство в областта на възобновяемите енергийни източници

Очаквани резултати:
(а) Създадена подходяща информационна среда за стимулиране на инвестиции в производството на енергия от възобновяеми източници
(б) намаляване разходите за енергия на домакинствата и редуциране на въглеродните емисии, в резултат на въведени ВЕИ системи в жилищните сгради

ПРИОРИТЕТ 3
Повишаване на енергийната ефективност в местната промишленост

Цел 3.1: Насърчаване на бизнес инвестициите за изграждане на енергийни предприятия и инфраструктура на територията на Община Созопол

Мерки:
(а) Използване на високоефективни системи за отопление на биомаса в малки и средни предприятия
(б) Изграждане на партньорства за разработване и прилагане система от услуги за консултиране на малки и средни предприятия за въвеждане на пакети от енергийно ефективни мерки и оползотворяване на енергия от възобновяеми източници
(в) Разработване на механизми за публично-частно партньорство за изграждане на ВЕИ инсталации на територията на Общината

Очаквани резултати:
(а) Създадена подходяща информационна и подкрепяща среда за стимулиране на инвестиции в зелена икономика на местно ниво
(б) Увеличен дял на бизнес инвестициите в технологии за въвеждане на енергийно ефективни мерки и изграждане на ВЕИ системи

Цел 3.2: Повишаване дела на използваната енергия от възобновяеми източници в промишлеността

Мерки:
(а) Инсталиране на фотоволтаични централи и слънчеви системи върху големи покривни и сградни площи на производствените предприятия, складове, търговски и офис сгради
(б) Използване на възможностите за производство на енергия от преработка на отпадъци и утайки от пречиствателни станции

Очаквани резултати:
(а) Увеличаване дела на използваната енергия, произведена от възобновяеми източници, използвана в промишления сектор
(б) Оптимизиране работата на местната промишленост в прилагането на енергоефективни модели

Цел 3.3: Подкрепа за промяна на енергийното поведение в бизнеса

Мерки:
(а) Организиране на информационни кампании, конференции, бизнес- закуски, семинари и други срещи, предназначени за представители на бизнеса в Общината
(б) Административно стимулиране на промишлеността и бизнеса за използване на енергия от възобновяеми източници чрез напр. данъчни преференции, специализирано административно обслужване и други стимули
(в) Създаване на енергийна информационна база за инсталираните енергийни мощности от възобновяеми източници на територията на Общината

Очаквани резултати:
(а) Повишено ниво на информираност и изградена положителна нагласа сред бизнеса за интелигентно енергийно поведение
(б) Изградена култура за прилагане на мерки за енергийна ефективност в промишлеността
(в) Установяване на трайни публично-части партньорства на регионално ниво

ПРИОРИТЕТ 4
Въвеждане на управление на енергията на територията на общината

Цел 4.1: Повишаване на местния капацитет за устойчиво енергийно развитие

Мерки:
(а) Обособяване на структурно звено в общинската администрация, което поема отговорността по координация на цялостния процес на планиране, реализация и мониторинг на устойчиви енергийни политики на местно ниво
(б) Въвеждане на подходяща система за обучение на експерти в местната администрация от ресорните звена, ангажирани в планирането, изпълнението и контрола на капиталовите инвестиции и политиките по териториално развитие
(в) Усъвършенстване на системата за отчитане, контрол и анализ на енергопотреблението в Община Созопол
(г) Създаване на международни партньорства, подготовка и изпълнение на партньорски проекти в областта на енергийната ефективност

Очаквани резултати:
(а) Повишен капацитет на Община Созопол за планиране, реализация и мониторинг на местни политики за устойчиво енергийно развитие
(б) Повишено ниво на информираност и изградена култура за прилагане на мерки за енергийна ефективност в общинската администрация

Цел 4.2. Проучване потенциала за енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници и възможностите за неговото оползотворяване

Мерки:

Дял от общото електропотребление, % 50,5 49,4 36,7 35,7

Съществуващото улично осветление и разширяването на съществуващата осветителната мрежа позволява още да се намалят разходите за електричество, чрез смяна на неефективните осветителни тела и с нови икономични, които при сегашните цени на електроенергията и тенденцията на тяхното нарастване, ще имат срок на възвращаемост около година.

 

Фиг. 23.Дял на електроенергията за улично освелтение

3.5 Промишленост
В този раздел са включени големинте стопански потребители, за които има данни за използването на електроенергия. Изчислените количества енергия в МWh за година за периода 2009 – 2011 г. са дадени в следващата таблица:

Табл.30. Потребление на енергия в промишлеността
2009 2010 2011 2012
Електроенергия, МWh 43048,492 41774,163 42256,803 40132,798

 

3.6. Транспорт
Количеството течно гориво за автомобилния транспорт в общината може да се определи приблизително като се използват статистически данни за средното потребление на един еквивалентен автомобил, което е 750 литра през 2010 г.
За същата година отношението на броя на автомобилите към броя жители е 350/1000, а жителите на общината са 12610 (2011г).
Следователно, общото количество използвано гориво за автомобилния транспорт в община Созопол ще бъде:

750.( 350/1000). 12 610 = 3 310 125 литра.

Енергосъдържанието на това количество гориво (бензин и дизел) е около 29 693 МВтч.

Еквивалентните въглеродни емисии (при 0,27 т /МВтч) ще бъдат:

Емисии = 0,27 т х 29693 МВтч = 8017 т СО2/год.

 

4. Крайно енергийно потребление за периода 2007 – 2012 г.
4.1. Обобщени данни
В следващата таблица са обобщени данните за енергийното потребление на общината като цяло с изключение на данните за личния транспорт и транспортните фирми обслужващи общината. Независимо от това получените резултати позволяват да се проследи процеса на нарастване на енергопотреблението през указания четиригодишен период и да се направи прогноза за следващите години до 2020 г. В следващата таблица са включени всички разходи с изключение на транспорта, а на фигурата по-долу може да се види съотношението на количеството енергия консумирана в отделните сектори.

Табл.31.Крайно енергийно потребление в община Созопол
община жилища Услуги улично осв. промишл. общо
Година МВтч МВтч МВтч МВтч МВтч МВтч
2009 1347,817 47097,83 4312,547 1224,404 43048,492 96883,34
2010 1422,562 46772,81 4239,542 1184,429 41774,163 95184,07
2011 1748,724 48780,14 7790,739 1167,740 42256,803 102009,2
2012 1836,744 49317,88 12201,23 1136,119 40132,798 104389,8

 

Фиг. 24. Крайно енергийно потребление в община Созопол

 

Фиг. 25. Относителен дял на секторите в крайното енергийно потребление

Тъй като енергийното потребление от транспортните средства е изчислено приблизателно по общи статистически данни за страната, е направена отделна таблица за общото енергопотребление на Община Созопол.
Табл.32.Общо енергопотребление в община Созопол
Общински обекти Жилищен сектор Обслужващ
сектор Улично осветле-ние
Промиш-леност Транспорт Общо
енергия
година МВтч МВтч МВтч МВтч МВтч МВтч МВтч
2009 1347,817 47097,83 4312,547 1224,404 43048,492 36701 133732,1
2010 1422,562 46772,81 4239,542 1184,429 41774,163 34 600 129993,5
2011 1748,724 48780,14 7790,739 1167,740 42256,803 29693 131437,1
2012 1836,744 49317,88 12201,23 1136,119 40132,798 29677 134301,8

 

 

Фиг. 26. Потребление на енергия по сектори в община Созопол

 

Фиг.27. Дял на секторите в общото енергийно потребление на община Созопол

Резултатите от табл.32 и от фиг. 26 показват ръст на енергийната консумация през периода 2009 – 2012 г.
Тъй като делът на електричеството в сравнение с другите енергоносители е най-голям, най-голям е и неговият дял в еквивалентните въглеродни емисии.
В табл.33. са показани съответните емисии в тонове СО2 за година:
Табл.33.Емисии СО2 в община Созопол
Енергоносител мярка 2009 2010 2011 2012
Електроенергия Тона, СО2 51976 50956 54684 56488
Течно гориво, община Тона, СО2 197 207 292 192
Биомаса Тона, СО2 3 2 3 2
Транспорт Тона, СО2 9909 9342 8017 8013
ОБЩО Тона, СО2 62085 60507 62996 64695
4.2. Изводи
На основата на събраната информация за енергийното потребление в община Созопол може да се направят следните изводи относно съставянето на План за действие, който ще осигури устойчиво енергийно развитие на общината:

1. Основният и най-големият потребител на енергия е жилищния сектор. Неговият дял е 37%. Очевидно там са най-големите възможности за постигане на икономии на енергия и въглеродни емисии.
В същото време това изисква промяна в поведението на потребителите и определени инвестиции, които населението би трябвало да направи, включвайки се в общински и национални програми за икономия на енергия, инициирани от общинското ръководство.

2. Вторият по значимост потребител е промишленият сектор - 30% (без транспортния сектор, а при неговото отчитане – 28%). В този случай стремежът към икономии съответства на интересите на общината и на самите производители. За целта общината може да инициира инициативи и проекти за изграждане на възобновяеми енергийни източници чрез публично-частно партньорство.
3. Транспортният сектор заема трето място, пред обслужващия сектор. Неговият дял е 22%. Въздействие върху намаляването на емисиите в този сектор от страна на общината може да се постигне по косвен път, чрез подходящи наредби и организация на автомобилния транспорт на територията на общината.
4. На четвърто място е обслужващият сектор. Неговият дял е 9%. Стремежът към икономии на енергия е свързан с инвестиции от страна на собствениците, а общината в партньорство с представителите на този бранш може да създаде административни норми и начини на подпомагане на заинтересованите лица.
5. Най-малък е делът на общинските обекти в енергийното потребление – 2%. В същото време общината е собственик на значителен сграден фонд, на уличното осветление (най-малко заплаща разходите за електроенергия), на собствен автопарк. В този смисъл общината има интерес да намалява енергийните си разходи, които макар и не големи, са добър пример за жителите на общината.

4.3. Крайна енергийна консумация през базовата 2009 година в сектори „Сгради, съоръжения и промишлени обекти“ и „Транспорт“

Резултатите от инвентаризацията на крайната енергийна консумация в сектори „Сгради, съоръжения и промишлени обекти“ и „Транспорт“ в община Созопол през базовата 2009 г. година са представени в Табл.34:

Табл.34. Крайна енергийна консумация през 2009г. в община Созопол
Категория КРАЙНА ЕНЕРГИЙНА КОНСУМАЦИЯ MWh/год.
Електро-енергия Изкопаеми горива ВЕИ Общо
Природен газ Нафта и дизел Бензин Въглища Биомасса дърва
СГРАДИ, ОБОРУДВАНЕ/СЪОРЪЖЕНИЯ И ПРОМИШЛЕНИ ОБЕКТИ
Общински сгради, оборудване/съоръжения 1347,8 635 441,7 2424,5
Жилищни сгради 26165,8 20932,0 47097,8
Обслужващ сектор 4312,5 4312,5
Общинско осветление 1224,4 1224,4
Промишленост 43048,5 43048,5
Междинен сбор Сгради, оборудване, съоръжения и промишлени обекти

76099 635

21373,7

98107,7
ТРАНСПОРТ
Общински автомобилен парк
Обществен транспорт
Частен транспорт
Междинен сбор Транспорт
36701
36701
Общо 112800 635 21373,7 134808,7

 

Въглеродните емисии през 2009 год. са представени в Табл.35:

Табл.35. Въглеродни емисии през 2009г. в община Созопол
Категория Въглеродни емисии т СО2/год.
Електро-енергия Изкопаеми горива ВЕИ Общо
Природен газ Нафта и дизел Бензин Въглища Биомасса дърва
СГРАДИ, ОБОРУДВАНЕ/СЪОРЪЖЕНИЯ И ПРОМИШЛЕНИ ОБЕКТИ
Общински сгради, оборудване/съоръжения 920,5 175,3 2,7 1098,5

Жилищни сгради 17871,2 125,6 17996,8

Обслужващ сектор
2945,4 2945,4
Общинско осветление 836,3 836,3
Промишленост 29402,1 29402,1
Междинен сбор Сгради, оборудване, съоръжения и промишлени обекти

51975,6 175,3

128,3

52279,2
Транспорт
Общински автомобилен парк
Обществен транспорт
Частен транспорт
Междинен сбор Транспорт 9909 9909
Общо 61884,6 175,3 128,3 62188,2

Базова година – 2009 г.
Консумирана енергия през базовата година – 134808,7 МВтч
Емисии на въглероден диоксид през базовата година – 62188,2 тСО2
Оценката и анализът за средногодишните икономии на енергия, емисии СО2 и дял на ВЕИ на територията на Община Созопол е направена по експертен път.

5. Сценарии за развитие
Възможни са два сценария на енергийното потребление на общината през следващия период 2014 – 2020 год. Единият представлява развитие на процесите на потребление, производство и внос на енергия в общината от външни за нея източници както е било досега. Вторият е намеса от страна на общината в този процес с цел намаляване на въглеродните емисии спрямо базовата година (например с 25%), което да се постигне чрез използване на вътрешни ресурси за производство на енергия от възобновяеми източници и ефективно използване на външните и вътрешните ресурси. Двата сценария може да се илюстрират с графиките на фиг. 20:

 

Фиг. 28. Сценарии за енергийното потребление в община

Предназначението на Плана за устойчиво енергийно развитие е да определи ония дейности, които ще осигурят планираното намаляване на въглеродните емесии в периода до 2020 год.
Може да се предположи, че през следващите години ще се намали относително
потреблението на електроенергия вследствие прилагането на енергоспестяващи мерки в жилищата, повишаване ефективността при отопление с дърва (печки и малки котли с пелети или трески) и др. Очаква се, че тези мерки могат да осигурят най-малко 30% икономия на енергия.
Намаляване на електропотреблението ще има двойно действие – икономия на финансови средства, тъй като цената на електроенергията ще продължи да расте, и икономия на въглеродни емисии, тъй като въглеродният еквивалент на електрическата енергия е най-толям (683 gCO2/kWh).
Значителен може да бъде приносът от намаляване на енергопотреблението в стопанския сектор, предимно туристическия бизнес.
Ще нарастне използването на биомаса чрез оползотворяване на отпадъците от дърводобива, земеделското производство и животновъдството.
Известен дял от електропотреблението на общината могат да поемат възобновяемите енергийни източници. Това могат да бъдат фотоелектрически инсталации, котли, които използват като гориво биомаса, инсталации за производство на биогаз.
Възможните мерки за намаляване на въглеродните емисии са представени в следващата таблица:
Табл.36. Мерки за намаляване на въглеродните емисии

Въглеродни емисии т СО2/год

2009 г.
2020 г. икономия на емисии
за година
1. Преминаване на отоплителните котли от нафта на:
дърва (трески, пелети) 175,4 40 135,4
2. ЕСМ в сгради (жилищни, хотели и др.) 51976
(80% от емис. за 2009 г.) → 41580 10395
3.Улично осветление 836 502 334
10864,4

ВЕИ, произведена енергия

Мощност, MW часа/год MWh/година
4. ФтЕЦ
а) съществуващи
б) план
1,5
1
2150
3245
2150
5. Слънчеви колектори
467,4 kWh/m2/година (1000 м2) 467
6. Когенераторна инсталация на биомаса 1,5 4150 6225
(50%-ел. ен.)
7. Ветрогенератори
- план
При заместване на консумираната електроенергия с тази от ВЕИ икономията на емисии ще бъде 8862 т/година

Направените приблизителни изчисления показват, че ако се изпълнят предложените мерки до 2020 год икономията на въглеродни емисии ще бъде 16900 т/година, което спрямо базовата година (60800 т/година) представлява 27,8%.
Към изброените възможности за изграждане на източници на възобновяема енергия може да се добави още получаването на биогаз от органични отпадъци.
Съществува също възможност за използване на биомаса от морски водорасли, отглеждани на подходящи места по крайбрежието; използване на енергията на морските вълни и др.

ІІI. СТРАТЕГИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА СОЗОПОЛ
1. SWOT Анализ

СИЛНИ СТРАНИ СЛАБИ СТРАНИ
- Подобряване на енергийните характеристики на сградите чрез прилагане на енергоспестяващи мерки, което води до значително по-малко консумация на енергия за отопление, което влияе и върху отделяните емисии
- Намаляване потреблението на енергия на уличното осветление вследствие поставяне на енергоефективни осветителни тели и оптимизиране системата за управление
- Разработени пред-проектни проучвания за внедряване и прилагане на енергоспестяващи технологии и ВЕИ
- Изпълнени проекти и мерки за повишаване на енергийната ефективност в общината и подобряване информираността сред населението

- Липсва изградена газоснабдителна мрежа
- Тенденция на нарастване на потреблението на течно гориво (нафта)
- Обща тенденция за увеличаване на енергопотреблението, съответно нарастване дела на отделяните вредни емисии в атмосферата
- Реализирани малко на брой дейности и мерки за използване потенциала на ВЕИ в сгради
- Липса на данни за потребление на енергия от възобновяеми енергийни източници
- Увеличаване броя на частните автомобили
- Необходимост от относително висока инвестиция за преминаване към природен газ
- Слаба информираност на стопаните/управителите на обекти и сгради относно начините за рационално използване на енергията и изпълнение на мерки за пестене на енергия
ВЪЗМОЖНОСТИ ЗАПЛАХИ
- Въвеждане използването на природен газ като алтернативно гориво за отопление в общински сгради
- Инсталиране на системи използващи възобновяеми енергийни източници в сгради (соларни, фотоволтаични инсталации, термопомпи, биомаса) и популяризиране използването на ВЕИ
- Влагане на инвестиции за оптимизиране (реконструиране, реставрация, рехабилитиране) на сградния фонд.
- Въвеждане на алтернативни и биогорива в обществения транспорт и повишаване информираността на обществото относно предимствата от използване им при частните автомобили
- Популяризиране на устойчивите начини за придвижване в градска среда в ежедневието и оптимизиране на наличната инфраструктура (използване на велосипед, споделено пътуване на няколко души с един автомобил)
- Влагане на инвестиции в екологосъобразен обществен транспорт и създаване на стимули за по-широкото му използване
- Изграждане на интермодална инфраструктура за комбиниран транспорт в градска и междуселищна среда
- Засилване на контрола върху техническото състояние на автомобилните двигатели и въвеждане на ограничителни мерки за неизправните автомобили
- Реализиране на местни благоустройствени проекти, имащи пряко или косвено отношение към подобряване на транспорта и качеството на атмосферния въздух
- Използване на финансовите възможности, предоставяни от национални и международни програми за разработване и изпълнение на проекти за подобряване на енергийната ефективност в общински сгради
- Разработване и прилагане на система и подход за реализиране на мерки
(публично-частно партньорство, ЕСКО договори, директни възглагания, др.)
- Изпълнение на проекти за обновяване на едно- и многофамилни жилищни сгради
- Административно стимулиране на домакинствата за използване на ВЕИ – информационни кампании, данъчни преференции;
- Въвеждане на нови енерго -ефективни стандарти за жилищни сгради – нискоенергийни, пасивни и сгради с нулево потребление;
- Провеждане на периодични информационни кампании, работни срещи, обучителни семинари, тематични конференции и др. за разясняване правилата за енергийна ефективност, условията за енергоефективно стопаниване на сградите, популяризиране използването на обществения транспорт, алтернативните и устойчивите начини за придвижване, др. - Липса на местни нормативни документи, финансирания и механизми за изпълнението на енергоефективни мерки за изпълнение на енергоефективни мерки
- Увеличаване използването на частни автомобили за сметка на обществения транспорт, съответно повишаване нивото на емисиите в атмосферата особено през пиковите часове в денонощието и активния летен сезон
- Запазване и/или забавяне темпа на използване на биогорива в обществения и частния транспорт
- Повишаване цените на енергоносителите
- Запазване дела на електропотреблението
- Висока цена на ВЕИ – слънчеви колектори и фотоволтаични панели
- Липса на финансови източници за реализиране на проекти и дейности за оптимизиране на управлението на енергийната ефективност и транспорта
- Слаба подкрепа от страна на централната власт в реализирането на енергийни проекти

2. Мерки и дейности

Мерките и дейностите в Плана за действие се определят от целите и приоритетите за устойчиво енергийно развитие на Общината. Те са представени в следната таблица:

ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ НА ПЛАНА ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА УСТОЙЧИВО ЕНЕРГИЙНО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА СОЗОПОЛ

ПРИОРИТЕТ 1
Прилагане на интегриран пакет от мерки за подобряване на енергийната ефективност в общинския сектор ПРИОРИТЕТ 2
Подобряване на енергийната ефективност в жилищните сгради на територията на Общината ПРИОРИТЕТ 3
Повишаване на енергийната ефективност в местната промишленост ПРИОРИТЕТ 4
Въвеждане на управление на енергията на територията на общината
ЦЕЛ 1.1.
Повишаване на енергийната ефективност в общинските сгради с поне 30% ЦЕЛ 2.1.
Активизиране на процесите по цялостна реновация на жилищния сграден фонд ЦЕЛ 3.1.
Насърчаване на бизнес инвестициите за изграждане на енергийни предприятия и инфраструктура на територията
на Общината ЦЕЛ 4.1.
Повишаване на местния капацитет за устойчиво енергийно развитие
ЦЕЛ 1.2.
Оптимизиране на системата за улично осветление на Община Созопол ЦЕЛ 2.2.
Повишаване на обществената информираност и изграждане на култура за енергоефективно поведение в битовия сектор ЦЕЛ 3.2.
Повишаване дела на използваната енергия от възобновяеми източници в промишлеността ЦЕЛ 4.2.
Проучване потенциала за енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници и възможностите за неговото оползотворяване
ЦЕЛ 1.3.
Повишаване на енергийната ефективност в обществения транспорт ЦЕЛ 2.3.
Повишаване дела на използваната енергия, произведена от възобновяеми източници в жилищния сектор ЦЕЛ 3.3.
Подкрепа за промяна на енергийното поведение в бизнеса ЦЕЛ 4.3.
Мобилизиране на обществена подкрепа за изпълнение на Плана за действие.
ЦЕЛ 1.4. Повишаване на дела на използване на енергия от възобновяеми източници в публичния сектор

 

 

Всяка от целите е свързана с прилагане на определени мерки и очаквани резултати от изпълнението им.

ПРИОРИТЕТ 1
Прилагане на интегриран пакет от мерки за подобряване на енергийната ефективност в общинския сектор

Цел 1.1: Повишаване на енергийната ефективност в общинските сгради с поне 30 %

Мерки:
(а) Реконструкция и обновяване на съществуващата общинска социална, културна, образователна и административна инфраструктура и въвеждане на пакети от енергоспестяващи мерки
(в) Подобряване на системите за контрол и мониторинг на потреблението на енергия от сградния фонд – общинска собственост.

Очаквани резултати:
(а) Подобряване комфорта на обитаване в обществените сгради и постигане на нормативно определените параметри на средата за отопление и осветление
(б) Оптимизиране на бюджетните разходи, в резултат на постигнатите икономии на енергия от изпълнените енергоефективни мерки, спрямо нормативно определените за предходни периоди
(в) Удължен експлоатационен срок на публичната инфраструктура и на техните инсталации и съоръжения
(г) Намаляване на въглеродните емисии от публичната инфраструктура.

Цел 1.2: Обновяване на системата за улично осветление в населените места

Мерки:
(а) Изготвяне и изпълнение на проект за ремонт на съществуващото и изграждане на ново енергоефективно улично осветление
(б) Поетапно изграждане на автономно енергоспестяващо улично осветление в проблемни жилищни райони и участъци
(в) Разработване на ефективни системи за поддържане и експлоатация на уличното осветление, включително и с участието на гражданите.

Очаквани резултати:
(а) Подобряване на качеството и ефективността на уличното осветление и привеждането му в съответствие с хигиенните норми
(б) Намаляване на бюджетните разходи за електроенергия за улично осветление
(в) Подобряване на безопасността и физическите характеристики на градската среда
(г) Редуциране на въглеродните емисии, генерирани от уличното осветление.

Цел 1.3: Повишаване на енергийната ефективност на обществения транспорт

Мерки:
(а) Обновяване на автобусния парк на обществения транспорт
(б) Въвеждане на система за интегрирано управление на трафика в градски условия
(в) Подобряване на съществуващата и изграждане на нова транспортна инфраструктура
(г) Изграждане на система от велосипедни маршрути, свързваща основни градски зони и обществено значими пространства
(д) Оптимизиране на системата за паркиране.

Очаквани резултати:
(а) Подобряване на качеството на транспортното обслужване в общината
(б) Намаляване разходите за енергия в областта на транспорта
(в) Намаляване броя на пътуванията с лични превозни средства
(г) Създадени условия за безконфликтно придвижване на автомобилисти, велосипедисти и пешеходци

Цел 1.4: Повишаване на дела на използване на енергия от възобновяеми източници в публичния сектор

Мерки:
(а) Монтиране на слънчеви колектори за осигуряване на битово горещо водоснабдяване в обекта
(б) Монтиране на фотоволтаични панели на покриви и фасади на сгради – общинска собственост, за производство на електроенергия за собствени нужди (off-grid system)
(в) Разработване и прилагане на мерки за въвеждане на хибридно улично осветление

Очаквани резултати:
(а) Подобрени енергийни характеристики на общинския сграден фонд и подобрен топлинен комфорт на обитаване
(б) Подобряване качеството на услугите, предоставяни от Община Созопол
(в) Намаляване разходите за енергия за отопление и осветление в публичния сектор
(г) Намаляване на въглеродните емисии, генерирани от публичния сектор

ПРИОРИТЕТ 2
Повишаване на енергийната ефективност в жилищните сгради на територията на Общината

Цел 2.1: Активизиране на процесите по цялостна реновация на жилищния сграден фонд

Мерки:
(а) Извършване на обследвания за енергийна ефективност на жилищните сгради на територията на Общината
(б) Въвеждане на пакети от мерки за енергийна ефективност в жилищните сгради на територията на Общината, приоритетно на многофамилните жилищни сгради
(в) Разработване и прилагане на местни финансови механизми в подкрепа на въвеждане на мерки за енергийна ефективност в многофамилни жилищни сгради

Очаквани резултати:
(а) Подобрени енергийни характеристики на жилищния сграден фонд и подобрен топлинен комфорт на обитаване
(б) Намаляване на годишните финансови разходи за енергия на домакинствата
(в) Удължен живот на енергийно обновените сгради и на техните инсталации и съоръжения
(г) Намаляване на въглеродните емисии, генерирани от частния жилищен сектор

Цел 2.2: Повишаване на обществената информираност и изграждане на култура за енергоефективно поведение в битовия сектор

Мерки:
(а) Организиране и провеждане на информационни кампании, основани на принципа на социалния маркетинг
(б) Изграждане на партньорства с местни и регионални структури на гражданското общество, медии и бизнеса за провеждане на съвместни инициативи за популяризиране на мерки за енергийна ефективност в бита
(в) Разработване и въвеждане на програма за обучение в училищна и извънучилищна среда

Очаквани резултати:
(а) Повишено ниво на информираност и изградена положителна нагласа сред обществеността за енергийно ефективно поведение
(б) Изградена култура за прилагане на мерки за енергийна ефективност в бита
(в) Намаляване потреблението на енергия и респективно емисиите на парникови газове

Цел 2.3: Повишаване дела на енергията, произведена от ВЕИ в жилищния сектор

Мерки:
(а) Организиране и провеждане на информационни кампании, които да популяризират използването на енергия от възобновяеми източници в частни жилищни сгради – природен газ, биомаса, енергия от слънцето – слънчеви колектори и фотоволтаични инсталации
(б) Създаване на консултативен механизъм за техническа помощ за реализиране на проекти за оползотворяване потенциала от ВЕИ
(в) Разработване и прилагане на ефективни информационни модели за популяризиране на европейското, национално и местно законодателство в областта на възобновяемите енергийни източници

Очаквани резултати:
(а) Създадена подходяща информационна среда за стимулиране на инвестиции в производството на енергия от възобновяеми източници
(б) намаляване разходите за енергия на домакинствата и редуциране на въглеродните емисии, в резултат на въведени ВЕИ системи в жилищните сгради

ПРИОРИТЕТ 3
Повишаване на енергийната ефективност в местната промишленост

Цел 3.1: Насърчаване на бизнес инвестициите за изграждане на енергийни предприятия и инфраструктура на територията на Община Созопол

Мерки:
(а) Използване на високоефективни системи за отопление на биомаса в малки и средни предприятия
(б) Изграждане на партньорства за разработване и прилагане система от услуги за консултиране на малки и средни предприятия за въвеждане на пакети от енергийно ефективни мерки и оползотворяване на енергия от възобновяеми източници
(в) Разработване на механизми за публично-частно партньорство за изграждане на ВЕИ инсталации на територията на Общината

Очаквани резултати:
(а) Създадена подходяща информационна и подкрепяща среда за стимулиране на инвестиции в зелена икономика на местно ниво
(б) Увеличен дял на бизнес инвестициите в технологии за въвеждане на енергийно ефективни мерки и изграждане на ВЕИ системи

Цел 3.2: Повишаване дела на използваната енергия от възобновяеми източници в промишлеността

Мерки:
(а) Инсталиране на фотоволтаични централи и слънчеви системи върху големи покривни и сградни площи на производствените предприятия, складове, търговски и офис сгради
(б) Използване на възможностите за производство на енергия от преработка на отпадъци и утайки от пречиствателни станции

Очаквани резултати:
(а) Увеличаване дела на използваната енергия, произведена от възобновяеми източници, използвана в промишления сектор
(б) Оптимизиране работата на местната промишленост в прилагането на енергоефективни модели

Цел 3.3: Подкрепа за промяна на енергийното поведение в бизнеса

Мерки:
(а) Организиране на информационни кампании, конференции, бизнес- закуски, семинари и други срещи, предназначени за представители на бизнеса в Общината
(б) Административно стимулиране на промишлеността и бизнеса за използване на енергия от възобновяеми източници чрез напр. данъчни преференции, специализирано административно обслужване и други стимули
(в) Създаване на енергийна информационна база за инсталираните енергийни мощности от възобновяеми източници на територията на Общината

Очаквани резултати:
(а) Повишено ниво на информираност и изградена положителна нагласа сред бизнеса за интелигентно енергийно поведение
(б) Изградена култура за прилагане на мерки за енергийна ефективност в промишлеността
(в) Установяване на трайни публично-части партньорства на регионално ниво

ПРИОРИТЕТ 4
Въвеждане на управление на енергията на територията на общината

Цел 4.1: Повишаване на местния капацитет за устойчиво енергийно развитие

Мерки:
(а) Обособяване на структурно звено в общинската администрация, което поема отговорността по координация на цялостния процес на планиране, реализация и мониторинг на устойчиви енергийни политики на местно ниво
(б) Въвеждане на подходяща система за обучение на експерти в местната администрация от ресорните звена, ангажирани в планирането, изпълнението и контрола на капиталовите инвестиции и политиките по териториално развитие
(в) Усъвършенстване на системата за отчитане, контрол и анализ на енергопотреблението в Община Созопол
(г) Създаване на международни партньорства, подготовка и изпълнение на партньорски проекти в областта на енергийната ефективност

Очаквани резултати:
(а) Повишен капацитет на Община Созопол за планиране, реализация и мониторинг на местни политики за устойчиво енергийно развитие
(б) Повишено ниво на информираност и изградена култура за прилагане на мерки за енергийна ефективност в общинската администрация

Цел 4.2. Проучване потенциала за енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници и възможностите за неговото оползотворяване

Мерки:

Дял от общото електропотребление, % 50,5 49,4 36,7 35,7

Съществуващото улично осветление и разширяването на съществуващата осветителната мрежа позволява още да се намалят разходите за електричество, чрез смяна на неефективните осветителни тела и с нови икономични, които при сегашните цени на електроенергията и тенденцията на тяхното нарастване, ще имат срок на възвращаемост около година.

 

Фиг. 23.Дял на електроенергията за улично освелтение

3.5 Промишленост
В този раздел са включени големинте стопански потребители, за които има данни за използването на електроенергия. Изчислените количества енергия в МWh за година за периода 2009 – 2011 г. са дадени в следващата таблица:

Табл.30. Потребление на енергия в промишлеността
2009 2010 2011 2012
Електроенергия, МWh 43048,492 41774,163 42256,803 40132,798

 

3.6. Транспорт
Количеството течно гориво за автомобилния транспорт в общината може да се определи приблизително като се използват статистически данни за средното потребление на един еквивалентен автомобил, което е 750 литра през 2010 г.
За същата година отношението на броя на автомобилите към броя жители е 350/1000, а жителите на общината са 12610 (2011г).
Следователно, общото количество използвано гориво за автомобилния транспорт в община Созопол ще бъде:

750.( 350/1000). 12 610 = 3 310 125 литра.

Енергосъдържанието на това количество гориво (бензин и дизел) е около 29 693 МВтч.

Еквивалентните въглеродни емисии (при 0,27 т /МВтч) ще бъдат:

Емисии = 0,27 т х 29693 МВтч = 8017 т СО2/год.

 

4. Крайно енергийно потребление за периода 2007 – 2012 г.
4.1. Обобщени данни
В следващата таблица са обобщени данните за енергийното потребление на общината като цяло с изключение на данните за личния транспорт и транспортните фирми обслужващи общината. Независимо от това получените резултати позволяват да се проследи процеса на нарастване на енергопотреблението през указания четиригодишен период и да се направи прогноза за следващите години до 2020 г. В следващата таблица са включени всички разходи с изключение на транспорта, а на фигурата по-долу може да се види съотношението на количеството енергия консумирана в отделните сектори.

Табл.31.Крайно енергийно потребление в община Созопол
община жилища Услуги улично осв. промишл. общо
Година МВтч МВтч МВтч МВтч МВтч МВтч
2009 1347,817 47097,83 4312,547 1224,404 43048,492 96883,34
2010 1422,562 46772,81 4239,542 1184,429 41774,163 95184,07
2011 1748,724 48780,14 7790,739 1167,740 42256,803 102009,2
2012 1836,744 49317,88 12201,23 1136,119 40132,798 104389,8

 

Фиг. 24. Крайно енергийно потребление в община Созопол

 

Фиг. 25. Относителен дял на секторите в крайното енергийно потребление

Тъй като енергийното потребление от транспортните средства е изчислено приблизателно по общи статистически данни за страната, е направена отделна таблица за общото енергопотребление на Община Созопол.
Табл.32.Общо енергопотребление в община Созопол
Общински обекти Жилищен сектор Обслужващ
сектор Улично осветле-ние
Промиш-леност Транспорт Общо
енергия
година МВтч МВтч МВтч МВтч МВтч МВтч МВтч
2009 1347,817 47097,83 4312,547 1224,404 43048,492 36701 133732,1
2010 1422,562 46772,81 4239,542 1184,429 41774,163 34 600 129993,5
2011 1748,724 48780,14 7790,739 1167,740 42256,803 29693 131437,1
2012 1836,744 49317,88 12201,23 1136,119 40132,798 29677 134301,8

 

 

Фиг. 26. Потребление на енергия по сектори в община Созопол

 

Фиг.27. Дял на секторите в общото енергийно потребление на община Созопол

Резултатите от табл.32 и от фиг. 26 показват ръст на енергийната консумация през периода 2009 – 2012 г.
Тъй като делът на електричеството в сравнение с другите енергоносители е най-голям, най-голям е и неговият дял в еквивалентните въглеродни емисии.
В табл.33. са показани съответните емисии в тонове СО2 за година:
Табл.33.Емисии СО2 в община Созопол
Енергоносител мярка 2009 2010 2011 2012
Електроенергия Тона, СО2 51976 50956 54684 56488
Течно гориво, община Тона, СО2 197 207 292 192
Биомаса Тона, СО2 3 2 3 2
Транспорт Тона, СО2 9909 9342 8017 8013
ОБЩО Тона, СО2 62085 60507 62996 64695
4.2. Изводи
На основата на събраната информация за енергийното потребление в община Созопол може да се направят следните изводи относно съставянето на План за действие, който ще осигури устойчиво енергийно развитие на общината:

1. Основният и най-големият потребител на енергия е жилищния сектор. Неговият дял е 37%. Очевидно там са най-големите възможности за постигане на икономии на енергия и въглеродни емисии.
В същото време това изисква промяна в поведението на потребителите и определени инвестиции, които населението би трябвало да направи, включвайки се в общински и национални програми за икономия на енергия, инициирани от общинското ръководство.

2. Вторият по значимост потребител е промишленият сектор - 30% (без транспортния сектор, а при неговото отчитане – 28%). В този случай стремежът към икономии съответства на интересите на общината и на самите производители. За целта общината може да инициира инициативи и проекти за изграждане на възобновяеми енергийни източници чрез публично-частно партньорство.
3. Транспортният сектор заема трето място, пред обслужващия сектор. Неговият дял е 22%. Въздействие върху намаляването на емисиите в този сектор от страна на общината може да се постигне по косвен път, чрез подходящи наредби и организация на автомобилния транспорт на територията на общината.
4. На четвърто място е обслужващият сектор. Неговият дял е 9%. Стремежът към икономии на енергия е свързан с инвестиции от страна на собствениците, а общината в партньорство с представителите на този бранш може да създаде административни норми и начини на подпомагане на заинтересованите лица.
5. Най-малък е делът на общинските обекти в енергийното потребление – 2%. В същото време общината е собственик на значителен сграден фонд, на уличното осветление (най-малко заплаща разходите за електроенергия), на собствен автопарк. В този смисъл общината има интерес да намалява енергийните си разходи, които макар и не големи, са добър пример за жителите на общината.

4.3. Крайна енергийна консумация през базовата 2009 година в сектори „Сгради, съоръжения и промишлени обекти“ и „Транспорт“

Резултатите от инвентаризацията на крайната енергийна консумация в сектори „Сгради, съоръжения и промишлени обекти“ и „Транспорт“ в община Созопол през базовата 2009 г. година са представени в Табл.34:

Табл.34. Крайна енергийна консумация през 2009г. в община Созопол
Категория КРАЙНА ЕНЕРГИЙНА КОНСУМАЦИЯ MWh/год.
Електро-енергия Изкопаеми горива ВЕИ Общо
Природен газ Нафта и дизел Бензин Въглища Биомасса дърва
СГРАДИ, ОБОРУДВАНЕ/СЪОРЪЖЕНИЯ И ПРОМИШЛЕНИ ОБЕКТИ
Общински сгради, оборудване/съоръжения 1347,8 635 441,7 2424,5
Жилищни сгради 26165,8 20932,0 47097,8
Обслужващ сектор 4312,5 4312,5
Общинско осветление 1224,4 1224,4
Промишленост 43048,5 43048,5
Междинен сбор Сгради, оборудване, съоръжения и промишлени обекти

76099 635

21373,7

98107,7
ТРАНСПОРТ
Общински автомобилен парк
Обществен транспорт
Частен транспорт
Междинен сбор Транспорт
36701
36701
Общо 112800 635 21373,7 134808,7

 

Въглеродните емисии през 2009 год. са представени в Табл.35:

Табл.35. Въглеродни емисии през 2009г. в община Созопол
Категория Въглеродни емисии т СО2/год.
Електро-енергия Изкопаеми горива ВЕИ Общо
Природен газ Нафта и дизел Бензин Въглища Биомасса дърва
СГРАДИ, ОБОРУДВАНЕ/СЪОРЪЖЕНИЯ И ПРОМИШЛЕНИ ОБЕКТИ
Общински сгради, оборудване/съоръжения 920,5 175,3 2,7 1098,5

Жилищни сгради 17871,2 125,6 17996,8

Обслужващ сектор
2945,4 2945,4
Общинско осветление 836,3 836,3
Промишленост 29402,1 29402,1
Междинен сбор Сгради, оборудване, съоръжения и промишлени обекти

51975,6 175,3

128,3

52279,2
Транспорт
Общински автомобилен парк
Обществен транспорт
Частен транспорт
Междинен сбор Транспорт 9909 9909
Общо 61884,6 175,3 128,3 62188,2

Базова година – 2009 г.
Консумирана енергия през базовата година – 134808,7 МВтч
Емисии на въглероден диоксид през базовата година – 62188,2 тСО2
Оценката и анализът за средногодишните икономии на енергия, емисии СО2 и дял на ВЕИ на територията на Община Созопол е направена по експертен път.

5. Сценарии за развитие
Възможни са два сценария на енергийното потребление на общината през следващия период 2014 – 2020 год. Единият представлява развитие на процесите на потребление, производство и внос на енергия в общината от външни за нея източници както е било досега. Вторият е намеса от страна на общината в този процес с цел намаляване на въглеродните емисии спрямо базовата година (например с 25%), което да се постигне чрез използване на вътрешни ресурси за производство на енергия от възобновяеми източници и ефективно използване на външните и вътрешните ресурси. Двата сценария може да се илюстрират с графиките на фиг. 20:

 

Фиг. 28. Сценарии за енергийното потребление в община

Предназначението на Плана за устойчиво енергийно развитие е да определи ония дейности, които ще осигурят планираното намаляване на въглеродните емесии в периода до 2020 год.
Може да се предположи, че през следващите години ще се намали относително
потреблението на електроенергия вследствие прилагането на енергоспестяващи мерки в жилищата, повишаване ефективността при отопление с дърва (печки и малки котли с пелети или трески) и др. Очаква се, че тези мерки могат да осигурят най-малко 30% икономия на енергия.
Намаляване на електропотреблението ще има двойно действие – икономия на финансови средства, тъй като цената на електроенергията ще продължи да расте, и икономия на въглеродни емисии, тъй като въглеродният еквивалент на електрическата енергия е най-толям (683 gCO2/kWh).
Значителен може да бъде приносът от намаляване на енергопотреблението в стопанския сектор, предимно туристическия бизнес.
Ще нарастне използването на биомаса чрез оползотворяване на отпадъците от дърводобива, земеделското производство и животновъдството.
Известен дял от електропотреблението на общината могат да поемат възобновяемите енергийни източници. Това могат да бъдат фотоелектрически инсталации, котли, които използват като гориво биомаса, инсталации за производство на биогаз.
Възможните мерки за намаляване на въглеродните емисии са представени в следващата таблица:
Табл.36. Мерки за намаляване на въглеродните емисии

Въглеродни емисии т СО2/год

2009 г.
2020 г. икономия на емисии
за година
1. Преминаване на отоплителните котли от нафта на:
дърва (трески, пелети) 175,4 40 135,4
2. ЕСМ в сгради (жилищни, хотели и др.) 51976
(80% от емис. за 2009 г.) → 41580 10395
3.Улично осветление 836 502 334
10864,4

ВЕИ, произведена енергия

Мощност, MW часа/год MWh/година
4. ФтЕЦ
а) съществуващи
б) план
1,5
1
2150
3245
2150
5. Слънчеви колектори
467,4 kWh/m2/година (1000 м2) 467
6. Когенераторна инсталация на биомаса 1,5 4150 6225
(50%-ел. ен.)
7. Ветрогенератори
- план
При заместване на консумираната електроенергия с тази от ВЕИ икономията на емисии ще бъде 8862 т/година

Направените приблизителни изчисления показват, че ако се изпълнят предложените мерки до 2020 год икономията на въглеродни емисии ще бъде 16900 т/година, което спрямо базовата година (60800 т/година) представлява 27,8%.
Към изброените възможности за изграждане на източници на възобновяема енергия може да се добави още получаването на биогаз от органични отпадъци.
Съществува също възможност за използване на биомаса от морски водорасли, отглеждани на подходящи места по крайбрежието; използване на енергията на морските вълни и др.

ІІI. СТРАТЕГИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА СОЗОПОЛ
1. SWOT Анализ

СИЛНИ СТРАНИ СЛАБИ СТРАНИ
- Подобряване на енергийните характеристики на сградите чрез прилагане на енергоспестяващи мерки, което води до значително по-малко консумация на енергия за отопление, което влияе и върху отделяните емисии
- Намаляване потреблението на енергия на уличното осветление вследствие поставяне на енергоефективни осветителни тели и оптимизиране системата за управление
- Разработени пред-проектни проучвания за внедряване и прилагане на енергоспестяващи технологии и ВЕИ
- Изпълнени проекти и мерки за повишаване на енергийната ефективност в общината и подобряване информираността сред населението

- Липсва изградена газоснабдителна мрежа
- Тенденция на нарастване на потреблението на течно гориво (нафта)
- Обща тенденция за увеличаване на енергопотреблението, съответно нарастване дела на отделяните вредни емисии в атмосферата
- Реализирани малко на брой дейности и мерки за използване потенциала на ВЕИ в сгради
- Липса на данни за потребление на енергия от възобновяеми енергийни източници
- Увеличаване броя на частните автомобили
- Необходимост от относително висока инвестиция за преминаване към природен газ
- Слаба информираност на стопаните/управителите на обекти и сгради относно начините за рационално използване на енергията и изпълнение на мерки за пестене на енергия
ВЪЗМОЖНОСТИ ЗАПЛАХИ
- Въвеждане използването на природен газ като алтернативно гориво за отопление в общински сгради
- Инсталиране на системи използващи възобновяеми енергийни източници в сгради (соларни, фотоволтаични инсталации, термопомпи, биомаса) и популяризиране използването на ВЕИ
- Влагане на инвестиции за оптимизиране (реконструиране, реставрация, рехабилитиране) на сградния фонд.
- Въвеждане на алтернативни и биогорива в обществения транспорт и повишаване информираността на обществото относно предимствата от използване им при частните автомобили
- Популяризиране на устойчивите начини за придвижване в градска среда в ежедневието и оптимизиране на наличната инфраструктура (използване на велосипед, споделено пътуване на няколко души с един автомобил)
- Влагане на инвестиции в екологосъобразен обществен транспорт и създаване на стимули за по-широкото му използване
- Изграждане на интермодална инфраструктура за комбиниран транспорт в градска и междуселищна среда
- Засилване на контрола върху техническото състояние на автомобилните двигатели и въвеждане на ограничителни мерки за неизправните автомобили
- Реализиране на местни благоустройствени проекти, имащи пряко или косвено отношение към подобряване на транспорта и качеството на атмосферния въздух
- Използване на финансовите възможности, предоставяни от национални и международни програми за разработване и изпълнение на проекти за подобряване на енергийната ефективност в общински сгради
- Разработване и прилагане на система и подход за реализиране на мерки
(публично-частно партньорство, ЕСКО договори, директни възглагания, др.)
- Изпълнение на проекти за обновяване на едно- и многофамилни жилищни сгради
- Административно стимулиране на домакинствата за използване на ВЕИ – информационни кампании, данъчни преференции;
- Въвеждане на нови енерго -ефективни стандарти за жилищни сгради – нискоенергийни, пасивни и сгради с нулево потребление;
- Провеждане на периодични информационни кампании, работни срещи, обучителни семинари, тематични конференции и др. за разясняване правилата за енергийна ефективност, условията за енергоефективно стопаниване на сградите, популяризиране използването на обществения транспорт, алтернативните и устойчивите начини за придвижване, др. - Липса на местни нормативни документи, финансирания и механизми за изпълнението на енергоефективни мерки за изпълнение на енергоефективни мерки
- Увеличаване използването на частни автомобили за сметка на обществения транспорт, съответно повишаване нивото на емисиите в атмосферата особено през пиковите часове в денонощието и активния летен сезон
- Запазване и/или забавяне темпа на използване на биогорива в обществения и частния транспорт
- Повишаване цените на енергоносителите
- Запазване дела на електропотреблението
- Висока цена на ВЕИ – слънчеви колектори и фотоволтаични панели
- Липса на финансови източници за реализиране на проекти и дейности за оптимизиране на управлението на енергийната ефективност и транспорта
- Слаба подкрепа от страна на централната власт в реализирането на енергийни проекти

2. Мерки и дейности

Мерките и дейностите в Плана за действие се определят от целите и приоритетите за устойчиво енергийно развитие на Общината. Те са представени в следната таблица:

ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ НА ПЛАНА ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА УСТОЙЧИВО ЕНЕРГИЙНО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА СОЗОПОЛ

ПРИОРИТЕТ 1
Прилагане на интегриран пакет от мерки за подобряване на енергийната ефективност в общинския сектор ПРИОРИТЕТ 2
Подобряване на енергийната ефективност в жилищните сгради на територията на Общината ПРИОРИТЕТ 3
Повишаване на енергийната ефективност в местната промишленост ПРИОРИТЕТ 4
Въвеждане на управление на енергията на територията на общината
ЦЕЛ 1.1.
Повишаване на енергийната ефективност в общинските сгради с поне 30% ЦЕЛ 2.1.
Активизиране на процесите по цялостна реновация на жилищния сграден фонд ЦЕЛ 3.1.
Насърчаване на бизнес инвестициите за изграждане на енергийни предприятия и инфраструктура на територията
на Общината ЦЕЛ 4.1.
Повишаване на местния капацитет за устойчиво енергийно развитие
ЦЕЛ 1.2.
Оптимизиране на системата за улично осветление на Община Созопол ЦЕЛ 2.2.
Повишаване на обществената информираност и изграждане на култура за енергоефективно поведение в битовия сектор ЦЕЛ 3.2.
Повишаване дела на използваната енергия от възобновяеми източници в промишлеността ЦЕЛ 4.2.
Проучване потенциала за енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници и възможностите за неговото оползотворяване
ЦЕЛ 1.3.
Повишаване на енергийната ефективност в обществения транспорт ЦЕЛ 2.3.
Повишаване дела на използваната енергия, произведена от възобновяеми източници в жилищния сектор ЦЕЛ 3.3.
Подкрепа за промяна на енергийното поведение в бизнеса ЦЕЛ 4.3.
Мобилизиране на обществена подкрепа за изпълнение на Плана за действие.
ЦЕЛ 1.4. Повишаване на дела на използване на енергия от възобновяеми източници в публичния сектор

 

 

Всяка от целите е свързана с прилагане на определени мерки и очаквани резултати от изпълнението им.

ПРИОРИТЕТ 1
Прилагане на интегриран пакет от мерки за подобряване на енергийната ефективност в общинския сектор

Цел 1.1: Повишаване на енергийната ефективност в общинските сгради с поне 30 %

Мерки:
(а) Реконструкция и обновяване на съществуващата общинска социална, културна, образователна и административна инфраструктура и въвеждане на пакети от енергоспестяващи мерки
(в) Подобряване на системите за контрол и мониторинг на потреблението на енергия от сградния фонд – общинска собственост.

Очаквани резултати:
(а) Подобряване комфорта на обитаване в обществените сгради и постигане на нормативно определените параметри на средата за отопление и осветление
(б) Оптимизиране на бюджетните разходи, в резултат на постигнатите икономии на енергия от изпълнените енергоефективни мерки, спрямо нормативно определените за предходни периоди
(в) Удължен експлоатационен срок на публичната инфраструктура и на техните инсталации и съоръжения
(г) Намаляване на въглеродните емисии от публичната инфраструктура.

Цел 1.2: Обновяване на системата за улично осветление в населените места

Мерки:
(а) Изготвяне и изпълнение на проект за ремонт на съществуващото и изграждане на ново енергоефективно улично осветление
(б) Поетапно изграждане на автономно енергоспестяващо улично осветление в проблемни жилищни райони и участъци
(в) Разработване на ефективни системи за поддържане и експлоатация на уличното осветление, включително и с участието на гражданите.

Очаквани резултати:
(а) Подобряване на качеството и ефективността на уличното осветление и привеждането му в съответствие с хигиенните норми
(б) Намаляване на бюджетните разходи за електроенергия за улично осветление
(в) Подобряване на безопасността и физическите характеристики на градската среда
(г) Редуциране на въглеродните емисии, генерирани от уличното осветление.

Цел 1.3: Повишаване на енергийната ефективност на обществения транспорт

Мерки:
(а) Обновяване на автобусния парк на обществения транспорт
(б) Въвеждане на система за интегрирано управление на трафика в градски условия
(в) Подобряване на съществуващата и изграждане на нова транспортна инфраструктура
(г) Изграждане на система от велосипедни маршрути, свързваща основни градски зони и обществено значими пространства
(д) Оптимизиране на системата за паркиране.

Очаквани резултати:
(а) Подобряване на качеството на транспортното обслужване в общината
(б) Намаляване разходите за енергия в областта на транспорта
(в) Намаляване броя на пътуванията с лични превозни средства
(г) Създадени условия за безконфликтно придвижване на автомобилисти, велосипедисти и пешеходци

Цел 1.4: Повишаване на дела на използване на енергия от възобновяеми източници в публичния сектор

Мерки:
(а) Монтиране на слънчеви колектори за осигуряване на битово горещо водоснабдяване в обекта
(б) Монтиране на фотоволтаични панели на покриви и фасади на сгради – общинска собственост, за производство на електроенергия за собствени нужди (off-grid system)
(в) Разработване и прилагане на мерки за въвеждане на хибридно улично осветление

Очаквани резултати:
(а) Подобрени енергийни характеристики на общинския сграден фонд и подобрен топлинен комфорт на обитаване
(б) Подобряване качеството на услугите, предоставяни от Община Созопол
(в) Намаляване разходите за енергия за отопление и осветление в публичния сектор
(г) Намаляване на въглеродните емисии, генерирани от публичния сектор

ПРИОРИТЕТ 2
Повишаване на енергийната ефективност в жилищните сгради на територията на Общината

Цел 2.1: Активизиране на процесите по цялостна реновация на жилищния сграден фонд

Мерки:
(а) Извършване на обследвания за енергийна ефективност на жилищните сгради на територията на Общината
(б) Въвеждане на пакети от мерки за енергийна ефективност в жилищните сгради на територията на Общината, приоритетно на многофамилните жилищни сгради
(в) Разработване и прилагане на местни финансови механизми в подкрепа на въвеждане на мерки за енергийна ефективност в многофамилни жилищни сгради

Очаквани резултати:
(а) Подобрени енергийни характеристики на жилищния сграден фонд и подобрен топлинен комфорт на обитаване
(б) Намаляване на годишните финансови разходи за енергия на домакинствата
(в) Удължен живот на енергийно обновените сгради и на техните инсталации и съоръжения
(г) Намаляване на въглеродните емисии, генерирани от частния жилищен сектор

Цел 2.2: Повишаване на обществената информираност и изграждане на култура за енергоефективно поведение в битовия сектор

Мерки:
(а) Организиране и провеждане на информационни кампании, основани на принципа на социалния маркетинг
(б) Изграждане на партньорства с местни и регионални структури на гражданското общество, медии и бизнеса за провеждане на съвместни инициативи за популяризиране на мерки за енергийна ефективност в бита
(в) Разработване и въвеждане на програма за обучение в училищна и извънучилищна среда

Очаквани резултати:
(а) Повишено ниво на информираност и изградена положителна нагласа сред обществеността за енергийно ефективно поведение
(б) Изградена култура за прилагане на мерки за енергийна ефективност в бита
(в) Намаляване потреблението на енергия и респективно емисиите на парникови газове

Цел 2.3: Повишаване дела на енергията, произведена от ВЕИ в жилищния сектор

Мерки:
(а) Организиране и провеждане на информационни кампании, които да популяризират използването на енергия от възобновяеми източници в частни жилищни сгради – природен газ, биомаса, енергия от слънцето – слънчеви колектори и фотоволтаични инсталации
(б) Създаване на консултативен механизъм за техническа помощ за реализиране на проекти за оползотворяване потенциала от ВЕИ
(в) Разработване и прилагане на ефективни информационни модели за популяризиране на европейското, национално и местно законодателство в областта на възобновяемите енергийни източници

Очаквани резултати:
(а) Създадена подходяща информационна среда за стимулиране на инвестиции в производството на енергия от възобновяеми източници
(б) намаляване разходите за енергия на домакинствата и редуциране на въглеродните емисии, в резултат на въведени ВЕИ системи в жилищните сгради

ПРИОРИТЕТ 3
Повишаване на енергийната ефективност в местната промишленост

Цел 3.1: Насърчаване на бизнес инвестициите за изграждане на енергийни предприятия и инфраструктура на територията на Община Созопол

Мерки:
(а) Използване на високоефективни системи за отопление на биомаса в малки и средни предприятия
(б) Изграждане на партньорства за разработване и прилагане система от услуги за консултиране на малки и средни предприятия за въвеждане на пакети от енергийно ефективни мерки и оползотворяване на енергия от възобновяеми източници
(в) Разработване на механизми за публично-частно партньорство за изграждане на ВЕИ инсталации на територията на Общината

Очаквани резултати:
(а) Създадена подходяща информационна и подкрепяща среда за стимулиране на инвестиции в зелена икономика на местно ниво
(б) Увеличен дял на бизнес инвестициите в технологии за въвеждане на енергийно ефективни мерки и изграждане на ВЕИ системи

Цел 3.2: Повишаване дела на използваната енергия от възобновяеми източници в промишлеността

Мерки:
(а) Инсталиране на фотоволтаични централи и слънчеви системи върху големи покривни и сградни площи на производствените предприятия, складове, търговски и офис сгради
(б) Използване на възможностите за производство на енергия от преработка на отпадъци и утайки от пречиствателни станции

Очаквани резултати:
(а) Увеличаване дела на използваната енергия, произведена от възобновяеми източници, използвана в промишления сектор
(б) Оптимизиране работата на местната промишленост в прилагането на енергоефективни модели

Цел 3.3: Подкрепа за промяна на енергийното поведение в бизнеса

Мерки:
(а) Организиране на информационни кампании, конференции, бизнес- закуски, семинари и други срещи, предназначени за представители на бизнеса в Общината
(б) Административно стимулиране на промишлеността и бизнеса за използване на енергия от възобновяеми източници чрез напр. данъчни преференции, специализирано административно обслужване и други стимули
(в) Създаване на енергийна информационна база за инсталираните енергийни мощности от възобновяеми източници на територията на Общината

Очаквани резултати:
(а) Повишено ниво на информираност и изградена положителна нагласа сред бизнеса за интелигентно енергийно поведение
(б) Изградена култура за прилагане на мерки за енергийна ефективност в промишлеността
(в) Установяване на трайни публично-части партньорства на регионално ниво

ПРИОРИТЕТ 4
Въвеждане на управление на енергията на територията на общината

Цел 4.1: Повишаване на местния капацитет за устойчиво енергийно развитие

Мерки:
(а) Обособяване на структурно звено в общинската администрация, което поема отговорността по координация на цялостния процес на планиране, реализация и мониторинг на устойчиви енергийни политики на местно ниво
(б) Въвеждане на подходяща система за обучение на експерти в местната администрация от ресорните звена, ангажирани в планирането, изпълнението и контрола на капиталовите инвестиции и политиките по териториално развитие
(в) Усъвършенстване на системата за отчитане, контрол и анализ на енергопотреблението в Община Созопол
(г) Създаване на международни партньорства, подготовка и изпълнение на партньорски проекти в областта на енергийната ефективност

Очаквани резултати:
(а) Повишен капацитет на Община Созопол за планиране, реализация и мониторинг на местни политики за устойчиво енергийно развитие
(б) Повишено ниво на информираност и изградена култура за прилагане на мерки за енергийна ефективност в общинската администрация

Цел 4.2. Проучване потенциала за енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници и възможностите за неговото оползотворяване

Мерки:

Дял от общото електропотребление, % 50,5 49,4 36,7 35,7

Съществуващото улично осветление и разширяването на съществуващата осветителната мрежа позволява още да се намалят разходите за електричество, чрез смяна на неефективните осветителни тела и с нови икономични, които при сегашните цени на електроенергията и тенденцията на тяхното нарастване, ще имат срок на възвращаемост около година.

 

Фиг. 23.Дял на електроенергията за улично освелтение

3.5 Промишленост
В този раздел са включени големинте стопански потребители, за които има данни за използването на електроенергия. Изчислените количества енергия в МWh за година за периода 2009 – 2011 г. са дадени в следващата таблица:

Табл.30. Потребление на енергия в промишлеността
2009 2010 2011 2012
Електроенергия, МWh 43048,492 41774,163 42256,803 40132,798

 

3.6. Транспорт
Количеството течно гориво за автомобилния транспорт в общината може да се определи приблизително като се използват статистически данни за средното потребление на един еквивалентен автомобил, което е 750 литра през 2010 г.
За същата година отношението на броя на автомобилите към броя жители е 350/1000, а жителите на общината са 12610 (2011г).
Следователно, общото количество използвано гориво за автомобилния транспорт в община Созопол ще бъде:

750.( 350/1000). 12 610 = 3 310 125 литра.

Енергосъдържанието на това количество гориво (бензин и дизел) е около 29 693 МВтч.

Еквивалентните въглеродни емисии (при 0,27 т /МВтч) ще бъдат:

Емисии = 0,27 т х 29693 МВтч = 8017 т СО2/год.

 

4. Крайно енергийно потребление за периода 2007 – 2012 г.
4.1. Обобщени данни
В следващата таблица са обобщени данните за енергийното потребление на общината като цяло с изключение на данните за личния транспорт и транспортните фирми обслужващи общината. Независимо от това получените резултати позволяват да се проследи процеса на нарастване на енергопотреблението през указания четиригодишен период и да се направи прогноза за следващите години до 2020 г. В следващата таблица са включени всички разходи с изключение на транспорта, а на фигурата по-долу може да се види съотношението на количеството енергия консумирана в отделните сектори.

Табл.31.Крайно енергийно потребление в община Созопол
община жилища Услуги улично осв. промишл. общо
Година МВтч МВтч МВтч МВтч МВтч МВтч
2009 1347,817 47097,83 4312,547 1224,404 43048,492 96883,34
2010 1422,562 46772,81 4239,542 1184,429 41774,163 95184,07
2011 1748,724 48780,14 7790,739 1167,740 42256,803 102009,2
2012 1836,744 49317,88 12201,23 1136,119 40132,798 104389,8

 

Фиг. 24. Крайно енергийно потребление в община Созопол

 

Фиг. 25. Относителен дял на секторите в крайното енергийно потребление

Тъй като енергийното потребление от транспортните средства е изчислено приблизателно по общи статистически данни за страната, е направена отделна таблица за общото енергопотребление на Община Созопол.
Табл.32.Общо енергопотребление в община Созопол
Общински обекти Жилищен сектор Обслужващ
сектор Улично осветле-ние
Промиш-леност Транспорт Общо
енергия
година МВтч МВтч МВтч МВтч МВтч МВтч МВтч
2009 1347,817 47097,83 4312,547 1224,404 43048,492 36701 133732,1
2010 1422,562 46772,81 4239,542 1184,429 41774,163 34 600 129993,5
2011 1748,724 48780,14 7790,739 1167,740 42256,803 29693 131437,1
2012 1836,744 49317,88 12201,23 1136,119 40132,798 29677 134301,8

 

 

Фиг. 26. Потребление на енергия по сектори в община Созопол

 

Фиг.27. Дял на секторите в общото енергийно потребление на община Созопол

Резултатите от табл.32 и от фиг. 26 показват ръст на енергийната консумация през периода 2009 – 2012 г.
Тъй като делът на електричеството в сравнение с другите енергоносители е най-голям, най-голям е и неговият дял в еквивалентните въглеродни емисии.
В табл.33. са показани съответните емисии в тонове СО2 за година:
Табл.33.Емисии СО2 в община Созопол
Енергоносител мярка 2009 2010 2011 2012
Електроенергия Тона, СО2 51976 50956 54684 56488
Течно гориво, община Тона, СО2 197 207 292 192
Биомаса Тона, СО2 3 2 3 2
Транспорт Тона, СО2 9909 9342 8017 8013
ОБЩО Тона, СО2 62085 60507 62996 64695
4.2. Изводи
На основата на събраната информация за енергийното потребление в община Созопол може да се направят следните изводи относно съставянето на План за действие, който ще осигури устойчиво енергийно развитие на общината:

1. Основният и най-големият потребител на енергия е жилищния сектор. Неговият дял е 37%. Очевидно там са най-големите възможности за постигане на икономии на енергия и въглеродни емисии.
В същото време това изисква промяна в поведението на потребителите и определени инвестиции, които населението би трябвало да направи, включвайки се в общински и национални програми за икономия на енергия, инициирани от общинското ръководство.

2. Вторият по значимост потребител е промишленият сектор - 30% (без транспортния сектор, а при неговото отчитане – 28%). В този случай стремежът към икономии съответства на интересите на общината и на самите производители. За целта общината може да инициира инициативи и проекти за изграждане на възобновяеми енергийни източници чрез публично-частно партньорство.
3. Транспортният сектор заема трето място, пред обслужващия сектор. Неговият дял е 22%. Въздействие върху намаляването на емисиите в този сектор от страна на общината може да се постигне по косвен път, чрез подходящи наредби и организация на автомобилния транспорт на територията на общината.
4. На четвърто място е обслужващият сектор. Неговият дял е 9%. Стремежът към икономии на енергия е свързан с инвестиции от страна на собствениците, а общината в партньорство с представителите на този бранш може да създаде административни норми и начини на подпомагане на заинтересованите лица.
5. Най-малък е делът на общинските обекти в енергийното потребление – 2%. В същото време общината е собственик на значителен сграден фонд, на уличното осветление (най-малко заплаща разходите за електроенергия), на собствен автопарк. В този смисъл общината има интерес да намалява енергийните си разходи, които макар и не големи, са добър пример за жителите на общината.

4.3. Крайна енергийна консумация през базовата 2009 година в сектори „Сгради, съоръжения и промишлени обекти“ и „Транспорт“

Резултатите от инвентаризацията на крайната енергийна консумация в сектори „Сгради, съоръжения и промишлени обекти“ и „Транспорт“ в община Созопол през базовата 2009 г. година са представени в Табл.34:

Табл.34. Крайна енергийна консумация през 2009г. в община Созопол
Категория КРАЙНА ЕНЕРГИЙНА КОНСУМАЦИЯ MWh/год.
Електро-енергия Изкопаеми горива ВЕИ Общо
Природен газ Нафта и дизел Бензин Въглища Биомасса дърва
СГРАДИ, ОБОРУДВАНЕ/СЪОРЪЖЕНИЯ И ПРОМИШЛЕНИ ОБЕКТИ
Общински сгради, оборудване/съоръжения 1347,8 635 441,7 2424,5
Жилищни сгради 26165,8 20932,0 47097,8
Обслужващ сектор 4312,5 4312,5
Общинско осветление 1224,4 1224,4
Промишленост 43048,5 43048,5
Междинен сбор Сгради, оборудване, съоръжения и промишлени обекти

76099 635

21373,7

98107,7
ТРАНСПОРТ
Общински автомобилен парк
Обществен транспорт
Частен транспорт
Междинен сбор Транспорт
36701
36701
Общо 112800 635 21373,7 134808,7

 

Въглеродните емисии през 2009 год. са представени в Табл.35:

Табл.35. Въглеродни емисии през 2009г. в община Созопол
Категория Въглеродни емисии т СО2/год.
Електро-енергия Изкопаеми горива ВЕИ Общо
Природен газ Нафта и дизел Бензин Въглища Биомасса дърва
СГРАДИ, ОБОРУДВАНЕ/СЪОРЪЖЕНИЯ И ПРОМИШЛЕНИ ОБЕКТИ
Общински сгради, оборудване/съоръжения 920,5 175,3 2,7 1098,5

Жилищни сгради 17871,2 125,6 17996,8

Обслужващ сектор
2945,4 2945,4
Общинско осветление 836,3 836,3
Промишленост 29402,1 29402,1
Междинен сбор Сгради, оборудване, съоръжения и промишлени обекти

51975,6 175,3

128,3

52279,2
Транспорт
Общински автомобилен парк
Обществен транспорт
Частен транспорт
Междинен сбор Транспорт 9909 9909
Общо 61884,6 175,3 128,3 62188,2

Базова година – 2009 г.
Консумирана енергия през базовата година – 134808,7 МВтч
Емисии на въглероден диоксид през базовата година – 62188,2 тСО2
Оценката и анализът за средногодишните икономии на енергия, емисии СО2 и дял на ВЕИ на територията на Община Созопол е направена по експертен път.

5. Сценарии за развитие
Възможни са два сценария на енергийното потребление на общината през следващия период 2014 – 2020 год. Единият представлява развитие на процесите на потребление, производство и внос на енергия в общината от външни за нея източници както е било досега. Вторият е намеса от страна на общината в този процес с цел намаляване на въглеродните емисии спрямо базовата година (например с 25%), което да се постигне чрез използване на вътрешни ресурси за производство на енергия от възобновяеми източници и ефективно използване на външните и вътрешните ресурси. Двата сценария може да се илюстрират с графиките на фиг. 20:

 

Фиг. 28. Сценарии за енергийното потребление в община

Предназначението на Плана за устойчиво енергийно развитие е да определи ония дейности, които ще осигурят планираното намаляване на въглеродните емесии в периода до 2020 год.
Може да се предположи, че през следващите години ще се намали относително
потреблението на електроенергия вследствие прилагането на енергоспестяващи мерки в жилищата, повишаване ефективността при отопление с дърва (печки и малки котли с пелети или трески) и др. Очаква се, че тези мерки могат да осигурят най-малко 30% икономия на енергия.
Намаляване на електропотреблението ще има двойно действие – икономия на финансови средства, тъй като цената на електроенергията ще продължи да расте, и икономия на въглеродни емисии, тъй като въглеродният еквивалент на електрическата енергия е най-толям (683 gCO2/kWh).
Значителен може да бъде приносът от намаляване на енергопотреблението в стопанския сектор, предимно туристическия бизнес.
Ще нарастне използването на биомаса чрез оползотворяване на отпадъците от дърводобива, земеделското производство и животновъдството.
Известен дял от електропотреблението на общината могат да поемат възобновяемите енергийни източници. Това могат да бъдат фотоелектрически инсталации, котли, които използват като гориво биомаса, инсталации за производство на биогаз.
Възможните мерки за намаляване на въглеродните емисии са представени в следващата таблица:
Табл.36. Мерки за намаляване на въглеродните емисии

Въглеродни емисии т СО2/год

2009 г.
2020 г. икономия на емисии
за година
1. Преминаване на отоплителните котли от нафта на:
дърва (трески, пелети) 175,4 40 135,4
2. ЕСМ в сгради (жилищни, хотели и др.) 51976
(80% от емис. за 2009 г.) → 41580 10395
3.Улично осветление 836 502 334
10864,4

ВЕИ, произведена енергия

Мощност, MW часа/год MWh/година
4. ФтЕЦ
а) съществуващи
б) план
1,5
1
2150
3245
2150
5. Слънчеви колектори
467,4 kWh/m2/година (1000 м2) 467
6. Когенераторна инсталация на биомаса 1,5 4150 6225
(50%-ел. ен.)
7. Ветрогенератори
- план
При заместване на консумираната електроенергия с тази от ВЕИ икономията на емисии ще бъде 8862 т/година

Направените приблизителни изчисления показват, че ако се изпълнят предложените мерки до 2020 год икономията на въглеродни емисии ще бъде 16900 т/година, което спрямо базовата година (60800 т/година) представлява 27,8%.
Към изброените възможности за изграждане на източници на възобновяема енергия може да се добави още получаването на биогаз от органични отпадъци.
Съществува също възможност за използване на биомаса от морски водорасли, отглеждани на подходящи места по крайбрежието; използване на енергията на морските вълни и др.

ІІI. СТРАТЕГИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА СОЗОПОЛ
1. SWOT Анализ

СИЛНИ СТРАНИ СЛАБИ СТРАНИ
- Подобряване на енергийните характеристики на сградите чрез прилагане на енергоспестяващи мерки, което води до значително по-малко консумация на енергия за отопление, което влияе и върху отделяните емисии
- Намаляване потреблението на енергия на уличното осветление вследствие поставяне на енергоефективни осветителни тели и оптимизиране системата за управление
- Разработени пред-проектни проучвания за внедряване и прилагане на енергоспестяващи технологии и ВЕИ
- Изпълнени проекти и мерки за повишаване на енергийната ефективност в общината и подобряване информираността сред населението

- Липсва изградена газоснабдителна мрежа
- Тенденция на нарастване на потреблението на течно гориво (нафта)
- Обща тенденция за увеличаване на енергопотреблението, съответно нарастване дела на отделяните вредни емисии в атмосферата
- Реализирани малко на брой дейности и мерки за използване потенциала на ВЕИ в сгради
- Липса на данни за потребление на енергия от възобновяеми енергийни източници
- Увеличаване броя на частните автомобили
- Необходимост от относително висока инвестиция за преминаване към природен газ
- Слаба информираност на стопаните/управителите на обекти и сгради относно начините за рационално използване на енергията и изпълнение на мерки за пестене на енергия
ВЪЗМОЖНОСТИ ЗАПЛАХИ
- Въвеждане използването на природен газ като алтернативно гориво за отопление в общински сгради
- Инсталиране на системи използващи възобновяеми енергийни източници в сгради (соларни, фотоволтаични инсталации, термопомпи, биомаса) и популяризиране използването на ВЕИ
- Влагане на инвестиции за оптимизиране (реконструиране, реставрация, рехабилитиране) на сградния фонд.
- Въвеждане на алтернативни и биогорива в обществения транспорт и повишаване информираността на обществото относно предимствата от използване им при частните автомобили
- Популяризиране на устойчивите начини за придвижване в градска среда в ежедневието и оптимизиране на наличната инфраструктура (използване на велосипед, споделено пътуване на няколко души с един автомобил)
- Влагане на инвестиции в екологосъобразен обществен транспорт и създаване на стимули за по-широкото му използване
- Изграждане на интермодална инфраструктура за комбиниран транспорт в градска и междуселищна среда
- Засилване на контрола върху техническото състояние на автомобилните двигатели и въвеждане на ограничителни мерки за неизправните автомобили
- Реализиране на местни благоустройствени проекти, имащи пряко или косвено отношение към подобряване на транспорта и качеството на атмосферния въздух
- Използване на финансовите възможности, предоставяни от национални и международни програми за разработване и изпълнение на проекти за подобряване на енергийната ефективност в общински сгради
- Разработване и прилагане на система и подход за реализиране на мерки
(публично-частно партньорство, ЕСКО договори, директни възглагания, др.)
- Изпълнение на проекти за обновяване на едно- и многофамилни жилищни сгради
- Административно стимулиране на домакинствата за използване на ВЕИ – информационни кампании, данъчни преференции;
- Въвеждане на нови енерго -ефективни стандарти за жилищни сгради – нискоенергийни, пасивни и сгради с нулево потребление;
- Провеждане на периодични информационни кампании, работни срещи, обучителни семинари, тематични конференции и др. за разясняване правилата за енергийна ефективност, условията за енергоефективно стопаниване на сградите, популяризиране използването на обществения транспорт, алтернативните и устойчивите начини за придвижване, др. - Липса на местни нормативни документи, финансирания и механизми за изпълнението на енергоефективни мерки за изпълнение на енергоефективни мерки
- Увеличаване използването на частни автомобили за сметка на обществения транспорт, съответно повишаване нивото на емисиите в атмосферата особено през пиковите часове в денонощието и активния летен сезон
- Запазване и/или забавяне темпа на използване на биогорива в обществения и частния транспорт
- Повишаване цените на енергоносителите
- Запазване дела на електропотреблението
- Висока цена на ВЕИ – слънчеви колектори и фотоволтаични панели
- Липса на финансови източници за реализиране на проекти и дейности за оптимизиране на управлението на енергийната ефективност и транспорта
- Слаба подкрепа от страна на централната власт в реализирането на енергийни проекти

2. Мерки и дейности

Мерките и дейностите в Плана за действие се определят от целите и приоритетите за устойчиво енергийно развитие на Общината. Те са представени в следната таблица:

ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ НА ПЛАНА ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА УСТОЙЧИВО ЕНЕРГИЙНО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА СОЗОПОЛ

ПРИОРИТЕТ 1
Прилагане на интегриран пакет от мерки за подобряване на енергийната ефективност в общинския сектор ПРИОРИТЕТ 2
Подобряване на енергийната ефективност в жилищните сгради на територията на Общината ПРИОРИТЕТ 3
Повишаване на енергийната ефективност в местната промишленост ПРИОРИТЕТ 4
Въвеждане на управление на енергията на територията на общината
ЦЕЛ 1.1.
Повишаване на енергийната ефективност в общинските сгради с поне 30% ЦЕЛ 2.1.
Активизиране на процесите по цялостна реновация на жилищния сграден фонд ЦЕЛ 3.1.
Насърчаване на бизнес инвестициите за изграждане на енергийни предприятия и инфраструктура на територията
на Общината ЦЕЛ 4.1.
Повишаване на местния капацитет за устойчиво енергийно развитие
ЦЕЛ 1.2.
Оптимизиране на системата за улично осветление на Община Созопол ЦЕЛ 2.2.
Повишаване на обществената информираност и изграждане на култура за енергоефективно поведение в битовия сектор ЦЕЛ 3.2.
Повишаване дела на използваната енергия от възобновяеми източници в промишлеността ЦЕЛ 4.2.
Проучване потенциала за енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници и възможностите за неговото оползотворяване
ЦЕЛ 1.3.
Повишаване на енергийната ефективност в обществения транспорт ЦЕЛ 2.3.
Повишаване дела на използваната енергия, произведена от възобновяеми източници в жилищния сектор ЦЕЛ 3.3.
Подкрепа за промяна на енергийното поведение в бизнеса ЦЕЛ 4.3.
Мобилизиране на обществена подкрепа за изпълнение на Плана за действие.
ЦЕЛ 1.4. Повишаване на дела на използване на енергия от възобновяеми източници в публичния сектор

 

 

Всяка от целите е свързана с прилагане на определени мерки и очаквани резултати от изпълнението им.

ПРИОРИТЕТ 1
Прилагане на интегриран пакет от мерки за подобряване на енергийната ефективност в общинския сектор

Цел 1.1: Повишаване на енергийната ефективност в общинските сгради с поне 30 %

Мерки:
(а) Реконструкция и обновяване на съществуващата общинска социална, културна, образователна и административна инфраструктура и въвеждане на пакети от енергоспестяващи мерки
(в) Подобряване на системите за контрол и мониторинг на потреблението на енергия от сградния фонд – общинска собственост.

Очаквани резултати:
(а) Подобряване комфорта на обитаване в обществените сгради и постигане на нормативно определените параметри на средата за отопление и осветление
(б) Оптимизиране на бюджетните разходи, в резултат на постигнатите икономии на енергия от изпълнените енергоефективни мерки, спрямо нормативно определените за предходни периоди
(в) Удължен експлоатационен срок на публичната инфраструктура и на техните инсталации и съоръжения
(г) Намаляване на въглеродните емисии от публичната инфраструктура.

Цел 1.2: Обновяване на системата за улично осветление в населените места

Мерки:
(а) Изготвяне и изпълнение на проект за ремонт на съществуващото и изграждане на ново енергоефективно улично осветление
(б) Поетапно изграждане на автономно енергоспестяващо улично осветление в проблемни жилищни райони и участъци
(в) Разработване на ефективни системи за поддържане и експлоатация на уличното осветление, включително и с участието на гражданите.

Очаквани резултати:
(а) Подобряване на качеството и ефективността на уличното осветление и привеждането му в съответствие с хигиенните норми
(б) Намаляване на бюджетните разходи за електроенергия за улично осветление
(в) Подобряване на безопасността и физическите характеристики на градската среда
(г) Редуциране на въглеродните емисии, генерирани от уличното осветление.

Цел 1.3: Повишаване на енергийната ефективност на обществения транспорт

Мерки:
(а) Обновяване на автобусния парк на обществения транспорт
(б) Въвеждане на система за интегрирано управление на трафика в градски условия
(в) Подобряване на съществуващата и изграждане на нова транспортна инфраструктура
(г) Изграждане на система от велосипедни маршрути, свързваща основни градски зони и обществено значими пространства
(д) Оптимизиране на системата за паркиране.

Очаквани резултати:
(а) Подобряване на качеството на транспортното обслужване в общината
(б) Намаляване разходите за енергия в областта на транспорта
(в) Намаляване броя на пътуванията с лични превозни средства
(г) Създадени условия за безконфликтно придвижване на автомобилисти, велосипедисти и пешеходци

Цел 1.4: Повишаване на дела на използване на енергия от възобновяеми източници в публичния сектор

Мерки:
(а) Монтиране на слънчеви колектори за осигуряване на битово горещо водоснабдяване в обекта
(б) Монтиране на фотоволтаични панели на покриви и фасади на сгради – общинска собственост, за производство на електроенергия за собствени нужди (off-grid system)
(в) Разработване и прилагане на мерки за въвеждане на хибридно улично осветление

Очаквани резултати:
(а) Подобрени енергийни характеристики на общинския сграден фонд и подобрен топлинен комфорт на обитаване
(б) Подобряване качеството на услугите, предоставяни от Община Созопол
(в) Намаляване разходите за енергия за отопление и осветление в публичния сектор
(г) Намаляване на въглеродните емисии, генерирани от публичния сектор

ПРИОРИТЕТ 2
Повишаване на енергийната ефективност в жилищните сгради на територията на Общината

Цел 2.1: Активизиране на процесите по цялостна реновация на жилищния сграден фонд

Мерки:
(а) Извършване на обследвания за енергийна ефективност на жилищните сгради на територията на Общината
(б) Въвеждане на пакети от мерки за енергийна ефективност в жилищните сгради на територията на Общината, приоритетно на многофамилните жилищни сгради
(в) Разработване и прилагане на местни финансови механизми в подкрепа на въвеждане на мерки за енергийна ефективност в многофамилни жилищни сгради

Очаквани резултати:
(а) Подобрени енергийни характеристики на жилищния сграден фонд и подобрен топлинен комфорт на обитаване
(б) Намаляване на годишните финансови разходи за енергия на домакинствата
(в) Удължен живот на енергийно обновените сгради и на техните инсталации и съоръжения
(г) Намаляване на въглеродните емисии, генерирани от частния жилищен сектор

Цел 2.2: Повишаване на обществената информираност и изграждане на култура за енергоефективно поведение в битовия сектор

Мерки:
(а) Организиране и провеждане на информационни кампании, основани на принципа на социалния маркетинг
(б) Изграждане на партньорства с местни и регионални структури на гражданското общество, медии и бизнеса за провеждане на съвместни инициативи за популяризиране на мерки за енергийна ефективност в бита
(в) Разработване и въвеждане на програма за обучение в училищна и извънучилищна среда

Очаквани резултати:
(а) Повишено ниво на информираност и изградена положителна нагласа сред обществеността за енергийно ефективно поведение
(б) Изградена култура за прилагане на мерки за енергийна ефективност в бита
(в) Намаляване потреблението на енергия и респективно емисиите на парникови газове

Цел 2.3: Повишаване дела на енергията, произведена от ВЕИ в жилищния сектор

Мерки:
(а) Организиране и провеждане на информационни кампании, които да популяризират използването на енергия от възобновяеми източници в частни жилищни сгради – природен газ, биомаса, енергия от слънцето – слънчеви колектори и фотоволтаични инсталации
(б) Създаване на консултативен механизъм за техническа помощ за реализиране на проекти за оползотворяване потенциала от ВЕИ
(в) Разработване и прилагане на ефективни информационни модели за популяризиране на европейското, национално и местно законодателство в областта на възобновяемите енергийни източници

Очаквани резултати:
(а) Създадена подходяща информационна среда за стимулиране на инвестиции в производството на енергия от възобновяеми източници
(б) намаляване разходите за енергия на домакинствата и редуциране на въглеродните емисии, в резултат на въведени ВЕИ системи в жилищните сгради

ПРИОРИТЕТ 3
Повишаване на енергийната ефективност в местната промишленост

Цел 3.1: Насърчаване на бизнес инвестициите за изграждане на енергийни предприятия и инфраструктура на територията на Община Созопол

Мерки:
(а) Използване на високоефективни системи за отопление на биомаса в малки и средни предприятия
(б) Изграждане на партньорства за разработване и прилагане система от услуги за консултиране на малки и средни предприятия за въвеждане на пакети от енергийно ефективни мерки и оползотворяване на енергия от възобновяеми източници
(в) Разработване на механизми за публично-частно партньорство за изграждане на ВЕИ инсталации на територията на Общината

Очаквани резултати:
(а) Създадена подходяща информационна и подкрепяща среда за стимулиране на инвестиции в зелена икономика на местно ниво
(б) Увеличен дял на бизнес инвестициите в технологии за въвеждане на енергийно ефективни мерки и изграждане на ВЕИ системи

Цел 3.2: Повишаване дела на използваната енергия от възобновяеми източници в промишлеността

Мерки:
(а) Инсталиране на фотоволтаични централи и слънчеви системи върху големи покривни и сградни площи на производствените предприятия, складове, търговски и офис сгради
(б) Използване на възможностите за производство на енергия от преработка на отпадъци и утайки от пречиствателни станции

Очаквани резултати:
(а) Увеличаване дела на използваната енергия, произведена от възобновяеми източници, използвана в промишления сектор
(б) Оптимизиране работата на местната промишленост в прилагането на енергоефективни модели

Цел 3.3: Подкрепа за промяна на енергийното поведение в бизнеса

Мерки:
(а) Организиране на информационни кампании, конференции, бизнес- закуски, семинари и други срещи, предназначени за представители на бизнеса в Общината
(б) Административно стимулиране на промишлеността и бизнеса за използване на енергия от възобновяеми източници чрез напр. данъчни преференции, специализирано административно обслужване и други стимули
(в) Създаване на енергийна информационна база за инсталираните енергийни мощности от възобновяеми източници на територията на Общината

Очаквани резултати:
(а) Повишено ниво на информираност и изградена положителна нагласа сред бизнеса за интелигентно енергийно поведение
(б) Изградена култура за прилагане на мерки за енергийна ефективност в промишлеността
(в) Установяване на трайни публично-части партньорства на регионално ниво

ПРИОРИТЕТ 4
Въвеждане на управление на енергията на територията на общината

Цел 4.1: Повишаване на местния капацитет за устойчиво енергийно развитие

Мерки:
(а) Обособяване на структурно звено в общинската администрация, което поема отговорността по координация на цялостния процес на планиране, реализация и мониторинг на устойчиви енергийни политики на местно ниво
(б) Въвеждане на подходяща система за обучение на експерти в местната администрация от ресорните звена, ангажирани в планирането, изпълнението и контрола на капиталовите инвестиции и политиките по териториално развитие
(в) Усъвършенстване на системата за отчитане, контрол и анализ на енергопотреблението в Община Созопол
(г) Създаване на международни партньорства, подготовка и изпълнение на партньорски проекти в областта на енергийната ефективност

Очаквани резултати:
(а) Повишен капацитет на Община Созопол за планиране, реализация и мониторинг на местни политики за устойчиво енергийно развитие
(б) Повишено ниво на информираност и изградена култура за прилагане на мерки за енергийна ефективност в общинската администрация

Цел 4.2. Проучване потенциала за енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници и възможностите за неговото оползотворяване

Мерки:

Дял от общото електропотребление, % 50,5 49,4 36,7 35,7

Съществуващото улично осветление и разширяването на съществуващата осветителната мрежа позволява още да се намалят разходите за електричество, чрез смяна на неефективните осветителни тела и с нови икономични, които при сегашните цени на електроенергията и тенденцията на тяхното нарастване, ще имат срок на възвращаемост около година.

 

Фиг. 23.Дял на електроенергията за улично освелтение

3.5 Промишленост
В този раздел са включени големинте стопански потребители, за които има данни за използването на електроенергия. Изчислените количества енергия в МWh за година за периода 2009 – 2011 г. са дадени в следващата таблица:

Табл.30. Потребление на енергия в промишлеността
2009 2010 2011 2012
Електроенергия, МWh 43048,492 41774,163 42256,803 40132,798

 

3.6. Транспорт
Количеството течно гориво за автомобилния транспорт в общината може да се определи приблизително като се използват статистически данни за средното потребление на един еквивалентен автомобил, което е 750 литра през 2010 г.
За същата година отношението на броя на автомобилите към броя жители е 350/1000, а жителите на общината са 12610 (2011г).
Следователно, общото количество използвано гориво за автомобилния транспорт в община Созопол ще бъде:

750.( 350/1000). 12 610 = 3 310 125 литра.

Енергосъдържанието на това количество гориво (бензин и дизел) е около 29 693 МВтч.

Еквивалентните въглеродни емисии (при 0,27 т /МВтч) ще бъдат:

Емисии = 0,27 т х 29693 МВтч = 8017 т СО2/год.

 

4. Крайно енергийно потребление за периода 2007 – 2012 г.
4.1. Обобщени данни
В следващата таблица са обобщени данните за енергийното потребление на общината като цяло с изключение на данните за личния транспорт и транспортните фирми обслужващи общината. Независимо от това получените резултати позволяват да се проследи процеса на нарастване на енергопотреблението през указания четиригодишен период и да се направи прогноза за следващите години до 2020 г. В следващата таблица са включени всички разходи с изключение на транспорта, а на фигурата по-долу може да се види съотношението на количеството енергия консумирана в отделните сектори.

Табл.31.Крайно енергийно потребление в община Созопол
община жилища Услуги улично осв. промишл. общо
Година МВтч МВтч МВтч МВтч МВтч МВтч
2009 1347,817 47097,83 4312,547 1224,404 43048,492 96883,34
2010 1422,562 46772,81 4239,542 1184,429 41774,163 95184,07
2011 1748,724 48780,14 7790,739 1167,740 42256,803 102009,2
2012 1836,744 49317,88 12201,23 1136,119 40132,798 104389,8

 

Фиг. 24. Крайно енергийно потребление в община Созопол

 

Фиг. 25. Относителен дял на секторите в крайното енергийно потребление

Тъй като енергийното потребление от транспортните средства е изчислено приблизателно по общи статистически данни за страната, е направена отделна таблица за общото енергопотребление на Община Созопол.
Табл.32.Общо енергопотребление в община Созопол
Общински обекти Жилищен сектор Обслужващ
сектор Улично осветле-ние
Промиш-леност Транспорт Общо
енергия
година МВтч МВтч МВтч МВтч МВтч МВтч МВтч
2009 1347,817 47097,83 4312,547 1224,404 43048,492 36701 133732,1
2010 1422,562 46772,81 4239,542 1184,429 41774,163 34 600 129993,5
2011 1748,724 48780,14 7790,739 1167,740 42256,803 29693 131437,1
2012 1836,744 49317,88 12201,23 1136,119 40132,798 29677 134301,8

 

 

Фиг. 26. Потребление на енергия по сектори в община Созопол

 

Фиг.27. Дял на секторите в общото енергийно потребление на община Созопол

Резултатите от табл.32 и от фиг. 26 показват ръст на енергийната консумация през периода 2009 – 2012 г.
Тъй като делът на електричеството в сравнение с другите енергоносители е най-голям, най-голям е и неговият дял в еквивалентните въглеродни емисии.
В табл.33. са показани съответните емисии в тонове СО2 за година:
Табл.33.Емисии СО2 в община Созопол
Енергоносител мярка 2009 2010 2011 2012
Електроенергия Тона, СО2 51976 50956 54684 56488
Течно гориво, община Тона, СО2 197 207 292 192
Биомаса Тона, СО2 3 2 3 2
Транспорт Тона, СО2 9909 9342 8017 8013
ОБЩО Тона, СО2 62085 60507 62996 64695
4.2. Изводи
На основата на събраната информация за енергийното потребление в община Созопол може да се направят следните изводи относно съставянето на План за действие, който ще осигури устойчиво енергийно развитие на общината:

1. Основният и най-големият потребител на енергия е жилищния сектор. Неговият дял е 37%. Очевидно там са най-големите възможности за постигане на икономии на енергия и въглеродни емисии.
В същото време това изисква промяна в поведението на потребителите и определени инвестиции, които населението би трябвало да направи, включвайки се в общински и национални програми за икономия на енергия, инициирани от общинското ръководство.

2. Вторият по значимост потребител е промишленият сектор - 30% (без транспортния сектор, а при неговото отчитане – 28%). В този случай стремежът към икономии съответства на интересите на общината и на самите производители. За целта общината може да инициира инициативи и проекти за изграждане на възобновяеми енергийни източници чрез публично-частно партньорство.
3. Транспортният сектор заема трето място, пред обслужващия сектор. Неговият дял е 22%. Въздействие върху намаляването на емисиите в този сектор от страна на общината може да се постигне по косвен път, чрез подходящи наредби и организация на автомобилния транспорт на територията на общината.
4. На четвърто място е обслужващият сектор. Неговият дял е 9%. Стремежът към икономии на енергия е свързан с инвестиции от страна на собствениците, а общината в партньорство с представителите на този бранш може да създаде административни норми и начини на подпомагане на заинтересованите лица.
5. Най-малък е делът на общинските обекти в енергийното потребление – 2%. В същото време общината е собственик на значителен сграден фонд, на уличното осветление (най-малко заплаща разходите за електроенергия), на собствен автопарк. В този смисъл общината има интерес да намалява енергийните си разходи, които макар и не големи, са добър пример за жителите на общината.

4.3. Крайна енергийна консумация през базовата 2009 година в сектори „Сгради, съоръжения и промишлени обекти“ и „Транспорт“

Резултатите от инвентаризацията на крайната енергийна консумация в сектори „Сгради, съоръжения и промишлени обекти“ и „Транспорт“ в община Созопол през базовата 2009 г. година са представени в Табл.34:

Табл.34. Крайна енергийна консумация през 2009г. в община Созопол
Категория КРАЙНА ЕНЕРГИЙНА КОНСУМАЦИЯ MWh/год.
Електро-енергия Изкопаеми горива ВЕИ Общо
Природен газ Нафта и дизел Бензин Въглища Биомасса дърва
СГРАДИ, ОБОРУДВАНЕ/СЪОРЪЖЕНИЯ И ПРОМИШЛЕНИ ОБЕКТИ
Общински сгради, оборудване/съоръжения 1347,8 635 441,7 2424,5
Жилищни сгради 26165,8 20932,0 47097,8
Обслужващ сектор 4312,5 4312,5
Общинско осветление 1224,4 1224,4
Промишленост 43048,5 43048,5
Междинен сбор Сгради, оборудване, съоръжения и промишлени обекти

76099 635

21373,7

98107,7
ТРАНСПОРТ
Общински автомобилен парк
Обществен транспорт
Частен транспорт
Междинен сбор Транспорт
36701
36701
Общо 112800 635 21373,7 134808,7

 

Въглеродните емисии през 2009 год. са представени в Табл.35:

Табл.35. Въглеродни емисии през 2009г. в община Созопол
Категория Въглеродни емисии т СО2/год.
Електро-енергия Изкопаеми горива ВЕИ Общо
Природен газ Нафта и дизел Бензин Въглища Биомасса дърва
СГРАДИ, ОБОРУДВАНЕ/СЪОРЪЖЕНИЯ И ПРОМИШЛЕНИ ОБЕКТИ
Общински сгради, оборудване/съоръжения 920,5 175,3 2,7 1098,5

Жилищни сгради 17871,2 125,6 17996,8

Обслужващ сектор
2945,4 2945,4
Общинско осветление 836,3 836,3
Промишленост 29402,1 29402,1
Междинен сбор Сгради, оборудване, съоръжения и промишлени обекти

51975,6 175,3

128,3

52279,2
Транспорт
Общински автомобилен парк
Обществен транспорт
Частен транспорт
Междинен сбор Транспорт 9909 9909
Общо 61884,6 175,3 128,3 62188,2

Базова година – 2009 г.
Консумирана енергия през базовата година – 134808,7 МВтч
Емисии на въглероден диоксид през базовата година – 62188,2 тСО2
Оценката и анализът за средногодишните икономии на енергия, емисии СО2 и дял на ВЕИ на територията на Община Созопол е направена по експертен път.

5. Сценарии за развитие
Възможни са два сценария на енергийното потребление на общината през следващия период 2014 – 2020 год. Единият представлява развитие на процесите на потребление, производство и внос на енергия в общината от външни за нея източници както е било досега. Вторият е намеса от страна на общината в този процес с цел намаляване на въглеродните емисии спрямо базовата година (например с 25%), което да се постигне чрез използване на вътрешни ресурси за производство на енергия от възобновяеми източници и ефективно използване на външните и вътрешните ресурси. Двата сценария може да се илюстрират с графиките на фиг. 20:

 

Фиг. 28. Сценарии за енергийното потребление в община

Предназначението на Плана за устойчиво енергийно развитие е да определи ония дейности, които ще осигурят планираното намаляване на въглеродните емесии в периода до 2020 год.
Може да се предположи, че през следващите години ще се намали относително
потреблението на електроенергия вследствие прилагането на енергоспестяващи мерки в жилищата, повишаване ефективността при отопление с дърва (печки и малки котли с пелети или трески) и др. Очаква се, че тези мерки могат да осигурят най-малко 30% икономия на енергия.
Намаляване на електропотреблението ще има двойно действие – икономия на финансови средства, тъй като цената на електроенергията ще продължи да расте, и икономия на въглеродни емисии, тъй като въглеродният еквивалент на електрическата енергия е най-толям (683 gCO2/kWh).
Значителен може да бъде приносът от намаляване на енергопотреблението в стопанския сектор, предимно туристическия бизнес.
Ще нарастне използването на биомаса чрез оползотворяване на отпадъците от дърводобива, земеделското производство и животновъдството.
Известен дял от електропотреблението на общината могат да поемат възобновяемите енергийни източници. Това могат да бъдат фотоелектрически инсталации, котли, които използват като гориво биомаса, инсталации за производство на биогаз.
Възможните мерки за намаляване на въглеродните емисии са представени в следващата таблица:
Табл.36. Мерки за намаляване на въглеродните емисии

Въглеродни емисии т СО2/год

2009 г.
2020 г. икономия на емисии
за година
1. Преминаване на отоплителните котли от нафта на:
дърва (трески, пелети) 175,4 40 135,4
2. ЕСМ в сгради (жилищни, хотели и др.) 51976
(80% от емис. за 2009 г.) → 41580 10395
3.Улично осветление 836 502 334
10864,4

ВЕИ, произведена енергия

Мощност, MW часа/год MWh/година
4. ФтЕЦ
а) съществуващи
б) план
1,5
1
2150
3245
2150
5. Слънчеви колектори
467,4 kWh/m2/година (1000 м2) 467
6. Когенераторна инсталация на биомаса 1,5 4150 6225
(50%-ел. ен.)
7. Ветрогенератори
- план
При заместване на консумираната електроенергия с тази от ВЕИ икономията на емисии ще бъде 8862 т/година

Направените приблизителни изчисления показват, че ако се изпълнят предложените мерки до 2020 год икономията на въглеродни емисии ще бъде 16900 т/година, което спрямо базовата година (60800 т/година) представлява 27,8%.
Към изброените възможности за изграждане на източници на възобновяема енергия може да се добави още получаването на биогаз от органични отпадъци.
Съществува също възможност за използване на биомаса от морски водорасли, отглеждани на подходящи места по крайбрежието; използване на енергията на морските вълни и др.

ІІI. СТРАТЕГИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА СОЗОПОЛ
1. SWOT Анализ

СИЛНИ СТРАНИ СЛАБИ СТРАНИ
- Подобряване на енергийните характеристики на сградите чрез прилагане на енергоспестяващи мерки, което води до значително по-малко консумация на енергия за отопление, което влияе и върху отделяните емисии
- Намаляване потреблението на енергия на уличното осветление вследствие поставяне на енергоефективни осветителни тели и оптимизиране системата за управление
- Разработени пред-проектни проучвания за внедряване и прилагане на енергоспестяващи технологии и ВЕИ
- Изпълнени проекти и мерки за повишаване на енергийната ефективност в общината и подобряване информираността сред населението

- Липсва изградена газоснабдителна мрежа
- Тенденция на нарастване на потреблението на течно гориво (нафта)
- Обща тенденция за увеличаване на енергопотреблението, съответно нарастване дела на отделяните вредни емисии в атмосферата
- Реализирани малко на брой дейности и мерки за използване потенциала на ВЕИ в сгради
- Липса на данни за потребление на енергия от възобновяеми енергийни източници
- Увеличаване броя на частните автомобили
- Необходимост от относително висока инвестиция за преминаване към природен газ
- Слаба информираност на стопаните/управителите на обекти и сгради относно начините за рационално използване на енергията и изпълнение на мерки за пестене на енергия
ВЪЗМОЖНОСТИ ЗАПЛАХИ
- Въвеждане използването на природен газ като алтернативно гориво за отопление в общински сгради
- Инсталиране на системи използващи възобновяеми енергийни източници в сгради (соларни, фотоволтаични инсталации, термопомпи, биомаса) и популяризиране използването на ВЕИ
- Влагане на инвестиции за оптимизиране (реконструиране, реставрация, рехабилитиране) на сградния фонд.
- Въвеждане на алтернативни и биогорива в обществения транспорт и повишаване информираността на обществото относно предимствата от използване им при частните автомобили
- Популяризиране на устойчивите начини за придвижване в градска среда в ежедневието и оптимизиране на наличната инфраструктура (използване на велосипед, споделено пътуване на няколко души с един автомобил)
- Влагане на инвестиции в екологосъобразен обществен транспорт и създаване на стимули за по-широкото му използване
- Изграждане на интермодална инфраструктура за комбиниран транспорт в градска и междуселищна среда
- Засилване на контрола върху техническото състояние на автомобилните двигатели и въвеждане на ограничителни мерки за неизправните автомобили
- Реализиране на местни благоустройствени проекти, имащи пряко или косвено отношение към подобряване на транспорта и качеството на атмосферния въздух
- Използване на финансовите възможности, предоставяни от национални и международни програми за разработване и изпълнение на проекти за подобряване на енергийната ефективност в общински сгради
- Разработване и прилагане на система и подход за реализиране на мерки
(публично-частно партньорство, ЕСКО договори, директни възглагания, др.)
- Изпълнение на проекти за обновяване на едно- и многофамилни жилищни сгради
- Административно стимулиране на домакинствата за използване на ВЕИ – информационни кампании, данъчни преференции;
- Въвеждане на нови енерго -ефективни стандарти за жилищни сгради – нискоенергийни, пасивни и сгради с нулево потребление;
- Провеждане на периодични информационни кампании, работни срещи, обучителни семинари, тематични конференции и др. за разясняване правилата за енергийна ефективност, условията за енергоефективно стопаниване на сградите, популяризиране използването на обществения транспорт, алтернативните и устойчивите начини за придвижване, др. - Липса на местни нормативни документи, финансирания и механизми за изпълнението на енергоефективни мерки за изпълнение на енергоефективни мерки
- Увеличаване използването на частни автомобили за сметка на обществения транспорт, съответно повишаване нивото на емисиите в атмосферата особено през пиковите часове в денонощието и активния летен сезон
- Запазване и/или забавяне темпа на използване на биогорива в обществения и частния транспорт
- Повишаване цените на енергоносителите
- Запазване дела на електропотреблението
- Висока цена на ВЕИ – слънчеви колектори и фотоволтаични панели
- Липса на финансови източници за реализиране на проекти и дейности за оптимизиране на управлението на енергийната ефективност и транспорта
- Слаба подкрепа от страна на централната власт в реализирането на енергийни проекти

2. Мерки и дейности

Мерките и дейностите в Плана за действие се определят от целите и приоритетите за устойчиво енергийно развитие на Общината. Те са представени в следната таблица:

ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ НА ПЛАНА ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА УСТОЙЧИВО ЕНЕРГИЙНО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА СОЗОПОЛ

ПРИОРИТЕТ 1
Прилагане на интегриран пакет от мерки за подобряване на енергийната ефективност в общинския сектор ПРИОРИТЕТ 2
Подобряване на енергийната ефективност в жилищните сгради на територията на Общината ПРИОРИТЕТ 3
Повишаване на енергийната ефективност в местната промишленост ПРИОРИТЕТ 4
Въвеждане на управление на енергията на територията на общината
ЦЕЛ 1.1.
Повишаване на енергийната ефективност в общинските сгради с поне 30% ЦЕЛ 2.1.
Активизиране на процесите по цялостна реновация на жилищния сграден фонд ЦЕЛ 3.1.
Насърчаване на бизнес инвестициите за изграждане на енергийни предприятия и инфраструктура на територията
на Общината ЦЕЛ 4.1.
Повишаване на местния капацитет за устойчиво енергийно развитие
ЦЕЛ 1.2.
Оптимизиране на системата за улично осветление на Община Созопол ЦЕЛ 2.2.
Повишаване на обществената информираност и изграждане на култура за енергоефективно поведение в битовия сектор ЦЕЛ 3.2.
Повишаване дела на използваната енергия от възобновяеми източници в промишлеността ЦЕЛ 4.2.
Проучване потенциала за енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници и възможностите за неговото оползотворяване
ЦЕЛ 1.3.
Повишаване на енергийната ефективност в обществения транспорт ЦЕЛ 2.3.
Повишаване дела на използваната енергия, произведена от възобновяеми източници в жилищния сектор ЦЕЛ 3.3.
Подкрепа за промяна на енергийното поведение в бизнеса ЦЕЛ 4.3.
Мобилизиране на обществена подкрепа за изпълнение на Плана за действие.
ЦЕЛ 1.4. Повишаване на дела на използване на енергия от възобновяеми източници в публичния сектор

 

 

Всяка от целите е свързана с прилагане на определени мерки и очаквани резултати от изпълнението им.

ПРИОРИТЕТ 1
Прилагане на интегриран пакет от мерки за подобряване на енергийната ефективност в общинския сектор

Цел 1.1: Повишаване на енергийната ефективност в общинските сгради с поне 30 %

Мерки:
(а) Реконструкция и обновяване на съществуващата общинска социална, културна, образователна и административна инфраструктура и въвеждане на пакети от енергоспестяващи мерки
(в) Подобряване на системите за контрол и мониторинг на потреблението на енергия от сградния фонд – общинска собственост.

Очаквани резултати:
(а) Подобряване комфорта на обитаване в обществените сгради и постигане на нормативно определените параметри на средата за отопление и осветление
(б) Оптимизиране на бюджетните разходи, в резултат на постигнатите икономии на енергия от изпълнените енергоефективни мерки, спрямо нормативно определените за предходни периоди
(в) Удължен експлоатационен срок на публичната инфраструктура и на техните инсталации и съоръжения
(г) Намаляване на въглеродните емисии от публичната инфраструктура.

Цел 1.2: Обновяване на системата за улично осветление в населените места

Мерки:
(а) Изготвяне и изпълнение на проект за ремонт на съществуващото и изграждане на ново енергоефективно улично осветление
(б) Поетапно изграждане на автономно енергоспестяващо улично осветление в проблемни жилищни райони и участъци
(в) Разработване на ефективни системи за поддържане и експлоатация на уличното осветление, включително и с участието на гражданите.

Очаквани резултати:
(а) Подобряване на качеството и ефективността на уличното осветление и привеждането му в съответствие с хигиенните норми
(б) Намаляване на бюджетните разходи за електроенергия за улично осветление
(в) Подобряване на безопасността и физическите характеристики на градската среда
(г) Редуциране на въглеродните емисии, генерирани от уличното осветление.

Цел 1.3: Повишаване на енергийната ефективност на обществения транспорт

Мерки:
(а) Обновяване на автобусния парк на обществения транспорт
(б) Въвеждане на система за интегрирано управление на трафика в градски условия
(в) Подобряване на съществуващата и изграждане на нова транспортна инфраструктура
(г) Изграждане на система от велосипедни маршрути, свързваща основни градски зони и обществено значими пространства
(д) Оптимизиране на системата за паркиране.

Очаквани резултати:
(а) Подобряване на качеството на транспортното обслужване в общината
(б) Намаляване разходите за енергия в областта на транспорта
(в) Намаляване броя на пътуванията с лични превозни средства
(г) Създадени условия за безконфликтно придвижване на автомобилисти, велосипедисти и пешеходци

Цел 1.4: Повишаване на дела на използване на енергия от възобновяеми източници в публичния сектор

Мерки:
(а) Монтиране на слънчеви колектори за осигуряване на битово горещо водоснабдяване в обекта
(б) Монтиране на фотоволтаични панели на покриви и фасади на сгради – общинска собственост, за производство на електроенергия за собствени нужди (off-grid system)
(в) Разработване и прилагане на мерки за въвеждане на хибридно улично осветление

Очаквани резултати:
(а) Подобрени енергийни характеристики на общинския сграден фонд и подобрен топлинен комфорт на обитаване
(б) Подобряване качеството на услугите, предоставяни от Община Созопол
(в) Намаляване разходите за енергия за отопление и осветление в публичния сектор
(г) Намаляване на въглеродните емисии, генерирани от публичния сектор

ПРИОРИТЕТ 2
Повишаване на енергийната ефективност в жилищните сгради на територията на Общината

Цел 2.1: Активизиране на процесите по цялостна реновация на жилищния сграден фонд

Мерки:
(а) Извършване на обследвания за енергийна ефективност на жилищните сгради на територията на Общината
(б) Въвеждане на пакети от мерки за енергийна ефективност в жилищните сгради на територията на Общината, приоритетно на многофамилните жилищни сгради
(в) Разработване и прилагане на местни финансови механизми в подкрепа на въвеждане на мерки за енергийна ефективност в многофамилни жилищни сгради

Очаквани резултати:
(а) Подобрени енергийни характеристики на жилищния сграден фонд и подобрен топлинен комфорт на обитаване
(б) Намаляване на годишните финансови разходи за енергия на домакинствата
(в) Удължен живот на енергийно обновените сгради и на техните инсталации и съоръжения
(г) Намаляване на въглеродните емисии, генерирани от частния жилищен сектор

Цел 2.2: Повишаване на обществената информираност и изграждане на култура за енергоефективно поведение в битовия сектор

Мерки:
(а) Организиране и провеждане на информационни кампании, основани на принципа на социалния маркетинг
(б) Изграждане на партньорства с местни и регионални структури на гражданското общество, медии и бизнеса за провеждане на съвместни инициативи за популяризиране на мерки за енергийна ефективност в бита
(в) Разработване и въвеждане на програма за обучение в училищна и извънучилищна среда

Очаквани резултати:
(а) Повишено ниво на информираност и изградена положителна нагласа сред обществеността за енергийно ефективно поведение
(б) Изградена култура за прилагане на мерки за енергийна ефективност в бита
(в) Намаляване потреблението на енергия и респективно емисиите на парникови газове

Цел 2.3: Повишаване дела на енергията, произведена от ВЕИ в жилищния сектор

Мерки:
(а) Организиране и провеждане на информационни кампании, които да популяризират използването на енергия от възобновяеми източници в частни жилищни сгради – природен газ, биомаса, енергия от слънцето – слънчеви колектори и фотоволтаични инсталации
(б) Създаване на консултативен механизъм за техническа помощ за реализиране на проекти за оползотворяване потенциала от ВЕИ
(в) Разработване и прилагане на ефективни информационни модели за популяризиране на европейското, национално и местно законодателство в областта на възобновяемите енергийни източници

Очаквани резултати:
(а) Създадена подходяща информационна среда за стимулиране на инвестиции в производството на енергия от възобновяеми източници
(б) намаляване разходите за енергия на домакинствата и редуциране на въглеродните емисии, в резултат на въведени ВЕИ системи в жилищните сгради

ПРИОРИТЕТ 3
Повишаване на енергийната ефективност в местната промишленост

Цел 3.1: Насърчаване на бизнес инвестициите за изграждане на енергийни предприятия и инфраструктура на територията на Община Созопол

Мерки:
(а) Използване на високоефективни системи за отопление на биомаса в малки и средни предприятия
(б) Изграждане на партньорства за разработване и прилагане система от услуги за консултиране на малки и средни предприятия за въвеждане на пакети от енергийно ефективни мерки и оползотворяване на енергия от възобновяеми източници
(в) Разработване на механизми за публично-частно партньорство за изграждане на ВЕИ инсталации на територията на Общината

Очаквани резултати:
(а) Създадена подходяща информационна и подкрепяща среда за стимулиране на инвестиции в зелена икономика на местно ниво
(б) Увеличен дял на бизнес инвестициите в технологии за въвеждане на енергийно ефективни мерки и изграждане на ВЕИ системи

Цел 3.2: Повишаване дела на използваната енергия от възобновяеми източници в промишлеността

Мерки:
(а) Инсталиране на фотоволтаични централи и слънчеви системи върху големи покривни и сградни площи на производствените предприятия, складове, търговски и офис сгради
(б) Използване на възможностите за производство на енергия от преработка на отпадъци и утайки от пречиствателни станции

Очаквани резултати:
(а) Увеличаване дела на използваната енергия, произведена от възобновяеми източници, използвана в промишления сектор
(б) Оптимизиране работата на местната промишленост в прилагането на енергоефективни модели

Цел 3.3: Подкрепа за промяна на енергийното поведение в бизнеса

Мерки:
(а) Организиране на информационни кампании, конференции, бизнес- закуски, семинари и други срещи, предназначени за представители на бизнеса в Общината
(б) Административно стимулиране на промишлеността и бизнеса за използване на енергия от възобновяеми източници чрез напр. данъчни преференции, специализирано административно обслужване и други стимули
(в) Създаване на енергийна информационна база за инсталираните енергийни мощности от възобновяеми източници на територията на Общината

Очаквани резултати:
(а) Повишено ниво на информираност и изградена положителна нагласа сред бизнеса за интелигентно енергийно поведение
(б) Изградена култура за прилагане на мерки за енергийна ефективност в промишлеността
(в) Установяване на трайни публично-части партньорства на регионално ниво

ПРИОРИТЕТ 4
Въвеждане на управление на енергията на територията на общината

Цел 4.1: Повишаване на местния капацитет за устойчиво енергийно развитие

Мерки:
(а) Обособяване на структурно звено в общинската администрация, което поема отговорността по координация на цялостния процес на планиране, реализация и мониторинг на устойчиви енергийни политики на местно ниво
(б) Въвеждане на подходяща система за обучение на експерти в местната администрация от ресорните звена, ангажирани в планирането, изпълнението и контрола на капиталовите инвестиции и политиките по териториално развитие
(в) Усъвършенстване на системата за отчитане, контрол и анализ на енергопотреблението в Община Созопол
(г) Създаване на международни партньорства, подготовка и изпълнение на партньорски проекти в областта на енергийната ефективност

Очаквани резултати:
(а) Повишен капацитет на Община Созопол за планиране, реализация и мониторинг на местни политики за устойчиво енергийно развитие
(б) Повишено ниво на информираност и изградена култура за прилагане на мерки за енергийна ефективност в общинската администрация

Цел 4.2. Проучване потенциала за енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници и възможностите за неговото оползотворяване

Мерки:

Дял от общото електропотребление, % 50,5 49,4 36,7 35,7

Съществуващото улично осветление и разширяването на съществуващата осветителната мрежа позволява още да се намалят разходите за електричество, чрез смяна на неефективните осветителни тела и с нови икономични, които при сегашните цени на електроенергията и тенденцията на тяхното нарастване, ще имат срок на възвращаемост около година.

 

Фиг. 23.Дял на електроенергията за улично освелтение

3.5 Промишленост
В този раздел са включени големинте стопански потребители, за които има данни за използването на електроенергия. Изчислените количества енергия в МWh за година за периода 2009 – 2011 г. са дадени в следващата таблица:

Табл.30. Потребление на енергия в промишлеността
2009 2010 2011 2012
Електроенергия, МWh 43048,492 41774,163 42256,803 40132,798

 

3.6. Транспорт
Количеството течно гориво за автомобилния транспорт в общината може да се определи приблизително като се използват статистически данни за средното потребление на един еквивалентен автомобил, което е 750 литра през 2010 г.
За същата година отношението на броя на автомобилите към броя жители е 350/1000, а жителите на общината са 12610 (2011г).
Следователно, общото количество използвано гориво за автомобилния транспорт в община Созопол ще бъде:

750.( 350/1000). 12 610 = 3 310 125 литра.

Енергосъдържанието на това количество гориво (бензин и дизел) е около 29 693 МВтч.

Еквивалентните въглеродни емисии (при 0,27 т /МВтч) ще бъдат:

Емисии = 0,27 т х 29693 МВтч = 8017 т СО2/год.

 

4. Крайно енергийно потребление за периода 2007 – 2012 г.
4.1. Обобщени данни
В следващата таблица са обобщени данните за енергийното потребление на общината като цяло с изключение на данните за личния транспорт и транспортните фирми обслужващи общината. Независимо от това получените резултати позволяват да се проследи процеса на нарастване на енергопотреблението през указания четиригодишен период и да се направи прогноза за следващите години до 2020 г. В следващата таблица са включени всички разходи с изключение на транспорта, а на фигурата по-долу може да се види съотношението на количеството енергия консумирана в отделните сектори.

Табл.31.Крайно енергийно потребление в община Созопол
община жилища Услуги улично осв. промишл. общо
Година МВтч МВтч МВтч МВтч МВтч МВтч
2009 1347,817 47097,83 4312,547 1224,404 43048,492 96883,34
2010 1422,562 46772,81 4239,542 1184,429 41774,163 95184,07
2011 1748,724 48780,14 7790,739 1167,740 42256,803 102009,2
2012 1836,744 49317,88 12201,23 1136,119 40132,798 104389,8

 

Фиг. 24. Крайно енергийно потребление в община Созопол

 

Фиг. 25. Относителен дял на секторите в крайното енергийно потребление

Тъй като енергийното потребление от транспортните средства е изчислено приблизателно по общи статистически данни за страната, е направена отделна таблица за общото енергопотребление на Община Созопол.
Табл.32.Общо енергопотребление в община Созопол
Общински обекти Жилищен сектор Обслужващ
сектор Улично осветле-ние
Промиш-леност Транспорт Общо
енергия
година МВтч МВтч МВтч МВтч МВтч МВтч МВтч
2009 1347,817 47097,83 4312,547 1224,404 43048,492 36701 133732,1
2010 1422,562 46772,81 4239,542 1184,429 41774,163 34 600 129993,5
2011 1748,724 48780,14 7790,739 1167,740 42256,803 29693 131437,1
2012 1836,744 49317,88 12201,23 1136,119 40132,798 29677 134301,8

 

 

Фиг. 26. Потребление на енергия по сектори в община Созопол

 

Фиг.27. Дял на секторите в общото енергийно потребление на община Созопол

Резултатите от табл.32 и от фиг. 26 показват ръст на енергийната консумация през периода 2009 – 2012 г.
Тъй като делът на електричеството в сравнение с другите енергоносители е най-голям, най-голям е и неговият дял в еквивалентните въглеродни емисии.
В табл.33. са показани съответните емисии в тонове СО2 за година:
Табл.33.Емисии СО2 в община Созопол
Енергоносител мярка 2009 2010 2011 2012
Електроенергия Тона, СО2 51976 50956 54684 56488
Течно гориво, община Тона, СО2 197 207 292 192
Биомаса Тона, СО2 3 2 3 2
Транспорт Тона, СО2 9909 9342 8017 8013
ОБЩО Тона, СО2 62085 60507 62996 64695
4.2. Изводи
На основата на събраната информация за енергийното потребление в община Созопол може да се направят следните изводи относно съставянето на План за действие, който ще осигури устойчиво енергийно развитие на общината:

1. Основният и най-големият потребител на енергия е жилищния сектор. Неговият дял е 37%. Очевидно там са най-големите възможности за постигане на икономии на енергия и въглеродни емисии.
В същото време това изисква промяна в поведението на потребителите и определени инвестиции, които населението би трябвало да направи, включвайки се в общински и национални програми за икономия на енергия, инициирани от общинското ръководство.

2. Вторият по значимост потребител е промишленият сектор - 30% (без транспортния сектор, а при неговото отчитане – 28%). В този случай стремежът към икономии съответства на интересите на общината и на самите производители. За целта общината може да инициира инициативи и проекти за изграждане на възобновяеми енергийни източници чрез публично-частно партньорство.
3. Транспортният сектор заема трето място, пред обслужващия сектор. Неговият дял е 22%. Въздействие върху намаляването на емисиите в този сектор от страна на общината може да се постигне по косвен път, чрез подходящи наредби и организация на автомобилния транспорт на територията на общината.
4. На четвърто място е обслужващият сектор. Неговият дял е 9%. Стремежът към икономии на енергия е свързан с инвестиции от страна на собствениците, а общината в партньорство с представителите на този бранш може да създаде административни норми и начини на подпомагане на заинтересованите лица.
5. Най-малък е делът на общинските обекти в енергийното потребление – 2%. В същото време общината е собственик на значителен сграден фонд, на уличното осветление (най-малко заплаща разходите за електроенергия), на собствен автопарк. В този смисъл общината има интерес да намалява енергийните си разходи, които макар и не големи, са добър пример за жителите на общината.

4.3. Крайна енергийна консумация през базовата 2009 година в сектори „Сгради, съоръжения и промишлени обекти“ и „Транспорт“

Резултатите от инвентаризацията на крайната енергийна консумация в сектори „Сгради, съоръжения и промишлени обекти“ и „Транспорт“ в община Созопол през базовата 2009 г. година са представени в Табл.34:

Табл.34. Крайна енергийна консумация през 2009г. в община Созопол
Категория КРАЙНА ЕНЕРГИЙНА КОНСУМАЦИЯ MWh/год.
Електро-енергия Изкопаеми горива ВЕИ Общо
Природен газ Нафта и дизел Бензин Въглища Биомасса дърва
СГРАДИ, ОБОРУДВАНЕ/СЪОРЪЖЕНИЯ И ПРОМИШЛЕНИ ОБЕКТИ
Общински сгради, оборудване/съоръжения 1347,8 635 441,7 2424,5
Жилищни сгради 26165,8 20932,0 47097,8
Обслужващ сектор 4312,5 4312,5
Общинско осветление 1224,4 1224,4
Промишленост 43048,5 43048,5
Междинен сбор Сгради, оборудване, съоръжения и промишлени обекти

76099 635

21373,7

98107,7
ТРАНСПОРТ
Общински автомобилен парк
Обществен транспорт
Частен транспорт
Междинен сбор Транспорт
36701
36701
Общо 112800 635 21373,7 134808,7

 

Въглеродните емисии през 2009 год. са представени в Табл.35:

Табл.35. Въглеродни емисии през 2009г. в община Созопол
Категория Въглеродни емисии т СО2/год.
Електро-енергия Изкопаеми горива ВЕИ Общо
Природен газ Нафта и дизел Бензин Въглища Биомасса дърва
СГРАДИ, ОБОРУДВАНЕ/СЪОРЪЖЕНИЯ И ПРОМИШЛЕНИ ОБЕКТИ
Общински сгради, оборудване/съоръжения 920,5 175,3 2,7 1098,5

Жилищни сгради 17871,2 125,6 17996,8

Обслужващ сектор
2945,4 2945,4
Общинско осветление 836,3 836,3
Промишленост 29402,1 29402,1
Междинен сбор Сгради, оборудване, съоръжения и промишлени обекти

51975,6 175,3

128,3

52279,2
Транспорт
Общински автомобилен парк
Обществен транспорт
Частен транспорт
Междинен сбор Транспорт 9909 9909
Общо 61884,6 175,3 128,3 62188,2

Базова година – 2009 г.
Консумирана енергия през базовата година – 134808,7 МВтч
Емисии на въглероден диоксид през базовата година – 62188,2 тСО2
Оценката и анализът за средногодишните икономии на енергия, емисии СО2 и дял на ВЕИ на територията на Община Созопол е направена по експертен път.

5. Сценарии за развитие
Възможни са два сценария на енергийното потребление на общината през следващия период 2014 – 2020 год. Единият представлява развитие на процесите на потребление, производство и внос на енергия в общината от външни за нея източници както е било досега. Вторият е намеса от страна на общината в този процес с цел намаляване на въглеродните емисии спрямо базовата година (например с 25%), което да се постигне чрез използване на вътрешни ресурси за производство на енергия от възобновяеми източници и ефективно използване на външните и вътрешните ресурси. Двата сценария може да се илюстрират с графиките на фиг. 20:

 

Фиг. 28. Сценарии за енергийното потребление в община

Предназначението на Плана за устойчиво енергийно развитие е да определи ония дейности, които ще осигурят планираното намаляване на въглеродните емесии в периода до 2020 год.
Може да се предположи, че през следващите години ще се намали относително
потреблението на електроенергия вследствие прилагането на енергоспестяващи мерки в жилищата, повишаване ефективността при отопление с дърва (печки и малки котли с пелети или трески) и др. Очаква се, че тези мерки могат да осигурят най-малко 30% икономия на енергия.
Намаляване на електропотреблението ще има двойно действие – икономия на финансови средства, тъй като цената на електроенергията ще продължи да расте, и икономия на въглеродни емисии, тъй като въглеродният еквивалент на електрическата енергия е най-толям (683 gCO2/kWh).
Значителен може да бъде приносът от намаляване на енергопотреблението в стопанския сектор, предимно туристическия бизнес.
Ще нарастне използването на биомаса чрез оползотворяване на отпадъците от дърводобива, земеделското производство и животновъдството.
Известен дял от електропотреблението на общината могат да поемат възобновяемите енергийни източници. Това могат да бъдат фотоелектрически инсталации, котли, които използват като гориво биомаса, инсталации за производство на биогаз.
Възможните мерки за намаляване на въглеродните емисии са представени в следващата таблица:
Табл.36. Мерки за намаляване на въглеродните емисии

Въглеродни емисии т СО2/год

2009 г.
2020 г. икономия на емисии
за година
1. Преминаване на отоплителните котли от нафта на:
дърва (трески, пелети) 175,4 40 135,4
2. ЕСМ в сгради (жилищни, хотели и др.) 51976
(80% от емис. за 2009 г.) → 41580 10395
3.Улично осветление 836 502 334
10864,4

ВЕИ, произведена енергия

Мощност, MW часа/год MWh/година
4. ФтЕЦ
а) съществуващи
б) план
1,5
1
2150
3245
2150
5. Слънчеви колектори
467,4 kWh/m2/година (1000 м2) 467
6. Когенераторна инсталация на биомаса 1,5 4150 6225
(50%-ел. ен.)
7. Ветрогенератори
- план
При заместване на консумираната електроенергия с тази от ВЕИ икономията на емисии ще бъде 8862 т/година

Направените приблизителни изчисления показват, че ако се изпълнят предложените мерки до 2020 год икономията на въглеродни емисии ще бъде 16900 т/година, което спрямо базовата година (60800 т/година) представлява 27,8%.
Към изброените възможности за изграждане на източници на възобновяема енергия може да се добави още получаването на биогаз от органични отпадъци.
Съществува също възможност за използване на биомаса от морски водорасли, отглеждани на подходящи места по крайбрежието; използване на енергията на морските вълни и др.

ІІI. СТРАТЕГИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА СОЗОПОЛ
1. SWOT Анализ

СИЛНИ СТРАНИ СЛАБИ СТРАНИ
- Подобряване на енергийните характеристики на сградите чрез прилагане на енергоспестяващи мерки, което води до значително по-малко консумация на енергия за отопление, което влияе и върху отделяните емисии
- Намаляване потреблението на енергия на уличното осветление вследствие поставяне на енергоефективни осветителни тели и оптимизиране системата за управление
- Разработени пред-проектни проучвания за внедряване и прилагане на енергоспестяващи технологии и ВЕИ
- Изпълнени проекти и мерки за повишаване на енергийната ефективност в общината и подобряване информираността сред населението

- Липсва изградена газоснабдителна мрежа
- Тенденция на нарастване на потреблението на течно гориво (нафта)
- Обща тенденция за увеличаване на енергопотреблението, съответно нарастване дела на отделяните вредни емисии в атмосферата
- Реализирани малко на брой дейности и мерки за използване потенциала на ВЕИ в сгради
- Липса на данни за потребление на енергия от възобновяеми енергийни източници
- Увеличаване броя на частните автомобили
- Необходимост от относително висока инвестиция за преминаване към природен газ
- Слаба информираност на стопаните/управителите на обекти и сгради относно начините за рационално използване на енергията и изпълнение на мерки за пестене на енергия
ВЪЗМОЖНОСТИ ЗАПЛАХИ
- Въвеждане използването на природен газ като алтернативно гориво за отопление в общински сгради
- Инсталиране на системи използващи възобновяеми енергийни източници в сгради (соларни, фотоволтаични инсталации, термопомпи, биомаса) и популяризиране използването на ВЕИ
- Влагане на инвестиции за оптимизиране (реконструиране, реставрация, рехабилитиране) на сградния фонд.
- Въвеждане на алтернативни и биогорива в обществения транспорт и повишаване информираността на обществото относно предимствата от използване им при частните автомобили
- Популяризиране на устойчивите начини за придвижване в градска среда в ежедневието и оптимизиране на наличната инфраструктура (използване на велосипед, споделено пътуване на няколко души с един автомобил)
- Влагане на инвестиции в екологосъобразен обществен транспорт и създаване на стимули за по-широкото му използване
- Изграждане на интермодална инфраструктура за комбиниран транспорт в градска и междуселищна среда
- Засилване на контрола върху техническото състояние на автомобилните двигатели и въвеждане на ограничителни мерки за неизправните автомобили
- Реализиране на местни благоустройствени проекти, имащи пряко или косвено отношение към подобряване на транспорта и качеството на атмосферния въздух
- Използване на финансовите възможности, предоставяни от национални и международни програми за разработване и изпълнение на проекти за подобряване на енергийната ефективност в общински сгради
- Разработване и прилагане на система и подход за реализиране на мерки
(публично-частно партньорство, ЕСКО договори, директни възглагания, др.)
- Изпълнение на проекти за обновяване на едно- и многофамилни жилищни сгради
- Административно стимулиране на домакинствата за използване на ВЕИ – информационни кампании, данъчни преференции;
- Въвеждане на нови енерго -ефективни стандарти за жилищни сгради – нискоенергийни, пасивни и сгради с нулево потребление;
- Провеждане на периодични информационни кампании, работни срещи, обучителни семинари, тематични конференции и др. за разясняване правилата за енергийна ефективност, условията за енергоефективно стопаниване на сградите, популяризиране използването на обществения транспорт, алтернативните и устойчивите начини за придвижване, др. - Липса на местни нормативни документи, финансирания и механизми за изпълнението на енергоефективни мерки за изпълнение на енергоефективни мерки
- Увеличаване използването на частни автомобили за сметка на обществения транспорт, съответно повишаване нивото на емисиите в атмосферата особено през пиковите часове в денонощието и активния летен сезон
- Запазване и/или забавяне темпа на използване на биогорива в обществения и частния транспорт
- Повишаване цените на енергоносителите
- Запазване дела на електропотреблението
- Висока цена на ВЕИ – слънчеви колектори и фотоволтаични панели
- Липса на финансови източници за реализиране на проекти и дейности за оптимизиране на управлението на енергийната ефективност и транспорта
- Слаба подкрепа от страна на централната власт в реализирането на енергийни проекти

2. Мерки и дейности

Мерките и дейностите в Плана за действие се определят от целите и приоритетите за устойчиво енергийно развитие на Общината. Те са представени в следната таблица:

ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ НА ПЛАНА ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА УСТОЙЧИВО ЕНЕРГИЙНО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА СОЗОПОЛ

ПРИОРИТЕТ 1
Прилагане на интегриран пакет от мерки за подобряване на енергийната ефективност в общинския сектор ПРИОРИТЕТ 2
Подобряване на енергийната ефективност в жилищните сгради на територията на Общината ПРИОРИТЕТ 3
Повишаване на енергийната ефективност в местната промишленост ПРИОРИТЕТ 4
Въвеждане на управление на енергията на територията на общината
ЦЕЛ 1.1.
Повишаване на енергийната ефективност в общинските сгради с поне 30% ЦЕЛ 2.1.
Активизиране на процесите по цялостна реновация на жилищния сграден фонд ЦЕЛ 3.1.
Насърчаване на бизнес инвестициите за изграждане на енергийни предприятия и инфраструктура на територията
на Общината ЦЕЛ 4.1.
Повишаване на местния капацитет за устойчиво енергийно разв